От много време няколко панагюрски жени са превърнали творчеството в свой вселенски център. Изкушени по един или друг начин от литературата, някъде през 2004 година те се събраха в дамския литературен салон на името на Олга Брадистилова. Инициативата беше на една от тях - Дида Гемиджиева, дългогодишен педагог, и вече автор на внушително количество книги.
 |
| Олга Брадистилова |
Самото учредяване на литературния кръг всъщност бе акт на признание на висок глас, че всеки човек в даден момент от живота си е почувствувал творческия порив в себе си. Но тези жени го направиха смело. И вече с близо десетилетната си дейност заслужават наистина уважение. Те много добре разбират и знаят защо човечеството е издигнало майчинството и бащинството, продължението на рода, запазването на живота в своеобразна добродетел и висша ценност. Защото какво по-висше има на света от създаването на живот? А то е и висша форма на творчество. Разликата между обикновения човек и онзи, наричащ себе си творец, е осъзнаването на творчеството, на неговите порив, процес и грижа и издигането му в цел на житейското съществуване.
Скромно, седмица след седмица, месец след месец, тези панагюрски жени вървяха по своя път и се опитваха да отворят широко вратите на своя красив салон. Да накарат другите около тях да съпреживеят тяхното творение, да ги направят съпричастни на един от най-ценните елементи на общото развитие. И приеха предизвикателството да подчинят себе си, своето човешко битие, ограничения период от време, с което разполагат в света, на творчеството. Те съзнаваха, че то им носи огромна отговорност, но знаеха, че ще получат мъдрост и най-накрая - свобода. Ще се уверите, когато прочетете няколкото стихотворения, с които ги представяме.
Затова си мисля, че да накараш другите около теб да съпреживеят твоето творение, е един от най-ценните елементи на общото развитие. Но да имаш творчески порив и да не можеш да го осъществиш - това е голямо наказание и истинска малка Голгота за твореца. Не случайно хората тръпнат от векове с неосъществимата любов на Ромео и Жулиета и повтарят с мъдро вдъхновение вечният Хамлетов въпрос "Да бъдеш или да не бъдеш?". Защото просто да бъдем е може би самата същност на творчеството. Защото може би творческото съпреживяване е преживяване на вечността в най-чист вид. Радвам се, че тези панагюрски жени успяват да съхраняват себе си, своите пориви, своята воля и сила, че съумяват да ги обличат в красиви думи, че ни даряват чрез словото своя ентусиезъм и любов към живота. Те отдавна са разпознали и изкоренили причините на безплодието и са открилипътя към своето, към нашето щастие.
Защото творчеството - това едно от лицата на нашето щастие. Творейки, създавайки нещо от себе си, а то значи и надграждайки себе си, ние се доближаваме най-близко до първоизточника - както и да го наричаме. Но преди всичко се чувстваме по-добре със себе си, защото усещаме смисъла на живота, на съществуването, на самите нас. Ние ставаме "центърът на Вселената".
Със сигурност в този център се намират и поетесите от дамския литературен салон "Олга Брадистилова" - Панагюрище.
Стоян Радулов
Стихове от Дида Гемиджиева, Лидия Стоицева, Соня Велева, Красимира Василева, Донка Чамова; епиграми от Тодорка Шопова
С МУЗАТА НА ЕПИЧНАТА ПОЕЗИЯ
Епос за искрите
Зная, искрите са дяволи в ада на огъня,
мене обжарил,
огън божествен, разпален отдавна сред онгъла
в дните пожарни.
Ех, вие, дяволи, огнени дяволи!
Мургави българи бели славянки залюбвали
в нощите будни.
Огън разискрял простора и влюбени славеи
пеели сутрин.
Ех, вие, дяволи, огнени дяволи!
Рогове свирели. Цвилели плахо жребчетата
там край конете.
Огън в аула превръщал момите, момчетата
в млади поети.
Ех, вие, дяволи, огнени дяволи!
Светят искриците палави, мънички дяволи
с пориви бесни,
светят в тополите бели и в стройните явори,
в моите песни.
Ех, вие, дяволи, огнени дяволи!
Стихове Дида Гемиджиева
ВЛЮБЕНАТА ПАНАГЮРКА
* * *
Зад строгата
и понякога
ядосана физиономия
никой не може
да допусне
колко умело
можеш да целуваш...
Зад недодяланите
и бавни движения
никой не може
да усети
колко нежно
можеш да погалиш...
Зад възпитаните
и усмихнати
комплименти
никой не може
да допусне
колко жестоко
можеш да обидиш.
Стихове Лидия Стоицева
НЕГА ПОЛЕГНА В МОЯ СКУТ
Завърнах се
Нощес аз бях във дядовата къща,
разравях пепел, търсех зад вратата.
Внезапно вятър силно я затръшна -
разбрах, че тук живее само тишината.
Стените стенат, няма кой да чуе.
Понякога от лъч проплаква прах,
а споменът пристъпи, бавно се събуе,
проплаква ту от радост, ту от страх.
Погалва нежно пожълтели снимки,
а някъде дочува се свирня -
приседнали са старци в нощни сбирки.
Това са мигове. Аз тук съм и сега.
Стихове Соня Велева
И СТРАШЕН Е ВИКЪТ Й В НОЩТА
Не за това
Не за това живях -
под фойерверки пищни
да крия срамна нищета.
Не за това вървях -
предателствата скришни
да разпнат идеал, мечта...
Не за това болях
по цъфналите вишни,
по Живата вода.
Не за това живях.
Не за това!
~ ~ ~
И рече Бог.
И раздели се
от мрака Светлината.
И рече Бог, че е Добро
да бъде вечна на земята
борбата на Добро и Зло...
И в битката за Светлината
към смърт щастлива те вървяха.
И за Това ли те умряха?!
Не за Това. Не за Това...
Днес да ни плаши светлината.
Да става мракът все по-гъст.
И само вярна, тъмна пръст
да е награда и разплата.
За да пребъде Светлината,
във шепа стискам черна пръст,
за да я върна на земята,
когато ми издигнат кръст.
Стихове Красимира Василева
Бяла мечта, кални пътища
Мечтите ни - цветя увехнали,
понася ги морето.
Душите ни - от страх побегнали,
се скитат сред несрета.
Гадаят бъдещето врачки
и екстрасенски грачат.
Потопът ни помете адски,
бездобни хора плачат.
А сатанински от екрана
за нови атентати
крещят поредната закана
злодеи да изпратят.
Напрягаме се до полуда
да вържем двата края
с корави залци и заблуди...
Дали ще влезнем в рая?!
Войни, промени и потопи
мечтите ни поглъщат.
Кога ли този свят ще стане
уютна бяла къща?
Стихове Донка Чамова
ПАНАГЮРКАТА СЕ СМЕЕ
* * *
Всеки с по-завиден пост
смята другия за прост.
* * *
Места по щат има безброй,
разбира се, само за свои.
* * *
Атестатът за заплати
климата разклати.
* * *
Трепи се, братко, като плуг
да свършиш работа на друг,
а после ще излезе, че
дърпал си чуждото чердже...
Епиграми Тодорка Шопова
За патрона на Дамския литературен салон:
* Олга Брадистилова е родена на 3 октомври 1908 г. в гр. Стара Загора. Родителите й са панагюрци. Завършва Художествената академия в София и специализира живопис в Рим. Член е на Съюза на българските художници и на Международната академия на изкуствата "Тиберина" в Рим. Нейни творби се намират в галерии в България, Рим, Париж, Виена, Милано, Анкара и др. Много от картините й се съхраняват в Историческия музей на Панагюрище. Умира в София на 21 септември 1981 г.
