Приказка за пингвинчето

                              Стихове Женя Живкова-Стайкова

(Схитоворението "Приказка за пингвинчето" е удостоено с ІІ награда на Националния конкурс за детска поезия "Стоян Дринов `2013" в Панагюрище, като първа награда не е присъдена)

Резултатите от конкурса през 2013 година можете да видите тук

Есенно листо

На високото старо дърво
си висеше червено листо.
То чакаше буйния вятър
да дойде със своя театър,
с артисти – засмени вихрушки
от волни листа – все пъструшки.
И дълго листото не чака.
Пристигна с летене листака
сред вихрени танци понесен
и вятърна есенна песен.
От клона листото се пусна
и в танца вълшебен се впусна,
защото само си поиска
да стане свободна артистка.
В небето балет да играе
 там фигури чудни да вае.
Под слънчеви нежни милувки
да свети без грим и преструвки.
Унесено в танца небесен
самичко остана, без песен,
че вятърът духна листака
нагоре…надолу…нататък…

Изгуби се май че листото!
Потърси – къде е дървото? –
да кацне на своето клонче
като закачено балонче.
Но все непознати дървета
видя, че стърчат към небето
с безлистни, оголени клони.
Листото сълзичка отрони.
Приседна – добро, уморено –
до корена. Тъжно-червено.
И чу как шептят семената
разпръснати върху земята,
 със шума дебела покрити,
на топличко хубаво скрити.
-Студено е! – някой проплака.
Погледна листенцето в мрака
и семенце голичко зърна.
 Тогава с любов го прегърна.
Със себе си то го загърна
и светлата радост се върна!
Тъй спаха съвсем непробудно
до края на зимата трудна,
когато дойде пролет чудна –
усмихната и ранобудна!

Стихове Юлия Момчилова
(Схитоворението "Есенно листо" е удостоено с ІІІ награда на Националния конкурс за детска поезия "Стоян Дринов `2013" в Панагюрище.)

Резултатите от конкурса през 2013 година можете да видите тук

Честит празник на българската духовност, азбука и книга - 24 май!

Честит празник на всички мои учители, приятели и хора на духа! Нека не забравяме, че най-строгият учител е животът ни, но най-мъдрият е книгата до нас! Нека не стихват жаждата ни за знания, за красотата на изкуството, както и постоянният ни стремеж към духовно възвисяване. Отправям светъл зов към българщината у всички вас, приятели, колеги, творци, народе... „Върви народе възродени, към светла бъднина върви с книжовността, таз сила нова, ти чест и слава поднови!”. Да е честит празникът на българската духовност, азбука и книга - 24 май, на всички българи, сънародници мои! Бъдете!

Светите братя Кирил и Методий и нашата азбука

Сърдечни протоколи

Какво безкрайно могъщество в думите,

които пробуждат спящото чудо

на живота - обречен на хората,

на чувството за живот - винаги будно.

И от техните страници вечни

говорят ни сърдечните протоколи –

увенчани от поетите с песни

и поръсени с най-светлия прах лунен

на Аз, Буки, Веди, Глаголи...

И това слово посочва ни как се създава

в огнени битки на радостта битието,

че страшно щастие е нямало и няма,

а само подвиг - да продължиш, накъдето

сърдечните протоколи ти сочат

и да тръгнеш по стъпките святи.

Не слагай никога своята точка

и в бъдеще ще бъдете слети

в чувството за живот - винаги будно,

в прекрасното и сънено чудо на чули

безкрайно могъщество на светлото слово

на Аз, Буки, Веди, Глаголи...

Стихове Стоян Радулов

(Стихотворението е от дебютната книга на автора "Пътуване към Акаша")

Фотописи: Петранка Божкова с личен план за действие

Николай Радулов е "Творецът на годината" за 2013-та в Панагюрище

Николай Радулов, снимка Соня Гарчева

Панагюрският художник Николай Радулов е новият носител на общинския приз "Твореца на годината" за 2013-та на Панагюрище. Наградата е учредена още с решение №230/29.04.2009 г. на общинския съвет в града. Номинирането за нея става по предложения на културните институции, общински организации, сдружения с нестопанска цел и творчески групи. Наградата е съобразена със системата за морално и материално стимулиране на учителите и културните дейци от община Панагюрище.
Номинацията на Николай Радулов бе издигната от Литературен клуб "Виделина" и подкрепена при гласуването на 17 май от негови членове. Той е получил равен брой гласове от членовете на разширената комисия, заедно с хореогарафа Елеонора Найденова, предложена за приза от Обединен детски комплекс и Сдружението на предприемачите. Решението в негова полза е, защото той е получил повече гласове на панагюрци в първото онлайн допитване, организирано на официалната страница на община Панагюрище в интернет. За приза бяха предложени още музикалните педагози Пепа Филина и Стефка Стефанова.
През 2012 година Николай Радулов участва в няколко успешни изложби. През декември например това бе годишната изложба на Дружеството на пловдивските художници, чийто редовен член е от 2010 година. Особено популярна е серията негови творби, озаглавена „Жената и Котката“.
Николай Радулов е част от кръга "Чат-пат", както и оформител на панагюрския седмичник "Време". Един от последните му проекти е оформлението на най-новата поетична книга на Дарина Дечева "Имало и други полети".
Радулов в момента е и редовен докторант в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив, където работи върху дисертация в областта на изобразителното изкуство.
Честито, приятелю!
"Чат-пат културни новини"

Очерк за Николай Радулов можете да прочетете тук

А тук може да разгледате личния му сайт

Има и други полети за Дарина Дечева

Новата поетична книга на Дарина Дечева "Имало и други полети" е факт. Тя излезе от печат на 17 май 2013 г. с щемпела на сдружение "Хулите".

Редактор на книгата е поетесата Камелия Кондова.  

Оформител на изданието е нашият приятел, художникът Николай Радулов, тазгодишният носител на приза "Творец на годината" на Панагюрище. 

Честито на нашата приятелка и авторка в "Чат-пат"! 

Зад добрата поезия стои добър и чист човек

Драги читателю, диагнозата е безпощадна: Дарина Дечева е Поет! Не съм й откривател (още по-малко лекуващ лекар, защото съм наясно, че лечение няма :)), но съм щастлива, че влязох – първо като читател, а после и като редактор - в талантливия свят на това момиче. И не зная с какво успях да й бъда полезна, но със сигурност зная, че тя ми даде много от празника, който неизбежно причинява истинската поезия. Затова стъпвах на пръсти - да не счупя този празник с размахано редакторско пръстче, да не давам готови редакторски съвети, а когато го правя – да внимавам да не я отдалеча от нея самата, в един момент се хванах, че чисто технически – подреждайки книгата – ми е свидно всяко стихотворение, с което трябва да се разделим, а обикновено тази свидност е характерна за автора :). Пиша тези думички, защото Дарина е поредното доказателство, че зад добрата поезия стои добър и чист човек. И точно тази великолепна комбинация причини и появата на „Имало и други полети”. В тази книга има толкова болка, колкото само сърцето на Поета може да понесе. Но и толкова надежда, колкото само сърцето на Поета може да даде. Ключовата дума е обич – през разпятието, предателството, троскота – та до прошката и възкръсването. Съхранената и отгледана обич, която ти дава правото на други полети. Аз си полетях (и пак ще го правя), защото е книга, която не можеш само да разлистиш, а книгата, с която се живее.
Ако не ми вярваш, читателю, разлисти я – и после ще се търсим из небетата на Дарина Дечева.
Камелия Кондова

____________________________________________________________
Интервю с Дарина четете тук. 
Освен в "Чат-пат", стихове от Дарина можете да прочетете на личната й поетична страница във Фейсбук, озаглавена "Сезонът на глухарчетата". Там тя ще ви посрещне с думите: "Здравей, страннико. Добре дошъл на страницата ми. Ако ти хареса - остани. Обещавам да ти бъде леко (понякога). И да летим като пухчета от глухарче. Имало и други полети и искам да ти ги покажа..."

Репортаж от софийската премиера на книгата "Имало и други полети" вижте тук.

Апостолът не може да ни гледа...

Как да ви гледам?
Стелиян Стелиянов

Скулптура портрет на Васил Левски по случай 140 години от обесването на Апостола на свободата.

Това е проект, изразяващ възмущението на автора от разбирането на обществото за свобода през последните 25 години. Работата представя скулптура портрет на Васил Левски, но със затворени очи. Образът на Апостола - символ на свобода, очите, като изразяващи много неща, а в тези на Левски винаги сме прочитали надежда, стремеж, чистота, сила… Затварянето на очите е спускането на завесата, краят на представлението и тоталното възмущение от видяното, в случая това е изкривеното разбиране на най-новата ни свобода от последния четвърт век. И ако Апостола можеше да ни види сега, изречението, което би добавил след „Народе????”, сигурно щеше да бъде – „Не мога да ви гледам!”

Скулптурата е част от проекта "Свободата.нет" на творческата "Група 9", изложбена зала на ГИМ - Панагюрище, май 2013 г.

Куратор Ивайло Пеев, снимки Стоян Радулов

 Сайтът на "Група 9"

Чат-патограф от Дарина Дечева

Гарноев и Комедвенска в артистичен дуел

Отговор на поканата за дуел от Ники Комедвенска - рисунка Стайо Гарноев

Светът се промени

Момчета! Най-накрая ще го кажем:
от мъжкото ви перчене ни писна!
На този свят човешкото е важно.
Адам е стопроцентово измислен!

И как така на ближния жената
застана редом с ближното магаре?
Да, вярно е - ужасно сме инати,
щом векове наред крепим товара

да сме зад вас, добри и безсловесни...
Но ако само с мисъл ви надминем,
все някой самарянин ще ни кресне,
че по закона Божи сме слугини.

Момчета! Този свят не е от вчера -
живял е с две, но може и със двеста:
смъртта с един аршин ще те измери,
дори да си убийствено мъжествен.

Определено знаем, че е трудно
и Егото ви мъчи като жажда...
Светът се промени... Та нищо чудно
и Господ Бог от майка да е раждан.

Стихове Ники Комедвенска

Денят на еднодневката

Кръстьо Раленков

По разчертаната с тебешир улица
подскача детството ми или играе на ръбче.
Епично ленив като волска каруца,
скрибуца денят на живота из бръчките.

Бърчи бърни денят, напряга се,
капят лиги и пот.
По-безсмъртен от бог и по-здрав от тояга
аз играя... Самият живот.

Аз съм той, а пък той... Той е друго.
Вцепенена от уплах гора.
И стрелка неизменно загърбила юга.
Чук и сърп - смъртоносна дъга.

Бае Тодор, бръснаря, по-чер от каиша си
точи своя излишен бръснач.
И по-остра от него е само въздишката.
И се смесват през времето
                                 кръв и белег, и плач.

А пък Спас се обеси над пращящото радио,
със нозе във вълните на „Свободна Европа”.
И въжето бе късо, колкото навик,
а тъгата му тегнеща, колкото котва.

По-безгрижен от смърт, аз играех тогава.

Бях пират, индианец, пълзач по скалите.
Бях висок до небето - и почти водоравен.
Плодовете на пола несмело опитвах.

Без асфалт и бордюри, съседната улица
обяви ни война. И игрите приключиха.
Много чужди глави в бой със камъни счупих,
много пъти и моята чупиха.

Има притча в това, че се бихме за „ръбче”.
И баналност - играчка, превърната в плачка.
А навярно си сменяхме млечните зъби
и от хищните сенки в нас вече се плашехме.

Чичо Съби - клисарят - качи се на черквата
и преди да се гмурне, помаха ни...
И се чу, че избрал грехопадение,
пред това да донася.

Мима Лудата хукна по-гола от истина
сред ликуващата манифестация.
И я биха пред всички. Жестоко я биха!
Както бият по празници.

Но жестокото още не бе рафинирано.
Още нямаше ласкава маска и беше наивно.
Баба сложи ръцете си сухи, закри ми очите.
И разказа ми приказка за самодиви.

Все така се лекувахме, все така се тешахме -
с самодиви, със билки, а дядо - с ракия.
Бабо, миличка, аз вече знаех,
че човекът добър е... и мълчалив.

И растях - с тези странни човешки комети,
и растях - не страните, душата ми първа брадяса,
и растях - на пуловера заедно с плетката,
цял сред изгрев, но вече вторачен във залеза.

А по пладне любовите, думите, смислите
свойте тъжни обратности сочеха.
И човешкото беше напразно усилие
Да решим квадратурата
                                 на кръга си порочен.

Е, сега вече вечер е. Толкова ясна,
че за първи път схващам колко добре
е да викне майка ми от терасата.
И в един светъл дом да ме прибере.

Стихове Кръстьо Раленков

__________________________________
Стихотворението "Денят на еднодневката" дава заглавието и на дебютната книга на Кръстьо Раленков, която бе отпечатана през април 2013 г. и представена в края на същия месец в Панагюрище. Същото стихотворение е и това, което го представя на широката аудитория на liternet.bg. Кръстьо е от най-активните автори в "Хулите", през миналата година се присъедини към "Чат-пат" и стана негов автор, спечели и националната "Славейкова награда" за поезия. Поетичната книга "Денят на еднодневката" получи за отпечатването субсидия от община Панагюрище по нейната програма за подкрепа на местни творци.

Картини на Цветан Панчовски в Исторически музей - Стрелча

Снимки Стоян Радулов

Повече за Художника Цветан Панчовски научете от очерка тук.

Величка Момнева - "Другарю директор, не може ли тате?" (Разказ)

Величка Момнева

Май съм си родена или да се заяждат с мен, или да искат да се бият с мен, или да ме изключват оттук и оттам и пак да ме приемат - защото върша много работа. То, магарето за какво е - да го товарят и да го потупват. Ама пък и аз, вярно - инат като магаре, та така и до днес...
В седми клас учех в старото училище "Марин Дринов", в Драгулин махала. Много четях и започнах да не виждам добре. Сложих очила.Мама ме биеше да не чета, ама аз се криех под юргана с едно джобно фенерче... На мен очилата не ми пречеха, напротив - отиваха ми и изглеждах даже "по-интелигентна".
Някои мои съученици обаче не мислеха така и взеха да ми викат "Очилато магаре!". А един нещастен ден един от тях дори ме чукна по челото, очилата паднаха и се счупиха... Леле, а колко скъпо струваха тогава! Без много да му мисля скочих като гересто петле - бях много малка на ръст - сбих се и му счупих носа, кръв потече... Тутакси ме изпратиха при директора, другарят Димитров, и падна голямо навикване."Ама, Величке, как можа да му счупиш носа на тоя юнак заради едни очила.Утре да ми доведеш майка ти, да я видим тая работа!"
Настръхнах от ужас. "Не и мама!", си мислех. Тя  все ме тупаше, виновна или не. И реших да хитрувам. "Другарю директор, не може ли тате, той е по-авторитетен?", рекох. Като си знаех, че той само ще ме навика, много ме обичаше.
На другия ден с баща ми сме в училищната дирекция "да се изясняваме".Той слуша спокойно, поклаща глава, а на мен ми малко страшничко, все пак... Накрая се изправи и се обърна само към мен. "Така те искам, мойто момиче, няма да се даваш на някакви безотговорни мъжкарлаци да те обиждат. Защитавай се и ги бий, да разберат от чий род си!"
Всички останахме със зейнали уста, а най-много - директорът.
Историята приключи с помиряване, с нови очила (купени от тоя, дето ги счупи) и едно голямо приятелство с него - до днес. Понеже още си имаме приказката за "очилата и носа"...
Величка Момнева

Свободните форми на Роберт Цанев

Свободни геометрични форми

Роберт Цанев

Композицията на художника Роберт Цанев е от обемни геометрични форми, в които се крие лаконичността на черния квадрат на Малевич. Магическата привлекателност, скрита в непроницаемата черна повърхност на квадрата е израз на "всичко". Форма, която ни провокира непрекъснато в заобикалящия ни свят.

Композицията "Свободни геометрични форми" е част от проекта "Свободата.нет" на творческата "Група 9". Изложбена зала на ГИМ - Панагюрище, май 2013 г.

Куратор Ивайло Пеев, снимки Стоян Радулов

 

Сайтът на "Група 9"

Нина Радулова - устремена през живота, оставя следи

Устрем

Все още тропот на коне
тревожи
дните ни,
надбягващи се
с времето.
На съвестта
прабългарските мечове
със злобата
и завистта
сражават се.
Все още!
И тъй
към теб,
към мен,
към нас
препуска конник,
на обичта
с доспехите
брониран.
През робства
и пепелища
ръката си
напред е
устремил,
за да текат свободни
на България реките.
Все още тропот на коне
разпъва
мислите,
надбягващи се
с времето.
За да живеем
българи,
със силата
на днешния
и утрешния ден,
в най-вярната
посока
устремени…


* * *
                           На Иван
Животът е сълза -
от
обич,
радост,
мъка,
гняв…
Изтрита нервно със ръка.
И продължавам -
по-нататък.

Оставих ли следа?

Стихове Нина Радулова
Стиховете във видеото изпълнява Мариана Лечева
________________________________
"Устрем" е така нареченото програмно стихотворение на все още неиздадената поетична книга на моята майка, което събира в себе си, дори само в една дума, нейната същност през времето и пространството. Написано е през далечната 1981 г., когато съм бил само на 9 години, но далеч не е нито първото, нито последното, сътворено от нея. Тя пише още от ученичка. И до днес споменава с уважение своя учител по български език и литература в панагюрската гимназия г-жа Вълкова... Никога не съм я питал, какво я е накарало да заобича литературата и книгите по начина, по който ги обича. Всяка вечер заспива с книга. Не мигва, ако не докосне страници... Дори професионално е свързана с писаното слово - завършила е библиотекознание и библиография и целият й трудов път е минал като библиотекар - първо в "Оптикоелектрон", а от 20-на години и в "Асарел-Медет". Изчела е десетки хиляди томове книги и безчет други печатни носители... Тя е човекът, който ме накара да разгръщам белите страници; тайно и подмолно ми открехна един свят, който изглежда е по-голям от нашия - защото това е свят на въображението и на фантазията. И през всичките тези години е писала. Някои от кратките й стихотворения са публикувани спорадично в местната преса. Но повечето никога не са виждали "белия свят". През 80-те тя е един от членовете на литературния кръжок "Богдан Овесянин" в Панагюрище (днес това е литературният клуб "Виделина"). "Моите стихове съм творила, след като осъзнах какво е да обичаш", казва майка ми. И доказателствата са в самите тях. Например това кратко стихотворение по-горе, посветено на баща ми, е писано през 2008-ма. Майка ми, разбира се, има и много други за него и за хората, които обича. "В окото на бурята" пък е посветено на мен. Понеже все се "бутам между шамарите", както казва Митко Стефанов, и все търся себе си в мътилката на житейската атмосфера. "Надежда" пък е за сестра ми, която носи удивително красиво име. А без надежда, какъв устрем?... Докато"Извор" е посветено на единствената нейна внучка и моя племенница... Анна.
Обичам да чета стиховете на майка ми. Те са стройни, точни, лаконични и добри като нея. Сигурен съм, че на повечето от вас също ще допаднат. Ще се радвам и да ги чуете в изпълнението на актрисата Мариана Лечева, която притежава глас дълбок, мек и уютен.
Обичам те, майко!
Стоян Радулов

Нина Радулова

Нистор Хаинов в пролетна гора...

Това е най-новата картина на панагюрския художник Нистор Хаинов, която той сподели с нас навръх Гергьовден 2013 г. Нистор я е озаглавил "Пролетна въздишка на облекчение на иззимилата гора", а един негов приятел коментира творбата така: "Гората от зимата ще си отдъхне, но от брадвата никога. Успех на 18 май!"
Пожеланието е за новата изложба на Нистор, която той организира в галерийната зала на историческия музей в Стрелча на 18 май т.г. „Изложбата се казва "Ангелите НЕ умират" и е нещо като римейк на последната ми такава, която се каваше "Ангелите ни умират", е споделил  пред новинарския сайт NoStop.bg авторът.

Повече за изложбата научете тук

Чат-патограф от Ани Гръблева

Крилете и мрежата на Димитър Митков

Моята мрежа са моите криле
Димитър Митков

Скулптурната композиция "Моята мрежа са моите криле" на художника Димитър Митков е концептуална творба, насочена към обикновения човек. Работа, представяща по един материален начин реалността, в която се намираме. А идеята е за силата на човешкия дух или силата да кажеш, че си свободен, че имаш мнение и няма да се предадеш. Да проумееш, че всичко, което те смазва в реалния живот, всъщност те прави по-силен. Всички заобикалящи ни препятствия и проблеми в един момент стават нашите криле. Мрежата се превръща в нашите криле...
Композицията е част от проекта "Свободата.нет" на творческата "Група 9", изложбена зала на ГИМ - Панагюрище, май 2013 г.

Куратор Ивайло Пеев, снимки Стоян Радулов

Сайтът на "Група 9"

Фотописи: Мечтанието на Катя Куч

Катя Маринова проси милост за сезоните

Катя Маринова

Милост за сезоните

1.
Неприлично красив,
топъл есенен блус,
полюшва бедра на площада.
Натежали до вкус,
потъмнели до вик,
върху дансинга кестени падат.
А притихнал квартал
с калдъръмен гердан,
недокоснат от суета,
листопадно отронва
нажежена поема
между токче и мъжка пета.
На небесния бар,
очилата свалил,
свил коляно до орляка птичи,
умореният август
грамофона върти –
за септември тревите съблича.

2.
И
отсрочка – още няколко зими.
Още малко снегът ще вали,
а след него дъждът ще рисува
своите нежни приумици
върху залези, седнали в скута
на бъбривата привечер.
Още малко…
Още малко ще гледам
как пръстта я боли от забързани
към светлика
упорити и възлести корени,
заиграли се с нейната обич,
приютила се в силата им.
Още малко и ще съм в свят,
в който няма измислени думи,
няма изкуствени бродове.
Вечен свят,
който милва,
бушува с онази първичност,
закодирана в
слънцето,
шляпащо босо по гърба на земята,
че тя – остарялата, мъдра стопанка,
разбрала отдавна,
че когато се ражда живот,
стенанията са излишни,
му подарява любов.
Още малко...

Стихове Катя Маринова
____________________________________
Катя Райкова Маринова е непознат за панагюрската публика автор... Което е странно, защото е с потекло от Стрелча :) Но така е понякога - живеем един до друг, а не знаем нищо за себе си.
Затова сме решили да поправим тази грешка.
Поводът да публикуваме това прекрасно нейно стихотворение е срещата на част от кръга "Чат-пат" в нейната къща в Стрелча току на Великден 2013-та година.
Фоторепортаж от гостуването вижте тук.