Сбогом, Красимира!

Красимира Василева - М'бай загуби войната с живота и си тръгна завинаги от нас на 20 септември 2020 г.

Тя бе един от вдъхновителите и първи членове на възродения през 2000 г. Литературен клуб "Виделина" в Панагюрище, както и кръстник на безподобния му вестник "Чат-пат".

Сърцето ми плаче за тази талантлива, добра и крехка жена, която воюваше с живота, но бе безоръжена. Тя разполагаше само с душата си и с думите, които развяваше като бяло знаме. И въпреки отчаянието си, подаваше ръка на другите. Тя откри за света няколко чудесни поета, издаваше книгите на приятели и познати, раздаваше се на учениците си... И въпреки това, хронотопът я погълна. Тя знаеше това, очакваше го и струва ми се, че напоследък го и искаше. А като всеки поет вече го бе и видяла и сама бе написала собствената си поанта... 

Мир и лек ти път горе, Красимира! Ти го заслужаваш, защото земният ти бе като Голгота, а венецът ти кървеше обилно.

Стоян Радулов

__________________________________

Тя бе един от най-интересните и талантливи хора, които не се забравят, които имаха толкова много за казване, а времето никога не стигна. Светлина на душата й!

Татяна Данова

Ех, Краси...отиде си тихо, поела в безкрая! Светлина по пътя ти! Ще ни липсваш!

Тони Лунгарска

Лек път на тази жена, която се бореше с живота със зъби и нокти. Съдбата й бе трудна и нелепа. Учителят, който ни учеше не просто на четмо и писмо, а на нещата от живота. Един наистина интересен и нестандартен човек. С това печелеше учениците си. Няма да забравя в гимназията как ни събираше и играехме постановки на сцените в Панагюрище, а и не само. От там заобичах театъра. Благодаря ви, Госпожо! Поклон!

Миглена Ефтимова

Изключително сензитивен поет, човек , изпълнен с емпатия и страхотен усет за подредба на думите! Дано се прероди обичана и безгрижна!

Росица Чуклева

__________________________________

***

Под сянката на дърво от мене посадено

не ще приседне никой пътник уморен.

Огнището е празно и студено

във моя дом несъграден.

И споменът за мен ще е погребан

в очи студени и в усмивки зли;

живот - угаснал непотребен,

ненужен и за мен дори.

ПОАНТА

Отиват си тихо - един по един

и враг, и приятел - презрян и любим,

безлични дни - с тях важни дати...

Дошъл е просто мигът, когато

на страсти жарки да туря точка,

нова подтема в нов ред да почна,

да яхна Времето - таз стара кранта,

да полетя - на себе си поанта.

Стихове: Красимира Василева - М`Бай

Панагюрското арт гостуване в Дъждовница като медийно събитие

Освен в творческа проява и начин за общуване, за обогатяване, гостуването на представители на Литературен клуб "Виделина" и кръгът "Чат-пат" през лятото на 2017 г. в Арт къщата на Движение "Кръг" в родопското село Дъждовница, се превърна и в медийно събитие.
Предварителен разказ бе излъчен по БНР в интервю на Радост Николаева за медиата. Създаването на Арт къщата в Дъждовница и на галерията на движението в Кърджали е по идея на Радост с подкрепата на Община Кърджали и Швейцарската културна програма в България. С това бе положено и началото на тазгодишните летните инициативи в Дъждовница.

От панагюрска страна участваха Тотка Лунгарска, Мария Бегова, Дарина Дечева, Иван Станчев, Стоян Радулов, Стайо Гарноев, Томи Наплатанов, Михаил Караиванов, Мартин Дерменджиев, Георги Тинков, както и техните приятели - поетесата Соня Георгиева от София и художничката Пепа Маркова от Габрово. 

Ето как събитието бе отразено досега в пресата.

Публикации от в. "Време" - Панагюрище, и от официалния сайт на Община Кърджали

ОЩЕ ПО ТЕМАТА ЗА ПАНАГЮРЦИ В ДЪЖДОВНИЦА В "ЧАТ-ПАТ":
Тотка Лунгарска след Дъждовница: "...Ще продължа нататък"
Приказни сюжети в рисунките на Стайо Гарноев от пленера в Дъждовница
Стоян Радулов: Моята Дъждовница - между псалма Давидов и сурата на Фатима  
Пепа Маркова: "Не си и мислех, че е толкоз сладко да се откриеш след години на познаване!"
"Чат-пат" порасна с таланта на голямата-малка Соня Георгиева
Емоции в стихове от срещата на два от световете в Дъждовница

Тотка Лунгарска след Дъждовница: "...Ще продължа нататък"

Председателят на нашия литературен клуб "Виделина" - Тотка Лунгарска, бе главният организатор, за да стане възможно приключението, срещата, проявата на хора от клуба и представители на кръга "Чат-пат" в кърджалийското село Дъждовница от 29 юни до 2 юли 2017 г. Не я познавам от дете, но сега със сигурност твърдя, че тя винаги е обичала общението между хората, радвала му се е и активно му се е отдавала. Пък и едни такива срещи винаги предизвикват искри между участниците, възпламеняват творчески импулси. Запомнил съм едни думи от Тотка, които винаги цитирам, когато е необходимо: „Участието ми в дейността на Клуба е удоволствие и чест за мен. А най-приятни са ми миговете преди издаването на единствения по рода си вестник “Чат-пат”. Толкова весела и толкова непринудена атмосфера!... Вярно, че го издаваме чат-пат, но затова пък - винаги на ниво...”.
Е, сега вестник не издаваме, но пък в Дъждовница наистина постигнахме онази неповтрима и непринудена атмосфера, за която говори Тотка. "Щастливи сме, че творчески хора като вас гостуват при нас", пвиретстваха ни и домакините от Движение "Кръг" Радост Николаева и Галина Димова.
Арт центърът в Дъждовница е създаден по идея на Движение "Кръг" с участието на много хора, включително и доброволци, като е подпомогнат по проект пред Швейцарската културна програма за съвременно изкуство, финансирана от правителството на алпийската страна. Днес Арт къщата работи като национален и международен център за резиденции на артисти. От създваването й преди дузина години досега техният брой е над 900 - от почти всички европейски страни, от Япония, Камерун, Корея, Филипините, Израел, страни от Латинска Америка - общо 33 държави. Така панагюрци и техните творчески пирятели станаха част от този световен приятелски кръг.  Но, същевременно Дъждовница е сякаш село на границата между два свята - и във времето, и в пространството, и в историята, и в културата, и в съвремието, каквото усещане носят населените места от почти всички смесени райони в България. Затова Арт центърът там и нещата, които се случват в него и заради него, придобиват и друга стойност, друга оценка.
Но да се върнем на Тотка и нейното лично участие в събитието в Дъждовница.
Като член от 2000 г. и вече като председател на Литературен клуб "Виделина" от 2016 г., естествено, Тотка Лунгарска е изкушена от литературата. Пише стихове от 12-годишна. Публикувала е предимно в местния периодичен печат, редовен автор е на "Чат-пат". През 2014 г. се появява първата й поетична книга "Пеперудени целувки".  Малко след това стихове на Тотка звучаха по БНР, тай като като взе участие в популярната програма "Нощен хоризонт". "Поезията е нещо, което е вътре в мен. Аз не го търся, не го преследвам“ - споделя тя. Поетесата Дарина Дечева нарича поезията на Тотка „стихове-импресии”. Сред най-хубавите й стихове са "Пролетно утро в Панагюрище", "Обичам…", "Ахшаена", "Безсъние", "Самотия" и др. А в Дъждовница Тотка се изяви чрез рисунки с молив, написа и стихотворението "Отвори се света", което тук ви представям в оригиналния му ръкопис. Прочее, важен ми се стори последният му стих "... и знам: Ще продължа нататък", защото е не само надежда, но и обещание.
По професия Тотка Лунгарска е счетоводител, понастоящем живее и работи в Панагюрище. Майка е на три деца -  Мария, Велизар и Катя.

Стоян Радулов за "Чат-пат"
Снимки от Стоян Радулов и Eкатерина Петрова, част от тях представят и творческата обстановка в Арт центъра на Движение "Кръг" в Дъждовница

СВЪРЗАНИ ПУБЛИКАЦИИ:
Емоции в стихове от срещата на два от световете в Дъждовница   

Приказни сюжети в рисунките на Стайо Гарноев от пленера в Дъждовница
Стоян Радулов: Моята Дъждовница - между псалма Давидов и сурата на Фатима 
Пепа Маркова: "Не си и мислех, че е толкоз сладко да се откриеш след години на познаване!"
"Чат-пат" порасна с таланта на голямата-малка Соня Георгиева
Панагюрското арт гостуване в Дъждовница като медийно събитие 

Приказни сюжети в рисунките на Стайо Гарноев от пленера в Дъждовница

Четири вълшебни рисунки с молив и акварел в стилистиката на приказното и на абстрактното, провокирани от преживяванията в Арт центъра в село Дъждовница, разположено недалеч от язовир "Кърджали", се родиха от талантливите сетива и ръце на панагюрския художник Стайо Гарноев. И останаха като подарък към домакините от Движение "Кръг", създали преди около дузина години центъра в Дъждовница по линия на Швейцарската културна програма за съвременно изкуство. Мюсюлманското село четири дни, от 29 юни до 2 юли 2017 г., бе домакин на Творческата среща на артисти от кръга "Чат-пат" и представители на Литературен клуб "Виделина" в Панагюрище, превърнала се и в своеобразен пленер. А всичко сътворено от тях на място ще бъде показано идните месеци в самостоятелна изложба в галерията на Движение "Кръг" в Кърджали.

Като художник Стайо Гарноев е част от кръга "Чат-пат", член е на Дружеството на пазарджишките художници и на СБХ – секция „Живопис“.
Роден е през 1964 г. в Панагюрище. На тригодишна възраст пада във варница и ослепява за три месеца, за да прогледне след това с очите на художник, както отбелязва за него в една своя статия поетесата Камелия Кондова. Никога не учи академично живопис, но попива знания от всички панагюрски художници преди него.
Днес Стайо е един от най-самобитните творци на Панагюрище, майстор е на фигуративната живопис, на шаржовете и карикатурите. Жанровото разнообразие на изявите му е огромно. Освен това е талантлив дърворезбар, иконописец и музикант – свири на китара и пее. Като душа на компанията Стайо се прояви и в Дъждовница.
Самостоятелните му изложби са: 2006 г. - в галерия „Арт спектър” в Пловдив, през 2008 г. - в Етнографския музей в Асеновград (там година по-късно гостува с нова изложба),  през 2009 г. - в Етнографския музей в Пловдив, през 2010 г. - в Дома на хумора и сатирата в Габрово, същата година -  в Плевен, в художествената галерия „Илия Бешков”, през 2011 - в Хасково - в рамките на „Южна пролет”, същата година - в Стара Загора, в галерия „Алба-авитохол”, през 2013 – в Арт салона на радио „Варна” и пр.
Той е активен илюстратор и автор на изданията на „Чат-пат“, както и на редица книги с поезия и проза на панагюрските автори. С дългогодишния председател на клуб „Виделина“ (2000-2016) Димитър Дънеков издават брошурата "Окрихме му колая (усмивки по време на криза)" (2009), а сборникът им „Питанки… чуденки… многоточия… и прочие“ (2016) през т.г. бе отличен от СБП с годишната награда за хумор и сатира.
Преди десетина години Стайо отказа приза „Творец на годината“ на Панагюрище – но не признанието на съгражданите си, а пликчето с пари от общината. Жестът тогава бе протест срещу местната управа, която прави малко или нищо картини на големи български художници - дарение на града - да се съхраняват в кошмарни условия. Панагюрище все още няма и своя пълнокръвна художествена галерия, каквото от десетилетия е желанието на панагюрските художници и на любителите на изобразителното изкуство в града. Оттогава не излага в родния си град.

Стоян Радулов за "Чат-пат"

ОЩЕ СВЪРЗАНИ ПУБЛИКАЦИИ ЗА ДЪЖДОВНИЦА:
Емоции в стихове от срещата на два от световете в Дъждовница  
Тотка Лунгарска след Дъждовница: "...Ще продължа нататък"
Стоян Радулов: Моята Дъждовница - между псалма Давидов и сурата на Фатима
"Чат-пат" порасна с таланта на голямата-малка Соня Георгиева
Пепа Маркова: "Не си и мислех, че е толкоз сладко да се откриеш след години на познаване!"
Панагюрското арт гостуване в Дъждовница като медийно събитие

"Чат-пат" порасна с таланта на голямата-малка Соня Георгиева

Соня Георгиева в Дъждовница

С още един талантлив човек се разшири кръгът "Чат-пат" по време на творческата среща в Арт центъра в село Дъждовница, Кърджалийско, в началото на юли 2017 г. Там талантливата поетеса Соня Георгиева формално стана член на Литературния клуб "Виделина", макар още от миналата година да участва в някои от проявите на клуба и на кръга "Чат-пат".
Соня Георгиева е позната като автор на сайта „Хулите“ (hulite.net) и активно пишещ човек в интернет.
Родена е през 1972 г. в София.  Завършила е счетоводство във ВТУ „Тодор Каблешков”. Два пъти участва със свои творби в поетичния конкурс „Ерато”. Първите си стихотворения написва през 2003 г., но публикува активно в литературните сайтове и във фейсбук от 2011 г. Автор е на поетичната книга „И аз ще се науча да изгрявам“ (2016).
Ето какво казва за нея друга една приятелка на "Чат-пат" - поетесата Камелия Кондова: „Не че е важно каква точно физика стои зад поезията, никак даже... Но се изкушавам да възкликна пред килограмите и сантиметрите на това изгряващо момиче Соня Георгиева: Господи, на такава оскъдна територия от кости и плът си дал такава необятна чувствителност към доброто и светлината!“
Соня е майка на две деца. Живее и работи в София.

Стоян Радулов за "Чат-пат"

А ето и ръкописа на творбата, родила се от нея в Дъждовница, в Източните Родопи.

На снимката (отляво надясно): Стоян Радулов, Дарина Дечева, Пепа Маркова, Томи Наплатанов, Соня Георгиева, Иван Станчев, Тотка Лунгарска, Стайо Гарноев, Мария Бегова, Красимира Василева.

Арт центърът в Дъждовница се помещава в сградата на бившо медресе

Недьо Горинов - на Средната гора високият връх

Недьо Горинов

ГОЛЕМИТЕ ИМЕНА НА ПАНАГЮРИЩЕ

Недьо Иванов Горинов (1882-1964) е син на един от най-самоотвержените участници в битката за Панагюрище през 1876 г. - десетникът от Априлското въстание Иван Горинов.
Завършва „Славянска филология“ в Софийския университет през 1904 г. Работи като учител в различни градове на Южна България, а от 1910 г. над двадесет години - в родното Панагюрище до 1932 г., когато се премества в София. След 1944 г. отново за пет години е учител в Панагюрище.
Председател е на читалище „Виделина - 1865“ в периода 1911-1913 г.
Недьо Горинов е личност, отдадена на своята любов - поезията, литературата, историята. Той е инициатор и пръв главен редактор на читалищния вестник „Панагюрски глас“, издаван в периода 3 май 1927 г. - 10 април 1948 г. Заедно с Панчо Шопов е един от активните софийски сътрудници на вестник „Оборище“, възстановен през 1937 г. (излизат само седем броя - продължение на читалищния вестник под същото име от 1903 г., издаван от панагюреца Стоян Власаков).
През 1951 г. Недьо Горинов основава и става пръв председател на литературния кръжок към читалище „Виделина - 1865“. Бил е уредник на къщата-музей „Райна Княгиня“. Той е сред основоположниците на комитета „Бележити панагюрци и Панагюрско“ и един от постоянните негови ръководители.
Недьо Горинов е автор на книгите „Проф. Марин Дринов – животопис, научна и обществена дейност“ (първата биография на бележития панагюрец), „Отражение на Априлското въстание в чуждата поезия“, „Азбучен правописен речник на българския език“. Съставител и редактор е на: „Стоян Дринов. Съчинения. Стихотворения за деца“, „Нешо Бончев. 1839-1939. Животопис и преценка на дейността“, „Нешо Бончев. Съчинения“. Преводач е от немски език и публикува цикъла стихове „Северно море“ от Хайнрих Хайне.
Недьо Горинов написва текста на песента „Над Средната гора високи връх Бунай“ по музика на Петър Спиридонов - една от най-популярните маршови песни на Панагюрище, както и стиховете на химна на гимназия „Нешо Бончев“ по музика на Делчо Радивчев.

Откъс от книгата "Във вълшебната виделина на театъра. Хрониката на сценичния живот в Панагюрище". Съставители Нина и Иван Радулови. Читалище "Виделина" - Панагюрище, 2015

Бунай

На Средната гора
високий връх Бунай
при слънчеви зари
като рубин сияй.
С открито чело
е той любимец наш,
отвред покрит с красив букаш.
Средногорски звуци долитат,
носят се навред по наший край.
Дружно нашите мисли отлитат
към гордия Бунай.
Там на високий връх,
обвит с чаровен плащ,
дружна песен в хор оглася
хоризонта наш.

Автор Недьо Горинов

Стихотворението е включено в юбилейния алманах "Времето е в нас", издание на Литературен клуб "Видалина" към едноименното читалище в Панагюрище, 2017 г., отпечатвано е и във в. "Оборище"

Иван Станчев: По алеите на Алтън Метафора се влюбват и надарени, и грешници

Стихове от новата поетична антология на Иван Станчев "От икебана дървесата ги боли"

Повече за книгата можете да прочетете тук. 
Репортаж от софийската премиера на книгата четете тук.

Думи насъщни от Мария Бегова

Художник Манол Панчовски

"Думи насъщни" - първата самостоятелна поетична книга на Мария Бегова.

Стихове Мария Бегова, снимки Стоян Радулов

Репортаж от премиерата на книгата в 

Университетската библиотека “Св. Климент Охридски” 

четете тук

Фоторепортаж от представянето на "Пеперудени целувки" - първата поетична книга на Тотка Лунгарска

Представители на братството "Чат-пат" и Лит. клуб "Виделина" заедно с Тотка Лунгарска

Препълнената репетиционна зала на Читалище "Виделина" в Панагюрище

В началото на вечерта Тотка посрещна лично и се ръкува с всеки от дошлите поотделно

Поетесата Дарина Дечева поздравява Тотка Лунгарска

Редакторът на "Чат-пат" Стоян Радулов поздравява Тотка Лунгарска

Приятелката на Тотка Лунгарска - Райка Йорданова, е развълнувана и разплакана

Десетките букети не скриха, а подчертаха радостта от щастливото събитие за Тотка Лунгарска

Близо час Тотка Лунгарска приемаше поздрави и раздаваше автографи

Тотка Лунгарска дава интервю на Геновева Дикова

Репортаж от събитието четете тук