"Кой казва, че няма в живота вълшебства?" - поезия за деца в най-висша форма

Представяме ви стихотворенията, отличени с призови места на Националния конкурс за поезия, предназначена за деца "Стоян Дринов" през 2018 г., организиран от Общинската библиотека в Панагююрище. Председател на журито бе поетът Анелия Каменова Янковска-Сенгалевич, член на СБП и носител на Националната награда за детска литература "Петя Караколева" за 2011 г., а негов член - литературният критик и историк Благовеста Касабова.
Репортаж от събитието и кои са останалите отличени творби вижте тук.
Всичко за конкурса "Стоян Дринов" през годините - четете тук.

Батко Владко

Има си сестриче сладко
русичкият Владко.
Той е най-добрият батко,
казано накратко.

Със компютър да игра
Сашето желае.
Все на пръсти се повдига,
но не го достига.

Мъничка е и не знае
с него да играе,
но е толкоз упорита,
плаче, вика, рита.

В къщи кавалер е Владко,
също като татко.
Бързо мястото отстъпва,
тя веднага млъква.

Гледай, гледай на екрана
бъркотия стана.
С тез компютърни неволи
как да се пребори?

Ах дано не види мама,
че ще вдигне врява.
Пак виновен ще е батко,
ех, сестриче сладко!

Автор Тонка Славкова 
Първа награда

Химн

Кой казва, че няма
в живота
вълшебства?
Че те са измама
от вехти наследства,
щом всяко дете
изпитва съблазни
към тях?
А пък те
са много и разни:

в прекрасния лъч
на светлината,
в детската глъч,
в шума на гората,
в глътката чай
от канчето бяло,
в щастливия край
на всяко начало!...

От всички страни
към тебе надничат.
Обичаш ли ги
и те те обичат.
Дори и мигът
с тях крие надежда,
че може светът
по-добър да изглежда.

Автор Тодор Каракашев
Втора награда

Чадърче от дъгата

Сто чадърчета с крачета
Бързат. И вали дъждът.
Сто момичета, момчета,
Към училище вървят.
Тъй чадърчетата крачат
във забързан, весел строй…
А на Косьо му се плаче –
няма си чадърче той!
И обзема го тревога:
трябва вече да е в час.
„Косьо, аз ще ти помогна!” –
лястовица изцвърча.
Тя се стрелна в небесата:
„Ще се върна ей сега!”
И отряза тя с крилата
късче шарена дъга.
„Ето ти чадърче, Косьо!
На  училище върви…
Свърши, точка по въпроса!
За дъжда ти не мисли.”
А пък Косьо в клас се хвали:
„Имам аз голям късмет!”
И чадърчето си гали:
„Става и за вертолет.
Мога под дъжда да тичам,
с вятъра да се въртя.
Лястовицата обичам.
Мога с нея да летя.”

Автор Иван Едрев
Трета награда

Конкурс за непубликувана поезия за деца "Стоян Дринов `2018"

Национален конкурс за непубликувана поезия за деца “Стоян Дринов”

Отново и през 2018 г. Община Панагюрище и Общинска библиотека “Стоян Дринов”, организират Националния конкурс за непубликувана поезия за деца „Стоян Дринов”.

Условия за участие:

- стихотворенията да са с детска тематика;

- да не са публикувани;

- до 2 (две) творби – в три екземпляра.

Награди:

- Първа награда – 350 лв.;

- Втора награда – 250 лв.;

- Трета награда – 100 лв.

Наградите ще бъдат връчени на 31 май 2018 г. в Общинска  библиотека “Стоян Дринов”.

Резултатите от конкурса ще бъдат публикувани във вестниците “Оборище”, “Време”, “Словото днес”, списание “Читалище-1870” и специализирани литературни сайтове.

Срокове за участие:

От 5 февруари до 8 май 2018 година всички, които желаят да участват в конкурса, могат да изпращат своите творби на адреса на библиотеката – гр. Панагюрище 4500, Общински пазар до Общинска библиотека „Стоян Дринов”.

За повече информация - от 9.00 до 17.00 часа (от понеделник до петък) на телефони:

0357/6-35-78 – Магдалина Матанова.

0357/6-23-83 – Стефан Рапонджиев.

Всичко за конкурса - тук.

Приказка за пингвинчето

                              Стихове Женя Живкова-Стайкова

(Схитоворението "Приказка за пингвинчето" е удостоено с ІІ награда на Националния конкурс за детска поезия "Стоян Дринов `2013" в Панагюрище, като първа награда не е присъдена)

Резултатите от конкурса през 2013 година можете да видите тук

Есенно листо

На високото старо дърво
си висеше червено листо.
То чакаше буйния вятър
да дойде със своя театър,
с артисти – засмени вихрушки
от волни листа – все пъструшки.
И дълго листото не чака.
Пристигна с летене листака
сред вихрени танци понесен
и вятърна есенна песен.
От клона листото се пусна
и в танца вълшебен се впусна,
защото само си поиска
да стане свободна артистка.
В небето балет да играе
 там фигури чудни да вае.
Под слънчеви нежни милувки
да свети без грим и преструвки.
Унесено в танца небесен
самичко остана, без песен,
че вятърът духна листака
нагоре…надолу…нататък…

Изгуби се май че листото!
Потърси – къде е дървото? –
да кацне на своето клонче
като закачено балонче.
Но все непознати дървета
видя, че стърчат към небето
с безлистни, оголени клони.
Листото сълзичка отрони.
Приседна – добро, уморено –
до корена. Тъжно-червено.
И чу как шептят семената
разпръснати върху земята,
 със шума дебела покрити,
на топличко хубаво скрити.
-Студено е! – някой проплака.
Погледна листенцето в мрака
и семенце голичко зърна.
 Тогава с любов го прегърна.
Със себе си то го загърна
и светлата радост се върна!
Тъй спаха съвсем непробудно
до края на зимата трудна,
когато дойде пролет чудна –
усмихната и ранобудна!

Стихове Юлия Момчилова
(Схитоворението "Есенно листо" е удостоено с ІІІ награда на Националния конкурс за детска поезия "Стоян Дринов `2013" в Панагюрище.)

Резултатите от конкурса през 2013 година можете да видите тук

Стоян Дринов - един рицар на изящното

Предлагаме ви един портрет на позабравения естет на словесността, който освен заради класическите произведения за деца следва да ценим и за цялостния му принос в българската култура. 

Стоян Пейов Дринов (03.02.1883 – 07.08.1922) е роден в Панагюрище, точно по времето, когато именитият му чичо Марин Дринов, потопен в “карнавалната следосвобожденска
неподреденост”, успява да участва сърцато в съграждането на българските институции, като полага усилия да не занемарява и привичните си книжовни занимания...
В Румелия и в Княжеството зрее увереност и решителност за “изправяне със собствени сили” на следвоенните неправди. Константин Величков и Иван Вазов редактират в Пловдив сп. “Наука”, Васил Стоянов и Константин Иречек мислят и действат за възстановяване на Периодическото списание на Българското книжовно дружество, вече със седалище в София.
Малкият Стоян учи в родния си град, вече в рамките на голяма България, продължава в Класическата гимназия, завършва история в Софийския университет. Учителства в село Баня, Панагюрско, след това и в София.
От май 1903 г. министър на просвещението е Иван Шишманов, който по всякакъв начин се старае да създаде увереност у хората с книжовна нагласа, да постави образованието и културата, както и носителите на високи стремежи в българското общество, на пиадестал.
Младият учител Дринов е имал възможност, но не пожелава да направи политическа кариера чрез естествената протекция на фамилията си. Но неговият свят завинаги е белязан от книгите като контрапункт на суетливото и преходното в общественото всекидневие. Сякаш загърбил злобите на деня, Стоян Дринов преоткрива несравнимото богатство на природата, на пернатия и животинския свят, на простите и ясни човешки взаимоотношения в родното градче и в панагюрското поле, уважението към смълчаната сила и сдържана мощ на планината-закрилница. Това е и светът, който споделя с читателите си, с него остава в съкровищницата на българската литература. В най-добрите негови стихове има естествена лекота и непринуденост, вдъхновена сякаш от уникалната природа на Средногорието, щастливо съчетана с потомствено чувство за красота, изящество, етичност и шеговита човешка солидарност.
Но литературните занимания на Стоян Дринов не са посветени само на децата. Мисията му е и сред възрастните, особено след надживяните ужаси като военен кореспондент. “Късният” период на творчеството му е посветен на нови търсения, свързани не толкова с публицистичното разобличаване на военщината , колкото с позитивния личен пример за достойни обществени начинания. В София се ражда и сина му Людмил – един рядко поетичен талант, напуснал света само седемнайсетгодишен, но оставил след себе си една от най-изящните ученически стихосбирки на българския 20-ти век.
През последните дни от живота си Стоян Дринов е библиотекар в Народната библиотека. По това време директор там е приятелят и съратник в книжовни начинания Стилиян Чилингиров. Заедно подреждат книга, посветена на “умните забави” – на театралното и рецитаторско изкуство, което дава друг живот на литературата. Преведени автори в Дриновия сборник са Александър Пушкин, Михаил Лермонтов, Надсон, Шевченко, Юлиуш Словацки, София Конопницка, Кнут Хамсун, Марк Твен и др. ”Детският писател” остро поставя и проблеми на възрастните, не може и да бъде по друг начин, защото лично се познава и твори заедно с Александър Божинов, Стилиян Чилингиров, Трифон Кунев (Ланчелото), Георги Стаматов, Йордан Йовков, Димитър Подвързачов, Елин Пелин, Димитър Бояджиев...
Цялостното му книжовно дело е изключително богато и недооценено тъкмо във взаимодействието и в синтеза си с другите изкуства. Известно е, че по негови творби през първата половина на века са написани множество песни, някои от текстовете му са създадени специално за песенната сбирка на Д. Бойчев. Благородният деятел на българската словесност и на популярната култура от началото на двайсти век приживе успява да подреди и да издаде три книги: “Болният учител” 1912, пиеската “Кукувица кука” 1919, “Забави – дневни и вечерни” в два тома 1922. След тази година, съставени от други книжовници, някои от тях с не особено точен естетически усет, следват “Весели случки и стихове”, 1925; “Изворче” 1929; Съчинения Т. 1, 1938, под редакцията на Н.Т Дончев и Недю Горинов, с обещание и за втори том, който така и не излиза; “Люлка”1957, под редакцията на Ценко Цветанов; “Верни неразделни” 1964, под редакцията на Николай Янков; “Хорце” 1990, съставител Албена Янкова.
Убедени сме, че Стоян Дринов е завинаги актуален книжовник и съгражданин, когото имаме основания да ценим както сред големите естети на световната словесност, така и като доблестен пример на непродължителен, но изключително ценностен житейски път.
Румен Спасов, източник "Аудиториум", издание за университетска култура 

Стихове от Стоян Дринов вижте тук
Повече за конкурса за детска поезия на негово име прочетете тук

Поезия за деца: Майски настроения от Стоян Дринов

Повече за Стоян Дринов и за конкурса за детска поезия на негово име вижте тук

Национален конкурс за детска поезия "Стоян Дринов" - Панагюрище

Национален конкурс за непубликувана поезия за деца “Стоян Дринов”

Резултатите от конкурса за 2019 година.
Подробностите вижте тук

Резултатите от конкурса за 2018 година.
Подробностите вижте тук / Наградените творби четете тук

Резултатите от конкурса за 2017 година.
Подробностите вижте тук.
 
Резултатите от конкурса за 2016 година.
Подробностите вижте тук.

Резултатите от конкурса за 2015 година.

На 28 май 2015 год. журито на Конкурса в състав: Председател – Иван Голев, и членове – Петя Александрова и Лидия Стоицева, присъди следните награди:
Първа награда, диплом и 350 лв бяха присъдени на Иван Едрев за стихотворението „Гларусите на Варна”. Втора награда, диплом и 250 лв бяха присъдени на Петя Цолова за стихотворението „А бе, како”. Трета награда, диплом и 100 лв. бяха присъдени на Христина Петрова за стихотворението „Кажете ми”. Журито присъди и две поощрителни награди - комплект книги и грамота. Дида Гемиджиева за стихотворението „Свраче плаче” и Тонка Славкова за стихотворението „От луличка беличка”.

А ето го и стихотворението - победител:

Гларусите на Варна

Съмва-мръква – те се карат.
Над балконите висят.
Проглушиха цяла Варна.

Как децата да заспят?

От балкона на съседа
взеха пресния суджук.
Той безпомощен ги гледа,
те крещят, крещят напук.

Като морските пирати
траулера превзеха те.
Сто разбойници крилати -
всеки риба ще яде.

Снощи вдигнаха в мъглата
цяла кофа сладолед.
Простудиха си гърлата.
Днес ще пият чай със мед.

Иван Едрев

Резултатите от конкурса за 2014 година:

На 29 май жури в състав Надя Попова - председател, и членове – Петя Александрова и Лидия Стоицева, присъди следните награди:

Първа награда: Диплом и 350 лв. се присъждат на Юлия Момчилова за  стихотворението „Артисти”.
Втора награда: Диплом и 250 лв. се присъждат на Христина Петрова за стихотворенията „Какво да направя” и „Гушко-непослушко”.
Трета награда: Диплом и 100 лв. се присъждат на Милена Белчева за стихотворенията „Дни летни и цветни” и „Признание”.
Присъждат се и три поощрения: на Димитър Златев за стихотворението „Маймунска питанка”, на Петя Цолова за стихотворението „Този страшен Джери” и на Павлина Павлова за стихотворенията  „Тайната” и „Слънчеви очила”.
 

Артисти

Африка е континент
ей такъв голям!!!
Качвам се на самолет
и съм скоро там.
Гледай ти, какъв късмет –
срещам жив хипопотам!
Бързам, много съм зает,
ала той ме следва сам.

Ще го заведа след час
на концерт в Бургас
да послуша, да попе
да покаже що уме
Ще му дам да бие там
африканския там-там!

Юлия Момчилова

_________________________________

Кликнете тук за резултатите от конкурса за 2013 година

Първа награда не е присъдена.

Стихотворението, спечелило ІІ награда:

"Приказка за пингвинчето" - от Женя Живкова-Стайкова

Стихотворението, спечелило ІІІ награда:

"Есенно листо" - от Юлия Момчилова

_______________________________________________________

Резултатите от конкурса за 2012 година:

Приключи тазгодишното издание на Националния конкурс за детска поезия "Стоян Дринов" в Панагюрище. "Чат-пат" вече разполага с наградените творби и периодично ще ги публикува в следващите дни.
Първата награда през 2012 година ще бъде връчена на Анелия Янковска-Сенгалевич от София за стихотворенията "Вишна" и "Приспивна песничка от планината".
Втора награда в конкурса за поезия за деца отива у Първолета Маджарска от Перник за стихотворенията "Дъждът капчука" и "Магия".
Третата награда е за Димитринка Ненова от Варна за стихотворението "Полет".
Със специални отличия журито е отличило още творбите на Мария Гаралова от Ракитово, на Борислав Ганчев от Хисаря и на Християн Трифонов от Варна.
Церемонията за връчването на наградите ще се състои на 31 май от 17:00 часа в Градска библиотека "Стоян Дринов" в Панагюрище.
Конкурсът се организира от  Градска библиотека "Стоян Дринов" и от Община Панагюрище.

Кратко представяне на библиотеката:

Ръководени от неугасимия стремеж към свобода - духовна и политическа панагюрци откриват библиотека 5 години преди да основат читалище. През 1851 година по идея на учителите Йордан Ненов и Атанасий Чолаков към мъжкото училище се урежда “богата книжница” (библиотека). В нея са събрани български, руски, гръцки, турски и черковнославянски книги и ръкописи. Години наред от библиотеката се ползват само учители и ученици. Идва време, когато отваря вратите си и за гражданите. Годината е 1860, а денят - 11 май - празникът на Кирил и Методий. С пламенна реч на учителя Никола Харитонов тържествено е обявен достъпът на гражданството до училищната библиотека. От този паметен ден училищната библиотека придобива качества на читалищна. Библиотеката, или така наречената книжница се обогатява постепенно с книги, списания и сбирки от всички български вестници, издавани в чужбина. По време на Априлското въстание от турските гранати е запалено Главното училище, в чийто пламъци изгаря и читалището с богатата си библиотека. Библиотеката обогатява значително книжния си фонд с голямо дарение, което основателят на читалището Петър Карапетров, в изпълнение волята на баща си прави, като предава на читалище “Виделина” цялата си бащина библиотека. Много са имената на спомоществователите, които остават в историята на панагюрската библиотека - Пантели Карапетров, Ради Маслев, Тодор Бояджиев, книговезеца Андон Оряшков, Делчо Дринов. На 31 януари 1970 г. е открита новата библиотека, разположена върху 320 кв.м. площ, на два етажа и с три нива фондохранилище. Допълнително е отпусната още една сграда с площ 130 кв. м. за обособяване на отдел Изкуство и фондохранилище. От 01 януари 1976 г. библиотеката започва своя самостоятелен път на развитие като Градска библиотека. От 1995 г. библиотеката носи името на талантливия детски писател-класик Стоян Дринов. Градска библиотека “Стоян Дринов” е втората по големина обществена библиотека в Пазарджишка област след Регионалната библиотека “Никола Фурнаджиев”.
 
Кой е Стоян Дринов - патронът на библиотеката и конкурса:

Стоян Дринов е един от първите писатели за деца на България. Роден е в Панагюрище през 1883 г. Учи в родния си град, а след това в Пазарджик и София. Бил е учител и библиотекар в Народната библиотека в София. Сътрудничи на списанията за деца "Веселушка", "Детска радост", "Другарче" и "Светулка", редактор е на сп. "Люлка". Пише предимно за деца. Автор е на следните книги: "Кукувица кука" (1919), "Весели случки" (1925), "Изворче" (1929), "Съчинения. Т. I", (1938), "Люлка" (1957), "Верни-неразделни" (1964), "Хорце" (1990) и др.

Дъждец
Тихо ръмкай,
не преставай,
равно поле
напоявай!
Напоявай
със водица,
нека бликне
вред тревица,
че от жега
изгорена
тя посърна
и повена.
Ръмкай, ръмкай,
не преставай,
равно поле
напоявай!

Поле
Щом кат сляза аз надоле
низ широко равно поле,
дъх поема от дълбоко,
па извикам нависоко:
Мило ми си, равно поле,
и нагоре, и надоле;
мили ми са цветицата -
звездни багри в небесата;
мирисът ти на тревата,
блясъкът ти от росата;
мили твойте ниви златни
и простори необятни;
и угари набраздени,
с пот селяшки напоени!
Мило ми си, равно поле
и нагоре, и надоле!

Стихове Стоян Дринов