 |
| Любо Джевелеков с Пламен Тетевенски |
Три снимки от личния архив на Пламен Тетевенски, предоставени на "Чат-Пат", отново ни развълнуваха, като ни припомниха мигове от живота на нашия съгражданин Любомир Джевелеков - поет, музикант, член на литературния клуб и наш приятел. За нас, които го познавахме и обичахме, е интересна и важна всяка подробност. Предполагам, че така е и за всички почитатели на неговите песни. Казвам песни, защото повечето хора го помнят с китарата пред микрофон или в тесен приятелски кръг. По-малко са онези, които познават неговите стихове. Ето какво разказва Пламен: ”За мен и брат ми, Любчо беше не само братовчед, но и много близък приятел. Свързваха ни толкова много неща. Беше изключителен музикант. И човек. За голямо съжаление се разболя. Последните три години от живота си беше с нас. Работеше в моята фирма, живееше на 300 метра от нас. Всяка вечер след работа бяхме заедно в офиса или вкъщи, говорехме, свирехме, пеехме си нашите песни. Често се отбиваше при нас и Чочо Владовски, тогава ставаше още по-хубаво. Всички във фирмата го обичаха и подкрепяха. Но си отиде, на 40 години... ”
А ето какво ни написа Дида Калугерова, която от 1997 година живее в САЩ: „Любо бе различен - обикновен мечтател, с искри в очите и с тъга по невъзможното и непостигнатото. Искаше любов и духовност. Бе творец по душа.” Съгласна съм с Дида. Такъв го помня и аз.
Текст Мария Бегова, снимки Пламен Тетевенски
 |
| Любо с Виктория, Пламен и малката Бети Тетевенски |
Няма коментари:
Публикуване на коментар