Да живее Цонка Манева – Сугарева: артистка завинаги!

Цонка Манева - Сугарева на стълбите на панагюрското читалище "Виделина". Личен архив

Колко много време е изминало от онзи паметен за семейство Маневи 20 юли 1934 г., когато на белия свят проплаква малката Цонка. Тогава никой няма идея какво ще се случи с щастливото новородено, но животът му се оказва дълъг, плодоносен, изпълнен с красиви премеждия и повече щастие, отколкото тъга.
И ето, днес нейната дъщеря, актрисата Василка Сугарева, казва: "В деня на забележителния си 85-ти рожден ден, тя излъчва същата огнена енергия, пази звънкия си глас, щедро раздава емоции, притежава желязна памет, ораторска дарба и темперамент, на който могат да й завидят много млади хора. Цял живот тази слънчева, раздаваща се, обичана панагюрка е душата на всяка компания, печели симпатии и приятелства навсякъде, където се появи."
По професия Цонка Николова Манева – Сугарева е учителка. 36 години тя е неизменен директор и ярко изявен общественик. Под нейното професионално и всеотдайно ръководство ОДЗ „Райна Княгиня” в Панагюрище се издига до Базова градина – еталон за ниво, успехи и постижения в цялата страна. От 1979 г. тя организира Университет за педагогически знания на родителите, печели признанието на капацитети от Министерство на образованието и уважението на колеги. Със същата неизтощима страст тази мултиталантлива личност се изявява в широк диапазон: спорт, поезия, театър, музика, танц. Като ученичка е състезател от републикански мащаб по спортна гимнастика.
По призвание обаче, както отбелязват Иван и Нина Радулови в своята книга-хроника на панагюрския театър, Цонка е "артистка". Активна самодейка, надарена с артистични данни, тя не просто участва в ансамбъл „Ралчо Сапунджиев“, но е един от неговите основатели. Пресъздава интересни и сполучливи образи в читалищните театрални и оперетни постановки, сред които: комедийната руска оперета „Сватба в Малиновка“ от Борис Александров с премиера през юбилейната 1955 г. (90 години читалище „Виделина - 1865“); пиесата „Платон Кречет“ от украинския драматург Александър Корнейчук (1958) – признава, че ролята й на Лида в тази постановка остава нейна любима за цял живот; пресъздава образа на очарователната контеса Щаси в унгарската класическа оперета „Царицата на Чардаша“ от Имре Калман. Тя е балет-майстор на постановката, която е връхна точка в развитието на читалищния оперетен състав в Панагюрище и се играе многократно в два театрални сезона 1963-1965 г. при изключителен успех.

Като графиня Щаси в сцени от оперетата "Царицата на чардаша", сезони 1963-1965 г.
Фонд на Градски исторически музей – Панагюрище

Цонка Сугарева е неизменен постановчик на танците и в следващите оперетни постановки –„Кето и Коте”, „Волният вятър”, „Трембита”, „Запорожец отвъд Дунава”... Като особено впечатлява балетният състав в музикалната приказка „Снежанка“ по музика на Делчо Радивчев и либрето на Дочка Кацарева. Постановката през 1969 г. се радва на интерес от страна на малки и големи зрители.
„Като художествен ръководител и диригент на ансамбъла при Пощенска станция в Панагюрище, Цонка Сугарева го извежда през 1969 г. до първо място между ансамблите на четвъртия етап на Републиканския фестивал, организиран от Министерството на съобщенията и Централния съвет на профсъюзите на работниците по съобщенията. За отличното им представяне в концертната зала „България“ - София, самодейците са отличени с почетен диплом, парична награда, много цветя и възторжените аплодисменти на публиката", отбелязва в дописката „Високо отличие за хора на пощенци“ в. „Оборище“ през 1969 г.

Ето какво припомня още нейната дъщеря навръх 85-та годишнина на Цонка Сугарева:
"Тя е талантлив художник и скромен поет. Тя е музикант, който се справя прекрасно с акордеона и пианото. Тя е артист и кукловод – с диплом от Комитета по Култура и изкуство за ръководител на Куклено-театрална самодейност (от 1966 г.) Тя е всеотдайна и грижовна мама и баба, отгледала своите наследници и споделяща всичките им вълнуващи мигове. Тя е сръчен домашен майстор, който може да поправя електроуреди. Тя е недостижим естет и кулинар. Тя е Цонка Сугарева – предана на своя град, образец на честност, морал, професионализъм, стремеж към съвършенство и върхови постижения във всичко, на което се отдава.
За своите заслуги има много награди, отличия, лауреатски звания. Между тях се открояват: Орден „Кирил и Методий” – сребърен; Орден „Червено знаме на труда” – златен; Отличник на Комитета за изкуство и култура; Отличник за читалищна дейност – златна значка, и др."
Така че, да пожелаем на тази сърцата активна творческа натура здраве, сили и вдъхновение! За много години, Цонка Сугарева! Да живее!

Текст Стоян Радулов,
изпозвани са откъси от книгата "Във вълшебната виделина на театъра. Хроника на сценичния живот в Панагюрище" от Иван и Нина Радулови (2015 г.), както и публикация на Василка Сугарева във Фейсбук от 20 юли 2019 г. Снимки: от Фонда на Градския исторически музей – Панагюрище, както и от семейния архив на сем. Сугареви.

Цонка Сугарева на 80-тия си рожден ден през 2014 г. в София. Архив на сем. Сугареви

Василка Сугарева – от Райна Княгиня до Хитър Петър

Василка Сугарева

Василка Сугарева – един от най-разпознаваемите гласове по българските телевизионни канали. Още от времето на „Касандра” по Nova, та чак до най-касовите хитове в кино-мрежата като „Хари Потър”... Тя е гласът на сестра Кери от "Спешно отделение" и всъщност - режисьор на дублажите в един от големите кино лейбъли у нас. А една от последните й изяви е съвсем прясна – появи се в новия адвокатски сериал на ТВ7 „Кантора „Митрани” в ролята на директор на детска градина. Професия близка до нея, като се има предвид, че е дъщеря на знаменитата детска педагожка в Панагюрище Цонка Сугарева.
Василка е родена на 3 май 1959 г. в Панагюрище. Първото, което ще забележите у нея, са синьо-зелените й искрящи очи – по детски палави. Говори бързо, интересно, мелодично – не случайно с глас извайва десетки герои и характери.  Мимиката й е жива, вълнуваща – истинско злато за актьора. Страстта й е изкуството. И вероятно не знаете – но тайно рисува – нейното хоби. Когато навремето я попитах дали графика или живопис, тя ме застреля с „Карикатури!”. Такава, многопластова, е тя – минала през сцените на Русенския и Пазарджишкия театри, тя е била ръководител и на театрални състави, подготвяла е дори студенти за НАТФИЗ. Дълги години танцуваше и пееше в музикално-вариететния театър „Албена”, ръководен от Боньо Лунгов... Но всичко започва в родното Панагюрище.

 

„Обичам всичките си роли, но най-скъпа ми е първата – споделя Василка, - още като ученичка в гимназията бях Мила от „В полите на Витоша” на Яворов. Имам незабравими спомени с Дочка Кацарева, която постави пиесата, издържала над 10 представления на панагюрска сцена.” Закваската на актрисата била забъркана обаче още в семейството – и майка й, и баща й са активни самодейци изпълнители.

Василка Сугарева като Райна Княгиня на една от възстановките през 80-те

Докато гледам един от архивните фотоси, където Василка е в ролята на Райна Княгиня от априлските чествания някъде през 80-те, си мисля, че хич не ми прилича на Райна Княгиня. „Не знам. Лука Карайлев ме избра и не признаваше друга – опровергава ме Василка. – Райна Княгиня е била една спокойна, имала е такова търпение, за да ушие знамето”. Все пак виновничка за окончателния й избор да стане актриса е именно Дочка Кацарева. „В нейния средношколски театър се роди любовта ми към сцената. Щях да стана адвокат, защото мама и тате безмълвно ме насочваха към тази професия. Но всичко се преобърна с ролята на Мила през 1977 г. Реших да стана актриса и успях. Завърших кукловодство в класа на проф. Николина Георгиева през 1982 г. В НАТФИЗ се запознах и със съпруга си Здравко, който е също актьор. Двамата преминахме през ценната школа на провинциалните театри.”
Василка пристига в София водена от дарбата на дъщеря си Марина – талантливото момиче е прието и трябва да учи цигулка в столичното музикално училище. „Заради нея съм готова на всичко”, категорична е Василка. Това предизвиква и промяна в личния и професионалния статус на актьорското семейство. Печели първия си конкурс за озвучаване и започва едновременно с три роли за гласа й в прословутата „Касандра”. Днес Марина има много национални и международни успехи (за тях ще ви разкажем в специална публикация) и Василка е убедена, че всичко си е струвало. Но и до днес съжалява, че не се е занимавала достатъчно с музика. „Може би щях да стана прославен музикант или певица.” Свири на пиано всеки път, когато е възможно, макар да не се смята достойна за корепетитор на Марина. Но това още веднъж показва от какво семейство произхожда – дядо й е бил учител по музика, баща й – цигулар, а майка й – музикален ръководител. Всички са с музикално ухо. Успехите на дъщеря й са голямата й радост. „А в театъра, мога да кажа, че съм изиграла всичко. Гордея се с актьорската си награда за три мъжки роли от Международния куклен фестивал „Златен делфин” през 88-ма във Варна за участието ми в постановката „Хитър Петър”, където няма женски персонажи.”
Най-голямото удоволствие за Василка след театъра и телевизията е да води шоу програми. Привлича я импровизацията, често работи по сценарий, които сама пише... Жена, която отдавна е направила своята театрална реформа. И въпреки виталността си, явно е стъпила здраво на земята. „Абсолютно. Асцедентът ми е Козирог. Аз съм много реален тип – потвърждава тя. - Когато усетя изчерпване на интереса към определена работа, липса на удовлетворение, нужда от нова актьорска провокация и усъвършенстване, започвам да търся нови посоки, да експериментирам, да се обогатявам. Това ме стимулира, вдъхновява и удовлетворява." Точно в тази нейна виталност е и несъмненият чар на Василка Сугарева. Обаянието й е завладяващо - с магнетична сила. И това е една от причините да се чувства щастлива. Извоювала е своя авторитет в театралните и актьорските среди. "Не мога да се отърва от ангажименти и трудно ги съчетавам - признава тя. - Денят ми е много натоварен. Обикновено работя по 12 часа, но това ме зарежда с нови сили и енергия. Колегите ми се удивляват на този работохолизъм. Разбира се, най-ощетено е моето семейство, но и всичко е в негово име - след напускането на театъра, се превърнах в "многостанничка" и нямам свободно време." Един от ангажиментите й е дори като мениджър във фондация, която организира Международен фестивал за традиционни и модерни изкуства. „Радвам се, че в днешното трудно и несигурно време имам чудесна и разнообразна изява, че съм ценена и търсена, че предизвикателствата ме запалват и имам възможност ежедневно да се проверявам и доказвам в ново амплоа - заключава Василка Сугарева. - Това е най-важното за актьорската природа."
Текст Стоян Радулов, снимки архив

Василка с Александър Тухчиев, Лиляна Шопова и Лука Карайлев в панагюрското читалище