Вижте и чуйте: В горнилото на Априлий: Предсмъртните думи на Левски
"Тежко на оня народ, който се самоотрича и самоунищожава. Народ без доверие в силите си, без обич към своето, колкото и скромен и да бъде, е народ нещастен." (Иван Вазов)
Чат-пат виц кьоше: Молитва за дъжд!
"Чат-пат" обявява
Национален конкурс
за написване на текст за песен с поп-религиозно съдържание
под наслов "Молитва за дъжд"
Конкурсът е комерсиален, изпратете си банковите сметки!
Вземете пример от Ицо Фрица и ни изпратете своите творби!
Мото на конкурса:
"О, неразумний юроде, поради миризмата ли се срамиш да се наречеш панагюрец?"
Цел на конкурса:
"Да не ни се въвонят и душите!"
Мото на конкурса:
"О, неразумний юроде, поради миризмата ли се срамиш да се наречеш панагюрец?"
Цел на конкурса:
"Да не ни се въвонят и душите!"
* * *
Имам си една мечта
от чешмата ми да потече вода,
чиста, бистра без ръжда,
ей такава -сякаш е от язовира.
Седя и чакам ден и нощ
поредната "авария" за лека нощ.
И ето гръмва "точката" гореща,
поредната "авария" ни е насреща!
Кога ще мога, питам аз,
да се изкъпя без да ползвам тас,
под душа със сапунче във ръка,
а не с леген и кофите с ръждясала вода?
Ицо Фрица
От Агенцията за закрила на мъжете и Задругата "Майки за синовете си" подеха почин за подпомагане бедственото положение на панагюрци, като ги приканват да се откажат да са "столица на Вселената" с обещанието да ги поемат у столицата... :)
Участвайте в конкурса, за да докажем, че все пак сме столица!... Пък да видим на какво!?
Поетични диалози между Станчев и Лунгарска
* * *
Някъде бяха тръшнали врата.
Чувствата ти потърсиха мене.
Постлах на надеждите
и отключих душа.
Видях, че на прага не свети...
Иван Станчев
По средата на нищото...
По средата на нищото расте
цветето на нашите желания.
Поливам го със звезден прах.
Когато заискри, правя си хербарии.
Пътувам нощем към съня ти.
Поглъщаш дните ми.
Целувам вятъра,
ухаещ на усмивката ти.
Рибарска мрежа съм изплела.
Внимателно пристъпвай.
Копринените нишки да не скъсаш,
че инак как ще разпознаеш
в съня ли те спохождам
или на яве те прегръщам.
Тотка Лунгарска
Някъде бяха тръшнали врата.
Чувствата ти потърсиха мене.
Постлах на надеждите
и отключих душа.
Видях, че на прага не свети...
Иван Станчев
![]() |
| Тотка и Иван по време на една от срещите на "Чат-пат", снимка Стоян Радулов |
По средата на нищото расте
цветето на нашите желания.
Поливам го със звезден прах.
Когато заискри, правя си хербарии.
Пътувам нощем към съня ти.
Поглъщаш дните ми.
Целувам вятъра,
ухаещ на усмивката ти.
Рибарска мрежа съм изплела.
Внимателно пристъпвай.
Копринените нишки да не скъсаш,
че инак как ще разпознаеш
в съня ли те спохождам
или на яве те прегръщам.
Тотка Лунгарска
ФОТОГРАФИЯ: Надежда за дъжд
Краят на юли. Панагюрище е в жесток воден режим, нарушаван от постоянни аварии по магистралния водопровод от река Марица. И въпреки това изкуството живее. Чувството за красивото не умира. Както и точният усет на панагюрци към злобата на деня, към притчата.
"Браво на юнака... Сега гази калната вода, вкъщи ще го мият с червено-кафявата... И когато дойде време да я спрат, може би ще се появи чистата вода.Детето не знае, но е герой от една добре позната ни приказка."
Тонка Кесова
(По материали от групата на "Чат-пат" във Facebook)
![]() |
| Под мостовете не шумят реки, снимка Мария Бегова |
![]() |
| Радостта на едно хлапе, докато се стичат стотици литри вода..., снимка Райка Йорданова |
![]() |
| Облак е името на надеждата..., снимка Мария Бегова |
![]() |
| Искам в локвата с вода... вкъщи капка няма!, снимка Райка Йорданова |
Тонка Кесова
(По материали от групата на "Чат-пат" във Facebook)
Дебют: Станислава Арбалиева с "Дяволски ангелско"
![]() |
| В село Баня, снимка Станислава Арбалиева |
Дойдох и взех това, което ми трябваше. Дългата ми подредена коса, сините очи и ангелско изражение те заблудиха и аз ти отнех най-скъпото. Сега вървя по тясна уличка, вятърът разрошва косата и дразни очите ми. Присвивам клепачи, но още те виждам. Пред мен е онази гледка, в която ти рониш тежки сълзи, а те превръщат пепелта в кал. В главата ти гъмжи от въпроси... Смяташ, че животът ти е измислица. Ах, каква драма. Нагледала съм се на много такива. Ловко откраднах хиляди сърца като твоето.
Продължавам да вървя по тясната уличка, но ти не спираш да ридаеш. Усмихвам се. Но ти не смятай, че съм безчувствена. Някога и аз бях като теб - мечтаех и обичах, копнеех и се вричах на непознати. Но и моето сърце беше откраднато. Затова тръгнах и аз да крада, за да компенсирам липсата. Може би започнах, за да си върна моето или просто за да забравя празнотата.
Не се чуди дявол ли съм, ангел ли съм. Все тая. Сърцето ти ми трябваше. Дойдох и взех нужното. Откраднах го дяволски ангелско.
Тачката, кор. от Баня
(Станислава Арбалиева )
______________________________
Станислава е един от новите членове на групата на "Чат-пат" във Фейсбук, родом от панагюрското село Баня. Предложи ни няколко свои поетични творби - предимно интимна лирика. От тях най-много ни допаднаха няколко импресии (поезия в проза) и избрахме да започнем представянето на нейното творчество в "Чат-пат" именно с "Дяволски ангелско"
Абонамент за:
Публикации (Atom)







