"Тежко на оня народ, който се самоотрича и самоунищожава. Народ без доверие в силите си, без обич към своето, колкото и скромен и да бъде, е народ нещастен." (Иван Вазов)

Равновесието на Катя Маринова

Равновесно

     "На подводни скали се натъкна животът ми.
     Позакърпих пробойните. Легнах на дрейф.
     И се влачеше дрипав край моите бордове
      на вълните зеленият шлейф."
                      Кръстьо Раленков

Но изписка мъниче – светулка опърлена,
изсвистя над покоя безумен камшик.
Не намерих спасителен пояс и хвърлих й
нечовешки спасителен вик:

Пожелай си не клада, порой пожелай си
и под всичките сбруи дъждовни плачи!
Забрави, че си малко парченце от Рая,
че си лъч светлина забрави.

И отекна себичен, първичен и грохотен
онзи вопъл небесен, изтръгнат със нож,
от чиито прегризани вени потекоха
равновесни следи в тази нощ.

На разсъмване облакът – Ангел-спасение,
запокитен увисна в небесния вир.
Аз потънах. Но превързала раните спеше
светулката жива – моят син.

Стихове Катя Маринова
(Това е текст, случил се преди време във вихъра на една детска (и не до там детска) игра - б.а.)

Няма коментари:

Публикуване на коментар