Стоян Власаков - журналистът основател

Стоян Власаков

ГОЛЕМИТЕ ИМЕНА НА ПАНАГЮРИЩЕ

Стоян Власаков (1879-1948) е основател на най-дълголетното печатно издание в Панагюрище - вестник "Оборище", чиито първи брой излиза на 4 октомври 1903 г., и е пионер на българската разследваща журналистика.
Затова, че някои от публикуваните статии в панагюрския вестник не се нравят на местните първенци, Власаков, който по това време е служител в Панагюрското градско управление, е уволнен от работа. Така той заминава за столицата, където се записва студент по философия. Работи при опитния журналист Стефан Бобчев като администратор и коректор на списанията „Българска слава“ и „Юридически преглед“, след това за дълъго е журналист във вестник „Мир“.
На 3 декември 1905 г. Стоян Власаков е един от десетимата, които основават първото дружество на столичните журналисти. Събранието се състояло в пивница „Сан Стефано”, на площад „Трапезица“. След няколко събрания на 27 ноември 1905 г. е приет уставът и избрано първото ръководство – това е днешният Съюз на българските журналисти.
В Браила пък създава вестник „Дунав“, който излиза в 90 броя, наситени с патриотичен дух…
След Първата световна война окончателно е сътрудник във вестник „Мир“, където със смело и точно перо списва рубриката „Бележки на деня“, приета радушно от читателите, но „трън в очите“ на властимащите…
През 1933 г. по повод 30-годишната си журналистическа дейност, Стоян Власаков получава обществено признание - удостоен е с грамота от Панагюрското благотворително дружество „Оборище“ и грамота, с която е обявен за негов почетен член.
Създаденият от Стоян Власаков вестник „Оборище“ в Панагюрище продължава пътя си с известни перипетии. Както в началото, така и повече от 110 години, вестник „Оборище” е информационен компас за живота в община Панагюрище. Защото „най-добре служи на своя народ онзи, който служи на истината, и еднакво вижда и сочи доброто и злото в него. Защото едностранчивостта и заблужденията винаги скъпо се плащат - рано или късно.”

Откъс от книгата "Във вълшебната виделина на театъра. Хрониката на сценичния живот в Панагюрище". Съставители Нина и Иван Радулови. Читалище "Виделина" - Панагюрище, 2015

Свързана публикация:
Стоян Власаков - пионер на българската разследваща журналистика

Стоян Власаков - пионер в българската разследваща журналистика

Основателят на в-к "Оборище" прави 

забележителна кариера в столичния печат

Стоян Власаков е роден през 1879 г. в Панагюрище. Завършва педагогическо училище в Кюстендил. Започва работа като учител в родния си град. По-късно работи като секретар в кметството на Панагюрище. Редовно изпраща дописки до в-к "Мир" с псевдоним Ваклин. Добил известне опит в журналистиката, той решава да започне издаването на собствен вестник. През 1903 г. основава в-к "Оборище". Някой от публикуваните статии във вестника не се нравят на местните първенци и той е уволнен от работа.
Решава да се премести в София и се записва да следва в Софийския университет. Работи като администратор и коректор в списанията "Българска сбирка" и "Юридически преглед". Продължава да пише за в-к "Мир".

На снимка 1 - Стоян Власаков; на снимка 2 - Стоян Власаков заедно със сина си Власаки, дъщеря си Елена, Здравка Завоева, дъщеря на Петър Завоев, Милка и Мария Костови, дъщери на Иван Павлов Костов, по време на екскурзия на Витоша, 1931 г. 

Когато в-к "Мир" става всекидневник, Власаков е назначен като репортер и завеждащ провинциалния отдел на вестника. Бил е препоръчан от С.С.Бобчев.
След основаването на в-к "Балканска трибуна", журналистът става негов щатен сътрудник. Още в първите броеве написва уводна статия за княз Фердинанд. Статията е остра критика за управлението и превишаването на правата на монарха. Публикацията завършва със следното изречение: "Да знаете княз Фердинанде максимата на Мирабо - ще дойде време народът да Ви каже, къщата принадлежи на мене, а Вие трябва да излезете от нея". Власаков се оказва пророк. Години по-късно Фердинанд абдикира. Заради тази статия той е осъден на един месец затвор в Черната джамия.
След убийството на министър-председателя Димитър Петков има съдебен процес. Като обвиняаеми са привлечени директорът на в-к "Балканска трибуна" Иван Икономов и редакторите - Стоян Власаков, Владимир Бобошевски и Матей Геров. Те са арестувани и съдени от военен съд. Власаков е оправдан и освободен. Отново е без работа. Току-що е основан в-к "Нов дневник". Директорът му назначава за постоянни сътрудници Стоян Власаков и Александър Кипров. Скоро вестникът е преименуван на в-к "Реч" и Власаков остава да работи в него. На страниците на вестника, журналистът разкрива оръжейната афера с чилийските пушки. Пушките са били пренасяни с кораб от Чили за Европа. Корабът потъва и пушките с него. След няколко месеца те са извадени, ремонтирани и закупени от българското правителство. Посредници при покупката са барон Боденброг и други високопоставени личности.
Власаков се жени за Екатерина , тя е дъщеря на революционера фотограф Тома Хитров и на първата жена фотограф в България-Елена Чернева-Хитрова. Неговите снимки на Левски, Ботев, Захари Стоянов и др. се знаят от всички българи.
През 1911 г. Стоян Власаков е назначен за зам. началник на канцеларията на Народното събрание. При подготовката на Балканската война правителството го изпраща с мисия в Солун. След обявяването на войната, той постъпва като войник в дивизията на генерал Стефан Тошев. След сключване на Примирието, Народното събрание отваря врати за няколко дни. Власаков се връща, за да поеме поста си.
Изпратен е обратно в частта си, а после преместен в щаба на ген. Георги Вазов. След падането на Одрин, Стоян Шангов е назначен за кмет на града, а Власаков за помощник-кмет. По време на военните действия той непрекъснато изпраща репортажи до в-к "Мир". Те са описание не само на военните действия, но и на живота на войниците. След края на войната се връща към журналистическата си дейност.
През Първата световна война Власаков постъпва в 53 полк като подофицер, в телефонната команда. По-късно става взводен на рота. Участва във всички сражения до превземането на Тулча. В Браила той успява да намери печатна машина с български букви. Намира няколко войника словослагатели и започва да издава всекидневен войнишки вестник "Дунав". Вестникът излиза в 90 броя. Издаването на вестника спира когато дивизията на Власаков се прехвърля в Македония до Охрид. Войната не прекъсва неговата журналистическа дейност.
След войната той продължава работата си във в-к "Мир", където има рубрика - "Бележки на деня". Той се бори непримиримо с корупцията, кражбите, подкупите и данъчните измами. Неговата смелост и непримиримост като журналист е ненадмината. Власаков разкрива много афери в държавното и общинско управление. Често е съден е разкарван по полицейските участъци, но това не го стряска да стои непоколебимо на журналистическия пост и да прави чест на младата българска журналистика. Това са думи на неговия колега Георги Николов.Стоян Власаков е един от основателите на Дружеството на столичните журналисти.
Познавах сина и дъщерята на Стоян Власаков. Последните години от живота си, Власаки и Елена често говореха за съдбата на тяхната къща в софийския квартал Лозенец,наричан някога-журналистически, в района около площад"Журналист". Те нямаха преки наследници. Имаха голямо желание къщата да стане музей. Архивът на семейство Власакови включваше ценни снимки от Тома Хитров, картини от Щъркелов и Морозов, архивни документи на баща им, представляващи историческа ценност. Особено им допадна моето предложение да дарят на къщата на Съюза на българските журналисти и тя да бъде използвана като музей на семейството и клуб на младия журналист. Те ме помолиха да проуча юридическата страна на въпроса. Смъртта на Власаки забави нещата, Елена беше в траур. Тя понесе много тежко загубата на брат си. Един ден тя ме покани на разговор. Беше събрала около 50 изрезки от вестници с вулгарни заглавия. Каза ми, че не може да остави този ценен и красив имот в ръцете на хора с подобен речник. Елена беше завършила романска филология, владееше няколко езика и беше изключително интелигентна жена. Опитах се да я убедя, че не всички журналисти трябва да бъдат оценявани по общ критерии и че трябва да се даде шанс на младите да се променят. Тя беше категорична, че ако тези които пишат са полуграмотни, кои са тези които ги публикуват и защо го правят. Смяташе, че българската журналистика е в криза. Беше взела решение да остави част от архива на музея в Панагюрище, друга част на БАН, а къщата с красива градина на ул. "Добри Войников" в кв. "Лозенец" на своите роднини.
Преди 6-7 години умря Елена Власакова. Наследниците й продадоха къщата и новите й собственици я събориха и вероятно ще строят нова сграда.
Загубихме всички. Архивът е разпилян, къщата я няма, а младите журналисти останаха без един клуб.

Текст Диана Коларова, снимки – архив на авторката, 
източник: Bulgarian Connection

Факсимиле на първия брой на в-к "Оборище"