Една синя, небесна, безбрежна тъга
всеки ден с листопада
по дъждовните клони се стича.
Тя е само тъга,
тя е малка тъга,
тя сега e къдрокосо и смело момиче.
Но когато снегът –
между къдрите път –
от годините преспи натрупа,
тя ще бъде една много бяла тъга,
след която не лае и куче.
Ти тогава ела,
ти тогава не питай,
ти тогава се вгледай в очите.
В тях се крие едно, като в малко гнездо,
босоного и цветно момиче.
* * *
Тишина... тишина... тишина.
И очите на тате.
Той сега е стрък светлина
в небесното лято.
И мълчим.
На ръба на земята мълчим.
Страховито мълчание.
Всяка дума е пилигрим
с тъжен смях, разстояние,
дъжд и вятър,
лекарство за болната зима,
във която
тате хлопна вратата,
облече снега и замина.
В прегръдката на дъждовете
Издраскано от погледа на лятото,
стъклото на прозореца
ще скрие слънцето
в прегръдката на дъждовете.
Врабец ще се изкъпе
в червеното на залеза –
разцъфнало димитровче;
ще се обясни в любов
на облака, опушен във зелено;
ще отнесе със себе си
очакване за скитащи листа
и ще запали
приютилата го есен.
А вятърът, с въздишка блага,
ще посади тъгата
на разчупения облак,
ще я загърне – да забрави птицата
и ще търкулне мокро камъче
по покрива на тишината.
По бръснатите скули на дъжда
ще се погали вечер...
Стихове Катя Маринова
–
Катя е с потекло от Стрелча, но е родена в Пловдив. Един от плодотворните автори на сайта за онлайн литература "Хулите". Издала е книгите "Броеница", "Душа по стръмното", "И само болката ни оцеля" (първите две в софийското издателство "Захари Стоянов", а третата – във Велико Търново), още – "Пророчица" и "Стриптийз в очите на жена". Името и се появави и в рубриките за нова поезия на сп. "Пламък" (декември, 2012 г.). През 2017 г. излиза книгата й "В очите на Катерина". Нейни творби са публикувани в литературни антологии, сборници, алманаси, както и в периодичния и литературен национален печат. Превеждана е на руски, сръбски и английски език. Екземпляр от книгата й „Пророчица” се намира във фонда на Кралската Лондонска библиотека. Катя може да бъде засечена на Димчовите празници в съседна Копривщица през лятото, някъде в Казанлък, на литературен воаяж в Панагюрище или другаде, където царува словото. Член на СБП.
