Рада Панчовска - "Оборище"

Рада Панчовска

Оборище

1

Облаци, пътеки - планина.
Тишина, белязана с позлата,
в която преброява вятърът
редиците от слънчеви ками,
забити в имената.

2

Място като всяко друго
в родината -
несравнимият пейзаж на всяко детство,
прикрит зад тетивата на комините,
паметни места с печат на топла грижа
в разпиляната жарава на деня,
на живота твърдините свидни.

3

Нощем духовете драскат опакото на луната
с бойките си викове,
с втренчени очи обръщат ръкавицата
                                   на въздуха
в обратното на свят,
събират се в гърба на перспективата
и средство за спасяване от страх -
далече от утехата на живите -
избират вяра в тях.
                                О, може би
тук бунтовници отново стискат в шепа
пламналите си глави...

4

Сега - това е крайна точка в плановете
                                            за екскурзии,
идват шумни,
идват с впечатления от бензин,
бързо идват в смяната на делници обикновени,
с дълги откоси от смях в багажа (зареден
                с най-необходимото за случая),
свенливо
дъвчат сандвич в лоното на славата
              и отминават
      като пъстри хвърчила в жиците,
      като млада луна в романс.

5

Такава е съдбата на отбраните
                          от хрониката имена:
записват ги прилежно на стрелка,
продават изгледи с витринен гланц,
не рядко в ребус чакат своя
търпелив читател,
приветстват ги на спортния екран,
достойно кичат хижа и плакат
и в указателя на всеки срещнат град
по тях намират близки и познати.

6

О, скъпите места надменно ни посрещат
с дълголетие,
което тяхното величие кове
от крехките възторзи на онези,
които ги прославят.
Те гордо сред поклоните мълчат
на шепа почитатели
и чакат,
чакат.

7

Гласове затрупва буковата шума
с остра жар,
предназначена да забие нож в сърцето
                                        на поробителя.
Бляскат погледите в съзаклятие,
знамето горчи
от сълцзите на допрелите плата му
                                            до гърдите си.
Конете хрупат историческо сено и зрее
пожарът на столетието.
Закриля ги небето.

8

Десет дена - народ!
Достатъчно е на роб: свобода.
А тя мирише на барут
                                 пред розата.
Черешови дула цъфтят,
          решени на последвалия ход,
          удавен в пепел.
Гранита посветяват за свидетел.

9

Затова Оборище с грижлива тишина
пази вековете
и тайния възторг в сърце на бук
под чадъра зелен на април,
и ден за гласове, вдълбани като грижа,
и паметен момент,
определен за преповтаряне на святото,
което се побира без остатък
в ръст най-обикновен.

10

Героите не спят под камък вечен
в отечеството, сред което
скъпи нам
места, обвеяни с човешкото величие
пришиват своя ореол
на венците.

Стихове Рада Панчовска

Всички материали, посветени на Априлското въстание вижте тук
Повече за Рада Панчовска и още поезия от нея четете тук и тук