Всяка утрин от зарана улицата ни осрана
среща кози ескадрони, води ги брадат козел.
А от тях валят стотици кърлежи, мухи, бълхици,
и подскачат, и се стрелкат към телесната си цел.
Пръч навири крак, пикае, за настилката нехае,
после бодро рог накриви и уши припляска с кеф.
Следват го на всяка стъпка Дечка, Понка, Верка, Събка –
миските – кози използват тротоара за кенеф.
Пораздрусват сочно виме – пролет лято есен зиме,
като на парад минават ескадрон след ескадрон
и по улицата наша, замечтани в тучна паша,
сеят дръзки буболечки милион след милион.
Ето татък край кафето, кански изпищя детето,
и захлипано зачеса нафасулено краче.
А до него кака тупа яростно под минижупа
И си мисли: ”Ах, какво ли гаджето ще си рече”.
Ах, проклети ескадрони, мамата ми се разгони,
бърка в тесни панталони някакъв пъпчив младеж.
И от кмета до келеша целий град се гневно чеше
и по своему се бори с общоградския сърбеж.
Само пенсиите горди, оглавили кози орди,
гледат виметата пълни със надежда и копнеж.
Чоплят спомените стари и примляскват за попари,
влачат гумени клепари след брадатия кортеж.
Те ще влезат във Европа във една ръка със сопа,
И дори в Париж ще търсят де козата да пасе.
А градецът ни прославен пред дилема е поставен:
В крайна сметка ние що сме, град или Те Ке Зе Се?
Томи Наплатанов
На 4 юли в общината ще се състои общоградски дебат по темата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар