Петър Щърбанов - член на Привременното правителство и военната комисия, един от героите на славната Априлска епопея през1876 година. За живота и делото на знаменития панагюрец разказва историкът Георги Керкеняков, уредник в музея на Панагюрище.
Петър Щърбанов произхожда от стар род, според някои краеведи, водещ началото си от селището край средновековната Секрасна – крепост на 5 километра южно от Панагюрище. От тях научаваме, че предците им са от хората, отбранявали твърдината при турското нашествие с решимост, която кара арабския вожд Фелах Ахмед да им обещае ферман с правдини, какъвто им издействал от султан Мурад І в 1363 г. Според него местните жители се ползвали със самоуправление, срещу задължението да ходят конници в турската армия. Заедно с други такива от целия Балкански полуостров образували елитен конен полк, носил името Левантински, а казармата му е била в Левент чифлик в Цариград.Знаменитият панагюрски род Щърбанови трайно присъства на страниците на въоръжената борба срещу турското владичество. Всички те – Павел, Петър, Филип, Лулчо, Димитъря до един са в априлското съзаклятие. А Петър Щърбанов краси със саможертвата си подвига на панагюрци при отбраната на столицата на Априлското въстание.
Делото на въстаниците
от 1876 г. не е случайна страница от нашата история. Тя с пълно право може са се назове „страница от политическото ни възраждане”. Може да се каже, че тази велика саможертва направи от нас българите вечен народ. Без нея, от спомените за славното ни минало от Първата и Втората българска държава, нямаше да остане нищо, „ако делото на въстаниците не бе ги покрило с могъщата си сила”.
„Балканците не сме „второ качество” европейци, казва акад. Георги Марков. Демокрацията, продължава той, е родена тук преди 25 века, когато в други покрайнини на Европа са на етап на племенни съюзи. Балканите могат да бъдат не само покрайнини, но и начало на Европа, в зависимост от гледната точка. Всъщност днес балканските народи се връщат не в Европа, където те са от векове, а към забравените икономически и политически ценности.”
Това че сме с европейско мислене и нагласа, свидетелства всичко онова, което направиха дейците на българското политическо възраждане. Сред тях важно място заемат и представителите на търговско-занаятчийското съсловие, които се явяват най-благоприятна среда за развитие идеите на националната революция.
Родът Щърбанови
Пример за европейско мислене и поведение по онова време е и Петър Щърбанов, който принадлежи на тези среди. Той е второ поколение търговец, онаследил с братята си заниманията на техния баща Стефан Щърбанов. Той успява в стопанските си начинания и помага на тъста си Петър Дудеков при водене на сметките. Признание за предприемаческите му способности е фактът, че сред неговите контрагенти са и търговците Арие от Самоков. Ползваните от него френски, гръцки и турски език очертават географския обхват на стопанските му интереси. Тази мащабна личност притежава остро развито обществено чувство. Няма инициатива в града без негово участие. Намираме го сред учредителите на Братското заемателно дружество (1871). Срещаме го сред създателите на читалище „Виделина” (1865).
Избраник на историята
Едва ли тук със сухия език на фактите ще можем да отдадем дължимото признание на неповторимата личност, каквато е Петър Щърбанов. Всеки момент от биография му е пропит от духа на времето, което го направи герой, а той му вля сили, за да стане то епоха. Няма да сгрешим, ако кажем, че е избраник на историята.
Принадлежащ към търговско-занаятчийското съсловие, чрез чиято „организация, сговор и средства е направено много, за да се съхрани българският народ и българското отечество”, той носи чертите на това съсловие. То допринася „българинът да се издигне не само до по-високи и по-сложни форми на стопански живот, а главно до по-високо и по-сложно, при това съвременно мислене”. Имат право онези изследователи, които считат че: „Идеите за национална просвета и българска книга, за черква и политическа свобода, за национална култура бидоха осъзнати през време на Възраждането, чрез търговско-занаятчийското съсловие. Те оплодиха българския дух, събудиха борческо-творчески елементи, дадоха възможност да се проявят големи ръководни личности, излезли преди всичко из средите на това съсловие.”
В пълна мяра можем да твърдим, че Петър Щърбанов е една от тези ръководни личности, произлезли от тази институция на българското възрожденско общество. Институция, която „внесе нови стопански и обществени отношения и форми в живота на народа, промени манталитета на значителна част от него, а чрез стопанското възраждане и подем обезпечи бързото и неминуемо културно-политическо и изобщо национално възраждане и създаде условия за по-тежки и по-високи борби, т.е. национални борби”. Тя е създадена с участието на всички от рода Щърбанови. И никоя сила не може да ги спре, за да видят отечеството си свободно, за която цел братята Петър Щърбанов и Павел Щърбанов жертват живота си, изпълнявайки революционния обет.
Революционният подем е надделял при вземане решения и стъпки от всякакъв характер в живота на панагюрци. Нищо не е в състояние да ги отклони от поетия път. На респектиращите майчини доводи, приканващи към разум братята, „за да не останат децата им без хляб и сираци”, те убедено отговарят: „Та и да ни изколат, пък децата ни ще добруват един ден. Та не сме пшеница да се изгуби семето й!”
Осъзнатата саможертва
Такива са мотивите за осъзнатата саможертва на Петър Щърбанов. Тя не е повлияна от страх за възмездие от дързостното въставане срещу царщината с каквато цел турските табори и нередовни войски тръгват към Панагюрище. По-скоро тя е избрана, за да бъде защитено националното чувство и личното му достойнство и за да бъде спазена революционната клетва. „Опрости се с мене и децата и се застреля”, изповедно разказва за 30 април 1876 година неговата съпруга Нена Щърбанова. Развръзка, предпочетена, за да запази живота на всички десетки жени и деца, довел и укрил ги в избата на Дудековата къща. Молбите на уплашените майки той зачита, овладявайки порива си да излезе в открита схватка с изпълнилите двора на къщата нападатели. Преди тази крачка към вечността той отправя своя завет към поколенията: „Моята е свършена вече … Важното е, че България ще живее!”
Не може по друг начин да се обясни саможертвата на този исполин на духа, който направи възможни мисиите на Апостолите в Панагюрище. Най-напред на Васил Левски, чийто комитет/1870/ успяваше и заради Петър Щърбанов. След това на Георги Бенковски и Панайот Волов, които се опряха на революционери от ранга му, за да има въстание с организираност и териториален обхват, разклатило прогнилата феодална османско-деспотична система и довело до освободителната Руско-турска война от 1877-1878 г.
В заключение: „Ако слънцето на нашето Освобождение засия ослепително на Шипка през 1878 година, То прекрасните светлини на неговото зазоряване пръснаха трепета си върху България чрез подвига на Средногорието през 1876 година.” А ние бихме добавили, че ярък лъч от тези светлини е и подвигът на Петър Щърбанов, който на 44 години вгради великата си сянка в сградата на възкръсващата българска държава, която стъпи първом на своите нозе през Април 1876 година в Панагюрище. Тази велика сянка крачи редом с нас вече 140 години и така ще бъде докато я има България!
Георги Керкеняков
Текстът е отпечатан първо във в. "Време", Панагюрище, през май 2016 г.
