Цвета Делчева: Никъде така не се чувствам наметната с любов

Цвета Делчева, сн. Кафене.бг

3-ти април  е само формалният повод, за да обърнем подобаващо внимание на една значима за поезията и литературата ни дама. Това е Цвета Делчева, която се е появила на бял свят тъкмо на тази дата през 1960 г. в Панагюрище. Макар и завършила право, тя е наричана от познаващите я четящи хора "изящен писател". Известна е предимно с поезията си и поетичните си книги. Но през 2010 г. се появява романът й „Реконструкция“. "Изпипан текст, необичаен начин на поднасяне на историята, истински добро четиво за любителите на сложните и изискващи повече концентрация текстове", е констатацията за него в един уважаван от нас, четящите, интернет сайт за култура - Кафене.бг. "Формата е експериментална. Не знам какво казват литературните критици, но мисля, че този начин на разказване е необичаен, оригинален. Хрумна ми като идея още веднага след предишната книга, тя бе поетична. Още докато я завършвах имах в главата си тази книга", споделя сама за "Реконструкция" Цвета Делчева пред БНР.
От 1980 г. Цвета живее в София, за известен период в Брюксел, а после във Виена и различни европейски градове. Изрично обаче уточнява, че това са просто “местата, където пише книги и стихове на български език и винаги ще бъде така”. Държи да я познават като български писател, да има свои български читатели. В европейското ни опознаване и общуване тя познава дългата драма на прехода и за нас, българите, и за другите европейци. Знае, че, за да сме „себе си”, да преживеем вътрешното си възраждане, трябва да намерим здравото, още живото в нас. За нея това е територията на родния език, паметта за рода и уважението към собствената идентичност.

През 1985 г. завършва право в Софийския университет. Работила е като литературен сътрудник в Студентския дом на културата, като редактор в седмичници за образование, наука и култура в София и като юрист в държавната администрация и в частни фирми.Литературни текстове пише от гимназиална възраст, а от 1982 г. насам има редица публикации в периодичния литературен печат в България. През 1985 г. цикълът от нейни стихове "По нишката тънка" е включен в антологията "Общежитие" на издателство "Народна младеж", София. Следват пет самостоятелни поетични книги - "Отвъд предела", 1992 г.; "Изрядна нощ",1995 г.; "Слънцето си е на мястото", 2000 г.; "За градовете и нещата", 2004 г., "Краят на лятото, вечността", 2006 г.. Както и споменатата вече книга „Реконструкция“, 2010, изд. „Сиела“, и на френски език - "Des villes et des choses", издателство Bén évent, Франция .
По книгата й "Отвъд предела" е направен моноспектакъл, представен в Софийския университет по време на Майските дни на културата през 1992 г. Цвета има награди от конкурса за студенти-литературни творци 1984 г.; Рицарски литературен конкурс за поети-средиземноморци - 1999 г.; конкурс за стихотворение "Да откриеш себе си" на БНР 2001 г. и номинация за наградата "Хеликон" - за нова българска художествена проза. Една от последните изяви на Цвета Делчева е представянето на книгата й - "Краят на лятото, вечността" - на български и немски, в българските културни институти в Берлин и във Виена.
Критиката определя нейните творби като поезия, която следва свои пътища, изгражда и индивидуализира лирическия глас, прави го разпознаваем, поезия, която не попада в онези мрежи от понятия и определения, залагани обикновено там, откъдето са минали и ще минат други творби. Последните й книги обитават гранични жанрове - между поезията и прозата, поезията и драмата.
"Чат-пат"

Поетични импресии от книгата

"Слънцето си е на мястото"

Идвам тук, защото никъде така
не се усещам наметната с любов,
поставена в средата, обгърната
от времето, отведена до ехото
и върната със облака, от който
се разпадам, тека като вода,
отдавам се на чуждо пълноводие,
по бреговете се суша, разтварям се
във въздуха, поглеждам над света
и се оставям годините да ме притеглят,
да натежат краката ми,
да се изгърбя от кръстни мъки,
да се надявам, да си почина,
да изоставя износените си представи.
--- ///---

Замира разказът ми в описания,
окото ми потъва в кръв,
сега ще ослепея, един безшумен
удар, реката ще прелее
през вратите на китайския шкаф
и седефените му птички ще затрептят,
защото чукнах с пръчицата и разбрах -
силата ми свърши.
---///---

Материя, превърната в природа
и дух, за които
не ни е дадено да знаем.
---///---

На небето нещо става,
купчина звезди се носят
с бясна скорост като колесница,
на която някой се изправя, Боже!
Събуди се, събуди се!
Ето ден е, сините пространства
по атласа се разплискват.
---///---

Ето цялата соната
в едно стисване на клепачите.

Стихове Цвета Делчева

Чат-пат и да почерпят!

               На 12 април - Делчо Стефанов, писател              
               На 8 април - Любомир Качков, поет
               На 3 април - Цвета Делчева, поетеса
               На 30 март - Николай Радулов, художник
               На 28 март - Богоя Сапунджиев, сценограф, художник, поет

Да са ни честити, здрави и вдъхновени!

Цвета Делчева, за която "слънцето си е на мястото"

"Ето цялата соната в едно стисване на клепачите." Ето едно слънце, което си е на мястото. Ето една Цвета Делчева, панагюрка по произход, която ненадейно ни се представи преди време с поредната си поетична книга "Слънцето си е на мястото", издадена от софийската къща "Аквариум Средиземноморие".

Родена горе-долу преди 50 години в Панагюрище, Цвета Делчева отдавна е преминала дългия друм на различни литературни опити. Работила като сътрудник на Студентския дом в София, като журналист във в. "Учителско дело" и като редактор в "Аз Буки", тя редовно е публикувала свои стихове. (Вестниците "Литературен фронт", "Литературен форум", "Пулс", "Студентска трибуна", списанията "Пламък", "Дружба", в сборника "Жар" и др). Споходила я е Първата награда на националната среща на студентите творци през 1982 г. и през 1985-та вижда публикувана първата си книга "По нишката тънка" в анологията "Общежитие" на издателство "Народна култура". Тя е дочувано име в панагюрските литературни среди. Но истината е, че същевременно е и малко позната тъкмо сред съгражданите си.
Та, от ранните си студентски години не е спирала да пише, както и докато е работила на различни места; докато е пътувала в чужбина; докато...
И ето, до нас по неведоми пътища достигна концептуалната й сбирка стихове с категоричното заглавие "Слънцето си е на мястото", което красноречиво подсказва за един улегнал, трудно изненадващ се дух, който открива красивото в обикновения миг съзерцание, в един личностен истрически усет за неизбежната тленност на времето. И тук Цвета Делчева е твърде различна отколкото осем години преди това, когато е написала: "Не че надеждата беше действителна,/ просто стоеше отгоре като небе..." Сега тя пише: "...обгърната от времето, отведена до ехото/ и върната със облака, от който/ се разпадам, тека като вода,/ отдавам се на чуждо пълноводие,/ по бреговете се суша..."
Естествено, че слънцето ще си е на мястото. И естествено, че Цвета Делчева ни го поднася с онзи тънък усет за изящество в буквално лаконичните си стихове, бедни на прилагателни, но пълни с живота на тихата, ненатрапчива красота - "цяла соната в едно стисване на клепачите".

Текст Стоян Радулов

Верни на себе си, ви представяме избрани стихове от Цвета Делчева. Все още обаче ни липсва личната среща с нея. Да се надяваме, че и това ще стане.

***
Ще се изгубя в къпинака на прегоряло лято,
осите ще ме изпохапят,
ще израста накриво като дива круша
със сянка от препускащи петна.

***
Вечерта е някъде наблизо
и липите я усещат - как миришат само!
Вечерта се застоява и тогава
всеки има среща.

***
По градинската ограда слизат рози,
розите - уханното разлагане
на два-три залпа празнична заря,
падащи звезди, откъснати
от баналната украса.

***
Величествена церемония!
Да помълчим тържествено,
изрядна нощ, звезди по-висши
от навиците на небето.

***
Пусто, пусто, пустота и пустош,
имах някога едни обувки,
ах, къде са ми обувките
да прегазя призрачните изпарения,
да намеря театъра притихнал
с бели срещи пред вратите,
свръхголемите лалета,
отразени по стените.

***
Аз съм статуята на фонтана,
който ме облива френетично,
който пръска всичките спестявания
в покваряването на горещините,
аз съм само камък,
в сянката ми си играят мързеливи птици,
палмата ми вее с пересто ветрило,
по краката ми се стичат струи
и настръхва мъх.

***
Аз съм само камък и понякога
и фонтанът върху мен пресъхва:
"Моля те, наплискай си очите,
моля те - не свиквай,
отвъд безбрежното мълчание..."

***
Аз имам само безбрежното мълчание,
в което да потъвам и тази тишина,
и нейната сурова крепост с дълбоката
злопаметност, която я огражда,
с честолюбиви мостове, светкавично
издърпани и ми остава само
сълзи на обсадените да пия,
обиди непреглътнати да ям,
аз имам оцеляло знаме
да отбелязва
върха на гордите останки,
изранената воля
за нестанали войни.

Стихове Цвета Делчева