Атанас Захариев - полиглотът просветител
 |
| Атанас Захариев |
Атанас Иванов Захариев (1897-1992) е родом от Панагюрище. След завършване на прогимназия през 1912 г. постъпва в Софийската духовна семинария. Преводач е във военнопленнически лагери по време на Първата световна война, след което едновременно работи и продължава да се образова - следва славянска филология, а по-късно завършва Пловдивския учителски институт. От 1922 г. е учител в Панагюрската прогимназия, а след спечелен конкурс е директор на средищната прогимназия в периода 1929-1940 г. Преподавател е и в гимназията. Атанас Захариев е с принос в развитието на театралната, музикалната и музейната дейности.
Избиран е за председател на читалище „Виделина“ в периода 1936-1938 г.
Активен участник е в Учителското дружество, във Въздържателното дружество, в кооперативното движение, в комитета за изграждане на Театър-паметник-музей „20 април 1876 г.“, сътрудничи на читалищните вестници „Панагюрски глас“ и „Оборище“. Член е на настоятелството на Панагюрските летни детски колонии. Съдейства в подготовката на „Немско-български речник“ от Захари Футеков, „Българска етнография“ на Христо Вакарелски, „Местните имена в Панагюрско“ от Йордан Заимов и други. Автор е на монографии като „Диалектът в Панагюрския край“ и други, които се намират в Българска академия на науките (БАН). Подготвил е за печат ценната и съдържателна книга „Спомени за Панагюрище“ (1978).
Атанас Захариев е полиглот - ползва говоримо и писмено немски, френски, италиански, руски, гръцки и сърбохърватски, добър познавач е на латински и на старогръцки език.
Откъс от книгата "Във вълшебната виделина на театъра. Хрониката на сценичния живот в Панагюрище". Съставители Нина и Иван Радулови. Читалище "Виделина" - Панагюрище, 2015
Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 8)
Самодейни спомени
У! Гувям, гувям!Пореден голям концерт в новата сграда на Театъра Дом-паметник в Панагюрище. В него ще участва и читалищната мъжка вокална група. В една от големите гримьорни изпълнителите очакваме реда си, когато Пенко Поппетров, който инак работеше като аграрен счетоводител, започна да разказва поредната си лакардия*:
- Прибирам се един ден, значи, от ТКЗС-то и рекох за по-пряко да мина през рекъ̀та по пасарелката** до завод "Бунай". Сегъ̀ там е построен бетонен мост, но тогава имаше тясно дървено мостѐ, след което още по-тясна пътечка виеше през градините, на чието място по-късно изникна ЖК "Асарел". Навсякъде - засадено с царевица. Едра, поливана царевица израстнала над два метра, ви казвам. Та, вървя си аз по пътеката и нещеш ли, някъде по средъ̀та на блока – о-о-о!... Гледам и не вярвам. На сред царевицата кръжи войскъ̀!... Поспрях се от любопитство. Като какво ше прават тука войничетата, си викам. В царевицата се шу̀мка, ама само кръстачките по върховете помръдват. Тук нящо стая, си викам – тряб`а `а са довеле някоя за общо ползване. Тамъ̀н да продължъ̀ и из царевичака се чува едно: "У! Гувям, гувям! Дугите да са маанат. Маанете са ви казвам, бе!". И изведнъж `сичко ми се изясни – беше Наца***...
Дойде ред да излизаме на сцената. Аз пеех сола̀та на песните. Подредихме се, както се казва на наш жаргон, на "подкова". В този момент Пенко помръдна мустаците си, а на мен ми се счу "У! Гувям!" и прихнах. Нищо не бе в състояние да ме спре. Евгени Зумпалов приключи с интродукцията на песента, но нямах сили и дъх да започна. Аз се смея и публиката (не знам защо) също се смее. Понасмяхме се и едва след второто или третото изсвирване на Зумпалов се окопитих, та запях.
Разказа Иван Радулов
 |
| Шарж на Стоян Бътовски от художника Стайо Гарноев, архив на в. "Чат-пат" |
В завод „Тодор Каблешков“ (днес „Ритон-П“) в Панагюрище е създаден един от най-обичаните самодейни състави - естрадно-сатиричният. Един от опитните панагюрски самодейци - Продан Калоянов, става ръководител на състава, приел присърце ръководството и на още два други състава - на буфосинхронистите и илюзионистите.
Инициатори и основатели на състава от буфосинхронисти са Стоян Бътовски, Василко Георгиев и Нено Калоянов. В последствие към триото е привлечен Ангел Мангов. Звуковото озвучаване е поверено на Продан Калоянов.
„Неописуема е срещата с публиката - разказва по този повод Стоян Бътовски. - Представях участниците пред зрителите така: „На тубата - Ненко Бубата; на валдхорната - Васко Кордата; на ударните инструменти - Бай Яко“. Въодушевени от първите си успехи, търсихме нови моменти за своя репертоар. Нямахме сценаристи, нито хореографи, нито текстописци - такива бяхме ние. Импровизираха се песните и танците, които бяха хитове на 80-те години. В спектаклите „цареше“ много хумор.
Тогавашният директор Ангел Гръблев, който се славеше със своя консерватизъм, силно впечатлен от нашите изяви ни сподели: „Признавам с най-голямо задоволство вашия състав. Вие сте несравними дори с професионалисти. Дерзайте, момчета!“ След тази оценка ние изнасяхме концерти в селата на общината по време на прибиране на реколтата, канени бяхме от МОК „Медет“, от Хавлиената фабрика и т.н.
Румяна Върбанова, из статията „Нужен е емоционален заряд“, в. „Оборище“, бр. 6, 5.02.1982 г.
Учил съм в Мурджов лещак, сега съм в Панагюрската опера
Веднъж на парти за избрани в Пазарджик, бившият Първи Тодор Живков го попитал къде е завършил и къде пее. „Учил съм в Мурджов лещак и сега съм в Панагюрската опера.“ - невъзмутимо му отвърнал Скачков. И неусетил майтапа, Тодор Живков свойски обобщил: „Бива, бива, не е лошо там!“ .
За онези години това било доста ласкава оценка. Затова Никола обича да разказва за срещите си с елита. Част от случките звучат като анекдот. Един от куриозите е, че веднъж го търсили да пее толкова упорито, че го намерили чак… на язовир „Тополница“. „Таман рибата почваше да кълве, и ме забраха да пея на хижа „Бунтовна“, смее се той.
Собствената си съпруга впечатлил със серенада, на която му пригласял целият личен състав на Ансамбъл "Ралчо Сапунджиев" - 120 души, от които махалата пропищяла в онази нощ. Оттук нататък Димана Скачкова не е страдала от липса на песни в живота си...
Ана Финджикова, из статията „Певецът Никола Скачков: Няма лоша музика, има лошо изпълнение“, в. „Оборище“, бр. 43, 12.11.1999 г.
Горе и вдясно: Шарж на Стефан Рапонджиев - библиотекар и самодеен актьор, от худ. Стайо Гарноев по сатиричните стихове на Стоян Бътовски,архив на в. "Чат-пат"
Зема един ка̀мин, т`оша г`авите...
Чествахме 110-та годишнина от Априлското въстание в Панагюрище. По ония времена за кръгли годишнини се подготвяха грандиозни театрализирани спектакли на открито с участието на самодейци и професионални изпълнители. Площадката пред читалището е подходящо украсена с декори, жертвеници, черешово топче охранявано от двама „възстанници” - всичко, както си му е редът. Озвучаване покрива целия площад. От двете страни на читалището е подредена „масовката” по реда на излизане. Загасват светлините... Зазвучава възторжената, но и тревожна музика. Започва честването...
Редуват се сцени от робството, сцени със заклятниците на Оборище и обявяване на въстанието. От двете страни на сцената нахлува масовката с гърмежи, песни и викове „Бунт! На оружие братя!”,”Води ни войводо!”, „...С крака да и́ строшим главата, свободни да се назовем...”.
Започва сцената на боя за защитата на Панагюрище и потушаване на бунта с последваща пиета (жени, облечени в бели ризи с черни забрадки, носят запалени свещи, обикалят и търсят труповете на загинали свои близки). Звучи приглушена траурна музика. Много от зрителите на площада бършат своите сълзи. И точно в този сюблимен момент от някъде в страни, се чува ядосан фалцетен женски глас: „Бийте, бийте ги... Мискини**** ниедни! Зема един ка̀мин, т`оша г`авите, да путеат и путаците, да путеат!... Мискини, с мискините, тикиви! Е-е-е, маанете се от тука, говедааа... О̀ти уби детето, бе, путако ниедни! Да пукнеш, мама ти м`ъсна! Турци - кокурци – заклани пилци за помин... Да `бъ мама ви м`ъсна-а-а!”.
Пак – Наца – постоянното присъствие и „емблема” на панагюрската берберница, емоционално се бе включила в спектакъла. Молех се само да не вземе да хвърля камъни, както правеше понякога, раздразнена от буясали младежи.
Сигурен съм, че в малката й помътняла и несретна главица, бе просветнала искрата на истината от ужаса и болката от жестокостта при потушаването на въстанието. Наца бе искрена в своето малоумие и не преиграваше, даже без репетиции. В нелепото си участие тя бе правдива и много истинска…
Разказа Иван Радулов
Вижте още: Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 1)
Вижте още: Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 2)
Вижте още: Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 3)
Вижте още: Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 4)
Вижте още: Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 5)
Вижте още: Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 6)
Вижте още: Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 7)
И още: Лаладжилъци и моабете от панагюрския говор
На диалект четете
Историите на бачо Евстати от Стоян Радулов:
* Лакардия - диалект, в панагюрския говор - забавна история, шегобийска закачка.
** Пасарелка - от италианското passare (отивам, преминавам до), с нея се означава малък пешеходен мост или брод; обикновено се изгражда от решетъчни скари.
*** Има се предвид Наца Пурейкина - един от известните градски чешити на Панагюрище, която често можеше да бъде срещната на пазара, на някоя от чаршиите или в бръснарския салон зад сградата на Съвета, където последно работеше като чистачка. При нейния типичен говорен дефект думата "голям" се чуваше като "гувям".
****Мискинин - от турски, в панагюрския говор - гаден, долен човек, гадно, проклето животно. Оттук и мискинлък - лоша, гадна постъпка.
Ана Ракова - панагюрският лиричен сопран
 |
| Ана Ракова |
Откъс от книгата "Във вълшебната виделина на театъра. Хрониката на сценичния живот в Панагюрище". Съставители Нина и Иван Радулови. Читалище "Виделина" - Панагюрище, 2015
Нейното име е добре познато на панагюрци, но и не само на тях…
Ана Цвяткова Ракова е родена през 1936 г. Завършва с отличие СПУ „Нешо Бончев“ - Панагюрище, а след това - специалност „Музикална педагогика“ във Висшия музикално-педагогически институт - Пловдив. Дългогодишен преподавател по пеене и музика в панагюрската гимназия „Нешо Бончев“, където ръководи ученически духов оркестър и средношколски хор. Неизменна солистка на ансамбъл „Ралчо Сапунджиев“. С неподражаемия си лиричен сопран винаги предизвиква възторг у публиката.
Ана Ракова изпълнява главна роля в грузинската жизнерадостна оперета „Кето и Коте“ от Виктор Исидорович Долидзе, издържала 14 представления в сезон 1957-1958, пожънала завиден успех и масово посетена от панагюрското гражданство; играе Добрата фея в детската оперета „Приказен сън“ от Илия Илиев (1956); блясва певчевска й дарба в класическата унгарска оперета „Царицата на Чардаша“ от Имре Калман, играна многократно два сезона (1963-1965) и при голям успех.
Ана Ракова е автор на книгата „Музикални традиции на град Панагюрище. Летописи“ (2005).
Нейният певчески и артистичен талант получава държавно признание - тя е носител на орден „Кирил и Методий“ - сребърен и златен, юбилеен медал „100 години от Освобождението на България от османско робство“, златна и сребърна значка „Отличник за читалищна дейност“ на Комитета за изкуство и култура, златен и сребърен медал „За заслуги към Панагюрище“.
„…Когато Анка постъпва в „Камбанчето“ (дн. Техникум по лека промишленост „Райна Княгиня“), учителят по музика Атанас Сугарев я привлича към хора и се занизват училищни тържества, нито едно от които не минава без нейно участие. По-късно талантливата певица се записва в четиригласния смесен хор на гимназията с ръководител Ана Главчева. В началото на 50-те години солово изпълнение на Анка Ракова - руската песен „Дубинушка“, й донася индивидуално отличие на фестивал на ученическите хорове.
…Когато завършва гимназия, тя започва работа в рисувалния отдел на промкомбинат „Текстил“. Тогава заедно с Радка Ценова създават модела на най-големия персийски килим, тъкан в Панагюрище. Близо два месеца 25 жени на трисменен работен режим тъкат за резиденцията на индонезийския президент Сукано килим с големина 121 кв. метра. Поради липса на подходящо за размерите му помещение, килимът е изпран на площада пред църквата „Св. Георги“ (б.а. днешния пл.„Райна Княгиня“).Съвсем в духа на времето и комбинатът си има смесен хор. С него Анка Ракова участва в различни фестивали на художествената самодейност.
Звездният миг за талантливата певица настъпва, когато през 1955 г. нейната колежка Гина Богоева (б.а. солистка на ансамбъла) я завежда при Делчо Радивчев - диригент на известния читалищен ансамбъл „Ралчо Сапунджиев“. Освен че получава нотна грамотност и се научава да работи с щимове, тук Анка Ракова започва своята активна солова кариера. Завладяващият й глас - специфично висок лиричен сопран, който без усилия взима си-бемол на втора октава, печели възхищението на самодейци и зрители.
… Панагюрци завинаги ще помнят нейните прекрасни дуети с Никола Скачков, Делчо Карайлев и Лука Милков, както и с Тотка Радивчева, Гина Илчева, Лиляна Коларова и Мария Хантова.
Като в свои води се чувства Анка Ракова, когато участва в читалищните музикално-сценични постановки на „Царицата на Чардаша“ от Имре Калман, „Кето и коте“ от Виктор Долидзе…
…Анка Ракова споделя: „Птичето веднъж каца на рамото.“ И с малко тъга си спомня как дошлият по покана на Делчо Радивчев проф. Драгия Тумангелов, след като чул възможностите на гласа й, казал: „Момиче, златна мина имаш в гърлото си.“ Предложението му за две години да направи от нея оперна певица, която да обикаля света. Анка не приема заради възрастните си родители. Остава сред самодейците в Панагюрище…
Завършва с отличие Висшия музикално-педагогически институт в Пловдив, спечелила възхищението на държавната изпитна комисия с председател Райна Кошерска, с прекрасното изпълнение на „Ария към месеца“ от Дворжак. И водена от огромната си любов към музиката и от вродената си нагласа - себеотрицание в името на другите, Анка Ракова 18 години е учителка в СОУ „Нешо Бончев“. Ръководеният от нея хор и оркестър получават различни отличия. Преди да се пенсионира, учениците посрещат любимата си учителка с огромния надпис: „Не искаме другарката Ракова да си отива в къщи!“
Богата е сбирката от награди: орден „Кирил и Методий“ - сребърен и златен, сребърни и златни значки от Върховния читалищен съвет, почетен знак на Панагюрище за лични постижения в художествената самодейност, участие в ансамбъл „Ралчо Сапунджиев“ и училищна работа…“ (Из статията „Анка Ракова: „Имам още желание да пея!“от Мариана Динова, в. „Оборище“, бр. 32 от 28 юли 2000 г.)
Донка Чамова в стихове: "Не успях да кажа думите на хората, поете..."
 |
| Донка Чамова |
Звездният свят се стопява без теб,
мъждука светлината на свещи.
Черни прилепи бият крилете си - креп
и тамян обгръща вещите.
Къщата твоя в късния час
се стопява във мрака.
Време ли, вечност ли мина, но аз
с тайна надежда те чаках.
Славей в градината песен реди,
тихо се ронят липите.
Трели се сплитат с тъмни бразди -
тих реквием за душите ни.
Звездният свят се стопява без теб,
свещите плачат във здрача.
Черни прилепи бият крилете си - креп
в душата ми, която плаче.
(Публикувано във в. „Време”, бр. 35, 2005 г.)
Спомен
Когато тръгна в гаснещия ден
от младостта си спомен да подиря,
до мен ще тръгне спомена смутен,
оставил в паметта ми топла диря.
Ще зашумят зелените брези
край тихата пътека в полумрака.
Припламнал залез огнен ще пълзи
и за отмора вечерта ще чака.
Със спомена за хоризонта тих
ще плуваме към изгрева на дните.
Прегърнала те в крехкия си стих,
ще стигна уморена до зенита.
(Включено в стихосбирката "Евхаристия", 2007)
 |
| Масло върху пано, худ. Лозена Муховска. Картината е включена в книгата "Евхаристия", 2007 |
Виелица нахлу в салона
и не успях да кажа
думите на хората, поете.
Виелицата завъртя ги
и отнесе.
Някъде далече, където
в слънчевата страна
мечтите и на гладните деца живеят.
Децата ни
дали за думите ни
жадни са сега,
или за топла ласка край елхата
на мама и на баба
сгушили се в скута.
Дано виелиците
не достигнат никога дървото
и не прекършат клоните,
където
мечтите им в гнездата се люлеят
и в слънчевите приказки живеят.
Над тях бди Божията майка свята.
Поете,
пожелай ни
бъдещето –
България с тях да е богата.
(Включено в сборника "Дойдох, видях!", 2012)
Стихове: Донка Чамова
 |
| Донка Чамова в редакцията на в. "Време" в Панагюрище, 2005 г. |
"Не успях да кажа думите на хората, поете..."
Донка Чамова е една от най-скромните и тихи поетеси на Панагюрище. Публикувала е изкючително рядко, а дебютната й книга дойде твърде късно, по скромно лично мнение. Нейните чувствени и така женски стихове разкриват една силна, страстна и интелигентна натура, привлечена от човешката топлота и от желанието за общуване.
Донка е неизменна част първо от литературния кръжок "Богдан Овесянин", а по-късно и на клуба "Виделина" към панагюрското читалище. В битието си дълги години работи като медицинска сестра в офталмология.
Ето какво споделя Донка пред Димитър Дънеков за антологичната хроника, посветена на панагюрското литературно братство: „Вълнувам се винаги, когато става въпрос за кръжока. Свързах живота си с него отпреди близо 40 години. Спомням си, че се представих първо на Дочка Кацарева. С доста голямо притеснение, естествено. Тя беше
толкова авторитетна, че я мислех за председател… Водех с мен и синовете си – тогава 5-6-годишни… Беше ми интересно – особено на срещите с различни поети и писатели... Харесваше ми и това, че при нас се отбиваха по-млади автори, даже ученици... И аз самата не се отказвах от участия в рецитали – четях по училищни тържества, играех Баба Марта, четях приказки в детските домове... А импровизираните събирания и разгорещените дискусии, все едно къде - в къщата на Иван Станчев, около огъня в двора на моята стара къща, в снега на Панагюрски колонии, за мен ще си останат незабравими…"
На няколко пъти Донка Чамова е носила в редакцията на в. "Време", докато работех там, свои стихове и все с уговорката "ако остане място". При един такъв щастлив случай направих и горната снимка. Публикувала е и във в . "Оборище".
Своята първа самостоятелна стихосбирка "Евхаристия", илюстрирана с картини от Лозена Муховска, Донка Чамова успя да издаде едва през 2007 година. През последните години живее предимно във Варна, но пътува и до Панагюрище.
Стоян Радулов
Абонамент за:
Публикации (Atom)