 |
| Маргарита Петкова |
"Всеки неин стих звучи като предвестие" славослови я друг колос на съвременната ни поезия - Любомир Левчев. "Тази Маргарита, тази изящна душа, истинска във всичко, като че ли е измислена от някой Гьоте, за да я противопостави на дяволското здравомислие", казва още той. Богдана Карадочева пък, изпяла десетки песни по нейни стихове, смята, че "нейната поезия е страхотна - земна, градска и сантиментална, с рефлекси и драми".
И наистина, Маргарита Петкова има уникален стил. През вратите на нейната поезия шумно нахлува делникът - с неговите проблеми и неговия език. Така се раждат земни, нерядко скандални, запомнящи се и много истински стихове за любовта. Толкова истински, че си личи: всичко това действително е изживяно - в "Бермудския триъгълник" на любовта. (Както, прочее, се казва една нейна по-късна антологична, поетична книга.) А в потвърждение на всичко това самата Маргарита Петкова казва: "Аз съм жена, дарена с много любов. Благодаря на Господ за всички тези мъже, които са ме обичали!"
________________________
С Маргарита Петкова се запознаваме случайно и тя не помни тази първа наша среща. Нашият общ приятел - поетът Иван Станчев, ме заведе в една студена зимна вечер на 1997-ма във Военния клуб в София, където имаше някакъв концерт-промоция на млади певци. В самия му край красива жена със страхотни сини очи дотътри стол на сцената, седна аристократично, метна крак връз крак и с френско "р" започна да рецитира за "голямото плюскане за нейна сметка", за "поредния посред чумата пир", когато "всеки кръгъл и ръбест идиот предъвква нейното име и го клейми"... Залата потъна в онова особено мълчание и абсолютната тишина на обсебването, когато и мушица да бръмне, ще я чуеш. Всеки поглед бе предназначен за жената на сцената - фучащата й поезия бе обзела всички:
И ще тресне внезапна метафора
по преялите с мен търбуси:
щом кръвта ми е комка, а тялото - нафора,
и след този кръст ще възкръсна!
(Из "Тайната вечеря")
...Но в суетнята - фатално забравихте,
че аз съм Дама спатия.
Тесни и къси са ви ръкавите -
няма как в тях да ме скриете.
Като любимка на всички влъхви
ще ви го кажа на срички:
- Повече нямам време за блъфове.
Всичко на масата! ВСИЧ-КО!!!
(Из "Блинд")
И концертът, и певците отидоха... "по дяволите" (образно казано, в стил Петкова). Всеки си тръгна с една Маргарита и с нея си легна...
А ние - тайфата и тя - от дума на дума и от градинката пред "Кристал", та - в "Максим" (ресторантът-мазе-камерна сцена на Военния театър). Там Маргарита през цялата вечер общуваше не само с нас, но и с всички в ресторанта - с поезия - на водка, разбира се.
В такива моменти човек разбира какво е да си поет по рождение и римата да е естественият ти изказ. А тя говореше дори на прозаични теми в рими. Оказа се, че Маргарита си е такава, особено пред много хора и когато... разговорът потръгне.
Такава бе и тя на няколко пъти в Панагюрище, когато представяше собствените си книги или някой поет (макар Левчев да не е просто "някой") от кръга на издателство "Захари Стоянов".
А личността й... Какво за нея?... Просто четете поезията й, защото всичко е там, и я обичайте - нея - жената, мъжкараната, любовницата, поетът, приятелката... цялата.
Всичко може да бъде изписано за Маргарита Петкова, само не, че не е истинска - във всеки момент, до кръв и кости. А че е нова (и още е), съвременна, непокорна, парадоксална, остра, докато всъщност е нежна - това е сигурно.
Първата й книга е споменатата вече и емблематична "Дива къпина" (1983).
"Като дива къпина съм - предупреждавам.
Когато нехайно посягат към мене - умея до кръв да ранявам."
(Из едноименното стихотворение.)
 |
| С Дончо Цончев (горе); с Вежди Рашидов, Сергей Игнатов, Антон Дончев и Орхан Памук (по-долу) |
 |
| С Богдана Карадочева след поредната среща с читатели. Богдана често присъства... |
В началото на новото хилядолетие също рядко я търсят за интервюта; днес вече не е така, защото няма как талантът й и човеколюбието й, най-вече, да бъдат пренебрегнати.
Що се отнася до "тънката нишка", свързваща я трайно с Панагюрище - можем само да благодарим на топлите човешки отношения, които обикновено се зараждат между приятели.
 |
| С част от панагюрското литературно братство |
Преди това обаче, понеже "поезията е жертва пред олтара на човешката душа", както се изразява един съвременен мъдрец, Фондация "Съкровищата на Панагирик" я удостои с наградата "Златната амфора". Това се случи в НДК в средата на ноември 2009-та на официалното представяне на поетичната й книга "Всичко", включваща избрани творби и издадена от ИК "Захари Стоянов". Наградата бе връчена от председателя на фондацията Иван Станчев с мотива "за приноса й в обогатяването на българската литературна съкровищница, изкуствата и ...вдъхновение". "Златната амфора е символ на побратимяване, а Маргарита Петкова - жрица на побратимяването, приятелството и любовта", допълни Станчев. Тя получи от него още, както той се изрази, "дарове от тракийските басилевси, от Панагюрище - града на Богородица и вси светии, и от... Савската царица".
На представянето в НДК присъстваха титани на българската поезия като Георги Константинов, Ефтим Ефтимов и Валентина Радинска, но и представители на по-младото поколение български поетеси като Камелия Кондова и Мая Далгъчева. Маргарита Петкова бе поздравена от бардове с китари, както и от близките си приятели Хайгашот Агасян, Стефан Димитров, Богдана Карадочева, дори от фолкзвездата Ивана, дошла да изрази лично възхищението си към таланта й. Вечерта бе водена от издателя на Маргарита - Иван Гранитски, а стихове от книгата поднесоха, разбира се, самата тя, както и актьорът Вели Чаушев.
 |
| С Добромир Банев |
Вече няма човек в България, който да не знае, че тя е автор на текста на прословутата песен на Богдана Карадочева "Иване", както и на спечелилата преди години първа награда на фестивала "Бургас и морето" песен "Балкански синдром", изпълнявана от Тони Димитрова. Но преди десетина години това съвсем не беше така. Всъщност, Маргарита има поне 30 стихотворения, посветени на Ивановците и поне два пъти по толкова песни по нейни текстове.
Затова Петкова често е сравнявана с култовите поетеси Миряна Башева (която след като прекратява официално с поезията, става редактор на отдел "После" във в. "Сега") и Валентина Радинска (бивш член на НСРТ от първото му издание), но е права когато пише:
Мъжка работа, казваха, е да гониш Парнас,
то не е като манджи и плетки...
Аз обаче с летящ старт пришпорих Пегас -
барабар Петкова с Мъжете.
За последния свой ден не мисля със страх -
знам си мястото на небето:
Бог Отец, Бог Синът му, Свети дух и до тях
барабар Петкова с мъжете.
(Из "Едно налице, две наопаки")
Така сама се нарежда на друго ниво, осъзнала силата си на поет и на жена. И Иван Гранитски сам с удоволствие я споменава сред поетите, а не сред поетесите на България, както съм го чувал да казва - отново веднъж в Панагюрище. Вероятно заради това е и пренебрегвана от болшинството спецове в критиката и отбягвана от литсписанията. Макар да е доказала, че не прави чупки в кръста - нито със себе си, нито с поезията си. За поезията й почти няма рецензии, да не говорим пък за някакво друго, по-сериозно изследване.
Такива - подобни на мене - жени
най-често изгарят на клада.
Заключват ги зад манастирски стени.
Убиват ги с камъни по площадите.
(Из "Небаладично")
Е, още не е пребивана (в буквалния смисъл) заради творенията си, но жените поетеси не я харесват. "Мъжкарана", разправят. Докато тя си остава едно от малкото мъжки момичета не само с приноса си в новата ни литература, но и в живота - грижи се за три деца и... безброй мъже.
И който я познава, я обича.
Задължително,
без уговорки.
Стоян Радулов
Антология
* * *
...Събудих се в очите ти. За първи път в очите ти осъмнах.
По въздуха разбрах, че си се върнал.
Само не викай така от щастие - ще се събудиш!...
* * *
Аз не съм Христовата невеста
за родения на Бъдни вечер.
Аз съм тази, дето й е лесно
да общува с тропици и глетчери,
да се разпростира помежду си,
ако някой я люлее в скута
и мъже да прави от евнусите
ей така, за няма пет минути,
да отхвърля всичките възможности,
за да избере непоправимата
и до края кръста си да носи
не от келешлък заради името,
да си слага пръста, баш където
скърцат я врати, я отношения,
до среднощ на масата да свети
и да спи като новородена...
Аз съм просто не така библейска,
както някой може би ме иска.
Аз не съм Христовата невеста
аз съм Разказвачката на приказки.
И Кентавърът е луд по мене
по езически и по мъжествено.
Ставам за Мария-Магдалена,
никак за Христовата невеста.
Платено съобщение
За да си гледате вашата работа,
вместо да ме предъвквате тайно:
кога съм силна, кога слаба,
кога съм трезва, кога - пияна,
с кого се смея, кого оплаквам,
кой ме целува в тъмното,
кой ми заспива на рамото ласкаво,
под чии мигли осъмвам,
с колко захар си пия кафето
и кой ми вгорчава дните,
наистина ли са дяволски светли
очите ми ненаситни,
кого наяве наричам "мили",
кого ранявам с усмивка
и каква е все пак фамилията
на Оня Иван - от стиховете ми,
дали във Петрич или във Варна
ще пална някому къщата,
ДЕКЛАРИРАМ, че всичко е вярно.
Внимавайте като преглъщате.
Из "Неприлична поема"
...Дълго в очите ти падам
и ни запраща нощта
в деветия кръг на ада -
първият на любовта...
Девет седмици и половина
Той дори не разбра, че си тръгвам от него,
а не просто се качвам в трамвая.
Любовта върху релсите легна,
но той нямаше как да го знае -
беше тръгнал с привичната бърза крачка,
до секунда разчел даже миговете...
Аз изохках и свих клепачи -
беше влязла в окото ми мигла.
Но успях да я скрия зад бретона си рошав
миг преди в сълза да се срути.
Обичах го точно 66 нощи,
12 часа и 5 минути.
Стихове Маргарита Петкова
***
...Защо без тебе, ей, някоя Маргарито,
кой мъж и кога нещо е правил голямо?...
Дончо Цончев, из "Удавникът"
