 |
| Павлинка Георгиева |
Понякога забравям,
че отдавна теб те няма
и мислено си казвам:
„Ще се обадя днес на мама.”
Ще й разкажа
как животът ми върви,
в какво успях,
къде се провалих.
Ще ме изслуша,
туй-онуй ще ме попита
и ще ми каже:
„Бъди по-упорита!”
И после сепвам се
с безмълвен стон –
до оня свят
не е прекаран телефон…
Боляло, минàло…
„Боляло, минàло,
за друго питàло...” –
нашепваше ми мама
вълшебните слова,
ласкаво погалваше
немирната глава
и поръсваше
със прах за рани
обелените колена.
Но те няма, мамо,
тук сега...
Да промълвиш
целебните слова,
да изтриеш нежно
отчаяна сълза
и да посипеш
с прах за рани
изподраната душа.
Милувка
На мама
Ела в съня ми
и ме погали
така, че да усетя
колко ме обичаш.
След туй полека
си тръгни…
А аз ще се пробудя
в сълзи обляна,
но щастлива -
дойде в съня ми
мама
и ме помилва.
Стихове Павлинка Георгиева
Няма коментари:
Публикуване на коментар