"Тежко на оня народ, който се самоотрича и самоунищожава. Народ без доверие в силите си, без обич към своето, колкото и скромен и да бъде, е народ нещастен." (Иван Вазов)

Дима Дюлгярова за пепелта и мълчанието

Дима Дюлгярова
* * *
Така е празно в моята душа,
в гърдите няма плам, дори искрица.
Преди летях със ангелски крила,
а днес лежа в пръстта - ранена птица.
Така са празни двете ми очи,
сълзи не ми достигат да заплача
и само по лицето ми личи
онази самота злокобна в здрача,
онази нечовешка празнина,
безумната цена на всеки спомен,
а късно осъзнатата вина
лежи в нозете, като лист отронен.
Така е тъжно в моето сърце
и всеки негов удар е ненужен -
излишно е да вярвам, че ще спре
да ми напомня, колко си ми нужен;
да ме проклина, че стоя сама
сред немите стени на тази стая,
когато мога с тебе да деля
едно легло и да се чувствам цяла
и повече от всякога жена,
разпръснала коси на твойто рамо;
да те усещам с всички сетива
и твойто име да изричам само...
И колко време - за да разбера,
че повече без теб не мога,
че ако трябва някога да изгоря -
ще изгоря във твоя огън.
Сега съм сигурна поне в това
макар и късно, късно осъзнала,
че пепелта е по-велика от пръстта
защото е горяла.

* * *
Самотна вечер...
Предисловие...
Изпразнен ум от сквернословие...
Сълзи удавили разкоша
от мислите,че нещо можеш
но ти не можеш даже
две думи да си кажеш.
Горчилката от прежна мъка
отпиват устните ти.
Глътки...
а този лист потъва в бяло
ела и ме завий със тяло.

Мълчание
Мълчиш, а много искам да те слушам...

Гледаш ме
и с мене пълниш погледа си,
за теб е редно
да не споделяш чувствата си.
Сега замислен
рисуваш тялото ми
и с ревниви устни
вкусваш младостта ми.

Мълчиш, а много искам да те слушам...

Полуоблечена
с коси разпуснати
седя обречена,
като дете във скута ти.
Мълчиш
и сянката ми даже
„ обичам те ”
очаква да ми кажеш.

Мълчиш, а много искам да те слушам...

Гледам те
и в тебе търся думите си,
за мен е редно
да споделям чувствата си.
Сега замислена
рисувам тялото ти
с ревниви устни
и предлагам младостта си.

Мълчиш, а много искам да те слушам...

Полуоблечен
бавно ме събличаш...
гориш в очакване
и мълчаливо ме обичаш.
Всемир,
проливен дъжд след дълга суша...
Говоря аз
а ти смирено слушаш.

Мълчиш...
Мълчиш...
а искам да те слушам...

Стихове Дима Дюлгярова

Няма коментари:

Публикуване на коментар