 |
| "Лятна приказка", фрагмент - художник Лушка Кочева |
Много неща могат да бъдат казани за рисуването и за художниците. И повечето ще са верни: че е най-старото изкуство, но и че е занимание самотно; че езикът му на общуване е универсален, но и че освен зрението разчита и на интуицията; че е сериозен разговор с реалния свят или вълнуващо пътешествие в света на символите, на импресиите, на сюрреализма. Но истината е, че рисуването - като всяко изкуство - е безбрежност, то няма граници. Освен ако сам не си ги поставиш - като художник, или като зрител.
 |
| Лушка Кочева |
В Панагюрище живее и рисува една наистина интересна, самобитна художничка. Казва се Лушка Кочева и днес е време да я представим подобаващо на широкия свят, не само на редовните читатели на "Чат-пат". Лично смятам, че за нейното изкуство няма граници. Защото талантът и проявленията му не са подчинени на географията или времето. Доказателство например е фактът, че Лушка вече има откупени картини във Франция, в Швейцария и в Америка, а не само в България, където те са най-много, разбира се.
"Рисувам всичко, което може да ме развълнува и впечатли. В резултат на това се раждат пейзажи, натюрморти, портрети. Рисувам с маслени бои, акварел, акрил, туш, моливи - сподели ми самата тя. -
Освен в реалистичното, моето творчество навлиза и дълбоко в абстрактното. Защото там е истинската свобода на твореца и докосването му до необятното и непознатото, до прекрасното и хармоничното. Там се усещат полетът на душата в един друг, по-добър свят и стремежът й да пренесе частица от него в своето настояще." И да - Лушка Кочева е изключително права в съждението си. Но то е дошло не само заради богатството на душата й, а и заради натрупания от нея опит в един свят, където тя се движи свободно и боса - без никакви притеснения. Този път за нея е започнал в ранно детство.
"Рисувам, откакто се помня. По белите варосани стени вкъщи, по дуварите на къщите на село, по тетрадките в училище, навсякъде, където имаше „поле за действие“. Ходех да си копая и глина на местността Свинарника край с.Баня, пресявах я на майка със ситото (като си понасях последствията) и си правех малки глинени фигурки. След като изсъхнеха, ги лакирах и им се радвах. Чаках с нетърпение часовете по рисуване в училище и в тях сякаш бях „Алиса в страната на чудесата“. Още тогава, в ранните си детски години, усетих магията на изобразителното изкуство. Магия, която се запази и до днес."
Интересното, но и още по-показателното е, че Лушка Кочева няма академично художествено образование. Значи, когато човек е истински свързан с нещо, има призвание и път, каквото и да прави, все ще завърне в правилната, в естествената за него посока.
"Имах намерение да кандидатствам в художествената гимназия в София. Татко, лека му пръст, беше показал мойте глинени скулптурки на Димитър Попов (това е авторът на паметника на поп Груйо Бански в с. Баня и баща на етнолингвиста Борислав Попов - б.р.). Той му беше казал, че имам голям талант, който трябва да развивам. Затова по-късно се записах на курс в София при един добър скулптор. Но той непрекъснато ми повтаряше как трябва и как не трябва да се правят формите. Но аз виждах нещата по друг начин. И след като разбрах, че не се побирам в рамки, изоставих и курса, и кандидатстването. Продължих да рисувам и моделирам, според вътрешните си усещания."
Разминаването на Лушка Кочева с академичното рисуване не я спира. От години тя е член на групата на пазарджишките художници и участва редовно в техни общи изложби в галерия „Георги Машев“. Самостоятелните й представяния пред публика досега са осем - четири от които в родното Панагюрище. Първото от тях е през 1992 г. в Театъра Дом - паметник.
"Спомняйки си за тази изложба, в съзнанието ми излиза образът на една жена, която гледаше картините ми и с усмивка си говореше: „Ох, колко ми е весело, колко ми е хубаво, като гледам тези картини“. Това ми беше достатъчно, за да продължа" - категорична е днес Лушка Кочева.
С фотографката Мариана Стефанова Лушка Кочева има съвместна изява през декември 2012 г., когато двете под шапката на Община Панагюрище и Арт клуб "Асарел" подреждат съвместна изложба - 40 пейзажни снимки от Мариана, заснети през последните години в България, и 10 живописни картини от Лушка Кочева.
В творческо отношение току-що отминалата 2016-та също е доста успешна и плодовита. По линия на Дружество на пазарджишките художници Лушка Кочева е поканена на Третия пленер "Брацигово `2016", този път на тема "Експерименти". Той е организиран съвместно с Дружество на пазарджишките писатели и с Община Пазарджик. На него са създадени произведения, плод на пленерно рисуване и писане на стихове сред прекрасната атмосфера на възрожденското родопско градче. На пленера рисуват и пишат заедно с Лушка още Илия Тончев, Александра Кисовска, Елеонора Хаджиниколова и Ангел Рашев от Дружеството на художниците и Тодор Каракашев, Йорданка Марина и Иван Йотов от Дружеството на писателите.
В родното й село Баня пък панагюрската администрация организира през месец май общинския пленер "Средногорска палитра" - част от новата концепция за споделеност на зам. кметъ Галина Матанова, която тя нарича „Изкуство с панагюрски дух, творчество от общността за общността“. Картините от него бяха показани няколко месеца по-късно на специална изложба в Панагюрище.
„Към този пленер съм особено пристрастна. Не само защото Баня е моето родно село, на децата, които бяха с нас, допринесоха за невероятната творческа атмосфера, внесоха своя заряд. Радвам се и съм горда, че можем да оставим четката и палитрата на едно достойно поколение. Ще бъда много щастлива, ако можем отново да се съберем" - казва по този повод Лушка Кочева. Освен нея, вдъхновени от природата на Баня са още Николай Радулов, Петя Узунова, Нистор Хаинов, Пепа Машева. И тъй като последните двама са и преподаватели по изобразително изкуство в местните училища, техните възпитаници Лъчезар Бобеков, Димитър Панчев, Анастасия Лулчева, София Николаева, Евгения Любенова, Христина Зайкова и Цветелина Стрелешка също са част от проявата.
"Едно от нещата, които ме правят щастлива сега и ме мотивира да творя с четката и моливите, е пламъкът в очите на внуците ми – Стайко и Радослав Тренчеви, който заблестява, когато заедно започнем да рисуваме. Така огънят ще бъде жив и няма да угасне!"
Текст Стоян Радулов, репродукциите на картините са специално предоставени на "Чат-пат" лично от Лушка Кочева
 |
| "Нежност в цветове", акварел - художник Лушка Кочева |
 |
| "Морски пейзаж", масло - художник Лушка Кочева |
П.П. Както понякога се случва и в случая с Лушка Кочева орисницата я е дарила с талантите на най-малко две музи. Понякога, не рядко всъщност, тя рисува и с думи. Но за Лушка и нейната поезия ще говорим друг път. Засега
тук и
тук можете да се насладите на някои от нейните творби, вече публикувани в "Чат-пат".
