За експресивните пейзажи и личността на панагюрския художник Тодор Васев

Картини от изложбата "Пейзажи от родния край", масло върху платно, художник Тодор Васев

Да се насладим, макар и за малко, на своеобразния живописен език на панагюрския художник Тодор Васев. Неговият експресивен стил с размах говори достатъчно за вътрешната му природа - мъжка, балканска, но не дива, а овладяна. Забележете характерният му и забележим усет към работата с цвета и текстурата. Той е изявен майстор на яснотата в предаването на усещането си за своето произведение, пейзажите му се открояват с категоричност.
Всъщност, гледаме "Пейзажи от родния край" - извадка от неголяма серия от негови картини, които Тодор Васев представи в една от редките си самостоятелни изложби в родния град през 2015 г. Изложбата включваше 21 живописни творби, чийто имена са красноречиви: "Край града", "Боовец", "Старият дъб", "Двор", "Прозорец", "Тракийска могила", "Пътят към Бъта", "Пътят към Висок". Сюжетите, както заглавията подсказват, са почерпени от пейзажите в околностите на Панагюрище. Те говорят и за това, че художникът винаги е бил свързан с родния край, с България.
Ето какво пише за Тодор Васев неговият приятел Ненчо Патърчанов: "Потомък на славен опълченец, Тодор Васев е художник с автентична художествена култура. Служи си с похватите на реалистичния рисунък, опростен израз на идеи и възгледи. Характерно за него е свободното боравене с емоционалните изблици на непосредствените възприятия. Това е неговият изразителен език на творец".

Интериор и натюрморт от Тодор Васев

Тодор Васев на пленера на Колониите през 1999 г., снимка © Стоян Радулов

Тодов Васев е роден в Панагюрище през 1970 г. - баща му Рад е панагюрец, но майка му Надежда е от Свищов. Пътят на изкуството първоначално го води в Художествената гимназия "Илия Петров" в столицата, която завършва през 1989 г., а впоследствие е приет в Националната художествена академия. Там се дипломира през 1997 г. с магистърска степен по живопис. Един от неговите професори е Андрей Даниел. Възпитаници на големия художник, например, сред които и Тодор, разбира се, участваха в съвместна изложба в рамките на проекта "Учители и ученици в изобразителното изкуство" през 2018 г., показана в София и Варна, добила добър обществен отзвук.

Трябва да отбележим, че творческия път на Тодор Васев минава през различни точки от картата на страната и на Балканския полуостров. Той има участия в изложби в Словения, Гърция, Македония, Хърватия и България. Тодор е и един от съорганизаторите и участниците във Фестивала на любовта и изкуството - с издания в Словения, Македония и България. Художественият пленер, провел се на Панагюрски колонии през 1999 г., бе част от него и от тогава, всъщност, се зародиха юнските празници на изкуството в Панагюрище. Жалко, че след второто издание художествените пленери изпаднаха от тях без някакви особен ипричини - просто от немара на организаторите впоследствие. Преди това Тодор бе организатор и на Първия студентски пленер, провел се също на Колониите. Участва и в една от творческите срещи на панагюрски художници и писатели, организирана от тогавашния председател на панагюрския литературен клуб "Виделина" Димитър Стефанов в с. Жребичко през 2004 г.
Днес Тодор Васев живее, работи и твори в София.

© Стоян Радулов за "Чат-пат"

Блогър от Панагюрище следи изкъсо литературата

В своя "Седмичен книголюбител" блогърът от Панагюрище и ревностен читател Стоян Христов всяка седмица представя в кратки и увлекателни резюмета своите "първи впечатления от последно прочетеното".
"Не очаквайте тук да намерите "официални версии" или "обективни гледни точки" за четивата. Голяма част от написаното за прочетените книги може да ви се стори субективно, маловажно и не на място - смята самият Стоян Христов. - И така и трябва да бъде, защото ценността на блоговете е в тяхната субективност. :)"
Напълно сме съгласни с него, прочее. И се радваме искрено на литературния му устрем - неподправен и чист, какъвто отива на един запален книголюбител. С мненията си за прочетените книги и впечатленията от стила, от изложението и от автора, Стоян умело пали своите последователи да посегнат към непознати страници или да преоткрият отдавна забравена книга. Литературните му интереси са удивително богати и разнопосочни - от всички жанрове на белетристиката, но не само, включително и нашумелите напоследък аудио книги.
За да добиете представа, ето, например, какви са част от впечатленията му за "Ваканциите на малкия Никола̀ - Госини" и нейното звуково представяне: "Отново за малкия Никола̀, но не за последен път - тези истории са истинско откровение! За съжаляване е единствено, че под формата на аудио книга човек пропуска веселите илюстрации (затова и карикатуристът Семпе го няма в заглавието), но пък много приятно беше да се слуша доброволката Наталия Тодорова, която чете текста. За пръв път срещам човек, който да употребява "Их!", когато неволно сбърка два пъти поред една и съща думичка. Много други хора лесно се изнервят и изричат всевъзможни матерни сквернословия. 
Адски яко е и когато чувството за хумор на автора и читателите съвпада. Това винаги си личи и е много красиво споделеното усещане, когато някой чете и в същото време се усмихва на същото, на което се смее и слушателят. Емпатията има много канали за въздействие и малко граници.
В това томче са събрани само онези истории, които касаят прекарването на лятната ваканция и почивките като цяло - на море с родителите или в детски лагер."
Не чакайте повече - посягайте към новата книга, която сте си купили! А ако нямате такава под ръка и се чудите какво да прочетете - блогът на Стоян Христов ще ви ориентира. Годишно той успява да представи по около 40-50 заглавия, сред които дори някои панагюрски, а вече се занимава с това от 13 години. Учудващо постоянство, не смятате ли!? То говори само за едно: любовта към писаното слово и добре разказаните истории като насъщна глътка за почивка от делника, но и за обогатяване на личността. Браво!
Блогът следете тук. :)

"Чат-пат" с адмирации!