Козите ескадрони
Всяка утрин от зарана улицата ни осрана
среща кози ескадрони, води ги брадат козел.
А от тях валят стотици кърлежи, мухи, бълхици,
и подскачат, и се стрелкат към телесната си цел.
Пръч навири крак, пикае, за настилката нехае,
после бодро рог накриви и уши припляска с кеф.
Следват го на всяка стъпка Дечка, Понка, Верка, Събка –
миските – кози използват тротоара за кенеф.
Пораздрусват сочно виме – пролет лято есен зиме,
като на парад минават ескадрон след ескадрон
и по улицата наша, замечтани в тучна паша,
сеят дръзки буболечки милион след милион.
Ето татък край кафето, кански изпищя детето,
и захлипано зачеса нафасулено краче.
А до него кака тупа яростно под минижупа
И си мисли: ”Ах, какво ли гаджето ще си рече”.
Ах, проклети ескадрони, мамата ми се разгони,
бърка в тесни панталони някакъв пъпчив младеж.
И от кмета до келеша целий град се гневно чеше
и по своему се бори с общоградския сърбеж.
Само пенсиите горди, оглавили кози орди,
гледат виметата пълни със надежда и копнеж.
Чоплят спомените стари и примляскват за попари,
влачат гумени клепари след брадатия кортеж.
Те ще влезат във Европа във една ръка със сопа,
И дори в Париж ще търсят де козата да пасе.
А градецът ни прославен пред дилема е поставен:
В крайна сметка ние що сме, град или Те Ке Зе Се?
Томи Наплатанов
На 4 юли в общината ще се състои общоградски дебат по темата.
"Тежко на оня народ, който се самоотрича и самоунищожава. Народ без доверие в силите си, без обич към своето, колкото и скромен и да бъде, е народ нещастен." (Иван Вазов)
Показват се публикациите с етикет Томи Наплатанов. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Томи Наплатанов. Показване на всички публикации
Томи Наплатанов по време на свиждане
![]() |
| Художник Манол Панчовски |
Свиждане
Жега. Обед е. Време за свиждане.Само час и ще хлопне решетката.
Между "Добър ден" и "Довиждане" -
бира, сода с лимон... и сметката.
Рехав поглед, зареян във пустото.
Прошумолиха днешните вестници.
"Уф, отново си се разчувствал" -
се чете под красивите ресници.
Катинарно кръстосваш краката си,
слагаш митница под коляното.
Виждаш хиляди надзиратели -
на дървото, под масата, в пяната...
Непрестанно ме гледаш... в часовника -
всичко друго ми е раирано.
Мина час. "До утре, затворнико,
аз след работа се прибирам."
Днес целувката не е във дажбата.
Вече месец разкладката постна е.
Пазиш устните си от кражба.
Или пък ги къташ за гости?
А амнистия вече не виждам.
Побеля от резчици стената...
Жега. Обед е. Време за свиждане.
Час. Решетка. Картина позната.
Стихове Томи Наплатанов
Повече за Томи и още поезия от него прочетете тук
Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 6) - Дечурлига
Дядо и внуче
Това се случи, когато Панагюрски колонии все още бе пълнокръвно селище, а не поизоставено от Бога и хората миньорско село без помен от стара курортна слава. Вървяха дядо и внуче, между които се водеше следният разговор:- Дядо, какво правите с баба?
- Играем си на криеница, дядовото.
- Как така?
- Ами, ако не съм пред очите й за повече от 10 минути, баба ти започва да ме търси.
- Ами ти, дядо?
- Е, аз си трая. Отдавна съм намерен.
...
Прочее, между същите дядо и внуче протичаха все подобни, интересни разговори. Ето още един:
- Как си, дядо?
- Губя си паметта, дядовото, започнах да забравям.
- Е, стига де!
- Вярно е, дядовото, вярно е. Като излезна навън, па и ако видя някоя засукана, нагласена хубавелка и забравям, че съм женен, дядовото.
Преразказа Нина Радулова
PR или помияр?
Синът ми споделил в класа си, че работя като пиар. Приятелчето му Цветелин се учудило на тази професия и заключило:- Сигурно бащата ти много пие на работата.
...
Най-странното обаче е, че подобен кодош имаше и около едни местни избори преди няколко години. ПИАР на тогавашния кмет и кандидат за втори мандат от БСП Иван Евстатиев беше една позната журналистка - кадърно и хубаво момиче.
Звъни телефонът в предизборния щаб на кандидата за втори мандат и тогавашен кмет на Пазарджик. Пиарката - кадърно и хубаво момиче, вдига слушалката. А от другата страна една баба, след като се представила коя е, поискала да говори със самата пиарката по следния начин:
- Мога ли да говоря с помиара на кмета?
Преразказа Томи Наплатанов
Черпня за шестица
![]() |
| Художник Чудомир |
- Защо врещиш като заклещено яре, бре! – попитал го учуден дядо му.
- Ми аз… Ми аз… - хленчел през сълзи малкият. – Ми днеска ми написаха три двойки-и-и…
- Жена! – провикнал се към вратата развеселеният дядо. – Приготвяй черпнята! Най-накрая и в нашата къща влиза шестица!
Преразказа Стоян Бътовски
До обяд - борим глада,
след обяд - съня!
В края на ранния социализъм се свикало профсъюзно събрание в голямо панагюрско предприятие. Една от темите в дневния ред била помощ за братските африкански компартии и по-конкретно - борбата с глада.
Докато се обсъждала темата и се спорило дали да се помага с 1 лев или с 1.50 лвева на месец, един профсъюзен член станал и казал:
- Другари, ами ние вече работим по въпроса. До обяд се борим с глада. После идем, апнем на стола. Па след обяд се борим със съня.
Преразказа Томи Наплатанов
Вижте още: Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 1)
Вижте още: Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 2)
Вижте още: Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 3)
Вижте още: Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 4)
Вижте още: Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 5)
Вижте още: Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 7)
Вижте още: Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 8)
Гавърверсия: Козуначни апетити
![]() |
| Томи Наплатанов |
Сън ме не лови, крещя:
„Козунаци, козунаци,
меки, лепкави неща”.
Три туртета за юнаци,
обикрачвам във тава -
козунаци, козунаци -
със шекерена кора.
Сексуалните мераци
заборавих – срамота.
Козунаци, козунаци,
любовта ми се отщя.
От Томи Наплатанов по Николай Лилиев
Чат-пат кьоше: Цветница дуо
Diskovery
Да ми прости Съдбата, че я изпреварих!
Но аз видях по вестниците перото му и бе златно.
И се възрадва духът ми! И се изправих!
По делата и дарбите им ще ги познаете!
И преди, и сега, Господи, нескончаема е истината...
Голямата и Малката ни Богородица...и Томи Наплатанов.
Денят долепна гръд в Оборище и стихна.
На градовете в Града - столица е Празникът!
Иван Станчев
Да ми прости Съдбата, че я изпреварих!
Но аз видях по вестниците перото му и бе златно.
И се възрадва духът ми! И се изправих!
По делата и дарбите им ще ги познаете!
И преди, и сега, Господи, нескончаема е истината...
Голямата и Малката ни Богородица...и Томи Наплатанов.
Денят долепна гръд в Оборище и стихна.
На градовете в Града - столица е Празникът!
Иван Станчев
Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 4)
Илядо стоки!
Било в края на 60-те години на миналия век. В Долната махала на Панагюрище живеел един овчар. Жизненият му цикъл бил непоколебим. Три месеца в гората и три дена в града. Използвал случая да купи това-онова от магазина - ракийка, цигари, кибрит... Веднъж рекъл да се пооборудва и тръгнал към "1001 стоки" - на Стария пазар. Влязъл в магазина, поогледал се и рекъл на магазинерката:
- Момиче, дай ми един силях!
За незнаещите, това е кожен колан, многофункционален. В него се побират лула, кесия, ножове и кво ли не... широк като женско сърце.
Момичето казало, че няма такъв артикул.
Тогава овчарят рекъл:
- Изляз и задраскай задната единица. Илядо стоки мое и да имаш, ама силях щом немаш, онаа единица ти не тряба!
До Света Богородица
Той е един от най-легендарните панагюрските чешити и го познавах лично. Живееше в мойта махала - Драгулин, горе-долу срещу старата мандра. Дядо Калчо се казваше и обичаше да си попийва, ама доста. Жена му, баба Василя, на която всички викаха Калчовица, все го заплашвала, че ако не спре да пие, ще го напусне. Една пролет много му викала и той съвсем тържествено обещал:
- Добря, ма, Васильо, до Света Богородица нема а пия!
И излязъл нанякъде. А тя се успокоила, че поне няколко месеца той няма да близне нищичко. Обаче, видите ли, прибрал се отново кьор кютук пиян. А Василя пощуряла:
- А пукнеш дано, пияница ниедни! Нали са врече, бе, че до Света Богородичка нема а пиеш!
- Е тамън де - хлъцнал Калчо, - така и направих, да опустееш и ти. Тамън до Света Богородица (църквата) не пих. Ма кръчмата е след нея, ма, на центъра!
Дошло време да се "завива свинкята"*. Но на Калчо не му било до това, а баба Калчовица все вървяла подир него и дуднела:
- Айде, бре Калчо, намери време а завиеш свинкята, бе!
Ама нали все бил подпийнал, нямал ищах, горкия. Но го измислил.
Когато бабата се прибрала от една съседка, пак го почнала:
- Зави ли я, бре?...
А той спокойно рекъл:
- Ей, старо, турни си очилата и иди да я видиш - завил съм я с едно чердже, нема да й е студено. Остави ма сегъ.
Цането возил тогавашния кмет Марко Мечев от София към Панагюрище. На "Църна Маца" обаче ги спряли ченгета. Марко бил вързан като по устав, но Цането - без колан. Полицаят от документите разбрал, че Мечев е кмет на община. Глобата се разминала, но все пак униформеният попитал Цането:
- Абе, как може кметът да си е сложил колана, а шофьорът - не!
Цането погледнал хитро, усмихнал се, па отсякъл:
- Ааа, вързан кмет - мирно село!
Преразказа Томи Наплатанов
___________________________
* "Завиване на свинкя" - диалектен израз от панагюрския говор за оплождане на прасе
Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 1)
Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 2)
Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 3)
Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 5)
Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 6)
Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 7)
Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 8)
Било в края на 60-те години на миналия век. В Долната махала на Панагюрище живеел един овчар. Жизненият му цикъл бил непоколебим. Три месеца в гората и три дена в града. Използвал случая да купи това-онова от магазина - ракийка, цигари, кибрит... Веднъж рекъл да се пооборудва и тръгнал към "1001 стоки" - на Стария пазар. Влязъл в магазина, поогледал се и рекъл на магазинерката:
- Момиче, дай ми един силях!
За незнаещите, това е кожен колан, многофункционален. В него се побират лула, кесия, ножове и кво ли не... широк като женско сърце.
Момичето казало, че няма такъв артикул.
Тогава овчарят рекъл:
- Изляз и задраскай задната единица. Илядо стоки мое и да имаш, ама силях щом немаш, онаа единица ти не тряба!
Преразказа Томи Наплатанов
![]() |
| Художник Стайо Гарноев |
Той е един от най-легендарните панагюрските чешити и го познавах лично. Живееше в мойта махала - Драгулин, горе-долу срещу старата мандра. Дядо Калчо се казваше и обичаше да си попийва, ама доста. Жена му, баба Василя, на която всички викаха Калчовица, все го заплашвала, че ако не спре да пие, ще го напусне. Една пролет много му викала и той съвсем тържествено обещал:
- Добря, ма, Васильо, до Света Богородица нема а пия!
И излязъл нанякъде. А тя се успокоила, че поне няколко месеца той няма да близне нищичко. Обаче, видите ли, прибрал се отново кьор кютук пиян. А Василя пощуряла:
- А пукнеш дано, пияница ниедни! Нали са врече, бе, че до Света Богородичка нема а пиеш!
- Е тамън де - хлъцнал Калчо, - така и направих, да опустееш и ти. Тамън до Света Богородица (църквата) не пих. Ма кръчмата е след нея, ма, на центъра!
Преразказа Величка Момнева
А завиеш свинкята!
И в тази история герой е същият този Калчо.Дошло време да се "завива свинкята"*. Но на Калчо не му било до това, а баба Калчовица все вървяла подир него и дуднела:
- Айде, бре Калчо, намери време а завиеш свинкята, бе!
Ама нали все бил подпийнал, нямал ищах, горкия. Но го измислил.
Когато бабата се прибрала от една съседка, пак го почнала:
- Зави ли я, бре?...
А той спокойно рекъл:
- Ей, старо, турни си очилата и иди да я видиш - завил съм я с едно чердже, нема да й е студено. Остави ма сегъ.
Преразказа Величка Момнева
Вързан кмет - мирно село!
Кой не знае Цанко, кметският шофьор, кой не е чувал за него? А аз съм чувал една история от края на минали век.Цането возил тогавашния кмет Марко Мечев от София към Панагюрище. На "Църна Маца" обаче ги спряли ченгета. Марко бил вързан като по устав, но Цането - без колан. Полицаят от документите разбрал, че Мечев е кмет на община. Глобата се разминала, но все пак униформеният попитал Цането:
- Абе, как може кметът да си е сложил колана, а шофьорът - не!
Цането погледнал хитро, усмихнал се, па отсякъл:
- Ааа, вързан кмет - мирно село!
Преразказа Томи Наплатанов
___________________________
* "Завиване на свинкя" - диалектен израз от панагюрския говор за оплождане на прасе
Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 1)
Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 2)
Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 3)
Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 5)
Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 6)
Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 7)
Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 8)
Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 2)
![]() |
| Илюстрация към рубрика на в. "Оборище" от времето на главния редактор Йосиф Клисуров |
Събрали се бътовци на разпивка в местната кръчма. Ама виното свършило. Притеснен от дефицита, един от най-жадните взел 20-литрова туба, метнал се на мотора и тръгнал да купува вино от Попинци. На връщане обаче се преобърнал при сегашната чешма край пътя, малко преди селото. Изпаднал в лек шок. Като се поосеферил, пипнал тила си и усетиил, че нещо мокри. "Оф, ега е кръв, да се не е пукнала тубата!", помолил се Богу горещо жадният рокер.
Толчов гъз за пипонче!
Мнозина в панагюрско са чували този израз, но вероятно не знаят откъде е долетяла тази крилата фраза. Историята е от един бътовец, който тръгнал да продава пипони на панагюрския пазар. Като притъмняло, натоварил това, дето не успял да продаде - около половин каруца пипончета. На Свети Никола обаче се извила страшна буря. Притъмняло - мрак непрогледен. Конят се уплашил, изскубнал се от каруцата и побягнал в тъмнината. Земеделецът се позачудил какво да прави, пък го ударил на молба. Вдигнал ръце към небето и викнал с пълно гърло:
- Господи, удари една светкавица, светни да видя къде ми отиде кончето. Ако го намеря, ще ти дам всичките пипони в каруцата.
Едва изрекъл това, небето се разцепило от мощна светкавица. Бътовецът видял коня си да стои уплашено под едно дърво на 20 метра от него. Отишъл стопанинът, довел добичето, впрегнал го пак в каручкати и отново се обърнал към небето:
- Ааааа, толчов гъз за пипонче, а!!!!
Нека оди бос!
Това е една от легендарните случки с бай Петър Андонов. Вечна му памет! Изключително остроумен, весел и приятен човек. Та Бай Петър водел годишно събрание в ДЗС като негов председател. В предприятието повечето работници били роми. Бай Петър обявавал годишните премии за изпълнен план:
- На Шабан - един чифт цървуле.
От публиката се чули бурни ръкопляскания и викове "Браво-оооо!".
Последвал втори анонс:
- На Айше - чифт гумени ботуше!
Пак ръкопляскане и викове :"Бравооооооо".
И накрая:
- На Бай Петър Андонов, тоест на мен, 100 лева премия.
Последвало мълчание няколко секунди, а един циганин се изцепил: "А така, нека оди бос!".
Закони да ковем, или луканки да крадем!
Веднага след 9 септември 1944-та се състояли избори за ново Народно събрание. Сред предствителите влязъл и един бай Еди кой си от Поибрене. Простоват човек, работлив, но верен на новата комунистическа власт. Отишъл баята в парламента и взел със себе си торбичка. Вътре сложил хлебец, лучец, солчица, ама и една луканка.
Минало предиобедното заседание и баята поогладнял. Отишъл до гардероба, бръкнал в торбичката и що да види - нямало ги ни луканката, ни дявола. Бесен от айдуклука, поибренецът едва дачакал да почне заседението следобед, вдигнал ръка и се изтъпанил на трибуната. Поел въздух и задал следния въпрос:
- Другарки и другари, ние тук за какво сме се събрали? Закони да ковем или луканки да крадем?
След което тържествено си седнал на мястото.
Историите преразказа Томи Наплатанов
Вижте още: Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 1)
Вижте още: Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 3)
Вижте още: Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 4)
Вижте още: Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 5)
Вижте още: Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 6)
Вижте още: Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 7)
Вижте още: Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 8)
Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 1)
![]() |
| Рисунка Манол Панчовски |
Един стар панагюрски ханджия имал непоклатим табиет. Каквото и да се случи - ляга за два часа, за да си дремне следобяд като шарен котарак. Та, на ханджията се споминала жена му. Той обаче се помайвал насам-натам, отишъл в стаята, ударил два часа сън. Чак когато се събудил, отишъл в другата стая при покойницата. Там се били събрали дежурните оплаквачки - бабите от махалата. Ханджията се попорозял, па седнал до краката на жена си. В този момент една бабичка се обадила
- Ела тука, при главъта, бе, там се не сяда!...
Ханджията обаче невъзмутимо рекъл:
- Аз от главъта нищо убаво не съм видял. Ше си седна тука до краката...
Дочуто от Манол Панчовски, преразказано от Томи Наплатанов
Меко в темно
Било далечна утрин, някъде през 40-те години на миналия век. В работилницата на бащата на бай Стефан Хасанов - Петко Хасанов, един от работниците разправял какво му се е случило вечерта... По оново време Панагюрище не е било много осветено. (Не че и сега е кой знае колко осветено, но това е друга тема!) Връщайки се от кръчмата, работникът видял нещо голямо и черно да лежи насред улицата. Предпазливо го приближил. Но то нито мърдало, нито шавало. Навел се и го докоснал:
- Попипах го, то меко. Подуших го, то - говно! Ау, добре че не го настъпих!
Дочуто от Стефан Хасанов, преразказано от Тотка Лунгарска
Аз съм за кошерете!
Било през 70-те години на теоретичен изпит за любител-шофьори. Един кандидат застанал пред голямо табло с пътна ситуация. Инструкторът обяснявал:
- Виждаш схемата на това кръстовище. Ти си участник в движението. Движиш се с велосипед по път с предимство. Отляво по пътя без предимство идва камион. Отдясно - автобус. Кой ще мине пръв?
Кандидатът за книжка разтълкувал:
- Първо е автобусът, после колата, па накраа аз с колелото.
Инстнукторът:
- Абе, ти си пръв, бе, човек, на път с предмство си!
Кандидат-шофьорът отговорил:
- Ааа, нека вървят тия. Аз не бързам. Тръгнал съм за кошерете, цял ден е пред мен....
Дочуто от Илия Тухчиев, преразказано от Томи Наплатанов
Големец и цвете
Било пак в годините след 9-ти септември 1944-та. Виден народен представител обикалял селата в Панагюрска околия. Бътовци чули, че големият човек ще идва и в тяхното село и заумували как да го посрещнат. Извикали едно будно и хубаво детенце и започнали инструктажа: "Като дойде господинът, ще затичаш към него, казваш му "Добре дошъл!" и му подаваш цветето! Да знаеш, той е голям човек, много умен, много начетен, трябва убаво да се представим!". Детето започнало да се притеснява от срещата с големия и умен човек. Щом видяло да се задава колата с господина, то се затичало и изрецитирало:
- Добре дошъл и ти подавам цветето!
Преразказано от Недялка Коларова
Не ма ебават, Ваше Величеество!
Било преди 1901 година. В Панагюрище дошъл Цар Фердинанд по повод 25-годишнината от Априлското въстание. В центъра на Панагюрище се събрали кметът на града, общински съветници и кметовете на села. От учтивост монархът се обръщал към всеки и задавал небрежни въпроси. Стигнал и до кмета на село Мечка:
- Слушат ли селяните, г-н кмете? - попитал царят.
Като отговор получил следния фелдфебелски отговор:
- Ич не ма ебават, Ваше Величество!!!
Дочуто от Манол Панчовски, преразказано от Томи Наплатанов
Вижте още: Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 2)
Вижте още: Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 3)
Вижте още: Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 4)
Вижте още: Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 5)
Вижте още: Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 6)
Вижте още: Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 7)
Вижте още: Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 8)
Чат-патология: Мисли лоши за изделия кокоши
![]() |
| Колаж Цеко Мистрията |
Мисли клети, мисли лоши
за изделия кокошиСъбота е – ден пазарен!
Събота е – ден кошмерен!
Мойта скъпа ще рече
...баничка да опече.
Друга кулинарна цел –
вкусно кремче карамел.
Но за тези нещица
трябва ми кора яйца.
За салатка, за застройка –
бухва яйчената бройка.
Та се връщам към кошмара...
Гледам щанда – Маамо стара! -
уж невзрачни и мънинки,
пък четирийсет стотинки.
Гледам - мътек неглиже,
пък с цена на Фаберже.
Даже и на Котуошо,
смятам, ще му стане лошо.
Че е свикнал на закуска
по дванайсет да изплюска.
Мисля как да сложа в коша
таз продукция кокоша.
Пука ми, че са свободни,
вече квачките ни родни.
Виж - запъртъци с черупки,
но в бюджета правят дупки.
А пазарният „пищов”
трябва да подменям с нов.
Драскам захарта и хлябчето,
кремвиршите и кебапчето,
вкъщи ще се прибера
само със една кора.
С половинката ми клета
ще наблегнем на…омлета.
На парцали ще си мигаме,
докато изкукуригаме...
Автор Томи Наплатанов
Томи Наплатанов или "Момче като мече!"
Не е случайно заглавието на тази публикация. Никак. Това си е казал за Томето при запознанството им в редакцията на в. "Оборище" - Панагюрище, Митко Стефанов. По онова време Наплатанов е един от младите репортери, бъдещи надежди на журналистическото братство в града. Ето какво пише Стефанов в антологичната хроника за него:
"Зад едно от миниатюрните бюра се усмихна и едно младо (но доста брадяса-
ло) момчешко лице. „Момче, като мече!” - както отбелязах с удивление, когато туловището му започна да се навдига иззад пишещата машина. При това - преди още да съм разбрал, че коренът му наистина е от стар меченски род. Как ли се беше побрало там?!
- Томи – изръмжа младият мечок, подаде лапата си и отново се усмихна, макар и малко накриво.
Така се запознах с Томи Наплатанов. Тогава все още не предполагах, че съвсем наскоро в негово лице кръжокът ни ще се сдобие с една много ефективна „меча” сила – в близкото бъдеще талантливото му перо щеше да предизвиква доста усмивки в публичното пространство, много от които доста по-разкривени от неговата."
Така е, много хора са споделяли подобно първо впечатление. Само дето аз нямам такова - щото с Томето сме от една махала - Драгулин. Вярно, беше "батко" и не сме движили заедно. (Роден е през 1970 г.) Но някъде в средношколските години се озовавахме неведнъж в една и съща компания - сборният пункт беше сбутано, но уютно кафене в центъра, което по-късно изгоря... Та с този факт и ясните ми спомени за името му.
Томи завърши минния техникум, а после български език, история и журналистика във Великотърновския университет. Поетичните си заложби открива в ранна детска възраст. Тогава, във връзка с някаква годишнина, написал стихотворение за другаря Димитров, за което получил щипване по бузата лично от самата Цола Драгойчева. (Тя беше мастит и легендарен член на тогавашното ЦК на БКП, за незнаещите това прочуто име.)
Томи Наплатанов работи последователно във вестниците "Оборище", в излизащия за кратък период "Панагюрище до днес", на който е главен радактор, във "Време 2001" и в "Пазарджишка Марица". За малко дори сяда зад микрофона на Панагюрския радио възел. Един от активните съучредители е на възродения в края на милениума Литературен клуб "Виделина" в Панагюрище и действен автор и сътрудник на печатния му "орган", назован сполучливо от Красимира Василева "Чат-пат". А сега работи в отдел "Комуникации" на "Асарел-Медет" и същевременно е общински съветник. Последното не е голяма изненада, като се имат предвид хапливите му публицистични материали с обществен и политически характер през годините. Пък и успя да прокара в местния парламент идеята си творческите проекти на панагюрските творци да получават ежегодни субсидии на конкурсен принцип с ясни правила и при високи естетически критерии. Езикът му е оригинален, остър, често стреля напосоки, но по-важното е, че стреля - защото словото, да си признаем, е изключително силно оръжие. Има неповторимо чувство за хумор. И още един щрих за него от Митко: "Участва в различни, на пръв поглед несъвместими приятелски групировки". Например съчетава литературните си и сатирични увлечения и групови занимания, освен с политически, с футболно запалянковски такива.
„Влязох в Литературния клуб заради „играта”, която винаги ми е доставяла огромно удоволствие - споделя самият Наплатанов в антологичната хроника. - Но останах в него заради хората - забавни, интелигентни, интересни..."
Важно е да се отбележи - точно в литературния клуб той среща своята бъдеща възлюблена. „С Томи се срещнах във вашите среди – спомня си Мадлена отново в книгата на Митко. – Там открих, че съм попаднала на човека, с когото мога да си говоря за това, което душата ми иска. И по начин – много по-привлекателен от обичайния… Дотогава аз самата не бях посягала към перото, освен като журналист. Макар че вкъщи поезията беше на почит – баща ми пишеше, и то не лошо... Да, творбите на Томи бяха всъщност причината, която ме накара да
спра погледа си върху него… И да го задържа...” С Мадлена вече са разделени, но имат син - Калоян. Отново покрай кръга "Чат-пат" и литературата, обаче, той се запозна със Соня Георгиева - още една талантлива поетеса. Новата му, последна любов.
Но стига приказки. Ето и две доказателства от дебютната му книга "Параграф 38", отпечатана през 2008 г. със спомоществователството на Община Пазарджик.
като спрели стрелки в полунощие.
А защо ли те прати Рогатият?
Да изсъхне мощта ми до мощи?
А гърдите ти твърдомраморни
с нежна хищност ме режат през пръстите.
С пръстени ли да скрия раните?
И с коя ръка да се кръстя?
Скрий си зъбките, малка усойнице,
ти отдавна си ме отровила.
Бързам само в плътта ти, знойната,
като в гробище да се заровя.
Стръвно смуча сластта ти от устните,
ще я глътне на екс душата ми.
Само нея остави ми. Пуста е.
Много здраве носи на Рогатия.
векове май не съм ги галил.
Няма ги - като гласа на убития,
проклел живите на прощаване.
Моите пръсти не търсят заместници,
а безпомощно се преплитат
между страниците на вестника,
дето четох за оня - Убития.
Стихове Томи Наплатанов
![]() |
| Томи Наплатанов |
ло) момчешко лице. „Момче, като мече!” - както отбелязах с удивление, когато туловището му започна да се навдига иззад пишещата машина. При това - преди още да съм разбрал, че коренът му наистина е от стар меченски род. Как ли се беше побрало там?!
- Томи – изръмжа младият мечок, подаде лапата си и отново се усмихна, макар и малко накриво.
Така се запознах с Томи Наплатанов. Тогава все още не предполагах, че съвсем наскоро в негово лице кръжокът ни ще се сдобие с една много ефективна „меча” сила – в близкото бъдеще талантливото му перо щеше да предизвиква доста усмивки в публичното пространство, много от които доста по-разкривени от неговата."
Така е, много хора са споделяли подобно първо впечатление. Само дето аз нямам такова - щото с Томето сме от една махала - Драгулин. Вярно, беше "батко" и не сме движили заедно. (Роден е през 1970 г.) Но някъде в средношколските години се озовавахме неведнъж в една и съща компания - сборният пункт беше сбутано, но уютно кафене в центъра, което по-късно изгоря... Та с този факт и ясните ми спомени за името му.
Томи завърши минния техникум, а после български език, история и журналистика във Великотърновския университет. Поетичните си заложби открива в ранна детска възраст. Тогава, във връзка с някаква годишнина, написал стихотворение за другаря Димитров, за което получил щипване по бузата лично от самата Цола Драгойчева. (Тя беше мастит и легендарен член на тогавашното ЦК на БКП, за незнаещите това прочуто име.)
Томи Наплатанов работи последователно във вестниците "Оборище", в излизащия за кратък период "Панагюрище до днес", на който е главен радактор, във "Време 2001" и в "Пазарджишка Марица". За малко дори сяда зад микрофона на Панагюрския радио възел. Един от активните съучредители е на възродения в края на милениума Литературен клуб "Виделина" в Панагюрище и действен автор и сътрудник на печатния му "орган", назован сполучливо от Красимира Василева "Чат-пат". А сега работи в отдел "Комуникации" на "Асарел-Медет" и същевременно е общински съветник. Последното не е голяма изненада, като се имат предвид хапливите му публицистични материали с обществен и политически характер през годините. Пък и успя да прокара в местния парламент идеята си творческите проекти на панагюрските творци да получават ежегодни субсидии на конкурсен принцип с ясни правила и при високи естетически критерии. Езикът му е оригинален, остър, често стреля напосоки, но по-важното е, че стреля - защото словото, да си признаем, е изключително силно оръжие. Има неповторимо чувство за хумор. И още един щрих за него от Митко: "Участва в различни, на пръв поглед несъвместими приятелски групировки". Например съчетава литературните си и сатирични увлечения и групови занимания, освен с политически, с футболно запалянковски такива.
„Влязох в Литературния клуб заради „играта”, която винаги ми е доставяла огромно удоволствие - споделя самият Наплатанов в антологичната хроника. - Но останах в него заради хората - забавни, интелигентни, интересни..."
Важно е да се отбележи - точно в литературния клуб той среща своята бъдеща възлюблена. „С Томи се срещнах във вашите среди – спомня си Мадлена отново в книгата на Митко. – Там открих, че съм попаднала на човека, с когото мога да си говоря за това, което душата ми иска. И по начин – много по-привлекателен от обичайния… Дотогава аз самата не бях посягала към перото, освен като журналист. Макар че вкъщи поезията беше на почит – баща ми пишеше, и то не лошо... Да, творбите на Томи бяха всъщност причината, която ме накара да
спра погледа си върху него… И да го задържа...” С Мадлена вече са разделени, но имат син - Калоян. Отново покрай кръга "Чат-пат" и литературата, обаче, той се запозна със Соня Георгиева - още една талантлива поетеса. Новата му, последна любов.
Но стига приказки. Ето и две доказателства от дебютната му книга "Параграф 38", отпечатана през 2008 г. със спомоществователството на Община Пазарджик.
Текст и снимка Стоян Радулов
Мартенско
Ритуално разтварям бедрата ти -като спрели стрелки в полунощие.
А защо ли те прати Рогатият?
Да изсъхне мощта ми до мощи?
А гърдите ти твърдомраморни
с нежна хищност ме режат през пръстите.
С пръстени ли да скрия раните?
И с коя ръка да се кръстя?
Скрий си зъбките, малка усойнице,
ти отдавна си ме отровила.
Бързам само в плътта ти, знойната,
като в гробище да се заровя.
Стръвно смуча сластта ти от устните,
ще я глътне на екс душата ми.
Само нея остави ми. Пуста е.
Много здраве носи на Рогатия.
Не помня
Не помня колко са меки косите ти -векове май не съм ги галил.
Няма ги - като гласа на убития,
проклел живите на прощаване.
Моите пръсти не търсят заместници,
а безпомощно се преплитат
между страниците на вестника,
дето четох за оня - Убития.
Стихове Томи Наплатанов
Свободата е привилегия и отговорност. . . Честит 3 март!
Днес е 3 март!
Винаги на този ден говорим за кръвта на убитите, за костите на загиналите, за битките и победите, за сълзи и забрадки, за венци и паметници. За подвига и саможертвата. Всичко това е така. Всичко това е важно. Всичко това не трябва да се забравя. Но всичко това е последица и логичен, благословен от Бога завършек, на нещо друго. Нещо по-велико и по-чудно. Това е последица от чувството и волята за свобода. Тази воля бе изкрещяна в лицето на безразличната и егоистична Европа от панагюрци. Именно тук се роди идеята за осъзнатото различие. Тук се роди самоусещането за собствена физиономия, за национална гордост, за собствен характер. Оттук тръгна чисто човешкото усещане, че българинът е зрял и можещ. Че трябва да има своя държава. Че животът си е негов, че родът му е силен... Ако нямаше 20 април 1876 година, 3 март 1878 година щеше да е един обикновен студен и мрачен ден , в който смачканият и уморен от съдбата си българин щеше да издои овцете, да нацепи дърва, да прати жена си за вода и да псува живота, както го е правил 5 века. А вече 134 години същият този българин вдига поглед нагоре, за да види трицветното знаме. Същият този поглед вижда небето. Вижда, че то е необятно. Вижда, че е синьо. Усеща, че е негово. Че е наше. Това е чувството за свобода. Да и се радваме и да я пазим!
Честит празник!
Томи Наплатанов
134 години след един от най-върховните моменти в националната ни история - Освобождението, ние, българите имаме като че ли все по-малко основания да се гордеем, че сме българи. И правим грешка, разбира се. Защото забравямме примера на нашите възрожденци, които са дали мило и драго в много по-трудни времена от днешните да ни има, и нас, и езикът ни, да имаме право на избор. Ние им дължим самочувствието си. А самочувствието ни на народ и личности не е никак старомодно чувство. То не е подвластно нито на глобализацията, нито на кризата и на промените, тъй като е свързано с изконни неща - род, памет, национална самоопределеност. Няма да сме хора, ако не търсим опора в тях. Няма да ни има и в бъдещето, ако не се преоткриваме в миналото. "Времето е в нас и ние сме във времето." А свободата не е само дар, тя е привилегия, тя е обич, тя е отговорност...
Честит 3 март!
Стоян Радулов
Аз съм българче
Аз съм българче и силна
майка мене е родила;
с хубости, блага обилна
мойта родина е мила.
Аз съм българче. Обичам
наште планини зелени,
българин да се наричам -
първа радост е за мене.
Аз съм българче свободно,
в край свободен аз живея,
всичко българско и родно
любя, тача и милея.
Аз съм българче и расна
в дни велики, в славно време,
син съм на земя прекрасна,
син съм на юнашко племе.
Ти нямаш още три години,
а вече твоя е земята!
...Най-хубавото нещо, сине,
на този свят е Свободата.
Живей със нея и я дишай!
Посочвай я със пръстче златно!
Откривай я в земята пищна
и във небето необятно!
А почнеш ли да я разбираш,
обичай я, но не на дребно!
Светът за нея е умирал!
За нея, сине! И за тебе...
Стихове Дамян Дамянов
3 март е националният празник на България. На този ден през 1878 г. в Сан Стефано, тогава малко рибарско селце близо до Истанбул, се подписва предварителният мирен договор между Русия и Османската империя. Този договор слага край на Руско-Турската война и донякъде урежда статута на новообразуваната българска държава.
За първи път 3 март е честван на 19 февруари 1880 г. (3 март е дата по нов стил) като "Ден на възшествието на престола на император Александър II и заключение на Санстефанския мирен договор". От 1888 г. се празнува като Ден на Освобождението на България. Под това име се утвърждава със Закона за празничните дни на Княжество България от 1900 г., както и със заменилия го Закон за празниците и неделната почивка от 1911 г. (в сила до октомври 1951 г, когато е отменен с Кодекса на труда).
За първи път се чества по нов стил на 3 март 1917 г. след въвеждането в България през 1916 г. на Григорианския календар. Денят на Освобождението на България от османско иго е определен за национален празник с Указ 236 на Държавния съвет, издаден на 27 февруари 1990 г., и с Решение на 9-ото Народно събрание от 5 март 1990 г. Денят е избран за национален празник на България, защото тогава за първи път българските земи се споменават и като политически аргумент.
За Васил Левски - българският Апостол, четете тук
Възрожденската песен "Боят настана" чуйте тук
Винаги на този ден говорим за кръвта на убитите, за костите на загиналите, за битките и победите, за сълзи и забрадки, за венци и паметници. За подвига и саможертвата. Всичко това е така. Всичко това е важно. Всичко това не трябва да се забравя. Но всичко това е последица и логичен, благословен от Бога завършек, на нещо друго. Нещо по-велико и по-чудно. Това е последица от чувството и волята за свобода. Тази воля бе изкрещяна в лицето на безразличната и егоистична Европа от панагюрци. Именно тук се роди идеята за осъзнатото различие. Тук се роди самоусещането за собствена физиономия, за национална гордост, за собствен характер. Оттук тръгна чисто човешкото усещане, че българинът е зрял и можещ. Че трябва да има своя държава. Че животът си е негов, че родът му е силен... Ако нямаше 20 април 1876 година, 3 март 1878 година щеше да е един обикновен студен и мрачен ден , в който смачканият и уморен от съдбата си българин щеше да издои овцете, да нацепи дърва, да прати жена си за вода и да псува живота, както го е правил 5 века. А вече 134 години същият този българин вдига поглед нагоре, за да види трицветното знаме. Същият този поглед вижда небето. Вижда, че то е необятно. Вижда, че е синьо. Усеща, че е негово. Че е наше. Това е чувството за свобода. Да и се радваме и да я пазим!
Честит празник!
Томи Наплатанов
134 години след един от най-върховните моменти в националната ни история - Освобождението, ние, българите имаме като че ли все по-малко основания да се гордеем, че сме българи. И правим грешка, разбира се. Защото забравямме примера на нашите възрожденци, които са дали мило и драго в много по-трудни времена от днешните да ни има, и нас, и езикът ни, да имаме право на избор. Ние им дължим самочувствието си. А самочувствието ни на народ и личности не е никак старомодно чувство. То не е подвластно нито на глобализацията, нито на кризата и на промените, тъй като е свързано с изконни неща - род, памет, национална самоопределеност. Няма да сме хора, ако не търсим опора в тях. Няма да ни има и в бъдещето, ако не се преоткриваме в миналото. "Времето е в нас и ние сме във времето." А свободата не е само дар, тя е привилегия, тя е обич, тя е отговорност...
Честит 3 март!
Стоян Радулов
Аз съм българче
Аз съм българче и силна
майка мене е родила;
с хубости, блага обилна
мойта родина е мила.
Аз съм българче. Обичам
наште планини зелени,
българин да се наричам -
първа радост е за мене.
Аз съм българче свободно,
в край свободен аз живея,
всичко българско и родно
любя, тача и милея.
Аз съм българче и расна
в дни велики, в славно време,
син съм на земя прекрасна,
син съм на юнашко племе.
Стихове Иван Вазов
Ти нямаш още три години...Ти нямаш още три години,
а вече твоя е земята!
...Най-хубавото нещо, сине,
на този свят е Свободата.
Живей със нея и я дишай!
Посочвай я със пръстче златно!
Откривай я в земята пищна
и във небето необятно!
А почнеш ли да я разбираш,
обичай я, но не на дребно!
Светът за нея е умирал!
За нея, сине! И за тебе...
Стихове Дамян Дамянов
3 март е националният празник на България. На този ден през 1878 г. в Сан Стефано, тогава малко рибарско селце близо до Истанбул, се подписва предварителният мирен договор между Русия и Османската империя. Този договор слага край на Руско-Турската война и донякъде урежда статута на новообразуваната българска държава.
За първи път 3 март е честван на 19 февруари 1880 г. (3 март е дата по нов стил) като "Ден на възшествието на престола на император Александър II и заключение на Санстефанския мирен договор". От 1888 г. се празнува като Ден на Освобождението на България. Под това име се утвърждава със Закона за празничните дни на Княжество България от 1900 г., както и със заменилия го Закон за празниците и неделната почивка от 1911 г. (в сила до октомври 1951 г, когато е отменен с Кодекса на труда).
За първи път се чества по нов стил на 3 март 1917 г. след въвеждането в България през 1916 г. на Григорианския календар. Денят на Освобождението на България от османско иго е определен за национален празник с Указ 236 на Държавния съвет, издаден на 27 февруари 1990 г., и с Решение на 9-ото Народно събрание от 5 март 1990 г. Денят е избран за национален празник на България, защото тогава за първи път българските земи се споменават и като политически аргумент.
За Васил Левски - българският Апостол, четете тук
Възрожденската песен "Боят настана" чуйте тук
Томи Наплатанов - "Просто да ни е на всички"
| Томи Наплатанов |
дадена от Бога дата,
за постъпките перверзни
да си облекчим душата.
Първо ще поискам прошка
от гащатата кокошка,
дето вместо да пасе
се свари на фрикасе.
После ще поискам прошка
от прогнилата ми трошка.
Че я карам до бостана
вместо с газ по аутобана.
Сетих се, ще искам прошка
от колежка – филоложка,
дет във ВУЗ-а покрай мен
учи що е пълен член.
(В крайна сметка се получи,
както пее песента:
"Правописа не научи,
най-научи любовта.)
Грешки-прошки, грешки-прошки,
плъзнали като стоножки.
Грешки-прошки, грешки-прошки,
кичим си ги като брошки.
Прошка давам на съседа,
че на кестерме ме гледа
Прошка давам на бакала,
че горчи му кашкавала.
Грешки-прошки, грешки-прошки,
влачим ги като галошки.
Прошка давам на жената –
харчи моята заплата.
Прошки давай, прошки искай
и за прошки се не стискай!
Давай прошки, взимай прошки,
гълтай ги като пирожки,
свивай ги като мекички.
Просто да ни е на всички!
Томи Наплатанов
26.02.2012 г.
26.02.2012 г.
Чат-патардия: "Синя зона" - да се кефим на озона!
![]() |
| Колаж Цеко Мистрията |
Стихотворно обосновано предложение
за въвеждане на „Синя зона” в Панагюрище
Мъжко, женско, слабо, силно –
джитка си автомобилно.
...На кафенце най е сладко
с беемвенце да е батко.
Сядаш в „Каменград” на чашка,
а в колата дъни Сашка.
После местните красавици
се лепят като пиявици.
В „Пи”-то и във "Бизнесклуба"
пръв си като Кастро в Куба,
щом тойотката ти стара
чака те на тротоара.
Кеф ти „Лидъл”, кеф ти „Билла” -
джиткаш си с автомобила.
В събота за чукундур –
до пазара – автотур.
Дядо даже в двете нули
ходи с вехтото „Жигули”.
Бабите разменят плетки,
яхнали на моторетки.
Караш ли велосипеди,
ще ти викат, че си „педи”.
Ако се придвижваш пеш,
ще те броят за келеш.
Улиците - газ и смрад -
драма като в „Листопад”.
На асфалта няма как
да пристъпи хорски крак.
От бордюра да бордюра
зорлем ще си вовра... шнура,
камо ли да мине цяло
манекенското ми тяло.
Та пред Бога и закона
искам, братя, „Синя зона”.
"Синя зона", "Синя зона" -
да се кефим на озона!
След като я въведем –
кислоредец на корем.
Всяко място тротоарно
плащаш като шоп за парно.
И парички във бюджета,
та да е доволен кмета.
Обоснованото предложение внесе
Томи Наплатанов, общински съветник (подписът не се чете ясно)
23.02.2012 г., Панагюрище
И аз искам синя зона от чаршията до горското, щот в събота не мога да стигна до кафенето, даже и без беемвето...
Реплика от Мария Бегова, гражданин
Туй страхотно стихоплетство
няма как да не приветствам
и да почна да притискам
всички местни политици,
че да вкарат във закона
темата за "Синя зона"!
Дуплика от Веселина Ралчева, председателстващ ОбС
Томи Наплатанов: След ЧАТ–ПАТ аПАТия – нови ЧАТ-ПАТия
| Томи Наплатанов |
съвсем непорочно ще взема
да врътна програмната статия
с чат-пат елемент на поема
за новият орган на братството,
що пак костоперчи се в нета
и с него отново ЧАТ-ПАТството
ще включи отново на пета.
Ще вдига ЧАТ–ПАТ ПАТърдии,
свободно ще ЧАТИ и ПАТИ,
ще соли с пипер-лакърдии
съветници, кмет, депутати...
Подобно разклопана ПАТ–ка
ще кряка и хумор, и сатира.
Ще слага тепиха за схватка
ЧАТ-ПАТ на ПАТъри и ЧАТъри.
Ще тръгва на ЧАТ–ПАТешествия,
ще щипе разгонени музи...
Желая - до Второ пришествие –
любов, смях и розови бузи!
В тоз миг на възбуда законно е
тост в миг да се вдигне: Наздраве!
„Чат-пат” с битие електронно е!
„Чат-пат” – е кораво и здраво!
Чат-патопрограмната статия написа Томи Наплатанов
Вижте и другите ЧАТ-ПАТопрограмни заявки ТУК
![]() |
| Шарж на Томи от художника Стайо Гарноев (фрагмент) |
Абонамент за:
Публикации (Atom)













