Вижте откъс от документален филм, посветен на панагюрския художник Манол Панчовски.
Показват се публикациите с етикет видео. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет видео. Показване на всички публикации
Художникът Манол Панчовски в документални кадри
Вижте откъс от документален филм, посветен на панагюрския художник Манол Панчовски.
Елена Димитрова. Преоткриване. В света жесток не мога да съм нито вечна, нито млада
 |
| Елена Димитрова, следващите стихове са от нея |
_______________
Преоткриването на Елена Димитрова
Елена Димитрова (25.05.1937 - 16.12.2016) – малко известно име на една великолепна българска поетеса, както го доказват тези четири стихотворения по-горе, извадени от поетичната й книга "От светлината до края" ("Аб - издателско ателие". София, 2005) - макар да е издала 20 книги, 4 от които с поезия; и едно много по-популярно име на журналист и документалист, пътешественик и приключенец, филмов продуцент и автор на над 250 документални филма (за БНТ и за собствената й филмова къща "Интернешънъл филм сървиз"). И все пак, според думи на внука й - режисьорът Анастас Джидров, тя винаги се е представяла просто и само като писател...
Самият аз откривам нейната лирика близо две години след смъртта й, неподозирайки като много други хора, че талантливата филмова разказвачка, чиято документалистика познавам, макар и не в пълнота, е била и завършена, брилянтна поетеса.
Елена Димитрва е родена в Стара Загора в семейство на интелектуалци - учителката Мата и юристът Димитър Димитрови. Завършила е журналистика в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Работила е като журналист в печата, БТА и в Българската национална телевизия. За кратко време (1970–1972) е била и секретар по печата в Министерството на транспорта. 23 години е отговорен редактор и завеждащ редакция в БНТ - в редакция "Програма", а по-късно в историческите рубрики "Времена и хора" (където прочее прави филм за нашата Райна Княгиня) и "Отечество". В документалното си творчество се вълнува от теми като историята и културата на траките, писмеността на българите, богомилите и православната ни вяра, масонството, Възраждането на България и др. Голяма част от нейните филми днес са в "Златния фонд" на Националната телевизия.
Журналистическата и житейската съдба на Елена Димитрова я праща на обиколки почти из целия свят - преминава през Хиндукуш и стига през Афгнистан до Пакистан и Индия. Пътува до Виетнам по време на войната, усеща "аромата на Африка" в Судан, Мароко и Египет; отива и до храмовете на Буда в Банкок - Тайланд, пътува през цяла Малайзия до Сингапур; като млад журналист преминава през част от тундрата и тайгата на Сибир и достига до Коми, където по това време се организира работата на българските секачи... През 1981 година заедно с режисьора Веселин Вачев и оператора Пенчо Чернев осъществява 40-дневна телевизионна експедиция на Българската телевизия до уникалните фрески на Тасили в Алжирска Сахара, където се намират стотици рисунки в скалните образования на пустинята от преди няколко хиляди години; живее при туарегите в оазисите Таманрасет и Джанет - за това изжияване създава филми, пише пътепис и цикъл стихотворения...
През 1994 г. създава собствената филмова къща "Интернешънъл филм сървиз" и добавя още 100 филма в творческата си биография - главно за произхода на древните българи, делото на светите братя Кирил и Методий, филми за български църкви и манастири, за нови исторически факти, за Ванга, за красотата на българската природа и пр. От 2000 г. слага силен акцент върху творческите портрети както на утвърдени български художници, така и на съвсем млади творци.
Елена Димитрова е била член на Съюза на българските журналисти и на Съюза на независимите български писатели. Носител е на орден "Св.св. Кирил и Методий" - първа степен.
По някои от нейните стихотворения са създадени песни, между които "Връх мой" (муз. Филип Аврамов), "Бялата порта" (муз Борис Стрински, която дава името и на фестивала за туристическа песен в Самоков), песните на театрална къща "Мариета и Марионета" с композитори Найден Андреев и Петър Писарски и пр. А песента "Не зная" по музика на Зорница Попова звучи и на фестивала "Златният Орфей" през 1980 г., изпълнявана от Катя Филипова...
Текст © Стоян Радулов
Група MODICA - "Зависимост" / Official audio
Повече за Михаил Караиванов - авторът на текста на "Зависимост" и двигател на група "Modica", научете тук. "Зависимост" е заглавието и на дебютната му книга с поезия.
Очаквайте появата и представянето на втората авторска поетична книга на Михаил Караиванов - „#53пътиЛЮБОВиДругиВажниНеща“.
Стоил Атанасов пише песен по култови стихове на Любо Джевелеков / с видео
Вижте клипа и чуйте песента на Стоил Атанасов
по стихотворението "Бохеми" на Иван Станчев
 |
| Любо Джевелеков (с китарата) и Пламен Тетевенски (снимката е от личния му архив) |
 |
| Стоил Атанасов при представянето на песента "Бохеми" по стихове на Иван Станчев |
 |
| Моменти от представянето на "От икебана дървесата ги боли" в клуб "Рубаят", НДК, София |
Приживе Любо не успява да издаде своята поезия в книжно тяло, но някои от текстовете му се разпространяват апокрифно сред неговите приятели. Тетрадката му пази само няколко стихотворения. Джевелеков не записва и пълнокръвен албум. Единственият негов диск, издаден от приятелите му посмъртно, съдържа песни в негово изпълнение - част от тях авторски композици, записвани в началото на 90-те в студиото на БНР и в студио "Графити", а друга част - кавъри на безсмъртни рок-парчета, неща, които той е обичал да свири, записвани като демо направо в Младежкия клуб в Панагюрище.
Това не е първият опит на Стоил в писането на музика по творби на талантливи поети от Панагюрище. През 2015 г. той сътвори песен по стихотворението "Бохеми" на Иван Станчев, посветено "на Джорджо и купонджиите", в чиято компания е бил и самият Джевелеков. Песента Стоил представи по време на промоцията на третата поетична книга на Станчев "От икебана дървесата ги боли" в клуб "Рубаят" в НДК същата година.
Стоян Радулов за "Чат-пат културни новини"
 |
| "Това ще се запомни", спомен от Любо Джевелеков, сн. Спаска Костуркова |
Чат-моабете и лаладжилъци от панагюрския говор (Част 2, с видео)
Език кокале нема, ама кокале троши!
 |
| Рисунка Дмитър Чорбаджийски - Чудомир |
Над 2800 човека във Фейсбук, предимно от Панагюрище и панагюрския край, разбира се, говорят на панагюрски диалект, правят му онлайн речник и се забавляват с остроумията на панагюрския народен говор в основана специално за целта група. При това много от тях са негови автентични носители.
Един от последните лайтмотиви, под който са се обединили е, че "Език кокале нема, ама кокале троши!", разбирайки, че и при употребата му, както в стандартния език, все пак трябва да има някакви естетически и морални норми, включително до известна степен - образователни характеристики, за да не се прекрачват определени, общочовешки граници. А и за да бъде това общуване не само за удоволствие, но и - полезно.
Същевременно в страницата Love.Panagyurishte започнаха да се появяват серия клипове със знакови думи и фрази за панагюрския говор, които предизвикаха допълнителен интерес към диалекта и привлякоха към него десетки хиляди потребители на социаланта мрежа.
Ето и някои от най-новите истории и любопитности, около които напоследък се завъртяха разговорите на диалект.
За секи има що а са каже
Седнала съм един път на автогарата а чакам нящо рейс и до мен, на пейката, са туртосаа два бабушкера и зафанаа а оправят градъ. Таа била сметеница, онаа била уроспия,тоа не бил изтрезнявал... Слушале сте ги такива много. Как да е. Стигнаа и до някой си Стойчо, дек зафчера са бил годил.
И тугава чух нящо, дек го не бех чулвла по-рано, та са не свестих! Та... Бил си довел Стойчо от Попинци едно офръчно и лекичко невесте... У!...
Как ви не бе срам, бе! Куга е доведе Стойчо жената, та па а разбрахте и че е лека?...
Чак после разбрах, че било комплимент...
Разказа Донка Костадинова
Айде, стига сте бурляле
Глей я къв е запъртък, а как са `орли с батко й! Нонко, и ти коджа ми ти лосманин, я е изреши. Айде, стига сте бурляле, оти ората спът. Зимайте чучките и лягайте. И да ми са не окумите сабале па по тевно.
Реплики, предложени от Цветана Герова
 |
| История, предложена от Димитър Стоянов |
Междукомшийска
Срещат са двама приятеле. Единият вика:
- А знаеш, Нонко, моата Гана е гуляма загори турта.
- Оти бе, Цоно, - чуди се Нонко. - не укаряй жената, свясна ти е.
- Свясна, тя!... Как ли па ня! Оня ден а земе а тури ейца да вари, па а си фане шуштака и у комшийката д`иде. Забуравила и ейца, и сичко. Ейцата извреле, изгармеле, та чак по тованя са залепиле. Обирах ги отам и лепих с киреч. Разбра ли сегъ оти?
- Майкя, ма жена! То и мойта е една блейкя, ама твойта й туря чучул - рекъл накрая Нонко.
Разказа Павлинка Тушлекова
Какви са възможните отговори на въпроса "Що чиниш?"
- Его е.
- Карам го.
- Бутам го.
- На кантар съм.
- На крак съм.
- Па така.
- Що а ти каа, се едната и същата.
- Нящо ми не е добря.
- Ич ма нема.
Реплики, предложени от Екатерина Чуклева
СВЪРЗАНИ ПУБЛИКАЦИИ:
Чат-моабете и лаладжилъци от панагюрския говор (Част 1)
Как панагюрският диалект превзема Фейсбук и повече за него / с видео
Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 1)
Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 2)
Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 3)
Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 4)
Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 5)
Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 6)
Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 7) - ново
Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 8) - ново
ИЗДАНИЯ,
посветени на панагюрския диалект:
1. "Наший говор мил" (2012), ИК "Оборище" - Панагюрище, автор Стоян Панчовски.
2. "Речник на Панагюрския говор от А до Я" (2015), ИК "Богианна" - София, съставен от Георги Гемиджиев, Дида Гемиджиева и Боян Ангелов.
3. "Банци. За хората и говора на село Баня" (2016), издателство "Ракурси" - Пловдив, автор Иванка Уливерова.
Как панагюрският диалект превзема Фейсбук и повече за него / с видео
"В Панагюрище доста правилно се говори българския език. Г-н Иречек споменува, че "езикът принадлежи към източното наречие и се отличава с особена правилност в самогласните и множество хубави стари изражения и фрази." Между каквито българе от другите страни на България да живеят, панагюрци си не изменят и не забравят говора, макар и да могат лесно да навикнат на други наречия и да изучават чужди езици."
Из книгата "Материали за описание на
Из книгата "Материали за описание на
град Панагюрище и околните му села"
от Петър Карапетров - Черновежд
Очаквайте тук и следващите епизоди
И така... Може ли в епохата на унифицирането на езиците и на изчезването на местните наречия и на диалектите, един регионален и специфичен говор, какъвто е панагюрският диалект, да превземе модерните социални мрежи? Оказва се, че да. И то с два непретенциозни клипа, по-къси и от минута, пуснати в страницата за Панагюрище LOVE.PANAGYURISHTE във Фейсбук.
Само за първите два дни от появата на първия, той бе изгледан 11 000 пъти, а вторият уверено върви по неговите стъпки. Подозирам, че причината е в забавните и в повечето случаи забравени думи от особената лексика на нашия диалект, зад чиято форма понякога се крият неподозирани значения. Както и във факта, че думите се съчетават в невъобразими идиоматични фрази, издаващи неподправената оригиналност, многопластовост и чувство за хумор на изричащия ги. От личен опит знам, че диалектът ни е забавен. Бил съм свидетел на най-различни и в повечето случаи комични реакции на хора, притежаващи уши, несвикнали на нашия говор.
Затова - да си поговорим малко за езиците, за диалектите, за панагюрския говор и голямото богатство, което всъщност носи той.
Да започнем оттук: Знаете ли каква е разликата между език и диалект?
Диалектите винаги имат подчертано местно звучене. Те спадат към местните езикови разновидности. Това означава, че диалектите са форми на езика с тесни граници на разпространение.
Ето, българският език например спада към южнославянските езици. Днес около десет милиона души говорят български. По-голямата част от тях живеят в България, разбира се, но и в други страни се говори български - например Украйна и Молдова. Прочее, българският е един от най-ранните документирани славянски езици. Той, както всички знаем, се отличава с много особености. Но е впечатляваща и приликата му с албански и румънски, защото тези два езика не са славянски езици, а въпреки това се откриват много паралели. Затова всички тези езици се наричат още балкански езици, макар да не са сродни.
А по правило, диалектите имат само говорима, но не и писмена форма - това важи и за панагюрският, той не е изключение. Но все пак диалектите формират своя собствена езикова система и следват свои собствени правила. Всеки език може да има няколко диалекта, както българският има множество диалекти - панагюрският или родопският, или македонският, или шопският, или чипровският... И все пак стандартният български е разбираем за целия ни народ. Чрез него дори говорещите на различни диалекти могат да общуват помежду си.
В България диалектите са се оформили чрез сложни езикови процеси на приближаване и отдалечаване, на интеграция и диференциация. И, не знам дали знаете, не само у нас, но и навсякъде днешните диалекти пазят следи от старото дофеодално племенно деление и от феодалната териториална разчлененост.
За съжаление, в наши дни диалектите стават все по-маловажни. В градовете рядко ще чуете някой да говори на диалект, а хората, които говорят на диалекти, се считат за прости и необразовани, макар да не е така. Та нали те могат да се открият на всички социални нива. Т.е. хората, говорещи на диалект, не са по-малко интелигиентни от останалите. Даже точно обратно! Хората, говорещи диалекти, имат много предимства. Например когато учат чужди езици, те знаят, че съществуват различни езикови форми. И са научени бързо да превключват между различни езикови стилове. Ето защо, носителите на диалекти имат по-добра компетентност по отношение на вариациите. Те могат да усетят кой езиков стил е подходящ за дадена ситуация. Това е дори научно доказано. Така че - имайте смелостта да използвате диалекта си - заслужава си! Пък и панагюрският е толкова интересен и благозвучен.
Ето и малко повече за него.
Панагюрският говор е част от балканските говори, които заемат цялата Балканска и Средногорска област на изток от ятовата граница. Но същевременно тъкмо заради нея е и преходен говор - заради нееднородните особености при произношението на старото стб. ѣ, което в Панагюрище и региона (от селата Петрич, Поибрене и Мухово, та до Церово) е ту като при източните, ту като при западните български говори.
Ето и някои от основните характерни особености на панагюрския диалект, според "Българска диалектология" на Ст. Стойков:
1. Ерова гласна вместо стб. ѫ и ъ под ударение: мъш, път, гъ̀ба, ръ̀ка; бъ̀чва, дъ̀ска. Понякога тая ерова гласна звучи особено гърлено (лъж, лозтъ) и прилича на мизийските говори. В неударена позиция се изговаря полуредуцирано а: мъш—мạжъ̀, дъш—дạждъ̀ .
Панагюрският говор има още следните характерни особености:
1. Прегласено меко у в и: клич (ключ), лѝде (люде), лѝбъ (любя).
2. Изговор на групите ър/ръ и ъл/лъ само като ър, ъл под ударение и като ạр, ạл без ударение, т. е. еровата гласна е винаги пред сонорната съгласна: кърс, къ̀рчма, къ̀рф, къ̀рваф, кạрфтà; дълк, зъ̀лва, съ̀лза, съ̀лнце, сạлзлѝф.
3. Наличие на твърди съгласни вместо меки, особено в глаголните окончания: чỳдъ сạ, мòлъ, прàвъ.
4. Членът за мъжки род единствено число е -ъ под ударение и -я без ударение: брегъ̀, синъ̀, стàрецạ.
В Панагюрище изследване на местния народен говор направи първо Стоян Панчовски през 2012 г. в книжката "Наший говор мил", отпечатана в ИК "Оборище". В нея той се е постарал да покаже система за фонетични записвания, кратка характеристика на панагюрския народен говор, някои фонетични, морфологични, синтактични и лексикосемантични промени в него. Друга част от изданието пък е посветена на исторически пластове в лексиката на панагюрския народен говор. Има и проучване за турски, арабски персийски и гръцки думи в лексиката на местния диалект, както и засвидетелствани румънски думи и унгарски заемки в него.
През 2015 г. се появи и "Речник на Панагюрския говор от А до Я", съставен от Георги Гемиджиев, Дида Гемиджиева и Боян Ангелов (ИК "Богианна", Сф.) Неоценима помощ за появата му идва и от работещите в Историческия музей на Панагюрище - Георги Керкеняков, Ирина Ботева и доц. Атанас Шопов. „В тази книга са включени стотици думи, характерни и за отдалечени на Панагюрище етнографски области, но това е неизбежно, защото всички те остават под влиянието на българската езикова норма. Речникът на панагюрския говор е пръв опит за систематизиране на онази семантична парадигма, която приобщава панагюрци към голямото семейство на българския етнос и която придава особена специфика и красота, и обаятелност на един географски регион на България, където съжителстват неотделимо и неразделно славна история, и оптимистично настояще”, споделя при представянето на речника в Панагюрище Боян Ангелов.
Доколкото ми е известно в момента поне още двама човека работят независимо един от друг по трудове върху панагюрския говор. Което само може да помогне, разбира се, за съхраняването на това езиково богатство. Да го пренесе от миналото в бъдещето. А експериментът във Фейсбук ще продължи, защото това е начин за приобщаване на младото поколение към езика на неговите предци. Към предизвикване на любопитството. Не случайно в мрежата има и група за "Панагюрски диалект", в която членуват над 2000 човека. Така някои от младежите днес може да отворят и научните трудове за говора на родното им място, да прелистят речника на Гемиджиеви и Ангелов, дори да решат да станат диалектолози, или поне българици. Пък и току-виж - проговорили на автентичен панагюрски...
Разбира се, с уточнението, че важно е как говориш, но по-важното е какво ще кажеш.
Стоян Радулов за "Чат-пат"
Вижте още: Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 1)
Вижте още: Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 2)
Вижте още: Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 3)
Вижте още: Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 4)
Вижте още: Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 5)
Вижте още: Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 6)
Вижте още: Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 7)
И още: Лаладжилъци и моабете от панагюрския говор
Банци и говорът им - обезсмъртени в книга...
На диалект четете и "Историите на бачо Евстати":
"Rocka Rolla" с Радко Пърлев & Friends - "Eyes of a Stranger" / live
Парчето "Eyes of a Stranger" от албума "Operation: Mindcrime" на група "Queensrÿche" е една от най-добрите прогресив пиеси в метъл музиката. През 2018 песента ще навърши 30 години. Изпълнението на "Rocka Rolla" с Радко Пърлев & Friends на живо от 2014 г. е в традициите на най-доброто от тази музика - с мощен вокал, плътен саунд - и носи страхотно настроение и енергия...
Документален очерк за художника Манол Панчовски (видео)
Документален очерк за художника Манол Панчовски от Панагюрище. Откъс от филма "Моят Каменград" по едноименното есе на Катя Зографова.
Сценарист и режисьор - Стоян Радулов, оператори - Живка Петракиева и Роберт Далали, продуцент - Георги Крумов.
ЧАТ-ПАТ АНТОЛОГИЯ:
ПАЛИТРА ЗА МАНОЛ ПАНЧОВСКИ четете тук
СТАРИ КЪЩИ - серия рисунки от Манол Панчовски вижте тук
ЖЕНАТА Е ВЕЧНА в твурбите на Манол Панчовски - вижте тук
Панагюрище влиза с клипове и песни в YouTube
Панагюрище получава вече свое официално представяне пред зрителите на най-голямата онлайн платформа за видеосподеляне в света.
Клипове от забележителностите на града и филми от личния архив на сценариста и режисьор Стоян Радулов, както и адаптирани за YouTube песни и изпълнения на панагюрските самодейци от читалище "Виделина", избрани от двете части на компакт-дисковете "Музикално съкровище от Панагюрище", включително солови изпълнения от авторските музикални дискове на Цвятко Ценов са достъпни в специална плейлиста.
Вече са включени първите изпълнения и първите кадри със забележителностите на Панагюрище. Където и да се намирате, каквото и мобилно или персонално устройство да притежавате, вече може да сте по-близо до духа на родното Панагюрище; да се насладите на песни като тази за Райна Княгиня, за Орчо войвода или "Боят настана", да чуете неподправените гасове на Никола Скачков, Цвятко Ценов, Юлия Богоева, на смесения хор на Читалище "Видеина"; да погледнете с друг поглед на любими места като Тутевата, Лековата, Дудековата или Хаджидимитровите къщи; да се срещнете задочно с художниците Манол Панчовски или Стайо Гарноев; да видите как са претворени в българското киноизкуство знакови моменти от историята ни като Събранието на Оборище или Априлското въстание.
Поредицата клипове, филми и песни могат да бъдат открити в YouTube канала RADULOV Official, плейлиста ПАНАГЮРИЩЕ.
Инициативата е естествено продължение на страницата LOVE.PANAGYURISTE във фейсбук, преднаначена за нашите съграждани в чужбина или за всички, които отдавна не живеят в родното градче и в самобитното Средногорие, както и за популяризиране на Панагюрище сред чужденците.
"Чат-пат"
Разминаване / Мариана Лечева изпълнява стихове от Нина Радулова
Разминаване
“По пътя ме настигна мрак…”
Робърт Бърнс
Колко път извървях,
за да стигна до тебе.
Колко много се смях.
Как ти галих ръцете.
В тази пролет една
вишнев цвят ни настигна.
В тази пролет край нас
полудяха липите.
Тази пролет в захлас
луди думи изричах,
за да грейне със власт
малка тайна без име.
Колко път извървях,
за да стигна до тебе.
Но каква странна шега?
Ти не тръгна към мене…
Стихове Нина Радулова, 1982 г.
______________
Публикувано за първи път от литературния кръжок”Богдан Овесянин” във в.”Оборище”, № 13, 24 март 1984 г. Стиховете във видеото изпълнява Мариана Лечева, режисьор Стоян Радулов - София, 2013 г.
Скитници / Мариана Лечева изпълнява стихове от Нина Радулова
Скитници
За път душата ми е жадна!
Дамян Дамянов
Отронен лист
е тая нощ,
в която те сънувам.
Весел звън
смутен звучи-
сърцето ми е лудо.
Ти, скитник мой,
в мига пленен -
ела!
Постой!Аз моля...
И въздесъщ,
и полубог -
обичай ме!
Добра и лоша.
Не думи търся
с песента,
а топлина и вяра.
И в две очи
да уловя:
“Пак ще бъдем двама!”
Тръгни на път
ти, скитник мой,
но не забравяй-
когато видиш
знак за стоп,
поспри…
и ме дочакай!
Стихове Нина Радулова
Стиховете във видеото изпълнява Мариана Лечева
Магьосница / Мариана Лечева изпълнява стихове от Нина Радулова
Магьосница
С вълната, галеща брега
ръката ти самотница ме търси,
за да изтрие всичката вина
от думите и ласките несръчни.
На болката сподавения вик попила
във нощ студена с устни ще те топля.
Измамници-слова не промълвила
с безсъние богато утрото ни ще приема.
В прииждащия ден на приливи и отливи,
със всеотдаен лъч вълшебен,
чрез златни багри ще те омагьосам,
за да поемеш път, на теб наречен.
Стихове Нина Радулова
Изпълнява Мариана Лечева
Щедрост / Мариана Лечева изпълнява стихове от Нина Радулова
Една минута
ти дарявам.
Една минута
с нервен жест.
Една минута,
разлюляна
във вечност
като кратък тест.
Една минута
ти дарявам,
богата
с винен пир.
Една минута
разтревожена
и трезва
като еликсир.
Стихове Нина Радулова
Изпълнява Мариана Лечева
Има и други полети за Дарина Дечева
Новата поетична книга на Дарина Дечева "Имало и други полети" е факт. Тя излезе от печат на 17 май 2013 г. с щемпела на сдружение "Хулите".
Редактор на книгата е поетесата Камелия Кондова.
Честито на нашата приятелка и авторка в "Чат-пат"!
Зад добрата поезия стои добър и чист човек
Драги читателю, диагнозата е безпощадна: Дарина Дечева е Поет! Не съм й откривател (още по-малко лекуващ лекар, защото съм наясно, че лечение няма :)), но съм щастлива, че влязох – първо като читател, а после и като редактор - в талантливия свят на това момиче. И не зная с какво успях да й бъда полезна, но със сигурност зная, че тя ми даде много от празника, който неизбежно причинява истинската поезия. Затова стъпвах на пръсти - да не счупя този празник с размахано редакторско пръстче, да не давам готови редакторски съвети, а когато го правя – да внимавам да не я отдалеча от нея самата, в един момент се хванах, че чисто технически – подреждайки книгата – ми е свидно всяко стихотворение, с което трябва да се разделим, а обикновено тази свидност е характерна за автора :). Пиша тези думички, защото Дарина е поредното доказателство, че зад добрата поезия стои добър и чист човек. И точно тази великолепна комбинация причини и появата на „Имало и други полети”. В тази книга има толкова болка, колкото само сърцето на Поета може да понесе. Но и толкова надежда, колкото само сърцето на Поета може да даде. Ключовата дума е обич – през разпятието, предателството, троскота – та до прошката и възкръсването. Съхранената и отгледана обич, която ти дава правото на други полети. Аз си полетях (и пак ще го правя), защото е книга, която не можеш само да разлистиш, а книгата, с която се живее.
Ако не ми вярваш, читателю, разлисти я – и после ще се търсим из небетата на Дарина Дечева.
Камелия Кондова
____________________________________________________________ Ако не ми вярваш, читателю, разлисти я – и после ще се търсим из небетата на Дарина Дечева.
Камелия Кондова
Интервю с Дарина четете тук.
Освен в "Чат-пат", стихове от Дарина можете да прочетете на личната й поетична страница във Фейсбук, озаглавена "Сезонът на глухарчетата". Там тя ще ви посрещне с думите: "Здравей, страннико. Добре дошъл на страницата ми. Ако ти хареса - остани. Обещавам да ти бъде леко (понякога). И да летим като пухчета от глухарче. Имало и други полети и искам да ти ги покажа..."
Песни на Владимир Висоцки
Чуйте няколко от песните на този гениален руснак - Владимир Висоцки - един от най-големите бардове на ХХ век, автор на песни, изпълнител, актьор, с една дума - творец.
"Лирическая"
Здесь лапы у елей дрожат на весу,
Здесь птицы щебечут тревожно.
Живешь в заколдованном диком лесу,
Откуда уйти невозможно.
Пусть черемухи сохнут бельем на ветру,
Пусть дождем опадают сирени,
Все равно я отсюда тебя заберу
Во дворец, где играют свирели.
Твой мир колдунами на тысячи лет
Укрыт от меня и от света.
И думаешь ты, что прекраснее нет,
Чем лес заколдованный этот.
Пусть на листьях не будет росы поутру,
Пусть луна с небом пасмурным в ссоре,
Все равно я отсюда тебя заберу
В светлый терем с балконом на море.
В какой день недели, в котором часу
Ты выйдешь ко мне осторожно?..
Когда я тебя на руках унесу
Туда, где найти невозможно?..
Украду, если кража тебе по душе, -
Зря ли я столько сил разбазарил?
Соглашайся хотя бы на рай в шалаше,
Если терем с дворцом кто-то занял!
Здесь птицы щебечут тревожно.
Живешь в заколдованном диком лесу,
Откуда уйти невозможно.
Пусть черемухи сохнут бельем на ветру,
Пусть дождем опадают сирени,
Все равно я отсюда тебя заберу
Во дворец, где играют свирели.
Твой мир колдунами на тысячи лет
Укрыт от меня и от света.
И думаешь ты, что прекраснее нет,
Чем лес заколдованный этот.
Пусть на листьях не будет росы поутру,
Пусть луна с небом пасмурным в ссоре,
Все равно я отсюда тебя заберу
В светлый терем с балконом на море.
В какой день недели, в котором часу
Ты выйдешь ко мне осторожно?..
Когда я тебя на руках унесу
Туда, где найти невозможно?..
Украду, если кража тебе по душе, -
Зря ли я столько сил разбазарил?
Соглашайся хотя бы на рай в шалаше,
Если терем с дворцом кто-то занял!
"Нещастните приказни герои"
"Хайка за вълци"
"За новото време"
"От икебана дървесата ги боли" като оратория
Музика Никола Вълчанов, обработка Пламен Велинов, текст Иван Станчев, изпълнява Студентски курсов хор при Национална музикална академия „Панчо Владигеров" - София, диригент Искра Огнянова.
От икебана дървесата ги боли
 |
| Корица на книгата "Дяволден" |
оазис тих
във ниското на шепите.
Сега при тях не мога да остана,
защото пих,
а красотата им ще сгрее слепите.
Дърветата напомнят за сираци.
Не ги вини,
че по небето пишат!
Със есен вятърът постла си –
ще зазими,
а после римите ще станат киша.
Дърветата са влажните клепачи.
Не мигат,
почне ли небето да сълзи.
Земята идва ù да се разплаче…
Но стига!
От икебана дървесата ги боли.
(Стихотворението е публикувано за първи път в дебютната поетична книга на автора "Дяволден")
Водоносец
На Никола Вълчанов
По чигите на петолинието шатлае момък -
ръцете му пулсират с бяло, черно...
Че из душата му мелодии се ронят
и кичат се сърцата ни огрени.
От центъра на днешна ни България
към цялата Вселена тръгват впрягове -
със лъвове и музи, с вик фанфарен,
че иде принцът на Аугуста Траяна.
Добре дошъл, в Града на Мъдростта!
Неспирните лъчи на слънцето те милват.
Ключова Сол е ключ на смелостта
и прелестите на света във теб се сливат.
И като ярък Водоносец жънеш...
Плеяда черни ноти стават злато.
И от Аязмото възмогват кълнове,
които ще звездят из необята.
Стихове Иван Станчев
Цигански напеви от Станчев и Момнева
 |
| "Циганка", худ. Мира Рахнева |
Ще ми гледаш ли, циганко? И аз ще ти гледам.
Пари да не играят, те другиго разиграват.
Че иде филм от сериала последен -
"Табор уходить в небо", за зърното и плявата.
Аз ще ти гледам, както танцуваш.
И ще вярваш на зелените ми очи,
а не на думите изумрудени...
И разпнаха ни, че знаем поличбите.
Х-летия са на площад "Света Неделя".
И ний двама - изнемогнали хорица Божии.
Съдбата събира ни и ни разделя.
Да се влюбиш е раждане и тревога!
- Христос Возкресе! - рече ни минувача.
А ние бяхме с Него! И ни се счу друго.
И срещата ни превърна се в обуща лачени
и кръстопът... с чудото - да се влюбиш..
Не ми гадай, циганко! И аз не ще ти гадая.
Влюбени. И ни гледат. Ненагледни сме...
Купени бутват стола на бесения. И псета лаят.
Внимавай, дяволе! И мойте очи са зелени!...
Стихове Иван Станчев
А ангелите пеят "Алелуя"!
и пролет е, цветя и звън,
та циганите все танцуват в безпокоя
и спомнят тоя влюбен сън.
Един кинжал и още нещо...
Горещо е навън, а тук е студ.
Таборът отлитна към небето,
дали е там-последният му път?...
Зелени очи и очи теменужени,
и избухва денят в синева.
Играят сърцата и в смъртта (даже) влюбени,
пият нектар и сълза...
Стихове Величка Момнева
В горнилото на Априлий 1876: Да си спомним за Васил Левски
Филм за обесването и паметника на Васил Левски в София:
Предсмъртното писмо на Левски:
Музика: Радко Пърлев и Rocka Rolla - "Ако имаш време"
Скоро в
"Рок театър" в София - Нов музикален клуб в зала "Фестивална" - нощно убежище за артистични души. Този път с участието на бандата "Рока Рола" и Радко Пърлев!
Филм: "Възрожденските сгради на Панагюрище"
Преди 200 години България била все още поробена. Но хората мечтаели. За първи път от столетия звукът на българските камбани отеквал из поробената земя... Възраждал се българският дух. Той вплитал силата си не само в пушки и черешови топчета, а в тъкани, облекла, къщи и църкви... Незаменимо усещане е да приседнеш на хладните миндери, да прокараш ръце по старите черги...
„Възрожденските сгради на Панагюрище”
Само по Телевизия Туризъм
Само по Телевизия Туризъм
Абонамент за:
Публикации (Atom)