Многоликият свят на село Баня - в книгите "Банци" на Иванка Уливерова и във фотоизложба

Иванка Уливерова и Радка Мутева при представянето на "Банци 2"

В панагюрското село Баня умеят да тачат миналото. Показва го цялостната дейност на читалище „Пробуда - 1872”, чийто секретар Радка Мутева органирзира при всеки удобен повод паметни вечери и събития. Сега ще обърнем внимание на няколко ретро истории. Първо, защото се появи и бе представена втората книга от поредицата "Банци" на Иванка Уливерова. Книгата е факт благодарение спомоществователството на Димитър Цоцорков. И второ, защото в читалището вече подготвят фотоизложбата "Банци през вековете", която получи частично финансиране от Община Панагюрище по проекта за стимулиране на творчеството на местни творци за 2019 г.

Кориците на първата и втората книги "Банци" от Иванка Уливерова

Ето какво отбелязва Нина Радулова за първото събитие:
В петъчната вечер на 26 юли 2019 г. в една от залите на читалището в село Баня (Панагюрско) присъствах на добре организирано публично представяне на книгата „Банци 2“ с автор Иванка Уливерова. Тя е с подзаглавие „Многоликият свят на село Баня, Панагюрско“ и е своеобразно продължение на първата книга „Банци“ (2016) под надслов „За хората и говора на село Баня, Панагюрско“.
Развълнува ме многолюдното присъствие, топлите думи към „леля Ваня“ на взелите отношение, скъпите случки и спомени от пъстроликия свят на банци, сътворили задушевна и трогателна обстановка. Във време, когато ние българите се разпиляваме като отбрулени листа по света, в тази книга оживява образът на баненеца „с цялата си жизнелюбива философия, с която понякога носи спомен за надпяване с мъката, а друг път как се подсмихва това достойно чедо на планината на житие-битието свое и на съселяните си - кога с незлоблива шега, кога с пословично острословие“.
Героите на това кътче от Същинска Средна гора са „упорити и малко чешитски“, провират се през тегобите на живота, както Банска Луда Яна сред хълмовете, „но нали казват, че чудаците украсяват света!“ (думи на авторката във „Вместо предговор“).
Заинтригувах ли те, приятелю? Една мъдра мисъл гласи: „Възможностите определят живота ни, дори тези, които пропускаме!“ Така че, не пропускай да се запознаеш с „Банци“ и „Банци 2“…

Стихотворение от Веселин Ханчев, публикувано на последната корица на втората книга, красноречиво говори за замисъла на авторката:

Нищо друго не остава освен спомена. 
Споменът е нашето безсмъртие. 
О, правете спомени от всичко - 
от едно загубено сражение, 
от едно легло, което пази 
вашите неясни очертания, 
от едно далечно пътешествие, 
от ръката, 
нежна и жестока 
като лезвието на камата, 
от листа, 
населен с ваши мисли, 
от рева тържествен на детето, 
от площада, 
прекосен случайно, 
от зида, 
от късчето желязо, 
от гнева, от стойката погрешна, 
от добрата и другарска дума.
О, правете спомени от всичко!

Ретро кадри от миналото на Баня, прочее, се събират и в страницата "Ретро Панагюрище" във Фейсбук. 

Черно-бяла снимка на почиващи в село Баня, Панагюрско, заснети пред старата Минерална баня. Отпечатана като картичка от неизв. местен фотограф (вероятно Цветков, фото "Надежда") и изпратена до получатели в Пазарджик. Частна колекция. На гръбчето е написано: "27.II.1936 с. Баня / Отъ петъкъ сме въ с. Баня. Тукъ сме съ стринка, децата, кръстници и Емето. Мама иска да й продължите отпуската. Пишете ни до тукъ, защото чичо Петко е въ Пазарджикъ. Адреза ни е: вила "Графъ Игнатиевъ" с. Баня, оп. Панагюрска. Много поздрави отъ всички ни. Корея" 

Вила "Графъ Игнатиевъ", кадър от архива на Иван Игнатов, изпратен до Ретро Панагюрище. 

Безспорно, и подготвяната изложба, и чудесната втора книга на Иванка Уливерова са стъпки в посока на това спомените на банци да останат живи и крепят обичта към бъдещето на родното село Баня.
"Миналото е пъзел, като счупено огледало – опиташ ли се да събереш парчетата, няма как да не се порежеш. Отражението ти в него се променя, а с него се променяш и ти – се казва в една поговорка. Може би затова българите изпитваме постоянна потребност да се връщаме назад, да сглобяваме разпилените отломки на миналото и да се взираме в отражението си, в търсене на обяснения за нерадостното настояще." Това беше написала веднъж чудесната радиожурналистка Венета Николова в репортаж на БНР, а то е напълно в духа на усилията на банци и на панагюрци да тачат своите предци и миналото си.

Подготви Стоян Радулов, с подкрепата на Нина Радулова
Снимки от Глобални Библиотеки и от Ретро Панагюрище

Банци и говорът им - обезсмъртени в книга на Иванка Уливерова

Иванка Уливерова и корицата на сборника "Банци"

Една от старите пощенски картички с изглед от село Баня в средата на ХХ век

Село Баня... "Да, всичко носи спомен... И двете замлъкнали училища, и опустелият двор на бившето стопанство, и камъните на разрушената килимарна, и с укор зеещите изпочупени прозорци на санаториумите, и призивно вдигналият сабята си, гневен на всяко покорство - дори от пиедестала на своя паметник - поп Груйо.
Времето не може и не бива да се връща назад. Но от него и от спомените ни за него може и трябва да се вземе онова, което си заслужава да остане и в днешния, и в утрешния ден на уникалното ни село. Нали искаме люляците му да ухаят и за внуците ни, и за правнуците ни, немирната Луда Яна да им шушне приказките си... Нали си мечтаем все така приседнали за отмора банци да пожелават "Приятна баня" на съселяни и гости.
Мечтаем си... А аз си мечтая и с нещо да допринеса спомените да останат живи и да крепят обичта и съпричастието към бъдещето на родното ми място."
Това е написала Иванка Уливерова като уводни думи към своя сборник "Банци. За хората и говора на с. Баня, Панагюрско" ("Ракурси", Пловдив, 2016). В него тя прави изключително успешен опит да систематизира в своеобразен речник банския говор (близък до панагюрския, естествено), както пише "с неговата образност, в значителна степен плод на житейската мъдрост и остроумие на поколения банци". "Много от думите са позабравени, но в раздумка, в лакардия току проблесне някой бисер и направи приказката свойска, нашенска, напомни за някого, за нещо и те стисне за гърлото", уточнява още авторката. И тъкмо в този неин стремеж е най-голямата ценност на томчето от малко над 200 страници.
Още в първата част на книгата, озаглавена "Пъстър свят", Иванка Уливерова е събрала прелюбопитни, съкровени, смешни и тъжни, но автентични истории от живота в село Баня, такъв, какъвто са го запомнили тя и нейни съвременници. Прочее, историите започват още от въведението "Размишления за банци и с. Баня". И ако във втората част - речникът на говоримия език в селото - може да направите справка и да се учудите дори на някои думи и фрази, то още в първата част много от тях "оживяват" и показват в пълнота и на място своето предназначение в банския говор. Задно с тях пред очите на читателя се изправят един след друг като на кинолента автентичните образи на банци. Ето я сред мъглата на минералната вода в банята баба Неша, която усмирява лудориите на децата в басейна: "Водата е лековита, когато е в покой  и се пие"... Ето го и "ороигрището" на стария мегдан, някогашния площад на селото до реката, край къщата на бае Пенчо Ковача, ведно със стария гайдар дядо Никола, склонил глава над ручилото... Ето го и "Салаша" - някогашната бира-скара, и старата поща на Брегъ, и старата лечебница до нея с незабравимия д-р Ташо Герджиков. "Ами кинотеатърът, самотен и забравен от всички, напуснат даже от дългогодишните си приятели - щъркелите! Сега само навява тъга за времето, когато пълнехме салона - като зрители, и сцената му - като артисти и певци. И той е част от спомена - ведно с веселия и неуниващ бай Васил - кинооператора... Да, всичко носи спомени..."
"Дано тази книжка попадне не само в ръцете на моите земляци, а и в други - и да е кадърна да привлече вниманието и съпричастието към бъдещето на селото ни - на село Баня, Панагюрско", пожелава си Иванка Уливерова. Пожелаваме го и ние - на нея и на всички пламенни и родовлюбени банци.
"Чат-пат"

Иванка Уливерова (вдясно) и Радка Мутева при представянето на сборника в читалището на с. Баня

От банския ѐндек до НДК

При възрастната стринка Гроздена е дошъл да я навести племенникът ѝ Нешо.
- Какво правиш, стринко, как си? - попитал той учтиво.
- Щомъ питаш. Нали видиш? Вече съм да земеш да ма натовариш и е-е там, в ѐндека. За там съм - му отговорила тя.
В това време влезнала съпругата на Нешо, която не била баненка и също любезно попитала стринката как е.
Вместо стринка Гроздена, обаче, отговорил  ѝ Нешо.
- Ами и аз това я питам, пък тя ми вика да съм я натоварел на колата и - в ѐндека.
- Че, Нешко, пък като иска - натовари я, а и мен вземи. Това НДК (ендека̀) и аз не съм го виждала - побързала да се възползва от примамливото, според нея, желание на стринката любознателната Нешкова съпруга.
Откъс от книгата "Банци" на Иванка Уливерова
Очаквайте в "Чат-пат" и още истории от нея