Прости думички, малки зрънца - в миниатюрите на Донка Чамова

ЧАТ-ПАТ представя книгите на своите ЧАТ-ПАТЦИ

Първа корица на книгата "В градините на моята душа" от Донка Чамова

Новата книга "В градините на моята душа" от панагюрската поетеса и разказвачка Донка Чамова, която от години живее и твори във Варна, се появи на бял свят през пролетта на 2021 г. с щемпела на варненското издателство "Стено". Между твърдите корици на малкото полиграфическо бижу тя е събрала свои поетични миниатюри от последните години, сред които са подредени репродукции на красиви картини от талантливия панагюрски художник Манол Панчовски. Във втората част на книгата Донка е включила избрани моменти мемоаристика, обогатени с невероятни цветни и черно-бели снимки от богатия й семеен архив - безценни документи на времето. Книгата е с посвещение на синовете й Тодор и Огнян, и семействата им - с благодарност към Бог и "с надежда за утрешния светъл ден" - както сама е написала. Последното е особено ценно, особено след безброя от месеци, в които всички се гърчим и носим последствията от глобалната здравна пандемия, причинена от вируса Ковид 19. 

"Прости думички, малки зрънца

като перлички, цветни и бели,

ще ви нанижа бляскави и оживели

в стихове нежни и крехки,

в малка книжчица

букети от вас ще направя,

стихове цветенца,

думички перлени, шарени."

Такава е откриващата миниатюра в тази чудна, пъстра малка книга и тя, струва ми се, заявява ясно намерението на авторката по отношение на съдържанието. За разлика от първата й поетична книга "Евхаристия" (2007), обаче, където преобладава класическият стих, тук поезията й е доста по-разчупена и Донка Чамова, вижда се, плува свободно в стилистиката на свободния стих. Но най-хубавото е, че в сюблимни стихове и строфи постига удивителна концентрация на образност и състояния, предизвиквайки понякога неочаквани чувства. Или поне с мен беше така, четейки миниатюрите й. Изобщо - аз обичам миниатюрите, те са белег за поетическа зрялост. 

Но не са важни моите усети в случая. Затова ще ви оставя сами да попиете и подредите в сърцата си броеницата от малки перлички, която Донка ни предлага сега. 

                                                                    ***

                                                                    Изсякох дърветата 

                                                                    в душата си.

                                                                    Стоплих те и замина.

                                                                    Остана ми студената брадва.

                                                                    Ще я наточа за зимата.

***

Отварям прозореца

след дълго отсъствие.

Над него гнездо и цвърчене!

Какво щастливо завръщане!

                                            ***

                                            В стаята - барокова прегръдка,

                                            в парка говоря с дърветата.

                                            Реката на живота ми

                                            е в долното течение.

***

Децата се люлеят

в слънчеви люлчици.

Така завиждам на детството си!

                        ***

                        Бели ладии в синьо небе,

                        слънчев лъч са веслата.

                        Мечтите (още) пътуват.

                                                                ***

                                                                Бог обича всички ни еднакво,

                                                                но ние се обичаме различно.

                                                                Знак, че сме несъвършени.

***

Ако страданието е равно

на изкуплението,

то съм изкупила всичките

си грехове в любовта.

                                             ***

                                             Душите на поетите

                                             обитават най-ярките

                                             звезди и ни озаряват.

Донка Чамова и синът й арх. Огнян Брънчев в катедрала в Светите земи

Факсимиле на една от мемоарните страници от книгата на Донка Чамова

Изобщо, книгата е едно стремително гмуркане в най-личния свят на Донка Чамова. И ако първата част ни води из градините на нейната душа, то втората част ни въвежда директно в избрани от самата нея моменти от нейното детство и живот. Както показват заглавията на разказите - "За мама", "Баба Цона", "Балеринки в храма", "Филийка с масло", "Родна къща", "Лилави макове", "Милосърдието", "Наследство", "Среща с Блага Димитрова", "Хляб от сметище", "Пътуване до Светите земи" - това са самородни късове мемоаристика. 

Донка е избрала стила на сбития, почти телеграфен разказ, бягайки съзнателно от разточителните обеми, които предполага подобен тип белетристика. Всяка история е само на две-три или на-много - на няколко странички. Все пак и тук личи нейната виталност - от подбора на думите, до подбора на същността - какво точно да ни разкаже - нещо, което е наистина важно и значимо за самата нея. Поетичността й прозира тук-там сред някои фрази, за да ни напомни, истинската същност на авторката. 

Сигурен съм, обаче, че Донка Чамова има да ни разкаже още много истории, останали в чекмеджетата й и скрити из личните й дневници, каквито знам, че води стриктно. Струва ми се, че те ще заслужават отделна книга, разработена внимателно и в значително по-голям обем. И това е моят приятелски съвет към нея. 

Стоян Радулов © за "Чат-пат"

Донка Чамова в стихове: "Не успях да кажа думите на хората, поете..."

Донка Чамова

Томление
Звездният свят се стопява без теб,
мъждука светлината на свещи.
Черни прилепи бият крилете си - креп
и тамян обгръща вещите.

Къщата твоя в късния час
се стопява във мрака.
Време ли, вечност ли мина, но аз
с тайна надежда те чаках.

Славей в градината песен реди,
тихо се ронят липите.
Трели се сплитат с тъмни бразди -
тих реквием за душите ни.

Звездният свят се стопява без теб,
свещите плачат във здрача.
Черни прилепи бият крилете си - креп
в душата ми, която плаче. 
(Публикувано във в. „Време”, бр. 35, 2005 г.)

Спомен
Когато тръгна в гаснещия ден
от младостта си спомен да подиря,
до мен ще тръгне спомена смутен,
оставил в паметта ми топла диря.

Ще зашумят зелените брези
край тихата пътека в полумрака.
Припламнал залез огнен ще пълзи
и за отмора вечерта ще чака.

Със спомена за хоризонта тих
ще плуваме към изгрева на дните.
Прегърнала те в крехкия си стих,
ще стигна уморена до зенита.
(Включено в стихосбирката "Евхаристия", 2007)
 

Масло върху пано, худ. Лозена Муховска. Картината е включена в книгата "Евхаристия", 2007

На Христо Фотев
Виелица нахлу в салона
и не успях да кажа
думите на хората, поете.
Виелицата завъртя ги
и отнесе.
Някъде далече, където
в слънчевата страна
мечтите и на гладните деца живеят.
Децата ни
дали за думите ни
жадни са сега,
или за топла ласка край елхата
на мама и на баба
сгушили се в скута.
Дано виелиците
не достигнат никога дървото
и не прекършат клоните,
където
мечтите им в гнездата се люлеят
и в слънчевите приказки живеят.
Над тях бди Божията майка свята.
Поете,
пожелай ни
бъдещето –
България с тях да е богата.
(Включено в сборника "Дойдох, видях!", 2012)

Стихове: Донка Чамова

Донка Чамова в редакцията на в. "Време" в Панагюрище, 2005 г.

Донка Чамова: 
"Не успях да кажа думите на хората, поете..."
Донка Чамова е една от най-скромните и тихи поетеси на Панагюрище. Публикувала е изкючително рядко, а дебютната й книга дойде твърде късно, по скромно лично мнение. Нейните чувствени и така женски стихове разкриват една силна, страстна и интелигентна натура, привлечена от човешката топлота и от желанието за общуване.
Донка е неизменна част първо от литературния кръжок "Богдан Овесянин", а по-късно и на клуба "Виделина" към панагюрското читалище. В битието си дълги години работи като медицинска сестра в офталмология.
Ето какво споделя Донка пред Димитър Дънеков за антологичната хроника, посветена на  панагюрското литературно братство: „Вълнувам се винаги, когато става въпрос за кръжока. Свързах живота си с него отпреди близо 40 години. Спомням си, че се представих първо на Дочка Кацарева. С доста голямо притеснение, естествено. Тя беше
толкова авторитетна, че я мислех за председател… Водех с мен и синовете си – тогава 5-6-годишни… Беше ми интересно – особено на срещите с различни поети и писатели... Харесваше ми и това, че при нас се отбиваха по-млади автори, даже ученици... И аз самата не се отказвах от участия в рецитали – четях по училищни тържества, играех Баба Марта, четях приказки в детските домове... А импровизираните събирания и разгорещените дискусии, все едно къде - в къщата на Иван Станчев, около огъня в двора на моята стара къща, в снега на Панагюрски колонии, за мен ще си останат незабравими…"
На няколко пъти Донка Чамова е носила в редакцията на в. "Време", докато работех там, свои стихове и все с уговорката "ако остане място". При един такъв щастлив случай направих и горната снимка.  Публикувала е и във в . "Оборище".
Своята първа самостоятелна стихосбирка "Евхаристия", илюстрирана с картини от Лозена Муховска, Донка Чамова успя да издаде едва през 2007 година. През последните години живее предимно във Варна, но пътува и до Панагюрище.

Стоян Радулов

Жени в центъра на Вселената - Дамски литературен салон "Олга Брадистилова"

От много време няколко панагюрски жени са превърнали творчеството в свой вселенски център. Изкушени по един или друг начин от литературата, някъде през 2004 година те се събраха в дамския литературен салон на името на Олга Брадистилова. Инициативата беше на една от тях - Дида Гемиджиева, дългогодишен педагог, и вече автор на внушително количество книги.

Олга Брадистилова

Самото учредяване на литературния кръг всъщност бе акт на признание на висок глас, че всеки човек в даден момент от живота си е почувствувал творческия порив в себе си. Но тези жени го направиха смело. И вече с близо десетилетната си дейност заслужават наистина уважение. Те много добре разбират и знаят защо човечеството е издигнало майчинството и бащинството, продължението на рода, запазването на живота в своеобразна добродетел и висша ценност. Защото какво по-висше има на света от създаването на живот? А то е и висша форма на творчество. Разликата между обикновения човек и онзи, наричащ себе си творец, е осъзнаването на творчеството, на неговите порив, процес и грижа и издигането му в цел на житейското съществуване.
Скромно, седмица след седмица, месец след месец, тези панагюрски жени вървяха по своя път и се опитваха да отворят широко вратите на своя красив салон. Да накарат другите около тях да съпреживеят тяхното творение, да ги направят съпричастни на един от най-ценните елементи на общото развитие. И приеха предизвикателството да подчинят себе си, своето човешко битие, ограничения период от време, с което разполагат в света, на творчеството. Те съзнаваха, че то им носи огромна отговорност, но знаеха, че ще получат мъдрост и най-накрая - свобода. Ще се уверите, когато прочетете няколкото стихотворения, с които ги представяме.
Затова си мисля, че да накараш другите около теб да съпреживеят твоето творение, е един от най-ценните елементи на общото развитие. Но да имаш творчески порив и да не можеш да го осъществиш - това е голямо наказание и истинска малка Голгота за твореца. Не случайно хората тръпнат от векове с неосъществимата любов на Ромео и Жулиета и повтарят с мъдро вдъхновение вечният Хамлетов въпрос "Да бъдеш или да не бъдеш?". Защото просто да бъдем е може би самата същност на творчеството. Защото може би творческото съпреживяване е преживяване на вечността в най-чист вид. Радвам се, че тези панагюрски жени успяват да съхраняват себе си, своите пориви, своята воля и сила, че съумяват да ги обличат в красиви думи, че ни даряват чрез словото своя ентусиезъм и любов към живота. Те отдавна са разпознали и изкоренили причините на безплодието и са открилипътя към своето, към нашето щастие.
Защото творчеството - това едно от лицата на нашето щастие. Творейки, създавайки нещо от себе си, а то значи и надграждайки себе си, ние се доближаваме най-близко до първоизточника - както и да го наричаме. Но преди всичко се чувстваме по-добре със себе си, защото усещаме смисъла на живота, на съществуването, на самите нас. Ние ставаме "центърът на Вселената".
Със сигурност в този център се намират и поетесите от дамския литературен салон "Олга Брадистилова" - Панагюрище.

Стоян Радулов

Стихове от Дида Гемиджиева, Лидия Стоицева, Соня Велева, Красимира Василева, Донка Чамова; епиграми от Тодорка Шопова

С МУЗАТА НА ЕПИЧНАТА ПОЕЗИЯ
Епос за искрите
Зная, искрите са дяволи в ада на огъня,
мене обжарил,
огън божествен, разпален отдавна сред онгъла
в дните пожарни.
          Ех, вие, дяволи, огнени дяволи!

Мургави българи бели славянки залюбвали
в нощите будни.
Огън разискрял простора и влюбени славеи
пеели сутрин.
          Ех, вие, дяволи, огнени дяволи!

Рогове свирели. Цвилели плахо жребчетата
там край конете.
Огън в аула превръщал момите, момчетата
в млади поети.
          Ех, вие, дяволи, огнени дяволи!

Светят искриците палави, мънички дяволи
с пориви бесни,
светят в тополите бели и в стройните явори,
в моите песни.
          Ех, вие, дяволи, огнени дяволи!
Стихове Дида Гемиджиева

ВЛЮБЕНАТА ПАНАГЮРКА
* * *
Зад строгата
и понякога
ядосана физиономия
никой не може
да допусне
колко умело
можеш да целуваш...

Зад недодяланите
и бавни движения
никой не може
да усети
колко нежно
можеш да погалиш...

Зад възпитаните
и усмихнати
комплименти
никой не може
да допусне
колко жестоко
можеш да обидиш.
Стихове Лидия Стоицева

НЕГА ПОЛЕГНА В МОЯ СКУТ
Завърнах се
Нощес аз бях във дядовата къща,
разравях пепел, търсех зад вратата.
Внезапно вятър силно я затръшна -
разбрах, че тук живее само тишината.

Стените стенат, няма кой да чуе.
Понякога от лъч проплаква прах,
а споменът пристъпи, бавно се събуе,
проплаква ту от радост, ту от страх.

Погалва нежно пожълтели снимки,
а някъде дочува се свирня -
приседнали са старци в нощни сбирки.
Това са мигове. Аз тук съм и сега.
Стихове Соня Велева

И СТРАШЕН Е ВИКЪТ Й В НОЩТА
Не за това
Не за това живях -
под фойерверки пищни
да крия срамна нищета.
Не за това вървях -
предателствата скришни
да разпнат идеал, мечта...
Не за това болях
по цъфналите вишни,
по Живата вода.
Не за това живях.
                     Не за това!
~ ~ ~
И рече Бог.
И раздели се
от мрака Светлината.
И рече Бог, че е Добро
да бъде вечна на земята
борбата на Добро и Зло...

И в битката за Светлината
към смърт щастлива те вървяха.
И за Това ли те умряха?!
Не за Това. Не за Това...

Днес да ни плаши светлината.
Да става мракът все по-гъст.
И само вярна, тъмна пръст
да е награда и разплата.

За да пребъде Светлината,
във шепа стискам черна пръст,
за да я върна на земята,
когато ми издигнат кръст.
Стихове Красимира Василева

Бяла мечта, кални пътища
Мечтите ни - цветя увехнали,
понася ги морето.
Душите ни - от страх побегнали,
се скитат сред несрета.

Гадаят бъдещето врачки
и екстрасенски грачат.
Потопът ни помете адски,
бездобни хора плачат.

А сатанински от екрана
за нови атентати
крещят поредната закана
злодеи да изпратят.

Напрягаме се до полуда
да вържем двата края
с корави залци и заблуди...
Дали ще влезнем в рая?!

Войни, промени и потопи
мечтите ни поглъщат.
Кога ли този свят ще стане
уютна бяла къща?
Стихове Донка Чамова

ПАНАГЮРКАТА СЕ СМЕЕ
* * *
Всеки с по-завиден пост
смята другия за прост.

* * *
Места по щат има безброй,
разбира се, само за свои.

* * *
Атестатът за заплати
климата разклати.

* * *
Трепи се, братко, като плуг
да свършиш работа на друг,
а после ще излезе, че
дърпал си чуждото чердже...
Епиграми Тодорка Шопова
 

За патрона на Дамския литературен салон:

* Олга Брадистилова е родена на 3 октомври 1908 г. в гр. Стара Загора. Родителите й са панагюрци. Завършва Художествената академия в София и специализира живопис в Рим. Член е на Съюза на българските художници и на Международната академия на изкуствата "Тиберина" в Рим. Нейни творби се намират в галерии в България, Рим, Париж, Виена, Милано, Анкара и др. Много от картините й се съхраняват в Историческия музей на Панагюрище. Умира в София на 21 септември 1981 г.