Група творци от Панагюрище - представители на Литературен клуб "Виделина" и кръгът "Чат-пат" през лятото на 2017 г. бяха гости на Арт къщата в родопското село Дъждовница, създадена по идея на Радост Николаева и Движение "Кръг" с подкрепата на Община Кърджали и Швейцарската културна програма в България. С това бе положено и началото на летните инициативи в Дъждовница.
От панагюрска страна участваха Тотка Лунгарска, Мария Бегова, Дарина Дечева, Иван Станчев, Стоян Радулов, Стайо Гарноев, Томи Наплатанов, Михаил Караиванов, Мартин Дерменджиев, Георги Тинков, както и техните приятели - поетесата Соня Георгиева от София и художничката Пепа Маркова от Габрово.
Арт центърът в Дъждовница е организиран в реновираната стара сграда на бившето медресе - мюсюлманско училище, в двора на джамията. Селото е мюсюлманско с почти изцяло турско население. Намира се в смесен район, буквално между два свята - във времето, пространството, културата и историята. Ето дащо е важно това да намери израз и в отразяването на тази връзка в творческия процес. И това се случи с панагюрските творци и техните приятели, както ще се уверите по-долу.
Прочее, много от гостите с евлюбват в мястото и се връщат отново. Като например фотографът Зафер Галибов, художникът Марио Лишевски, фотографът Владимир Донков. През центъра досега са минали почти 940 творци от 33 страни от различни континетни. А панагюрската група бе най-масовата от едно населено място досега.
"Чат-пат културни новини"
 |
| Ръкописите, оставени в Арт центъра на Движение "Кръг" в с. Дъждовница |
Два свята
Преплели клони бор и орех
в небето върховете викат.
Във тишината Бог говори
и всички слушат и мълчат.
От минарето мюзеинът пее,
с глас страстен моли своя Бог.
Бунтовна песен нощ гореща пее -
лъв златен готви се за скок.
Два свята - толкова различни
заспиват в звездна тишина,
във сън дълбок потъват всички
живи - на всички богове деца.
Това е толкова прекрасно!
И толкова възможно е това,
загърбили жестоки страсти
да пием дъжд в една гора.
Разбирам, че е невъзможно
лъв да заспива до овца,
защото вълци в овча кожа
отколе властват над света.
И че във грубата реалност
в утопиите само си щастлив,
а сънищата ти за щастие
доказват, че си още жив.
И че животът още може
да бъде дар на любовта -
вдъхни ни само разум, Боже,
и дай ни свята светлина.
Преплели клони бор и орех
в небето върховете викат.
Във тишината Бог говори
и всички слушат и мълчат.
Красимира Василева - M`Бай
с. Дъждовница
 |
| Красимира Василева - М`Бай |
 |
| Чеиз |
Сватбено време
Сватба - отсреща, млади се взимат
и всичко на показ -
минало, бъдеще, надежди, чеиз...
Цяло село разглежда и пъди -
кой - завист,
кой - корист,
кой - зло,
за късмет.
Този живот многолик е и странен,
цветен и шарен,
а не - черно-бял.
Той я иска и тя ще пристане
пред цялото село,
пред целия свят.
Неволно и аз съм на празник, на сватба,
неволно съм събуден и за молитвата в пет...
Те се женят,
а в душата ми - рана,
превръзката сменям с пореден куплет.
Тя ще си просне чеиза на двора,
а аз ще си просна сълзите
във щрих -
кой каквото му подредила съдбата,
както там са се наговорили Бог и Аллах.
Сватба - и всичко на показ
Тя се радва на кърпи и дрехи,
аз - на стихове, музика, цветове.
Тя ще иде снаха в новата къща,
а аз ще си дойда при теб.
Стоян Радулов,
с. Дъждовница
 |
| Стоян Радулов |
Отвори се света...
Отвори се света.
Показа се с лице различно,
не туй отпред или отзад,
не ляво или дясно,
а някак скрито и опасно.
Не зная как да подредя
ни утрото,
ни залеза задушен.
Изтръпвам викне ли гласа.
Не искам,
а пък се заслушвам.
Смирено сядам до вода
и пия силите от планината,
която пази корена, кръвта
и знам:
ще продължа нататък.
Тони Лунгарска,
с. Дъждовница
 |
| Тотка Лунгарска |
 |
| Иван Станчев и неговото "Родопско пано с дъждовник" |
Утро(ба)
Колко съм мъничка, Господи, колко!
Колкото малка пчела в липов цвят.
Колкото майчина песен и болка,
както Алиса в чудесния свят.
Толкова малка съм, Господи, толкова -
колкото мирисът на свобода.
Колкото дъх съм. И стига ми, колкото
да те докосвам. И съм светлина.
Дарина Дечева,
с. Дъждовница
 |
| Мария Бегова и Дарина Дечева |
 |
| Рисунките са от Тотка Лунгарска и Мария Бегова |
* * *
Не си и мислех, че е толкоз сладко
да се откриеш след години на познаване!
Цъфтеж....
И със карминен поглед
опипвам страстните извивки на душата си,
звучащи цветове и палавите, криещи се сенки....
Къде бях до сега?
Каква палитра беше ме покрила?
Поисках ли да смесвам с багрилата ми,
неискани, искрящи цветове
или дойде със обедното слънце...
Умората, плъстила слоеве в изминалото време?
И сладко е...
И ще следя извивките,
а те ще ме повеждат, докъдето
очите ми ще искат да разглеждат.
Сърцето ми ще иска да се чуди
и сластният кармин ще слива нежни и активни пориви.
Пак сладко е...
Задъхвам се...
Пепа Маркова,
с. Дъждовница
 |
| Пепа Маркова |
Лято с шапка от небе
Това е лято с шапка от небе,
която му е мъничко голяма.
Новородено в свойто легълце –
сънува как се гушка топло в мама.
Това е дума колкото перце,
което по водата тънко плува –
едно момиче с влюбено сърце
под покрива на спомена будува.
Това е песен с дрехи от море,
които страшно много й отиват.
Любов, която няма да умре,
защото от живота е по-жива.
Морето идва с боси брегове
и стъпките ми, мокрите, прегръща.
Това е вкус на топли гласове
и спомени, завърнали се вкъщи.
Соня Георгиева,
с. Дъждовница
 |
| Соня Георгиева |
Снимки от Стоян Радулов, Пепа Маркова и Томи Наплатанов
Снимката на чеиза е от агения БГНЕС
