Ателие: Боян Ангелов и Стайо Гарноев

Забравеният Сава Радулов

Съратник на Константин Фотинов, един от преводачите на Новия завет, учител на Христо Г. Данов и Марин Дринов, пръв директор на Болградската гимназия, съучредител на Българското книжовно дружество и негов почетен член.
 
През първата половина на ХIХ в. в Панагюрище съществуват килийни училища при трите православни метоха (представителства) на Рилския, Зографския  и Калугеровския манастир. Те са доказателство, че жителите на това средногорско градче не са допускали експанзията на гърцизма да порази умовете и душите им.
Роденият през 1817 г. в Панагюрище Стойно Илиев Радулов е ученик в Зографския метох, а по-късно става пръв помощник на атонския таксидиот отец Харалампий, с когото предприема поклонническо пътуване до Халкидическия полуостров. В манастира Зограф получава монашеското име Сава, отговарящо напълно на характера му - скромен, добронамерен, любознателен... В тази българска обител Сава Радулов получава и покровителството на своя съгражданин отец Нарцис (Иван Томев), който през 1835 г. го отвежда на остров Халки и го записва  в едно от най-модерните за времето гръцки училища. По-късно Сава е вече в Смирна, където съществува многобройна българска колония. Верен негов приятел става Константин Фотинов, основател на първото българско списание "Любословие".
През 1840 г. заедно с Фотинов редактират и осъвременяват по-ранни преводи от гръцки на Новия завет и тяхната редакция е смятана за най-успешна десетилетия наред.

На снимките по посока на часовниковата стрелка виждате портрет на Сава Радулов, как е изглеждала Болградската българска гимназия в края на ХІХ век, и - факсимиле от писмо на Сава Радулов до Найден Геров за отваряне на училището в Болград. Кликнете върху изображението за по-голям размер.

На следващата година панагюрските първенци канят Сава Радулов за главен учител в новооткритото взаимно училище, а той създава и самостоятелен клас от 15 ученици, превръщайки родния си град в едно от огнищата на модерното класно образование.
За нуждите на училището панагюрският просветител превежда от гръцки език четири основни учебни помагала: "Стихийни (елементарни) уроци по землеописание", "Стихийна аритметика", "Благонравни учения" и "Кратка священа история". Всички те са отпечатани през 1843 г. в типографията на Атанас Дамянов в Смирна. В "Землеописание" Радулов е вмъкнал и кратко описание на Панагюрище, споменавайки, че "...реката, която тече посред него, много пъти побеснява и наводнява толкова, че относи домове и покъщнина, откъдето е получила име Луда Яна. Тук в старину се е събирал панаир, което свидетелства името на Панагюрище и двете му махали "Мараш" и "Караманец"..." Тези учебници десетилетия наред се използват в редица български класни училища и намират пристан в стотиците училищни и читалищни библиотеки в поробеното ни Отечество. Сред учениците на Сава Радулов личат имената на заслужили възрожденци като Христо Г. Данов, Марин Дринов, Нешо Бончев...
В края на 1847 г. красивата сграда на алилодидактическото (взаимното) училище в града изгаря. Сава Радулов е съкрушен от сполетялото го нещастие. Скоро след това заминава за Одеса, където завършва Ришельовския лицей и продължава своята издателска дейност. През 1853 г. решава да се завърне в родния си град, но бушуващата Кримска война е пречка да осъществи намерението си, затова се установява в Болград (Бесарабия), където е учител в местното взаимно училище. В края на петдесетте години на ХIХ в. молдовското правителство разрешава създаването на българска гимназията. В специален правителствен хрисовул е одобрена програмата, изготвена от Сава Радулов, по която се преподава до 1878 г., когато Бесарабия преминава към Русия. Курсът на училището е седемгодишен, разделен на две отделения. В долното отделение се преподават предметите: свещена история, български и молдовански език, аритметика и геометрия, рисуване, землеописание, кратка отечествена история, кратка всеобща история, гръцки и руски език и др. В горното отделение се изучават: пространен катехизис, българска и молдованска писменост, латински език, славянски език, пространна всеобща история, пространна отечествена история, търговия, френски и гръцки език и др. На 3 май 1859 г. Болградската централна българска гимназия е официално открита, а за временен директор е назначен той - пламенният родолюбец Сава Радулов, който се откроява от другите кандидати със своята последователност да се запази изцяло преподаването по всички предмети само и единствено на български език.
В Одеса и Болград Радулов издава десетки книги и учебни пособия - преводни и оригинални: "Нравоучение на децата" (1853), "Българский буквар" (1853), "Учебник за българский язик" (1863), "Постановления за българските колонии и височайши христовули за тяхното основание и потверждение" (1864), "Сравнително землеописание" (1866), "Буквар по нов и лесен способ" (1866)... Много от книгите си Радулов изпраща в Панагюрище и обогатява фонда на новосъздаденото местно читалище. В периода 1873-1875 г. работи активно с цариградското печатарско дружество "Промишление", с чиято помощ книгите му отиват до стотици български училища и читалища.
Сред написаното от С. Радулов се откроява едно полемично заглавие - "Отговор на Мутевата статийка". Тази книга е отпечатана в Цариград през 1862 г. и в нея непокорният възрожденец се защитава от нападките на Димитър Мутев, който по това време е директор на Болградската гимназия. Доблестният панагюрец си навлича там доста неприятели поради безпрекословната си воля в гимназията да бъде изучаван като основен българският, а не румънският или руският език. В знак на почит и уважение към делото му следващите директори на Болградската гимназия назначават Радулов за ръководител на Училищната печатница.
Откриването на българска гимназия в Болград  довежда и до създаване на читалище, което да изпълнява ролята на "училище за всички възрасти". Дейността му започва през 1868 г. с откриването на книгопродавница, ръководена от Сава Радулов. Както отбелязва в."Дунавска зора" (бр. 11/22 дек. 1868), настоятелството пригажда специална стая в книгопродавницата, където любознателните българи могат да прочетат новоизлезли вестници и списания или интересни книги. Дейността на местното читалище е тясно свързана и с други именити възрожденски личности като д-р Васил Хаджистоянов-Берон, Тодор Икономов, Райко Ил. Блъсков, Теодосий Икономов и др. Друга активна дейност на читалището е театралната. Пред местна публика са представени патриотичните пиеси "Иванко, убиецът на Асеня", "Покръщението на Преславския двор", "Стоян войвода" и др.
 Сава Радулов е поканен през 1869 г. от своя бивш ученик Марин Дринов за съучредител на Българското книжовно дружество в Браила. По-късно, през 1884 г.- избран за почетен член на БКД, прераснало в Българска академия на науките. През 1872 г. в Болградската печатница излиза и знаменития труд на Васил Чолаков "Български народен сборник", втора по значимост (след сборника на Братя Миладинови) възрожденска хранителница на българското народно творчество.
След Сан-Стефанския мирен договор от 1878 г. Сава Радулов се установява във Варна, далеч от родния си град, останал в пределите на Източна Румелия. Ала той остава докрай верен на родното си място, защото там е видял за пръв път виделината на живота, там се поставя началото на съвременното класно образование, оттам са неговите най-верни спомоществователи на книжовното му дело. Ето защо в завещанието си дарява цялото свое имущество и паричното си състояние от 6000 златни лева за обучение на ученолюбиви панагюрски деца.
Такъв е Сава Радулов - скромен, добронамерен, всеотдаен към своите ученици и към родината си. Дошло е време неговото име да излезе от сянката на забвението и да се нареди заслужено до имената на нашите най-видни възрожденски радетели. Време е.

Текст Боян Ангелов, 
Отпечатан за първи път в рубриката "Пегас" на в. "Дума", брой 33, 9 февруари 2013 г.

Из хълмове от полумрак шета Боян Ангелов

Разплата
Било е, за да бъдем.
И, вторачени
в оная непосилна аксиома,
събуваме
усмивките си лачени,
за да потънем
в бездиханна кома.
Сега е време
мъжките ни сънища
да украсим
със скръбни еполети
и да дарим на бликналите пътища
видения,
все още неотнети.
В спиралата към тези отчаяния
пулсира блясък
мълчалив и матов.
Облъхван от невидими ридания,
животът става
по-ленив от блато.
Олтари жертвени
щом сме за огъня
или безспирен пир
за безгръбначните,
къде е единението
с бога на
преобразените
посоки
злачни?
Къде е времето,
щом няма минало
за неосъществените
любови,
щом бъдещето
срещу нас е зинало,
а за отвъдното
не сме готови?!
Било е,
за да сме…
и над пределите
бистреят на доброто заревата,
ала до там ще стигнат
само смелите,
които не потърсиха
разплата…

Прозрение
Това кълбо,
побиращо се в шепа,
е като глас,
побран
в любовен шепот…
А можеше
да метаморфозира
в слова,
ако не беше глинен къс.
Пренасям го
във волята си,
със
сърцето си,
ще му даря душа…
Преди отново да го разруша.

Първичен инстинкт
Дали далията
има устни от хоризонт
и дали в нея нежно диша
малкото на пеперудата
което
трепери
от птицата
която
трепери
от мен
треперещия от гняв

Обожание
Обожателят на боговете
има своя образна фантазия.
Мислите му винаги са слети
с чувството, че го очаква празник.
Обожателят на красотата
спи в подземия нечистоплътни
и сънува бялото разпятие,
към което се стреми духът ни.
Волята му за какво жадува
и защо отново е в окови?
Недоказаното съществува,
за да замени мечтите с нови!
Отчаянието не е призрак,
а е бариера за мечтите.
Не споделяйте дори пред близък,
че понякога насън летите!

Стихове Боян Ангелов

Стихотворенията са от новата поетична книга на автора 

"Хълмовете нямат полумрак". Повече за нея научете тук.

Из "Ъндърграунд" на Боян Ангелов

Боян Ангелов

СРЕД НАС
В недосегаемата вис
кръжи върхът като идея,
която няма послепис,
защото се умира с нея.
А долу – в лепкавия шум –
човечество от неизбродни
пророци готви се за щурм
към подлези и преизподни.
Отечествените слова
не се нуждаят от защита,
над пурпурната синева
щом ехото им още скита.
Върху прегърбената пръст
лежи обратното броене,
а който ни спаси от мъст
не ни научи на летене,
но е сред нас, до нас върви
към своя връх студен и стръмен
                           и на челото му кърви
                          пробойна от венеца трънен...

ВЕНЕЦ
Милоликият ангел
наднича
от една
православна искрица –
отдалеч
на момиче прилича,
а отблизо
прилича на птица.
Вероятно все още там е –
вдън момчешките ми представи,
сам понесъл
хоругвено знаме,
път за вярата да проправи.
Над олтара
с иконостаса
и с отблясъка жълт
от кандило
той към облака
се понася
и летейки
ме гледа мило...
Той е крехък и необятен,
висините
безбрежни стига,
свободата понесъл,
която
ще вплете
в православната книга.

ФОН
Снегът ще почернее, но сега
снегът е синьобял, дори прозрачен.
Лицето ти на фона на снега
с усмивката
    на погледа ти злачен...
Останалото не запаметих.
Дали било е
и кога ще бъде?
То беше ефимерно като стих,
излитнал
    от килия на осъден.
Ще почернее и ще бъде дим
снегът,
напуснал зноя на земята.
Ще можем ли снега да разделим
от спомена –
    килия в необята?

БАЛКОНЪТ
Училище до старческия дом
и фондовите жилища край тях,
и този дъжд,
по нас захвърлил с взлом
потоци кал,
преди да станем прах.
И булевард – свистящи колела,
понесли страхове и суета.
Къде отлитат, щом са без крила?
А Платон ми нашепва:
 – Към смъртта!
Балконът на последния етаж,
над парк, прегърнал мартенския хлад.
Да полетя ще имам ли кураж!
А някой в мен крещи:
 – Назад! Назад!
 
ЪНДЪРГРАУНД
Светът ухае на летище
и мисълта за зарево
не означава,
че след миг
ще
сме пред окултното дърво.
То няма корени
и в сянка
са облите му брегове,
където
се унасят в дрямка
звероподобни страхове.
Съзнанията не пътуват
при липсата на висини
и нищо,
че не съществуват
недосегаемите дни,
щом ураганът е повикал
стена от вулканична прах...
Дано
да не изпита никой,
което вече преживях!

ИЗОБИЛИЕ
Какво изобилие от стени
в шахматния хол на копнежа
без истински да настръхнем
изнасяме неприкосновеното
а в него напира ужас
и болестите набъбват
превръщайки се
в проводници
на словото ни безжично
те идват и си отиват
и си отиват плачейки
промъкнали са се
милите
в назъбената действителност
в която е регистрирано
изобилие
от сатани

Стихове Боян Ангелов, из поетичната книга "Ъндърграунд"
_______________________________________
Боян Ангелов е роден на 27 август 1955 г. в Панагюрище, но от години живее и работи в София. Автор е на 16 стихосбирки, сред които: „А върху ножа – детелина”, „Тиара”, „Делтата на другия живот”, „Скали от вятър”, ”Еос”, „Цветовете на тъгата”, „Съзерцание”, „Византийска мозайка”, „Отрицание на отрицанието” и др. Член на Съюза на българските писатели и на Съюза на българските журналисти. Той е и дългогодишен редактор на сп. „Читалище”, собственик е на ИК "Богианн", с чиито щемпел са издадени значителен брой съвременни, включително панагюрски автори. Негови творби са преведени на английски, руски, немски, испански, гръцки, сърбохърватски, украински и арабски език.
Боян е завършил е панагюрската гимназия, след което се дипломира по литература и философия в Софийския университет. По-късно специализира по антропософия в института "Гьоте Анум", Базел, Швейцария.
В стиховете му се откриват чувствата на мислещия човек, казват смятат някои литературни критици за него. В поезията му се "преплитат филигранният изказ на обиграния поет с мъдрата дълбочина на завършения философ".
Самият Боян Ангелов е казвал, че с годините все по-рядко пише поезия, но понякога поезията го търси. "И когато това стане, то е някакво начало, на което аз никога не виждам края". Затова е хубаво, когато посягайки към молива, на белия лист се раждат стихове...
Предложените тук стихове са от последната му (засега) поетична книга "Ъндърграунд".
Стоян Радулов