Три натюрморта на един дъх от Нистор Хаинов

"Натюрморт с изгаснала Свещ, затворена Книга, отворен Пъпеш и сянка на Тиква", художник Нистор Хаинов

"Натюрморт със сирене и жадна мишка", художник Нистор Хаинов

"Натюрморт с просто, пробито гърне и мъждукащо газениче", художник Нистор Хаинов

Когато ненадейно ми докривее, т.е. уравненията ми нещо не се получават, или просто изпитам необходимостта да избягам от сложната алгебра на ежедневието си, освен да се заровя в добра книга, да се удавя в хубава музика или да избягам в красив и умен филм, се случва да потъна в албумите, спомените или мислите - я моите, я на моите приятели. Щастлив съм, че в житейската си геометрия съм се докоснал за малко или много до изключителни люде.
По една такава допирателна наскоро ме застигнаха "на един дъх" три удивителни натюрморта и една "импресия" на панагюрския художник Нистор Хаинов. Впечатлиха ме не само идеите му, вплетени в този инак доста пренебрегван жанр на "застиналия живот" в изобразителното изкуство, но най-вече факта, че в тях нямаше нищо застинало. Както казва самият Нистор на едно място: "Когато "пъпешите" се "отворят" и сенките на "тиквите" ни стряскат, тогава книгите престават да говорят, а пламъчето в нас угасва"... Пък и имената на тези картини ми зазвучаха като малки, симпатични кантати. И тук Нистор е отново прав: "Живописта е мълчалива поезия". А неговата е на всичкото отгоре сюжетна и води дори към публицистични разсъждения... (Но за това друг път - б.а.)

Текст Стоян Радулов по три натюрморта на един дъх от Нистор Хаинов

"На един дъх", художник Нистор Хаинов