Цвете за Любо
Стихчето на Любо Джевелеков с неговия ръкопис, което ви предлагам тук, е от единствената негова запазена тетрадка. Тя, заедно със спомените на неговите приятели, както и един компакт диск с негови изпълнения (тираж от само няколко десетки копия), събран също от тях, са цялото му творческо наследство... За съжаление, през годините този талантлив млад мъж по една или друга причина не е успял да реализира твореца в себе си... Не успява да издаде своя книга с поезия, нито да запише поне един пълнокръвен албум. Тетрадката пази само няколко негови стихотворения. Дискът пък съдържа песни в негово изпълнение - част от тях
авторски композици, записвани в началото на 90-те в студиото на БНР и в
студио "Графити", а друга част - кавъри на безсмъртни рок-парчета, неща,
които той е обичал да свири, записвани като демо направо в Младежкия
клуб в Панагюрище. И въпреки това скромно наследство, е оставил зрима следа, която днес, повече от 7 години след смъртта му, е все още ясна и проследима.
Любо Джевелеков е музикант, поет и художник. Гледайки наскоро стар негов видео-запис, ми напомняше донякъде като поведение и дух Робърт Плант (вокалът на "Лед Цепелин") от младите му години. Бил е голяма душа, невероятен характер и е умеел да въздейства силно на хората около него. Човек може да го е виждал само веднъж, но го е запомнял завинаги. Аз съм точният пример - бил съм малък, виждал съм го веднъж или два пъти, никога не сме си говорили - защо ли му е било пък да се занимава с някакъв хлапак. Разбираемо... Но съм го запомнил... И ето, толкова години по-късно още битува в съзнанието ми... А какво да кажем за десетките му близки приятели!?... Тук, в братството на "Чат-пат" има много от тях...
"Затварям си очите - и те има,
била си винаги във моя сън.
Надеждата - доколкото я има -
очаква нещо, мъчи се отвън.
Но мен ме няма,
няма те и теб,
проклинам Бога, а и Сатаната.
Едно за теб,
едно за мен -
така стоят нещата."
Да така е смятал, че стоят нещата Любо Джевелеков - записал го е в друго стихотворение в същата тетрадка. Докато се е обръщал към най-нежната си същност, е слушал любамата си музика - тази на "Пинк Флойд", "Дийп Пърпъл", "Рейнбоу", "Джентъл Дженет" и мн. др., но преди всичко - "Бийтълс". Той е обичал да изпълнява техните песни - на купони, пред малко или много публика. Винаги е бил готов да запее "Yesterday".
Много от тези песни звучаха в онази вечер в ресторант "Виктория", когато на 13 май 2005 г. неговите приятели отдадоха почитта си към Любо и рок-музиката в паметна вечер. Няколкочасовият своеобразен концерт-бенефис бе заснет от съществуващата тогава телевизия "Астра-Пан" и бе излъчен в съкратен вариант. Проявата бе водена от Радостина Кръстева-Гатева. Основна вина за големия рок-купон тогава имаха приятелите на Любо - Кръстьо Рабухчиев, Иван Калугеров, Иван Длъгнеков. Зад микрофоните и инструментите бяха Кольо Ненков, Радко Пърлев, а в късните часове и Сашо Тухчиев. Зад барабаните - Петко Дюлгяров и Луко Шиндаров, а зад китарите - Георги Терзийски - Терзията и Делчо Маслев.
Така е - спомените, които заслужаваме, не ни напускат никога - те все едно ни настигат - хубави, лоши, но най-вече истински.
Текст и снимки Стоян Радулов
