Тони Лунгарска: "Подари ми две думи, не цветя за ваза!"

Пловдив

Старинен Пловдив.
Улици застлани с калдъръм.
Ръката ми в твоята ръка.
Целувка бегла сред тълпата.
Под свод закътан в ресторант
ми подари две думи,
не цветя за ваза.

Вървя по хлъзгав калдъръм.
Дъждът заведе ме в мрака:
под свода наш,
но ти не беше там –
да ти прошепна двете думи,
които още пазя.

Тони Лунгарска

Така неистово да ме рисуваш искаш

Така неистово да ме рисуваш искаш.
Безпаметно се дърпам аз.
Била съм муза.
С думи ме привличаш.
Жена съм, изпълнена със страст.

– Да ме рисуваш искаш ли? -
сега неистово се моля аз.

– Да те рисувам, казаш!
Ще изгори обаче платното ми от страст.
За безопасност ще те рисувам
невидимо по лятното небе.
Дъгата утринна е твоето лице.
Очите – две мамещи звезди,
а тялото – полегнало сред горските земи.
Ще те рисувам с устни, с пръсти, с очи
в душата си.

– Художнико, не ме мъчи!
Ела и ме рисувай, както искаш ти!   

Сонет

Погледнах в миналите дни,
една сълза в окото свети.
Къде изгубих те, кажи?
Разминаха се световете.

Пътеката към теб се скри,
забулена от сенки в здрача.
Прозорецът за мен ръми,
а телефонът тръпне, чака.

Стоя сама. Броя звезди
и търся в мрака светлини.
Сълзата шумно иззвъня.

Разплиска се и изгоря
в едно със белите поля
потънали  във тишина.

Стихове Тони Лунгарска

§§§
Ето така един човек на любовта, на страстта, на отдадеността може да изживява емоции, мигове, часове, изпълнени с трепети и вълнения – особено ако е завинаги в плен на творчеството, на изкуството, на претворяването на живота в приказки и притчи... Особено ако се нарича Тони Лунгарска.
Изглежда Тони Лунгарска и днес остава подчинена в поезията си на игрите на любимите си "Пеперудени целувки", както се казва първата й стихосбирка от 2014 г. – игри с еротични намигвания и многосмислови натоварвания; но и същевременно изпълнени с нежност, копнеж и стремеж към трайно щастие – прочее, цел на всеки от нас.
И трите стихотворения в настоящата публикация са нови. Но в тях е вплетен автентичният стил на Тони Лунгарска да ни поднася едновременно усети за звуци, аромати, вкусове, конкретни състояния, случки и изживявания във вълнуващи сюжети. В тях, освен че е проектирано авторовото аз на поета, всеки читател е способен мигновено и естествено да види и прочете себе си.
И колко ли странно ще ви прозвучи, ако ви доверя, че тези стихове са написани от жена, която в трудовия си делник ниже едни след други цифри, сметки и фактури...  Но знаете ли – всеки си има предначертан път... И рано или късно, но неизменно, ще тръгнете по своя истински – във вярната посока... Ето, ако в прозаичния свят тя е счетоводител, в поетичния свят Тони Лунгарска е една от нимфите на любовта и муза, близка родственица на Ерато.
Тони Лунгарска е член на Литературния клуб "Виделина" от самото му създаване през 2000 г., а в момента и негов председател. Тя е и редовен автор в "Чат-пат". Пише стихове от 12-годишна. В тях вплита желания, емоции, пази спомени, трупа надежди; живее така, както си иска... :)

Текст Стоян Радулов за "Чат-пат"

Фоторепортаж от представянето на "Пеперудени целувки" - първата поетична книга на Тотка Лунгарска

Емоции в стихове от срещата на два от световете в родопската Дъждовница

Група творци от Панагюрище - представители на Литературен клуб "Виделина" и кръгът "Чат-пат" през лятото на 2017 г. бяха гости на Арт къщата в родопското село Дъждовница, създадена по идея на Радост Николаева и Движение "Кръг" с подкрепата на Община Кърджали и Швейцарската културна програма в България. С това бе положено и началото на летните инициативи в Дъждовница. 

От панагюрска страна участваха Тотка Лунгарска, Мария Бегова, Дарина Дечева, Иван Станчев, Стоян Радулов, Стайо Гарноев, Томи Наплатанов, Михаил Караиванов, Мартин Дерменджиев, Георги Тинков, както и техните приятели - поетесата Соня Георгиева от София и художничката Пепа Маркова от Габрово.

Арт центърът в Дъждовница е организиран в реновираната стара сграда на бившето медресе - мюсюлманско училище, в двора на джамията. Селото е мюсюлманско с почти изцяло турско население. Намира се в смесен район, буквално между два свята - във времето, пространството, културата и историята. Ето дащо е важно това да намери израз и в отразяването на тази връзка в творческия процес. И това се случи с панагюрските творци и техните приятели, както ще се уверите по-долу. 

Прочее, много от гостите с евлюбват в мястото и се връщат отново. Като например фотографът Зафер Галибов, художникът Марио Лишевски, фотографът Владимир Донков. През центъра досега са минали почти 940 творци от 33 страни от различни континетни. А панагюрската група бе най-масовата от едно населено място досега.

"Чат-пат културни новини"

Ръкописите, оставени в Арт центъра на Движение "Кръг" в с. Дъждовница

Два свята

Преплели клони бор и орех
в небето върховете викат.
Във тишината Бог говори
и всички слушат и мълчат.

От минарето мюзеинът пее,
с глас страстен моли своя Бог.
Бунтовна песен нощ гореща пее -
лъв златен готви се за скок.

Два свята - толкова различни
заспиват в звездна тишина,
във сън дълбок потъват всички
живи - на всички богове деца.

Това е толкова прекрасно!
И толкова възможно е това,
загърбили жестоки страсти
да пием дъжд в една гора.

Разбирам, че е невъзможно
лъв да заспива до овца,
защото вълци в овча кожа
отколе властват над света.

И че във грубата реалност
в утопиите само си щастлив,
а сънищата ти за щастие
доказват, че си още жив.

И че животът още може
да бъде дар на любовта -
вдъхни ни само разум, Боже,
и дай ни свята светлина.

Преплели клони бор и орех
в небето върховете викат.
Във тишината Бог говори
и всички слушат и мълчат.

Красимира Василева - M`Бай
с. Дъждовница

Красимира Василева - М`Бай

Чеиз

Сватбено време

Сватба - отсреща, млади се взимат
и всичко на показ -
минало, бъдеще, надежди, чеиз...
Цяло село разглежда и пъди -
кой - завист,
кой - корист,
кой - зло,
за късмет.
Този живот многолик е и странен,
цветен и шарен,
а не - черно-бял.
Той я иска и тя ще пристане
пред цялото село,
пред целия свят.
Неволно и аз съм на празник, на сватба,
неволно съм събуден и за молитвата в пет...
Те се женят,
а в душата ми - рана,
превръзката сменям с пореден куплет.
Тя ще си просне чеиза на двора,
а аз ще си просна сълзите
във щрих -
кой каквото му подредила съдбата,
както там са се наговорили Бог и Аллах.
Сватба - и всичко на показ
Тя се радва на кърпи и дрехи,
аз - на стихове, музика, цветове.
Тя ще иде снаха в новата къща,
а аз ще си дойда при теб.

Стоян Радулов,
с. Дъждовница

Стоян Радулов

Отвори се света...

Отвори се света.
Показа се с лице различно,
не туй отпред или отзад,
не ляво или дясно,
а някак скрито и опасно.
Не зная как да подредя
ни утрото,
ни залеза задушен.
Изтръпвам викне ли гласа.
Не искам,
а пък се заслушвам.
Смирено сядам до вода
и пия силите от планината,
която пази корена, кръвта
и знам:
ще продължа нататък.

Тони Лунгарска,
с. Дъждовница

Тотка Лунгарска

Иван Станчев и неговото "Родопско пано с дъждовник"

Утро(ба)

Колко съм мъничка, Господи, колко!
Колкото малка пчела в липов цвят.
Колкото майчина песен и болка,
както Алиса в чудесния свят.

Толкова малка съм, Господи, толкова -
колкото мирисът на свобода.
Колкото дъх съм. И стига ми, колкото
да те докосвам. И съм светлина.

Дарина Дечева,
с. Дъждовница

Мария Бегова и Дарина Дечева

Рисунките са от Тотка Лунгарска и Мария Бегова

* * *

Не си и мислех, че е толкоз сладко
да се откриеш след години на познаване!
Цъфтеж....
И със карминен поглед
опипвам страстните извивки на душата си,
звучащи цветове и палавите, криещи се сенки....
Къде бях до сега?
Каква палитра беше ме покрила?
Поисках ли да смесвам с багрилата ми,
неискани, искрящи цветове
или дойде със обедното слънце...
Умората, плъстила слоеве в изминалото време?
И сладко е...
И ще следя извивките,
а те ще ме повеждат, докъдето
очите ми ще искат да разглеждат.
Сърцето ми ще иска да се чуди
и сластният кармин ще слива нежни и активни пориви.
Пак сладко е...
Задъхвам се...

Пепа Маркова,
с. Дъждовница

Пепа Маркова

Лято с шапка от небе

Това е лято с шапка от небе,
която му е мъничко голяма.
Новородено в свойто легълце –
сънува как се гушка топло в мама.
Това е дума колкото перце,
което по водата тънко плува –
едно момиче с влюбено сърце
под покрива на спомена будува.
Това е песен с дрехи от море,
които страшно много й отиват.
Любов, която няма да умре,
защото от живота е по-жива.
Морето идва с боси брегове
и стъпките ми, мокрите, прегръща.
Това е вкус на топли гласове
и спомени, завърнали се вкъщи.

Соня Георгиева,
с. Дъждовница

Соня Георгиева

Снимки от Стоян Радулов, Пепа Маркова и Томи Наплатанов

Снимката на чеиза е от агения БГНЕС

СВЪРЗАНИ ПУБЛИКАЦИИ:
Тотка Лунгарска след Дъждовница: "...Ще продължа нататък"
Приказни сюжети в рисунките на Стайо Гарноев от пленера в Дъждовница
Стоян Радулов: Моята Дъждовница - между псалма Давидов и сурата на Фатима
"Чат-пат" порасна с таланта на голямата-малка Соня Георгиева
Пепа Маркова: "Не си и мислех, че е толкоз сладко да се откриеш след години на познаване!"
Панагюрското арт гостуване в Дъждовница като медийно събитие 

Тотка Лунгарска след Дъждовница: "...Ще продължа нататък"

Председателят на нашия литературен клуб "Виделина" - Тотка Лунгарска, бе главният организатор, за да стане възможно приключението, срещата, проявата на хора от клуба и представители на кръга "Чат-пат" в кърджалийското село Дъждовница от 29 юни до 2 юли 2017 г. Не я познавам от дете, но сега със сигурност твърдя, че тя винаги е обичала общението между хората, радвала му се е и активно му се е отдавала. Пък и едни такива срещи винаги предизвикват искри между участниците, възпламеняват творчески импулси. Запомнил съм едни думи от Тотка, които винаги цитирам, когато е необходимо: „Участието ми в дейността на Клуба е удоволствие и чест за мен. А най-приятни са ми миговете преди издаването на единствения по рода си вестник “Чат-пат”. Толкова весела и толкова непринудена атмосфера!... Вярно, че го издаваме чат-пат, но затова пък - винаги на ниво...”.
Е, сега вестник не издаваме, но пък в Дъждовница наистина постигнахме онази неповтрима и непринудена атмосфера, за която говори Тотка. "Щастливи сме, че творчески хора като вас гостуват при нас", пвиретстваха ни и домакините от Движение "Кръг" Радост Николаева и Галина Димова.
Арт центърът в Дъждовница е създаден по идея на Движение "Кръг" с участието на много хора, включително и доброволци, като е подпомогнат по проект пред Швейцарската културна програма за съвременно изкуство, финансирана от правителството на алпийската страна. Днес Арт къщата работи като национален и международен център за резиденции на артисти. От създваването й преди дузина години досега техният брой е над 900 - от почти всички европейски страни, от Япония, Камерун, Корея, Филипините, Израел, страни от Латинска Америка - общо 33 държави. Така панагюрци и техните творчески пирятели станаха част от този световен приятелски кръг.  Но, същевременно Дъждовница е сякаш село на границата между два свята - и във времето, и в пространството, и в историята, и в културата, и в съвремието, каквото усещане носят населените места от почти всички смесени райони в България. Затова Арт центърът там и нещата, които се случват в него и заради него, придобиват и друга стойност, друга оценка.
Но да се върнем на Тотка и нейното лично участие в събитието в Дъждовница.
Като член от 2000 г. и вече като председател на Литературен клуб "Виделина" от 2016 г., естествено, Тотка Лунгарска е изкушена от литературата. Пише стихове от 12-годишна. Публикувала е предимно в местния периодичен печат, редовен автор е на "Чат-пат". През 2014 г. се появява първата й поетична книга "Пеперудени целувки".  Малко след това стихове на Тотка звучаха по БНР, тай като като взе участие в популярната програма "Нощен хоризонт". "Поезията е нещо, което е вътре в мен. Аз не го търся, не го преследвам“ - споделя тя. Поетесата Дарина Дечева нарича поезията на Тотка „стихове-импресии”. Сред най-хубавите й стихове са "Пролетно утро в Панагюрище", "Обичам…", "Ахшаена", "Безсъние", "Самотия" и др. А в Дъждовница Тотка се изяви чрез рисунки с молив, написа и стихотворението "Отвори се света", което тук ви представям в оригиналния му ръкопис. Прочее, важен ми се стори последният му стих "... и знам: Ще продължа нататък", защото е не само надежда, но и обещание.
По професия Тотка Лунгарска е счетоводител, понастоящем живее и работи в Панагюрище. Майка е на три деца -  Мария, Велизар и Катя.

Стоян Радулов за "Чат-пат"
Снимки от Стоян Радулов и Eкатерина Петрова, част от тях представят и творческата обстановка в Арт центъра на Движение "Кръг" в Дъждовница

СВЪРЗАНИ ПУБЛИКАЦИИ:
Емоции в стихове от срещата на два от световете в Дъждовница   

Приказни сюжети в рисунките на Стайо Гарноев от пленера в Дъждовница
Стоян Радулов: Моята Дъждовница - между псалма Давидов и сурата на Фатима 
Пепа Маркова: "Не си и мислех, че е толкоз сладко да се откриеш след години на познаване!"
"Чат-пат" порасна с таланта на голямата-малка Соня Георгиева
Панагюрското арт гостуване в Дъждовница като медийно събитие 

Есенно х 4, с пейзаж

Есенна картина
В златисто са обагрени листата,
блещукащи из сребърна мъгла.
Лъчите слънчеви, заключени са в небесата.
Зелените треви превити са от бисерна слана.

Земя. Небе. Разстлана между тях уютна тишина.

Стихове Тотка Лунгарска


х х х
Пурпур. И лимонено. И ярко. Септември е.
Свършека на морето усещам във вените
и чувам оная висока камбана за радост,
за Вяра, Надежда, Любов. За Рождение...

Панаир и стрелбище, петлета от захар. Октомври е.
Паветата - жълти, червени - ушите ми,
студ - или някой говори за мен?... Детско е.
В зелено ли мигат напред светлинте ми?

Дъжд, слана и мъгла. Супер Луна. Ето, ноември е.
Кафявият месец е като стар софийски трамвай,
пълен с всякакви - и мокри, и шарени пътници
за Младост ли, за Дружба ли - кой ли го знай.

Първи сняг, вино, погачи, луканки. Декември е.
Мирише на неразказани приказки свише
за принцове, за принцеси, за "Лека нощ!" и "Довиждане!"...
Или за спасение... Виж - черно на бяло го пише.

Стихове Стоян Радулов


х х х
В гора от златна тишина
под гнезда на отлетели птици
пред дълга зима, в есента
узряват лешници в зениците...

Стихове Мария Бегова


Есенен пейзаж
Сиво, стедено и кално е.
Мокро е.
И всичко така е подгизнало,
че въздухът даже
се стича по клоните
и къпе нивята облизани.
Пусто, безлюдно и глухо е.
Мрачно е.
Готов да приеме причастие,
светът е настръхнал,
присвил е клепачите
и тръпне в тревожно очакване...
Да, стига да можеш
да спреш на пътеката
и просто да вдигнеш очите си,
едва ли ще търсиш
ключа към вълшебствата.
Те идват сами. Като в приказка.
Студено е. Мокро е. Мрачно е.
Кално е.
И лъха отново на зима.
Но има поезия!
Даже сред локвите.
Когато в душата я има.

Стихове Димитър Дънеков

ПЕЙЗАЖ (пастел), художник Пепа Машева

Фотописи: Тотка Лунгарска по пътя към младата трева

Тотка Лунгарска (Тони) е родена в Панагюрище през 1961 г. и се оказва страстна любителка на изкуството. Пише стихове от 12-годишна. Публикува предимно в местния периодичен печат, редовен автор на "Чат-пат".
Първата й самостоятелна стихосбирка "Пеперудени целувки" се появява през 2014 г. Поетесата Дарина Дечева нарича поезията на Тотка „стихове-импресии”. „Признавам, аз не мога да пиша импресии, но страшно много обичам да ги чета”, допълва тя. Но поетичните бисери на Тотка са не само красиви картинни импресии. В много от тях се усещат аромати, вкусове, конкретни състояния и случки, които пренасят читателя в друг, и същевременно познат, но далеч по-красив и желан свят, населен от самодиви, приказни същества и проектираното авторово аз, копнеещо да споделя този свят с другите.
Тотка е член на Литературен клуб "Виделина" в Панагюрище от създаването му през 2000 г. „Участието ми в дейността на Клуба е удоволствие и чест за мен – споделя по повода тя. – А най-приятни са ми миговете преди издаването на единствения по рода си вестник “Чат-пат”. Толкова весела и толкова непринудена атмосфера!... Вярно, че го издаваме чат-пат, но затова пък - винаги на ниво...”.

Стоян Радулов

Копнежи по споделени светове... от Тони Лунгарска

*  *  *
Погледнах в миналите дни,
една сълза в окото свети.
Къде изгубихме се аз и ти?
Къде разминаха се световете?
Пътеката към теб се скри
забулена от сенки в здрача.
Прозорецът за мен ръми,
а телефонът тръпне, чака.
Стоя сама. Броя звездите
и търся в мрака светлините.
Сълзата шумно иззвъня.
Разплиска се и изгоря
в едно с белите поля
потънали  в тежка тишина.

Копнеж
Луната почука.
Промуши лъч.
Очите ми го взеха.
С него нарисуваха
искрата в ъгъла на устните.
По веждата се хлъзнаха.
Затворих клепки натежали от копнеж.
Заключих те в зеницата… за утре.

Стихове Тотка Лунгарска

Ръкописи от Тотка Лунгарска

Стиховете се публикуват за първи път в "Чат-пат"

Фоторепортаж от представянето на "Пеперудени целувки" - първата поетична книга на Тотка Лунгарска

Представители на братството "Чат-пат" и Лит. клуб "Виделина" заедно с Тотка Лунгарска

Препълнената репетиционна зала на Читалище "Виделина" в Панагюрище

В началото на вечерта Тотка посрещна лично и се ръкува с всеки от дошлите поотделно

Поетесата Дарина Дечева поздравява Тотка Лунгарска

Редакторът на "Чат-пат" Стоян Радулов поздравява Тотка Лунгарска

Приятелката на Тотка Лунгарска - Райка Йорданова, е развълнувана и разплакана

Десетките букети не скриха, а подчертаха радостта от щастливото събитие за Тотка Лунгарска

Близо час Тотка Лунгарска приемаше поздрави и раздаваше автографи

Тотка Лунгарска дава интервю на Геновева Дикова

Репортаж от събитието четете тук

Диалозите между Тотка и Иван продължават

Иван Станчев и Тотка Лунгарска. Снимка Стоян Радулов

Аврамов дом
                         На Иван

Домът ми е Аврамов.
Вратата незаключена заспива.
На спалня бяла
посрещат изгрева разбудени души.
Под дряна дреме сянка на приятел.
Усмивка мамина в саксията цъфти.
По калдъръма стъпкана омраза,
над нея полъх от любов.
За всеки има място тук,
ако дошъл е с искрено сърце.
Приятел търсещ, рамо да поплаче.
Скиталец - топла дума
скътана в зрънце,
което утре да посее в друг
и тъй да продължи безспир
на добротата всемирната задача.

Духът ти е Аврамов дом, Иване!
Отворен е... Такъв си остани!

Стихове Тотка Лунгарска


* * *
                    На Т. Л.

Такъв е сега животът ни -
сплита косите си с цвят на пор.
А бяха мечти и любови...
Съдбата ни вкарва във коридори,

по които учим уроци -
и картини в съавторство с други
рисуваме нашата си голгота.
Кръста си носим, а разваля се плуга...

Живот да оставиш и път!
Редом има съпътстващи мероприятия.
Е, с тях е разкъртващо..
Това в онова, онова в това и душъта в Рая?

Хайде сега да се цунем!
Който завижда - е приятел в развитие...
И идат, съзиждат блудни!?
да правим храм на Небесния ктитор.

Стихове Иван Станчев
 
Още от поетичните диалози между Станчев и Лунгарска четете тук

Тоти Лунгарска в страната на чудесата

Снимка Georg Pavlov

Алиса

Мислите се стрелкат.
Опа! Алармата светна.
Нарушител на хаоса!
Сеяч на вяра обогатена с надежда.
Бокна я в най-тъмния ъгъл.
Слънце остави -
усмивка на Чеширския котак.
Дзън-дзън-дзън.
Точа сърпа.
Любов ще жъна.

Готвих зеленчукова супа.
Сложих ли гъба?!...

Стихове Тотка Лунгарска

Есен / от Тотка Лунгарска

Есен
 

Бакърената планина
посреща ме смълчана.
Червените листа
поглъщат на залеза искрите.
И тъжни, мамещи поля
се губят във мъглите.
Там някъде във есенния листопад
изгубихме на лятото мечтите.

Стихове Тотка Лунгарска

Поетични диалози между Станчев и Лунгарска

* * *
Някъде бяха тръшнали врата.
Чувствата ти потърсиха мене.
Постлах на надеждите
и отключих душа.
Видях, че на прага не свети...

Иван Станчев

Тотка и Иван по време на една от срещите на "Чат-пат", снимка Стоян Радулов

По средата на нищото...
По средата на нищото расте
цветето на нашите желания.

Поливам го със звезден прах.
Когато заискри, правя си хербарии.

Пътувам нощем към съня ти.
Поглъщаш дните ми.

Целувам вятъра,
ухаещ на усмивката ти.

Рибарска мрежа съм изплела.
Внимателно пристъпвай.

Копринените нишки да не скъсаш,
че инак как ще разпознаеш

в съня ли те спохождам
или на яве те прегръщам.

Тотка Лунгарска

Привечер в градината на Тотка Лунгарска

Тотка Лунгарска - "Самотия"

Самотия

Никога вече няма да бъда щастлива.
Дните ми преливат от самотия.
Мислите ми блуждаят,
като самотни звезди сред безкрая
изгубили центъра на своята вселена.
Сърцето ми е покрито
с пустинен прах и аз не зная
ще го изпълни ли някога пак
светлината на рая?
Стихове Тотка Лунгарска

Фотописи: "Морско" от Тотка Лунгарска

Честит 24 май, приятели!

24 май

Днес е празник най-велик!
Празник на Светите братя!
Да го срещнем с песен
и поклон в сърцата!

Слава! Слава вам, деди!
Няма други на земята,
равностойни по дела,
дали ни с любов словата!

Стихове Тотка Лунгарска
  

Стоян Михайловски, колаж Стоян Радулов

Кирил и Методий

Български всеучилищен химн

"Върви, народе възродени, към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова, съдбините си ти поднови!

Върви към мощната Просвета! В световните борби върви,
от длъжност неизменно воден - и Бог ще те благослови!

Напред! Науката е слънце, което във душите грей!
Напред! Народността не пада там, дето знаньето живей!

Безвестен беше ти, безславен!... О, влез в Историята веч,
духовно покори страните, които завладя със меч!..."

Тъй солунските двама братя насърчаваха дедите ни...
О, минало незабравимо, о, пресвещени старини!

България остана вярна на достославний тоз завет -
в тържествуванье и в страданье извърши подвизи безчет...

Да, родината ни години пресветли преживя, в беда
неописуема изпадна, но върши дългът се всегда!

Бе време, писмеността наша кога обходи целий мир;
за все световната просвета тя бе неизчерпаем вир;

бе и тъжовно робско време... Тогаз Балканский храбър син
навеждаше лице под гнета на отоманский властелин...

Но винаги духът народен; подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци!... През десет века все жив остана ваший глас!

О, вий, които цяло племе извлякохте из мъртвина,
народен гений възкресихте - заспал в глубока тъмнина;

подвижници за права вярна, сеятели на правда, мир,
апостоли високославни, звезди върху Славянски мир,

бъдете преблагословени, о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье, творци на наший говор мил!

Нека името ви да живее във всенародната любов,
речта ви мощна нек се помни в Славянството во век веков!

Стоян Михайловски
Русе, 1982 г., априлий 15 (сп. "Мисъл", 1892, кн. IX-X)

По зелените очи на влюбено момче крее Лунгарска

   Зелените очи на влюбено момче

       Зелените очи на влюбено момче.
       Огромните звезди посипани по нощното небе
       и най-щастливата целувка с теб.
       Шумящите листа на старата лоза и твоето изпращане.
       Червено-бяла мартеница скрита под ревера...
       Заключени в сърцето спомени.

       Сънувам.
       Целува ме отново звездното момче 
       и пак съм на шестнайсет.
       Политаме в небето, а старата лоза ни се усмихва дяволито...

       Ех, мое мило хубаво момче!

       Стихове Тотка Лунгарска

Още от Тотка четете тук

Чат-патограф от Тотка Лунгарска

Искрите от нашата Първа неформална и вълнуваща среща още дълго време ще припламват над "Чат-пат" пространството. Ето с какво ни зареди в своя Чат-патограф Тотка Лунгарска.

 

Повече за Първата неформална среща научете тук

Фотописи: Тотка Лунгарска в сутрешно съзерцание

Повече за Тотка и още поезия от нея вижте тук

Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 1)

Рисунка Манол Панчовски

От главъта к`во убаво съм видял!?
Един стар панагюрски ханджия имал непоклатим табиет. Каквото и да се случи - ляга за два часа, за да си дремне следобяд като шарен котарак. Та, на ханджията се споминала жена му. Той обаче се помайвал насам-натам, отишъл в стаята, ударил два часа сън. Чак когато се събудил, отишъл в другата стая при покойницата. Там се били събрали дежурните оплаквачки - бабите от махалата. Ханджията се попорозял, па седнал до краката на жена си. В този момент една бабичка се обадила
- Ела тука, при главъта, бе, там се не сяда!...
Ханджията обаче невъзмутимо рекъл:
- Аз от главъта нищо убаво не съм видял. Ше си седна тука до краката...
Дочуто от Манол Панчовски, преразказано от Томи Наплатанов

Меко в темно
Било далечна утрин, някъде през 40-те години на миналия век. В работилницата на бащата на бай Стефан Хасанов - Петко Хасанов, един от работниците разправял какво му се е случило вечерта... По оново време Панагюрище не е било много осветено. (Не че и сега е кой знае колко осветено, но това е друга тема!) Връщайки се от кръчмата, работникът видял нещо голямо и черно да лежи насред улицата. Предпазливо го приближил. Но то нито мърдало, нито шавало. Навел се и го докоснал:
- Попипах го, то меко. Подуших го, то - говно! Ау, добре че не го настъпих!
Дочуто от Стефан Хасанов, преразказано от Тотка Лунгарска

Аз съм за кошерете!
Било през 70-те години на теоретичен изпит за любител-шофьори. Един кандидат застанал пред голямо табло с пътна ситуация. Инструкторът обяснявал:
- Виждаш схемата на това кръстовище. Ти си участник в движението. Движиш се с велосипед по път с предимство. Отляво по пътя без предимство идва камион. Отдясно - автобус. Кой ще мине пръв?
Кандидатът за книжка разтълкувал:
- Първо е автобусът, после колата, па накраа аз с колелото.
Инстнукторът:
- Абе, ти си пръв, бе, човек, на път с предмство си!
Кандидат-шофьорът отговорил:
- Ааа, нека вървят тия. Аз не бързам. Тръгнал съм за кошерете, цял ден е пред мен....
Дочуто от Илия Тухчиев, преразказано от Томи Наплатанов

Големец и цвете
Било пак в годините след 9-ти септември 1944-та. Виден народен представител обикалял селата в Панагюрска околия. Бътовци чули, че големият човек ще идва и в тяхното село и заумували как да го посрещнат. Извикали едно будно и хубаво детенце и започнали инструктажа: "Като дойде господинът, ще затичаш към него, казваш му "Добре дошъл!" и му подаваш цветето! Да знаеш, той е голям човек, много умен, много начетен, трябва убаво да се представим!". Детето започнало да се притеснява от срещата с големия и умен човек. Щом видяло да се задава колата с господина, то се затичало и изрецитирало:
- Добре дошъл и ти подавам цветето!
Преразказано от Недялка Коларова 

Не ма ебават, Ваше Величеество!
Било преди 1901 година. В Панагюрище дошъл Цар Фердинанд по повод 25-годишнината от Априлското въстание. В центъра на Панагюрище се събрали кметът на града, общински съветници и кметовете на села. От учтивост монархът се обръщал към всеки и задавал небрежни въпроси. Стигнал и до кмета на село Мечка:
- Слушат ли селяните, г-н кмете? - попитал царят.
Като отговор получил следния фелдфебелски отговор:
- Ич не ма ебават, Ваше Величество!!!
Дочуто от Манол Панчовски, преразказано от Томи Наплатанов 

Вижте още: Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 2)
Вижте още: Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 3) 
Вижте още: Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 4) 
Вижте още: Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 5) 
Вижте още: Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 6) 
Вижте още: Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 7)
Вижте още: Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 8)