ТЕАТРО / панагюрски говор в разказ на Дида Гемиджиева

 
- Къдя одиш, дядо Орешко?
- Тъдява съм. Оти питаш?
- От три деня не си са вясвал. Дека се запиля?
- Остаря, Димо, а се на кестерме гледаш. Ша та чукнат мойте лазарника, ша поумнееш. Не са сърди, че та нагрибям, ама не си в крак с обществените работи. Суо и сураво са събра тиа дни в Читалището, а ти си киснеш в кръчмата.
- Що си нааросан, дядо Орешко? Що е станало? Сичко си е по старому. Чу са в събота по икиндия някаква тупурдия откъм чаршията, ама немаше пушкалета, та си рекохме: свадба ша е. То свадби що сме ги гледале и тупане слушале! Кам театро с войскъта пред Войнишкия паметник и на Маньово бърдо, да дода, а то - някои си филанкидижия са жени. Що да гледам?
- Ахмак си, Димо! Театрото беше в Читалището. И то три вечери подряд.
- Ама верно ли? Как не сме се научиле? От това пусто льокане изпущаме световните събития. Кажи да чуем!
Нали си беше от старите самодейци, осемдесет и кусур годишният Орешко се вживя в ролята на глашатай и оповести на всеослушание в заведението що и как е било:
- Понделник вечер! Салона пращи по шевовете. Аз - на втория ред да вида и чуа всьо и вся. На сцената от ляво - маса и Стефан Говорителя. Вдясно - пак маса и столове. На столовете - щерката на Минека с мъж си Иванчо и Гошо Керкеняков от музеа.
Като гръчна гласъ Петришки, сичко онемя. Полвин век тоя глас кънтя по радиоточките в Панагюрище да буди де-що имаше заспало за общинските дела и всенародните събития. Гласът напомни, че сегъ са чества 150 години от основаването на нашето чителище “Виделина” и таа вечер е посветена на Театрото. Иванчо и Нина Радулови са събрале и съставиле историята на това Театро. Синът им Стоянчо с тертип е накадро са изтипосани наще обични артисти - от Бучаклията до Карайльовчето, от оперетите на Радивчевия Делчо и Войводата на Жоро, Орчовата унука, до Дочкините младочки. С похват начинено! Потънко описано!
Два деня четох. Ката вутрина четъ до обят. После мужъ да ми са обистрат очите и айде пак. Пред взора ми минуват като на кино Трембитата и Запорожците, Чардаша и Прокурора, Беглеца и Иван Шишман.Забуравил съм вече кой кого игра, кой какво пя, но главъта ми е пълна със славейвите гласчета на Санта, Анчето, Гинчетата, Лушка, Цонка, Маргаритка. Ечът мощните гласове на Андон, Делчо, Петър, Кожухарчето, Джагата, Никола и Луковците...
Да са живи и здрави Иванчовите ора, че ни дарила с таа книга на спомените. Има да си я разлистям, доде ми гледат зъркелето.
Тук са спира и се опиня. А, наздраве!
Вторник вечер! Пак народ. Пак маса и на  неа - учени ора - за новата книга на Сугарев бъбрат.
Как кой Сугарев? Учителя, бе! Бако Тано Чимирика с цигулката! Не го ли повните, бре чудали? Не е между живите, ама унуките му го съживяват с неговите писания за Читалището. За стогодишнината му писал Учителя, за 150 годишнината пак пише, ама чрез унуките. Дай Бог секиму такова потекло! И още две книги негови ша излязат. Чрез унуките де, дето носат неговото име.
Да съм жив да прочетъ таа с панагюрските песни и обичае, що е събрал Атанас Сугарев, вечна му памет!
Тук се спира и пак са опиня. А наздраве!
Сряда вечер! Концертът! Що нумера, що чудо! Пеат. Свират. Играат. Ама да видите куга пяа Цвятко и Кольо! Еле като изригна Кольо песентъ за Райна Княгиня, сичкия народ станъ и запя. Театъра са разтресе. Да чуат турчулята в Софията как са пее за наща Райна Попгьоргиева и коя е таа панагюрска слава! Оти ги е страх от българското юначество и от панагюрската гордост. И нека!
И гос от по вънка имаше. Медале и грамоти раздаваше. Ама ме е яд, оти не даде орден за Читалището. Срамотно е някак си. Баре някоя илядарка кое за покрива, кое за декори. Да са живи и здрави тукашните дарителе!
- Ей, момчета! - скочи Димо. - Налейте на дядо Орешко, па да дигнем наздравица за днешно Панагюрище, дето още повни и юнаците в боевете, и учените глави, и артистите. Наздраве за Читалището! Наздраве за Театрото!
Наквасените гърла геройски запяха:
“Боят настана, тупкат сърца ни!...”
От подновения панагюрски площад старото Театро - читалище “Виделина” с църквата “Свето Въведение Богородично” и паметника “Априлци” бдеше на вечна стража над Панагюрище през XXI век.

________________________

Из подготвяния за печат сборник с диалектни разкази „По панагюрски” , публикува се в "Чат-пат" за първи път. Вижте още "На Чучура" - друг разказ от същия сборник

Репортаж от представянето на сборника "По панагюрски" пред публика четете тук

НА ЧУЧУРА / панагюрски говор в разказ от Дида Гемиджиева

Дида Гемиджиева

Като текна онова чернило от чупурките на чушмите, фанахме са за главите. Само животните го пиат. То за готвене не стая, камоли за пиене. Исабихме си прането.
Забатачи са наща женска работа.
От зимници и мутваци, от сайванти и битови стаи измъкнахме кобилици и котли, пласмасови бидоне и шишета, па айде коя на Чучура, коя на Койчовец, коя на Щернята, коя пред Банята или при “Свети Гьорги”.
На опашката за вода!
- Ак ни е! - вика мама - Забурави народа що е опашка. То за ляп ли не бе, то за басмъ, за вега. На сякакви опашки съм са редила. Съгъ не мога. Надам са на теп, дъще, да ма раниш и поиш. Разгологъзи са народа, уеде са, угои са. Нека съгъ младите са редът на опашка за вода. Да разберът, че нема  само ори, мели, яш.
И ето ма мен на Чучура. Добря че луе, а не цъцре, та опашката са не бави много. Ама и жените - много. И сяка бъбре нависоко.
- Вода от Марица колко щеш. Ама като водопровода е стар. Сменя го кмета. Пустосват го едни, други го благославят.
- Арно ни е момчето, нищо че градъ е разкопан. Сяка улица - окоп. Нема кадя да стъпиш. Съпиняме са в павета, камане и бурене по тротоарите.
- То що павета и плочки изчезнаа! Крадът ги с камионе.
- Остави айдуците! За децата е страшно. Да земе мойта малкъта да са сумбуляса вчера предкъщи. Добря че чухме. Орева светосията. Ем и рекохме да кюта с баба й дома, да не припарва вънка. Дженгазъ! Пляса и половина!
- И мойто е фитньъ! Не са запира дома. Дека ли има да са акне? И той е блейкя като твойта.
- Дяца, аздисале дяца! Ами старците? Любопитни патки! Да идат да видат. “Ша ида до комшийката, вика свекървата, за аванчето и сакавицата, вика. Зе ги, па са не сяща да ги върне”. Бамбашкъ жена! Да са исипе точно пред Лековичини. Лежи съгъ и се ганика, се друг да й бере гайлето.
- И мойта е гюнасъ, ама даяни на болка. Каквато е гидул, едва е изтътрузихме от изкопъ. Тя - ни гък, ни ох! Кайрати! Оти е виновна.
- Ейляци са дъртите! Немат наще дертове. Надрънди са и тате да иде да гледа. С бастуна стигнъ до вратнята. Позяпа, позяпа що чинат багерете и крановете, па си седнъ на задника.
- Ей, момиче, що пререждаш? Варди си редъ! Големи гяволе се пишеше от маалъта. Не ма бутай, ма! Ша ти омашъ един!
- Не съ подгигилясвай! Живеете си днеска бейгиби. Ем сте роми, а не мангале и се недоловни. От семейните живеете, държавата и помощи ви дава, а се искате. Стой мирно!
- Ама, како! Бързам. Чакат ма гладни дяца!
- И нас чакат. Вода трява на сички.
- Ама, како, мойте са седем. Едът и пиат като провале.
- Кой та кара да раждаш през година? Я каква си млада. Поживей си!
- Така си живейм - едем, пием, пеем и дяца праим. Да са не затрий семето ни.
Опашката не обелва бъкел.
От истината боли.

Автор Дида Гемиджиева 
___________________________________

Разказът "НА ЧУЧУРА"  е от подготвяния за печат сборник с разкази "По панагюрски" и публикуването му в "Чат-пат" е за първи път. Разказът "ТЕАТРО" от същия сборник четете тук.

Репортаж от представянето на сборника "По панагюрски" пред публика четете тук

Жени в центъра на Вселената - Дамски литературен салон "Олга Брадистилова"

От много време няколко панагюрски жени са превърнали творчеството в свой вселенски център. Изкушени по един или друг начин от литературата, някъде през 2004 година те се събраха в дамския литературен салон на името на Олга Брадистилова. Инициативата беше на една от тях - Дида Гемиджиева, дългогодишен педагог, и вече автор на внушително количество книги.

Олга Брадистилова

Самото учредяване на литературния кръг всъщност бе акт на признание на висок глас, че всеки човек в даден момент от живота си е почувствувал творческия порив в себе си. Но тези жени го направиха смело. И вече с близо десетилетната си дейност заслужават наистина уважение. Те много добре разбират и знаят защо човечеството е издигнало майчинството и бащинството, продължението на рода, запазването на живота в своеобразна добродетел и висша ценност. Защото какво по-висше има на света от създаването на живот? А то е и висша форма на творчество. Разликата между обикновения човек и онзи, наричащ себе си творец, е осъзнаването на творчеството, на неговите порив, процес и грижа и издигането му в цел на житейското съществуване.
Скромно, седмица след седмица, месец след месец, тези панагюрски жени вървяха по своя път и се опитваха да отворят широко вратите на своя красив салон. Да накарат другите около тях да съпреживеят тяхното творение, да ги направят съпричастни на един от най-ценните елементи на общото развитие. И приеха предизвикателството да подчинят себе си, своето човешко битие, ограничения период от време, с което разполагат в света, на творчеството. Те съзнаваха, че то им носи огромна отговорност, но знаеха, че ще получат мъдрост и най-накрая - свобода. Ще се уверите, когато прочетете няколкото стихотворения, с които ги представяме.
Затова си мисля, че да накараш другите около теб да съпреживеят твоето творение, е един от най-ценните елементи на общото развитие. Но да имаш творчески порив и да не можеш да го осъществиш - това е голямо наказание и истинска малка Голгота за твореца. Не случайно хората тръпнат от векове с неосъществимата любов на Ромео и Жулиета и повтарят с мъдро вдъхновение вечният Хамлетов въпрос "Да бъдеш или да не бъдеш?". Защото просто да бъдем е може би самата същност на творчеството. Защото може би творческото съпреживяване е преживяване на вечността в най-чист вид. Радвам се, че тези панагюрски жени успяват да съхраняват себе си, своите пориви, своята воля и сила, че съумяват да ги обличат в красиви думи, че ни даряват чрез словото своя ентусиезъм и любов към живота. Те отдавна са разпознали и изкоренили причините на безплодието и са открилипътя към своето, към нашето щастие.
Защото творчеството - това едно от лицата на нашето щастие. Творейки, създавайки нещо от себе си, а то значи и надграждайки себе си, ние се доближаваме най-близко до първоизточника - както и да го наричаме. Но преди всичко се чувстваме по-добре със себе си, защото усещаме смисъла на живота, на съществуването, на самите нас. Ние ставаме "центърът на Вселената".
Със сигурност в този център се намират и поетесите от дамския литературен салон "Олга Брадистилова" - Панагюрище.

Стоян Радулов

Стихове от Дида Гемиджиева, Лидия Стоицева, Соня Велева, Красимира Василева, Донка Чамова; епиграми от Тодорка Шопова

С МУЗАТА НА ЕПИЧНАТА ПОЕЗИЯ
Епос за искрите
Зная, искрите са дяволи в ада на огъня,
мене обжарил,
огън божествен, разпален отдавна сред онгъла
в дните пожарни.
          Ех, вие, дяволи, огнени дяволи!

Мургави българи бели славянки залюбвали
в нощите будни.
Огън разискрял простора и влюбени славеи
пеели сутрин.
          Ех, вие, дяволи, огнени дяволи!

Рогове свирели. Цвилели плахо жребчетата
там край конете.
Огън в аула превръщал момите, момчетата
в млади поети.
          Ех, вие, дяволи, огнени дяволи!

Светят искриците палави, мънички дяволи
с пориви бесни,
светят в тополите бели и в стройните явори,
в моите песни.
          Ех, вие, дяволи, огнени дяволи!
Стихове Дида Гемиджиева

ВЛЮБЕНАТА ПАНАГЮРКА
* * *
Зад строгата
и понякога
ядосана физиономия
никой не може
да допусне
колко умело
можеш да целуваш...

Зад недодяланите
и бавни движения
никой не може
да усети
колко нежно
можеш да погалиш...

Зад възпитаните
и усмихнати
комплименти
никой не може
да допусне
колко жестоко
можеш да обидиш.
Стихове Лидия Стоицева

НЕГА ПОЛЕГНА В МОЯ СКУТ
Завърнах се
Нощес аз бях във дядовата къща,
разравях пепел, търсех зад вратата.
Внезапно вятър силно я затръшна -
разбрах, че тук живее само тишината.

Стените стенат, няма кой да чуе.
Понякога от лъч проплаква прах,
а споменът пристъпи, бавно се събуе,
проплаква ту от радост, ту от страх.

Погалва нежно пожълтели снимки,
а някъде дочува се свирня -
приседнали са старци в нощни сбирки.
Това са мигове. Аз тук съм и сега.
Стихове Соня Велева

И СТРАШЕН Е ВИКЪТ Й В НОЩТА
Не за това
Не за това живях -
под фойерверки пищни
да крия срамна нищета.
Не за това вървях -
предателствата скришни
да разпнат идеал, мечта...
Не за това болях
по цъфналите вишни,
по Живата вода.
Не за това живях.
                     Не за това!
~ ~ ~
И рече Бог.
И раздели се
от мрака Светлината.
И рече Бог, че е Добро
да бъде вечна на земята
борбата на Добро и Зло...

И в битката за Светлината
към смърт щастлива те вървяха.
И за Това ли те умряха?!
Не за Това. Не за Това...

Днес да ни плаши светлината.
Да става мракът все по-гъст.
И само вярна, тъмна пръст
да е награда и разплата.

За да пребъде Светлината,
във шепа стискам черна пръст,
за да я върна на земята,
когато ми издигнат кръст.
Стихове Красимира Василева

Бяла мечта, кални пътища
Мечтите ни - цветя увехнали,
понася ги морето.
Душите ни - от страх побегнали,
се скитат сред несрета.

Гадаят бъдещето врачки
и екстрасенски грачат.
Потопът ни помете адски,
бездобни хора плачат.

А сатанински от екрана
за нови атентати
крещят поредната закана
злодеи да изпратят.

Напрягаме се до полуда
да вържем двата края
с корави залци и заблуди...
Дали ще влезнем в рая?!

Войни, промени и потопи
мечтите ни поглъщат.
Кога ли този свят ще стане
уютна бяла къща?
Стихове Донка Чамова

ПАНАГЮРКАТА СЕ СМЕЕ
* * *
Всеки с по-завиден пост
смята другия за прост.

* * *
Места по щат има безброй,
разбира се, само за свои.

* * *
Атестатът за заплати
климата разклати.

* * *
Трепи се, братко, като плуг
да свършиш работа на друг,
а после ще излезе, че
дърпал си чуждото чердже...
Епиграми Тодорка Шопова
 

За патрона на Дамския литературен салон:

* Олга Брадистилова е родена на 3 октомври 1908 г. в гр. Стара Загора. Родителите й са панагюрци. Завършва Художествената академия в София и специализира живопис в Рим. Член е на Съюза на българските художници и на Международната академия на изкуствата "Тиберина" в Рим. Нейни творби се намират в галерии в България, Рим, Париж, Виена, Милано, Анкара и др. Много от картините й се съхраняват в Историческия музей на Панагюрище. Умира в София на 21 септември 1981 г.

Задочни диалози: Стайо Гарноев - Дида Гемиджиева

"С почит и уважение към моите приятели Дида и Георги Гемеджиеви, и Манол Панчовски!", Стайо Гарноев - художник

Помниш ли...

"Помниш ли, помниш ли..."

Димчо Дебелянов

"През погледа ти с веселите губери..."

Георги Гемиджиев

Помниш ли, помниш ли
                   моите очи,
две езера светлоструйни?
Скочиш ли в тях,
                   хоризонтът лъчист
грейва пречистващобуен.
Вихрят се, пенят се
                   тъмни води
в твоите очи - вир бездънен.
Младост наивница в тях преродих,
в тях остаряла потънах.
Де са очите с любов и игри?
Бяла сапфирена сватба.
Много ли стана?
Сега ме открий!
Моите очи не забравяй!

Стихове Дида Гемиджиева, 2009 г.
(Стихотворението е публикувано в книгата с авторска лирика "Лудоречие", София, 2010 г.)