Катя Маринова като врабец в червеното на залезната есен

* * *
Една синя, небесна, безбрежна тъга
всеки ден с листопада
по дъждовните клони се стича.
Тя е само тъга,
тя е малка тъга,
тя сега e къдрокосо и смело момиче.
Но когато снегът –
между къдрите път –
от годините преспи натрупа,
тя ще бъде една много бяла тъга,
след която не лае и куче.
Ти тогава ела,
ти тогава не питай,
ти тогава се вгледай в очите.
В тях се крие едно, като в малко гнездо,
босоного и цветно момиче.


* * *
Тишина... тишина... тишина.
И очите на тате.
Той сега е стрък светлина
в небесното лято.
И мълчим.
На ръба на земята мълчим.
Страховито мълчание.
Всяка дума е пилигрим
с тъжен смях, разстояние,
дъжд и вятър,
лекарство за болната зима,
във която
тате хлопна вратата,
облече снега и замина.


В прегръдката на дъждовете

Издраскано от погледа на лятото,
стъклото на прозореца
ще скрие слънцето
в прегръдката на дъждовете.
Врабец ще се изкъпе
в червеното на залеза –
разцъфнало димитровче;
ще се обясни в любов
на облака, опушен във зелено;
ще отнесе със себе си
очакване за скитащи листа
и ще запали
приютилата го есен.
А вятърът, с въздишка блага,
ще посади тъгата
на разчупения облак,
ще я загърне – да забрави птицата
и ще търкулне мокро камъче
по покрива на тишината.
По бръснатите скули на дъжда
ще се погали вечер...

Стихове Катя Маринова
–
Катя е с потекло от Стрелча, но е родена в Пловдив. Един от плодотворните автори на сайта за онлайн литература "Хулите". Издала е книгите "Броеница", "Душа по стръмното", "И само болката ни оцеля" (първите две в софийското издателство "Захари Стоянов", а третата – във Велико Търново), още – "Пророчица" и "Стриптийз в очите на жена". Името и се появави и в рубриките за нова поезия на сп. "Пламък" (декември, 2012 г.). През 2017 г. излиза книгата й "В очите на Катерина". Нейни творби са публикувани в литературни антологии, сборници, алманаси, както и в периодичния и литературен национален печат. Превеждана е на руски, сръбски и английски език. Екземпляр от книгата й „Пророчица” се намира във фонда на Кралската Лондонска библиотека. Катя може да бъде засечена на Димчовите празници в съседна Копривщица през лятото, някъде в Казанлък, на литературен воаяж в Панагюрище или другаде, където царува словото.  Член на СБП.

Секунда

Снимка Стоян Радулов

И после ще сложиш в торбата
всичките облаци
без срок на годност
накълвани от птици
изляли се
в една догаряща есен
по небесните жици
ще се обръснеш
ще дръпнеш бяла боя
от небето
за да вържеш със нея
стръкчетата на цветовете
които
изменчиво но красиво
в очите ти светят
картичка ще надпишеш
боже сега старомодно е
ще я пъхнеш
в онази секунда
в която
единствено в нея
и само във нея
си признавал че ме обичаш
ще я завиеш
с накълваните облаци
и като детска играчка
закачена със връв на небето
ще ми я пратиш
Адрес?
първата пълна със макове нива
над пропастта
и под месечината

Стихове Катя Маринова

Фотописи: Пълни са очите на Катя Маринова с имане край бъдника

Равновесието на Катя Маринова

Равновесно

     "На подводни скали се натъкна животът ми.
     Позакърпих пробойните. Легнах на дрейф.
     И се влачеше дрипав край моите бордове
      на вълните зеленият шлейф."
                      Кръстьо Раленков

Но изписка мъниче – светулка опърлена,
изсвистя над покоя безумен камшик.
Не намерих спасителен пояс и хвърлих й
нечовешки спасителен вик:

Пожелай си не клада, порой пожелай си
и под всичките сбруи дъждовни плачи!
Забрави, че си малко парченце от Рая,
че си лъч светлина забрави.

И отекна себичен, първичен и грохотен
онзи вопъл небесен, изтръгнат със нож,
от чиито прегризани вени потекоха
равновесни следи в тази нощ.

На разсъмване облакът – Ангел-спасение,
запокитен увисна в небесния вир.
Аз потънах. Но превързала раните спеше
светулката жива – моят син.

Стихове Катя Маринова
(Това е текст, случил се преди време във вихъра на една детска (и не до там детска) игра - б.а.)

Катя Маринова: Сладко е минало да си сръбнеш

Катя Маринова

Търсила съм се, винаги съм се търсила, за да се обознача така, щото синовете ми да имат мост, по който не само да преминат, а и по който да се завръщат, когато се търсят. В това ми ти търсене написах текст, който е и послание, и завера:

* * *
                 На Илиян и Радостин

Сладко е минало да си сръбнеш
от нащърбената паница.
Да си завиеш косите
със забрадката бяла,
да си втъкнеш за китка щурците.
Да похортуваш с празните менци –
все гиздосии и помнещи
как ги е баба наливала,
как ги е дядо напивал, напивал ги е…
Да си придърпаш и облаче,
току насред пладнето жежко,
да запредеш в бялото му огърлие
с тънкото време, време насрещно,
време на помен и свещи
всичката си душа – вяра,
дето все е в дувара приклещена.
Да изтъчеш черджица пъстра –
със станът прегърбен да се надпяват,
а гюлът, току за моми цъфнал,
да им е лика прилика – премяна!
Да си приседнеш със себето,
да го лекуваш, да си му вярата,
а то – досущ живи войводици
да се възкрачи връз стремето
и да си търси, намира
изгубени дири във времето,
насред които, насред буренаци
да ме открият в омайниче
моите силни момчета - юнаци.

Сладко е да си приседнеш на двора,
чушмата да ти бърбори, бърбори,
а ти - пътник без корен, отронен
да й наливаш звездите отгоре.

Стихове Катя Маринова

Една привечер на Катя Маринова . . .

Една привечер

Под сенките от облаците хвърлени,
едно петле кълвеше времето.
В каручката си, слънцето обърнато,
на залез сресваше перчема си.

Прозорците - със сенки пълни чаши -
потъваха мастилено във здрача.
Прибираше нощта - пчелата-майка -
във кошера си дневните пазачи.

И бавно запрепуска по конеца -
опънат дъжд - на тишината впряга.
Приличаше картината на вечност,
в която само мъдреци присядат.

Подарявам тази стрелчанска привечер на чат-патците от Панагюрище. С обич!
Катя Маринова

(Фоторепортаж от прекрасната люлякова вечер в Стрелча вижте тук)

Катя Маринова проси милост за сезоните

Катя Маринова

Милост за сезоните

1.
Неприлично красив,
топъл есенен блус,
полюшва бедра на площада.
Натежали до вкус,
потъмнели до вик,
върху дансинга кестени падат.
А притихнал квартал
с калдъръмен гердан,
недокоснат от суета,
листопадно отронва
нажежена поема
между токче и мъжка пета.
На небесния бар,
очилата свалил,
свил коляно до орляка птичи,
умореният август
грамофона върти –
за септември тревите съблича.

2.
И
отсрочка – още няколко зими.
Още малко снегът ще вали,
а след него дъждът ще рисува
своите нежни приумици
върху залези, седнали в скута
на бъбривата привечер.
Още малко…
Още малко ще гледам
как пръстта я боли от забързани
към светлика
упорити и възлести корени,
заиграли се с нейната обич,
приютила се в силата им.
Още малко и ще съм в свят,
в който няма измислени думи,
няма изкуствени бродове.
Вечен свят,
който милва,
бушува с онази първичност,
закодирана в
слънцето,
шляпащо босо по гърба на земята,
че тя – остарялата, мъдра стопанка,
разбрала отдавна,
че когато се ражда живот,
стенанията са излишни,
му подарява любов.
Още малко...

Стихове Катя Маринова
____________________________________
Катя Райкова Маринова е непознат за панагюрската публика автор... Което е странно, защото е с потекло от Стрелча :) Но така е понякога - живеем един до друг, а не знаем нищо за себе си.
Затова сме решили да поправим тази грешка.
Поводът да публикуваме това прекрасно нейно стихотворение е срещата на част от кръга "Чат-пат" в нейната къща в Стрелча току на Великден 2013-та година.
Фоторепортаж от гостуването вижте тук.