"Тежко на оня народ, който се самоотрича и самоунищожава. Народ без доверие в силите си, без обич към своето, колкото и скромен и да бъде, е народ нещастен." (Иван Вазов)

Чат-пат дебют: Павлинка Тушлекова

Павлинка Тушлекова чете свои творби в Литературния салон на Читалище "Виделина"
Павлинка Тушлекова е една от най-активните участнички в хоровите състави на Народно читалище "Виделина" в Панагюрище, отдаден самодеец и отдавнашен почитател на литературата. В тазгодишното мартенско издание на инициативата Литературен салон "Виделина" се оказа, че не само обича да чете, но и пописва по малко в мерена реч. "Е, престраших се!", сподели тя, а по настояване на "Чат-пат" ни изпрати и две от своите творби, които прилежно къта в ръкописна тетрадка. С тези две стихотворения тя сама е преценила, че е добре да осъществи своето първо плаване сред обширните вълни на литературата.

Самодейци                
Патриотичните ни песни
на всички сякаш са известни,
но щом ги нашият хор запее.
то всеки в залата немее.

Защото ние - панагюрските хористи,
с души сме пламенни и чисти.
Патриотизмът в нас прелива
и в песните ни се разлива.

Затова от много фестивали
призови награди сме взимали.
И днес с особено вълнение
поднасям свойто преклонение!

Послание
Нас всички тук ни свързва песента
и обичта към музиката родна.
И нищо, че при нас е есента
и песента ни не е модна.

Те – песните на нашите деди,
не остаряват, вечно ще живеят,
че жив е всеки стих, устата що реди
и песните в сърцата ни живеят.

И нека чуят нашите деца
чудесните ни изпълнения,
и нека грейнат техните лица
от обич, гордост и вълнения.

Та щом отмине тази есен
и дойде вечната ни зима,
то трелите на наш`та песен
отново и отново да ги има.

Павлинка Тушлекова, 15 и 16.11.2013 г.

ЗА ДОМАШНАТА ФОНОТЕКА

Чудомир: Никой не е по-силен от слабостите си

Чудомир, автопортрет
„Една лъжа може да обиколи света, докато истината още си връзва обувките.“ Или: „Ако искаш да узнаеш цената на парите, опитай се да вземеш на заем.“ И още: „Какъв духовен подем! Писателите станаха повече от читателите, ловците — повече от зайците и рибарите — повече от рибите.“
Това са малка част от прозренията на хумористичния гений на българската литература и изумителен познавач на народопсихологията ни - Чудомир.
Чудомир е артистичният псевдоним на Димитър Христов Чорбаджийски (1890 – 1967), който приживе бързо става известен с кратките си хумористични разкази.
Роден е на 25.03.1890 г. в с. Турия, Старозагорска област. Завършва Държавното художествено-индустриално училище в София (1913). Участва във войните, работи като гимназиален учител в Казанлък (1920-1933), специализира рисуване в Париж (1929-1930). До смъртта си (26.12.1967) е председател на читалище "Искра" и директор на Историко-етнографския музей в Казанлък. Член е на Върховния читалищен съвет (от 1938).
Първите му изяви в печата (1907) са карикатури и римувани злободневки, следват фейлетони, разкази, епиграми. Кратките хумористични разкази на Чудомир го правят изключително популярен и те не слизат от читалищните сцени, а книгите му за кратко време претърпяват многобройни издания: "Не съм от тях" (1935), "Нашенци" (1936), "Аламинут" (1938), "Кой както я нареди" (1940), "Консул на Голо бърдо" (1947) и др.
Освен като писател и художник, Чудомир оставя име и като изследовател краевед, с изключителни приноси за музейното и читалищното дело.
Ето още малка част от неговите умотворения, които е подходящо да си припомняме не само на 1 април, а всеки ден - понеже сякаш и днес живеем във време на лъжи, но с все по-малко хумор и още по-малко сатира. А те са ни необходими повече от всякога.
„Казват, че народите са като децата – не обичат да им се чете морал, а искат да стигнат до истините, развличайки се. Казват още, че ако сатирата е хирургическият нож, то хуморът е „сладкият мехлем” за раната. Щом е така, не остава друго освен да си пожелаем този сладък мехлем да се произвежда масово и да се продава под път и над път, защото у нас има още много рани за лекуване.”
„Даже и лъвът е заставен да се пази от мухите.“
„Дяволът бил баща на лъжата, но забравил да я патентова и затова сега предприятието му страда от свръхконкуренция.“
„За лоши кучета в село питай циганките, за хубаво вино — попа.“
„Идеите са като брадите — мъжът ги придобива, когато достигне зрелост.“
„Каква приятна тишина би настъпила, ако хората говореха само това, което са добре премислили.“
„Каквото нареди дядо господ, това става. Решил един ден животът на Адама да не бъде толкова дълъг и толкова щастлив и създал Ева.“
„Където има брак без любов — там има и любов без брак.“
„Мъжът започва да дири ум в жена си чак след като е опитал всичко друго у нея.“
„Най-празният от нашите дни е оня, в който не сме се смели нито веднъж.“
„Не гребенът реши главата, а времето.“
„Никой не е по-силен от слабостите си.“
„Някои мислят, че единственото нещо, което им е нужно, за да водят дискусия, е устата.“
„Няма лекарство за раждане или смърт, затова нека се порадваме на промеждутъка.“
„Обичай ближния си, но остави жена му на мира…“
„Покаянието на лицемера е също така лицемерие.“
„Никоя порядъчна пчела не чака съвет от дървеницата как се събира мед.“
 „Прекалено дългата почивка е ръждясване.“


"Чат-пат"

С дух на възрожденец и апостол или Атанас Сугарев - Учителят

Атанас Сугарев
ГОЛЕМИТЕ ИМЕНА НА ПАНАГЮРИЩЕ

Атанас Димитров Сугарев (1898-1987) e родом от Панагюрище. Той е безкористен и всеотдаен краевед, историограф, журналист, музикант, общественик. Този скромен родолюбец – „Учителят”, както го наричат неговите съграждани, ученици и многобройни почитатели, отдава повече от 60 години за обществено-полезна дейност. Малцина са призваните за това. Атанас Сугарев е активен учител, просветител, възпитател, читалищен деец, публицист-документалист, сътрудник и редактор на вестник „Оборище”,  изтъкнат хоров диригент.
Запленен от магията на музиката, след Педагогическото училище в Панагюрище, преминава тригодишен курс в Музикалната академия в София в класа на известния български композитор и музикален педагог Добри Христов.
През1920 г. Атанас Сугарев поема ръководството на основания от Борис Костурков предната година четиригласен смесен хор, а от 1926 г. е ръководител на музикалното дружество „Средногорски звуци“.
Заедно с Лука Зумпалов и местни сили поставя на Панагюрска сцена популярни руски и унгарски оперети, като „Наталка-Полтавка“, „Янош Хусарят“ и др.
При учредяването на Околийския читалищен съюз през май 1942 г. за негов председател е избран тъкмо Атанас Сугарев, който през 1943 г. на панагюрска сцена организира концерт с участието на голямата оперна прима Елена Николай. И след 1944 г. ръководството на съюза е поверено на него.
Атанас Сугарев е родоначалник на музейното дело в Панагюрище. В статия, публикувана във вестник „Оборище“ през януари 1970 г., родолюбивият панагюрец споделя за раждането и реализацията на идеята за създаване на Панагюрския музей: „В редакционна статия на 1 октомври 1940 г. под заглавие “Музеят ще бъде открит”, в. “Оборище” откри кампанията за събиране на старинни предмети, оръжия, етнографски материали и други… На 3 май 1943 г. - денят на Априлското въстание, след общонародното тържество на площад „Георги Бенковски”, музеят “20 април 1876 г.” е открит за хилядите посетители.“ Впоследствие читалищният музей е основата за успешното развитие на музейно дело в Панагюрище.


Атанас Сугарев е известен като автор на редица ценни студии, монографии и отделни статии, които са важна част от духовното наследство на Панагюрище, сред които: „Левски в Панагюрище и Панагюрския край“, „Съединението на княжество България и ролята на Панагюрище“, „Кърджалийските нападения над Панагюрище“, биографиите на Деян Белишки - главният шивач на Априлското въстание, на Поликарп Чуклев – духовникът революционер и сподвижник на Левски и други.
Особено ценни са статията на Атанас Сугарев „Ролята на читалище „Виделина“ в обществения и културен живот на Панагюрище“ (1956), както и книгата „Виделина“ - огнище на българщината и средоточие на будната мисъл. Сто години народно читалище „Виделина“ - Панагюрище. 1865-1965“, издадена в съавторство със Златко Попзлатев през юбилейната 1965 г.
На 12  юни 2014 г. пред панагюрска публика е представен сборник с негови краеведчески изследвания за историята и фолклора на средногорския град „Из близкото и далечно минало на Панагюрище“. Той е на база съхранен богат архив от над 1000 страници, предаден на Историческия музей в Панагюрище, БАН и Народна библиотека „Св.св. Кирил и Методий“. Подборът на материалите - ценни студии, монографии и отделни статии, които да бъдат включени в книгата, е отнел около 30 години - работата започнала още през 1984 г. от синовете му Николай и Димитър Сугареви.
За заслугите си към Панагюрище, Атанас Сугарев получава голямо обществено признание от своите съграждани, както и от изтъкнати наши учени, литератори и общественици, като акад. Иван Дуйчев, проф. Ефрем Карамфилов, проф.Стоян Джуджев, Мерсия Магдермот, Симеон Радев и пр.
Носител е на много отличия, но по-значимите са златна значка „Отличие за културна дейност“, златна значка „Отличие за читалищна дейност“, сребърен орден „Кирил и Методий“, златен почетен знак на общината „За заслуга към Панагюрище“ - първа степен (1978), почетни грамоти и други.

Нина и Иван Радулови,
из книгата "Във вълшебната виделина на театъра. Хроника на сценичния живот в Панагюрище"
Да популяризираме Панагюрище сред чужденците

Рисуването - съдба на Кръстьо Руйнеков

Картини от Кръстьо Руйнеков. Най-долу: "Автопортрет"
Кръстьо Тодоров Руйнеков е роден на 21.05.1952 г. в с. Бояново, Ямболско. Завършва Художествена гимназия, а след това и живопис в Художествената академия в София.
За него проф. Петър Михайлов казва: ''Талантлив студент, който се отличава както в цветовото изграждане на етюда, така също и в решаването на композицията и рисунката. Убеден съм, че е от малцината, за които изкуството ще бъде съдба.'' Композицията ''Райна Княгиня'' на Руйнеков е високо оценена и получава отлична атестация от Академичния съвет.
След завършване на Академията през 1976 г. младият художник пристига в Панагюрище и става главен художник в Общината. Тук той създава редица картини, посветени на героичното минало на града. Някои от тях са притежание на Градския исторически музей.
През 1984 г. се мести отново в София и работи като преподавател по Изобразително изкуство няколко години, а след това е на свободна практика.
Руйнеков има няколко самостоятелни изложби в България и една в Ню Йорк, участва в общи национални изложби. Негови картини се намират в много частни колекции в България, Франция, Германия и Япония. Умира на 55 години в София след кратко боледуване.
Източник: bulart.weebly.com

Да популяризираме Панагюрище сред чужденците

Ателие: Петя Узунова