 |
| Владимир Висоцки |
Аз не обичам изхода фатален
и няма да ми писне да съм жив.
И мразя се, когато съм печален,
когато пея, а не съм щастлив.
Аз хладния цинизъм не обичам
(Не вярвам във възторга въобще!),
през рамото ми някой да наднича,
писмата - друг да ги чете.
Аз мразя разговори полусмели,
полунеща да шепнат с полуглас.
Аз ненавиждам в гръб когато стрелят,
когато в упор стрелят - мразя аз.
Аз не обичам с клюки да се калям,
а също и съмнението зло.
Аз не обичам змийски да ме галят,
с желязо да ми стържат по стъкло.
Аз мразя ситите душички, свити,
аз предпочитам истинския риск.
Да бъдеш честен вече е събитие
и чест е днес да бъдеш ти сплетник.
Аз мразя счупени крила да виждам,
изпитвам жал, но само към Христа.
Насилието както ненавиждам,
така и ненавиждам слабостта.
И мразя се, когато се страхувам.
Когато бият някой без вина.
Когато във душата ми нахлуват
и в нея храчат своята злина.
Аз мразя - и манежи, и арени -
там сменят милиона за петак.
Дори след най-големите промени
аз няма да ги заобичам пак.
Владимир Висоцки
Превод на Румен Леонидов
Тъганка
Не вдъхновяват бардове, както вярваме в теб, Висоцки!
И актьори палещи, комай, няма.
Има герои медийни и мутри из социума...
и партийци, и обществото за достойни е нямо.
Людето у дома и в безпътицата са гладни.
Сега непей им се или песните други са.
"Страхотни" сцени, "адски" много зрители или "ужасно хубав" е пътят към Ада.
Народите пак са електорат! Но види се... не са само публика!
Няма млади под балконите за серенади.
Има улични музиканти - за хляба - просят.
Влюбването не е както Марина във Влади.
Поколенията с лъжи и пари омагьосани са.
Едни крадат кабели, "висшите" крадат с писалка!
Не дефилира перестройката, както ти я започна.
Не се чуват песните ти и театърът е "Тъганка".
Висоцки, помоли и ти Господ, че тук стана кочина!
То, Господи, все търпиш и опрощаваш...
А пращаш знаци по пътя ни и херои, месии.
Да, пешин, уроците си да научим! Но знаеш ли?
Господи, ела си прибери вересиите!
В тъмното тръгвам, бях лъган.
Натам, където път е нямало...
С категоричен отговор на "Да бъда или да не бъда".
И с взривовете сърдечни на Хамлет.
Иван Станчев
Слушате "Песен за другарството" на Владимир Висоцки
Няма коментари:
Публикуване на коментар