Цветана Костуркова през житейските сезони
През годините
1914 – родена на 29 август в Панагюрище в семейството на Марко и Лушка Костуркови. 1917 – бащата Марко Костурков, следвал медицина в Цариград, загива на фронта като санитар. 1919 - Осиновена от Александър Джеров, инвалид от войната, дълго време го смята за роден баща. 1934 – приета в Националната художествена академия, връща бащиното си име Костуркова. 1934 – 1939 – студент в Националната художествена академия, в един курс са с Елка Захариева и Павел Вълков, по време на следването си работи като художник в сп. “Домакиня и майка” и в Придворната печатница, за да се самоиздържа. 1939 – завършва графика при проф. Васил Захариев и живопис при проф. Никола Ганушев със стипендия от 50 000 лирети, гласувана от Академичния съвет, за специализация в Италия. 1940 - Приета за член на Съюза на българските художници. 1943 – 1944 – работи като “надничарка” в Българска народна банка. 1944 – 1974 – художник и художествен редактор в Държавната печатница,Издателството на Отечествения фронт и др. Печели конкурси за изработка на пощенски марки. 1974 – 2004 – художник на свободна практика, дарител за Творческия фонд на СБХ и за Фонд “Поддържане на изкуството в България”, дарения за Националната художествена галерия, за художествените галерии в Разград, Исперих, Бургас, творбите и са притежание на колекционери в Германия, Италия, Франция, Канада, Япония. 1965 – първа самостоятелна изложба в Панагюрище. 1968 – самостоятелна изложба в Ловеч. 1970, 1976, 1988, 1999, 2000 – изложби в София – СБХ, Националната библиотека, НХГ, Балканкар, Френското посолство. 1971, 1977 – изложби в Пазарджик. 2001 – участие в изложба “Поколения в малък формат”, централно фоайе на Софийския университет. Изложба в галерия “Класика”. 2003 – изложба в галерията на Националния музеен комплекс “Боянска църква”. 2004 - юбилейни изложби в Парламента и в Националната художествена галерия.
Споделено
“Първата ми сериозна рисунка “отлетя” за САЩ. Бях в четвърто отделение. Един ден учителката влезе и ни показа албум, пристигнал от Америка. Трябваше да го запълним с рисунки и изпратим обратно. Тя сложи на масичката две цветя, чаша, чинийка, и с надежда погледна към мен. Хванах четката и - така до ден днешен.”..... “Излезе ми прозвището “художничката”, но когато за първи път тръгвах към Художествената академия, стигнах до вратата, достраша ме да вляза и се върнах. На другия ден стринка ме подкара. Оставаше една седмица до конкурсния изпит, въпреки това се записах на подготвителните курсове. Учителят Никола Златев хареса нарисувания от мен модел и ми каза: “Ще идваш и сутрин, и следобед да рисуваш, а в почивните дни продължаваш да работиш в къщи.”......“Залудо работи, залудо не стой! - все ми повтаряше мама. Това завещание винаги ми е помагало да успявам и оцелявам. Когато почина съпругът ми, сякаш животът свърши за мен. Тогава сестра ми, лекар в Етиопия, ме покани в Адис Абеба. Лекувах мъката си с работа. Нарисувах едни от най-обичаните си картини.”.....“На моменти се настройвам към живописните платна, но скоро-скоро ми домъчнява за графиката и започвам да рисувам графични творби. Рисуването запълва целия ми живот и то ми донася колкото радост, толкова и страдания. Аз имам 31-годишен непрекъснат трудов стаж като художествен редактор.”.....“Стана така, че моята отдавнашна обич - морето, трябваше да отстъпи пред една планина - Родопа, която ме плени със своята необятност и загадъчност, с мекотата на формите, с разнообразието на пейзажа и богатството на колорита си. Родопа беше тема, която уж все допълвах, а оставаше едва ли не недокосната - такава голяма и многолика беше тя.”... “Изкуството е извор на приятни изживявания и мисля, че зритеилната наслада, която ни предлага природата, все още никой художник не е постигнал. Но когато влезеш в някой дом, в който са подредени картини, ти си близо до нея и всичко останало в този дом се одухотворява. Дори и в много скромно жилище една подходяща картина създава много, много по- приятна обстановка и топла атмосфера.”
За нея
"Цветана Костуркова успява да създаде действително поетични платна, които успоредно с това остават документално верни. Тя сполучливо обединява усета си за поетичност с чувството за жизнена правда. В резултат реалността става поетична и красива, а поезията на платната и има своите корени в действителния свят. Въображението на тази художничка е възпитано в досег с реалните вещи и неща." Владимир Свинтила, 1976 г.
"Като живописец Цветана Костуркова има силно развито чувство за цвят, за яркост и наситеност на баграта, а от познаването на графиката идва нейната точна, уверена линия. Главното очарование на нейните произведения идва от неповторимата атмосфера на поетичност, с която художничката насища творбите си." Христо Ковачевски, 1976 г.
"Скиците и рисунките от пътуванията на Цветана Костуркова притежават дълбочина и размисъл, различни от приетото за един живописен пътепис. Художничката е успяла да обобщи както вълнението от първата среща, така и очарованието от Красотата на европейски градове, от живописни селища в поречието на Дунав, от хора и паметници, свързани с историята." Теодора Чолакова, 1984 г.
"Възможността на Цветана Костуркова не само да преодолява изпитанията на живота със светлото си и лъчезарно изкуство, но и да го превръща в упование и радост за другите – това е забележително качество и авторката го владее като част от творческата си природа." Петър Константинов, 1988 г.
"Цветана Костуркова рисува нашите старинни градове с типичната им възрожденска архитектура. В тях е нейният свят от интимни, тихи и романтични преживявания и спомени. Макар и носещи полъха на нещо отминало и позабравено, творбите ни покоряват с искреност и топлина, с нещо лично и неповторимо." Антон Петков, 1989 г.
"За никога нешумящата около себе си Цветана Костуркова може да се напише повест." Ричард Доу, 1994 г.
"Ключова дума за разбирането на стилната класичност от картините на Цветана Костуркова е овладяност... Овладяността в българското изкуство и през соцдесетилетията, а и до ден-днешен, е броена за липса на решителност. Всъщност става дума за мир и хармония със себе си, с близките и с другите." Румен Спасов, 2000 г.
Публикацията е подготвена от екип, източник: "Аудиториум", издание за университетска култура
Изкуството на Цветана Костуркова - талант и очарование
Цветана Костуркова е сред доайените на изобразителното ни изкуство. Многопосочният й талант се простира не само към живописта и графиката, а и към създаването на пощенски марки и банкноти. Тя е първата жена художничка в България, която прави такива проекти. През 1947 г. спечелва конкурс за пощенска марка на тема “Народно събрание”, като разбива конкуренцията на мъжете художници в тази област, а те са значими имена в нашето изкуство: Б. Ангелушев, Ал. Жендов, Д. Гюдженов, В. Стайков, Ст. Кънчев и др. В тайните на творчеството я посвещават нейните преподаватели в Художествената академия, професорите Н. Ганушев и В. Захариев, при които тя завършва живопис и графика през 1939 г.
В изкуството й има особено очарование, вероятно свързано с нейното разбиране, че това, което прави, е не само работа, а и приятно изживяване. Изживяване не само за нея, а и за този, който гледа творбите й - за зрителя. Природата за Цветана Костуркова е нейното вдъхновение и нейният най-добър учител. Пейзажът и натюрмортът са любимите й жанрове. В картините й се открива лиричният свят и поетичният й усет към красотата. Тя търси красота в цветята и плодовете, които пресъздава в своите натюрморти, в хората, които рисува в портретите, и в многото български градове и исторически места. А при пътуванията си до Италия, Португалия, Испания, Германия, Етиопия и други страни по света тя създава въздействащи картини - пейзажи с характерни природни и архитектурни особености и забележителни портрети на личности. Винаги, когато пътува, тя носи своите пастели и всичките й творби в чужбина са направени с тази интересна техника.
Изкуството на Цветана Костуркова пленява с поетичността, романтиката и хармонията си. Това е изкуство, което доставя радост, в него има излъчване и магнетизъм.
Автор Дочка Кисьова-Гогова, източник: "Европа 2001" - списание за култура и социална политика
