 |
| Натюрморт с книга, художник Нистор Хаинов |
Неподвластен на теченията и направленията в изкуството, в разговор с мен преди изложбата Нистор Хаинов цитира един от най-талантливите художници от всички епохи – Пол Сезан, като каза: „небето ме е надарило с четка и това е инструментът, с който аз изразявам себе си”. Идеята е, че Сезан е обвинен, че не рисува като импресионист, а рисува каквото иска и както иска. „Затова и аз си мисля, че художникът трябва да рисува каквото иска и както иска, не да се води по мода, рамки и течения“, категоричен е Хаинов и сподели: „Тежка изложба ще ми е тази…“
Всички показани на 8 май творби са посветена на действителна личност или събитие, повлияни са от личните преживявания на художника. Пропити с неговите чувства и емоции, рисувани сякаш от сърцето и душата му, картините оказват силно влияние и ни подтикват да преосмислим живота, да го погледнем и от другата страна.
Художникът признава, че е рисувал картините си с „буца в гърлото“, повлиян от грозната действителност и защото „ние забравихме, че свободата е велико благо“.
С огорчение в гласа си Нистор ми разказа за причината за мрачното си настроение:
„Не съм видял напоследък нито едно предаване за култура, представено артистично, интересно… Масовата чалга, която ни залива е навсякъде… търговията е навсякъде, едни и същи лица се въртят навсякъде, по всякакви лайфове, а лайфът, забравихме, че има и друго значение – на живот! Радвам се, че не съм като тях!“
Цялото разбиране на Хаинов за изкуството, е свързано с това, че „човек, когато прави нещо, ако трябва да експериментира, трябва да е върху себе си“.
Освен с четка и бои върху бялото платно, той излива своите чувства и емоции и върху белия лист … със стихове. ("Чат-пат" вече ви е представял Нисторовия дебют в поезията - "Песента на ангела" и ви е срещал и друг път с неговите поетически уклони - вижте неговата "Песен за художника" тук - б.р.)
Стихотворението "Среднощна среща" например е повлияно от масовите лъжи и измами, станали неизменна част от живота ни, от ежедневието ни. „Танково лъжене е нашето“, казва творецът и дава като най-прост пример автобиографията. „Всеки пише какво умее и дори там лъже, а защо никой не казва какво не умее?!“
„Мъчно ми е, мрачно ми е настроението“, споделя Нистор. Той отново е категоричен, че "трябва да има повече място за изкуство в живота ни", защото „предаденото по наследство невежество, вече е трагедия“!
Хубавото е, че на този фон изпъкват ярките личности, които трябва да ни бъдат еталони, пътеводни звезди, а звездите се показват, когато падне мрак.
Но мракът не може без светлина! Доказателство за това са децата, които вече мислят за изкуство и това е мирогледът им. Това крепи и художника. За щастие, изкуството няма как да умре, защото винаги ще има хора, които имат единствено креативни подбуди, които нямат за цел да станат популярни чрез скандалност или да продадат драсканицата си за милиони.
Тази изложба на Нистор Хаинов е плод на действителността, а щом тя е способна все още да ражда изкуство, то надежда има!
Текст Спаска Костуркова
 |
| Нистор и една друга радост в живота му. Снимка Нора Барова |
