"Тежко на оня народ, който се самоотрича и самоунищожава. Народ без доверие в силите си, без обич към своето, колкото и скромен и да бъде, е народ нещастен." (Иван Вазов)

Лятно време - в окото на урагана с мечти за море и любов

Окото на урагана

Е добре, Капитане, аз какво съм -
на пристанището - любов,
           на поредния бряг - момиче?
Всички твои илюзии тази нощ са на косъм
от окото на урагана "Обичам те".
Капитане без кител, заседнал на сушата,
тази дълга вълна Господ сам ти я праща.
Океанът от делници кой ще хване за гушата,
ако ти - не дай, Боже! - точно ти се уплашиш?
Дай команда "Най-пълен напред!"
                                           покрай рифовете
и от дрейфа спаси, Капитане, мечтите ми.
Нека идва деветият вал -
                                загърни ме със шлифера си-
има още живот в това старо корито!
Ураганът, внезапно застигнал деня ти спокоен,
като мойто око е зелен - значи за предпочитане.
Ти си вътре, в Окото. На сърцето - пробойна.
И потъваш в сейшите на гърдите ми.

Стихове Маргарита Петкова
Картина Пепа Машева

Няма коментари:

Публикуване на коментар