Представяме ви стихотворенията, отличени с призови места на Националния конкурс за поезия, предназначена за деца "Стоян Дринов" през 2018 г., организиран от Общинската библиотека в Панагююрище. Председател на журито бе поетът Анелия Каменова Янковска-Сенгалевич, член на СБП и носител на Националната награда за детска литература "Петя Караколева" за 2011 г., а негов член - литературният критик и историк Благовеста Касабова.
Репортаж от събитието и кои са останалите отличени творби вижте тук.
Всичко за конкурса "Стоян Дринов" през годините - четете тук.
Батко Владко
Има си сестриче сладко
русичкият Владко.
Той е най-добрият батко,
казано накратко.
Със компютър да игра
Сашето желае.
Все на пръсти се повдига,
но не го достига.
Мъничка е и не знае
с него да играе,
но е толкоз упорита,
плаче, вика, рита.
В къщи кавалер е Владко,
също като татко.
Бързо мястото отстъпва,
тя веднага млъква.
Гледай, гледай на екрана
бъркотия стана.
С тез компютърни неволи
как да се пребори?
Ах дано не види мама,
че ще вдигне врява.
Пак виновен ще е батко,
ех, сестриче сладко!
Автор Тонка Славкова
Първа награда
Химн
Кой казва, че няма
в живота
вълшебства?
Че те са измама
от вехти наследства,
щом всяко дете
изпитва съблазни
към тях?
А пък те
са много и разни:
в прекрасния лъч
на светлината,
в детската глъч,
в шума на гората,
в глътката чай
от канчето бяло,
в щастливия край
на всяко начало!...
От всички страни
към тебе надничат.
Обичаш ли ги
и те те обичат.
Дори и мигът
с тях крие надежда,
че може светът
по-добър да изглежда.
Автор Тодор Каракашев
Втора награда
Чадърче от дъгата
Сто чадърчета с крачета
Бързат. И вали дъждът.
Сто момичета, момчета,
Към училище вървят.
Тъй чадърчетата крачат
във забързан, весел строй…
А на Косьо му се плаче –
няма си чадърче той!
И обзема го тревога:
трябва вече да е в час.
„Косьо, аз ще ти помогна!” –
лястовица изцвърча.
Тя се стрелна в небесата:
„Ще се върна ей сега!”
И отряза тя с крилата
късче шарена дъга.
„Ето ти чадърче, Косьо!
На училище върви…
Свърши, точка по въпроса!
За дъжда ти не мисли.”
А пък Косьо в клас се хвали:
„Имам аз голям късмет!”
И чадърчето си гали:
„Става и за вертолет.
Мога под дъжда да тичам,
с вятъра да се въртя.
Лястовицата обичам.
Мога с нея да летя.”
Автор Иван Едрев
Трета награда
