"Тежко на оня народ, който се самоотрича и самоунищожава. Народ без доверие в силите си, без обич към своето, колкото и скромен и да бъде, е народ нещастен." (Иван Вазов)

Когато една книга сбъдва "симфонията от мечти" на Иван Станчев и "небето е до колене"

„Името на изкуството е Безкрайна самота и затова критиката и хлевоустието не може да го досегне!...” С тези думи започна обръщението на Таня Михова към Иван Станчев на софийското представяне на неговата поетична антология „От икебана дървесата ги боли”. Но има и нещо повече: в творчеството си Иван може и да е самотен, обаче като проявление е обграден от множество приятели. Ето го и доказателството.


Най-после!
Откога ви търсех –
да се шовнем
в лудата кръчма...

(Иван Станчев)
 
 И слепите се спират пред вратата ти.
Докосват я със дланите горещи.
И шепнат стиховете ти - познатите, 
дарили ги с видения, любов и срещи...
После чакат ги отново тротоарите, 
...но те избират да са други и крилати...
Навярно чуват звънците ти - старите...
Да!... И слепите се спират пред вратата ти.
(Александър Пенчев, вместо предговор)

Няма нищо случайно – нито местата, нито хората, нито случките...
20 години (откакто се появи втората му книга „Мед с привкус на тамян или любов по време на СПИН”) Иван Станчев очакваше пишейки появата на третата и ето, че празникът му се случи. В ресторант „Рубаят” на Двореца (Народният, на културата) той посрещна приятели и почитатели, понеже нали „Ще дойде краят, но кога – кой знае? Да пием вино – истината май в това е”, както е казал големият автор на рубаи Омар Хаям.
По неговия си оригинален, чудноват, странен начин, Иван беше събрал своеобразна галерия от личности. И настъпи звездопадът... Нали знаете, че Иван отдавна подготвя поетичен сборник за приятелите си „Наричам ви Звезди”. Е, част от тях бяха дошли, за да споделят с него празника му.
Вечерта бе открита от поетът и писател Гриша Трифонов („Градовете, където не сме”, „По есенните улици на лятото”, „Югоизточната порта”). Но през цялото време вярна партньорка на сцената на Иван беше поетесата и негова голяма приятелка Виктория Катранова („Музикалната кутия”, „Пропастите помежду ни”, „Нова страница отварям”), позната вече добре и на панагюрското поетическо общество. Сърдечно, обично е това партньорство. Но, така е между приятели.
Любими стихове от Ивановото творчество прочетоха актьорите Светозар Кнезовски - Заро (Директор на частния Експериментален театър "Грифон" София-Париж), известен и като Черният Княз на българския театър, Антоанета Палазова от Пернишкия театър „Проф. Боян Дановски” и Иван Петков – Дуньо, актьор от Народния театър „Иван Вазов”. Прочее, Дуньо бе дошъл на среща с Иван и неговата поезия навръх рождения си ден, защото го смята не само за един от най-даровитите съвременни поети, но и за истинското „черно гардже” на българската поезия, както се изрази, което ражда особено много нови думи.
Задочно, чрез клиповете си на песни, написани по стихове на Иван Станчев присъстваше и неговият приятел Деян Неделчев, сдобил се с прозвището Икебаната тъкмо заради водещото стихотворение в Ивановата антология, написано обаче още през 80-те и включено в първата поетична книга на автора „Дяволден”. Прозвуча, разбира се, и реквиемът на маестро Никола Вълчанов, създаден по същото стихотворение и изпълнен от Камерния хор при БАН в памет на жертвите от Фокушима. Това бе и поводът присъстващите да чуят поздравителния адрес към Иван Станчев от Такаши Коидзуми, посланик на Япония в България.
Свои песни по стихове на Иван представиха изпълнителите Румяна Коцева („Мъжът е Април”,  „Ставам чучулига”) и Делян Дъбов („Лозена”). Истинска изненада поднесе и панагюрецът Стоил Атанасов, музикант и преподавател в ОШИ „Евгени Зумпалов”, който изпълни своята авторска композиция по Ивановото стихотворение „Бохеми”, посветено „на Джорджо и купонджиите” и включено в настоящата книга.
Сигурен съм, за Иван тази вечер беше като „симфония от мечти”, като „небето до колене”. Но той я заслужава, тъй като не веднъж през тия 20 години се е молел за „...такава нощ между Млечния път и паветата” и тихичко е викал: „Нищо не ми подарявай! Обичай ме”...
Е, Иване, обичаме те. Макар не всички да го показваме и да крещим ежедневно. Че ти ни обичаш, си знаем.
Честита трета книга, приятелю!
Чакаме следващите.

От Стоян Радулов, снимки Даниела Цветкова


Върви по ангелите
Нечии съдби разрешаваш,
моят живот обърка!
Обещаваш... И лесно го казваш.
За мен си староизтъркан.

Времето ми е свършило?
Че какво можем взаимно?
Аз изоставям мършата.
Звучи ли ти поименно?

Ти върви по дяволите!
Аз, дяволе, те благославям!
Обещанията ти са ялови,
а аз душата си не продавам.

Този път съм решен.
Вече не сме в едни пранги.
И не разбираш прощението,
аз тръгвам по ангелите...

Из „Тъганка”
Не избликват бардове като теб, Висоцки!
И актьори, палещи, комай вече няма.
Има герои медийни и мутри из социума,
и партийци. Обществото за достойни е нямо.
...
Няма млади под балконите за серенади.
Има улични музиканти – за хляба просят.
Влюбването не е като Марина във Влади.
Поколенията с лъжи и пари омагьосани.
...
И тръгвам в тъмното, бях лъган.
Натам, където път е нямало...
И с ясен отговор на „Да бъда или да не бъда”.
И с взривовете сърдечни на Хамлет.

Стихове Иван Станчев

Без Оборище нямаше да има Епопея през април 1876-та

Паметникът на Оборище с имената на участниците в събранието, 1930 г.
След неуспеха на Старозагорското въстание от 1875 г. започва подготовката на нов бунт. Главен организатор е Гюргевският революционен комитет, създаден в края на същата година. Предварителният план предвижда територията на страната да бъде разделена на пет революционни окръга: I – Търновски, II - Сливенски, III – Врачански, IV – Пловдивски (Панагюрски), V – Софийски (той на практика не функционира). Най-успешно подготовката за въстанието протича в Панагюрския революционен окръг. От 14 до 16 април (ст.ст.) 1876 г. в местността Оборище, на 11 км северозападно от Панагюрище, е свикано събрание на представители на всички комитети от този революционен окръг. Целта на провеждането му е да се обсъдят състоянието на извършеното до момента и да се решат някои важни въпроси за това, което предстои. Определена е датата на въстанието – 1 май. 50 години по-късно, Никола Станев описва това събитие в книгата си „Народни въстания през 1876 година“. Част от нея е публикувана на страниците на „Вестник на вестниците“ през май 1926 г.

Георги Бенковски
„Приготовлението за въстание трескаво се извършваше, ала и нетърпението на мнозина порастна.
Бенковски бързаше и искаше да изпревари другите окръзи. Панагюрският комитет, съставен от хора умни и предвидливи, какъвто беше образованият учител Павел Бобеков, настояваше да се не бърза, докато хората не се въоръжат и здраво не се приготвят. Въстанието не е играчка. Турската империя не е тъй слаба. Херцеговските въстаници са далеч и не могат да дойдат на помощ.
Според това водачите на въстанието се разделиха на две групи: Бенковски с хората си поддържаше въстанието да се вдигне на 1 май, или поне на народния празник Св. Кирил и Методий (11 май). Панагюрци пък искаха друга дата, но по-късно от 1 или 11 май. От Търново, Сливен и Враца пристигнаха известия, какво там няма нищо още готово. Гъстото турско население там даваше ухо, та трябваше да се работи бавно и предпазливо. По тия места българите бяха наплашени, та не разчитаха на успех ако прибързат. Апостолите от другите окръзи настояваха да се чака намесата на Сърбия.

Част от организаторите на въстанието, членове на 
Гюргевския революционен комитет. 
От ляво надясно: 1. Захарий Стоянов, 2. Стефан Стамболов, 
3. Стоян Заимов, 4. Никола Обретенов

Ала Бенковски беше нетърпелив. Някои го убеждаваха да почака, поне докато се върнат пратените за оръжие в Одрин и Цариград. Бенковски остана непоколебим. Той реши да свика народно събрание, по един представител от всеки комитет на Панагюрския революционен окръг.
Представителите почнаха да пристигат един по един уж за пазаря в Панагюрище и от там тайно се измъкваха и потъваха в пазвата на Раслатица планина (северно от града) до с. Мечка, дето се събираха в едно затулено, твърде красиво и живописно кътче, между високи дървета. В това именно скривалище беше свикано от Бенковски първото народно събрание в България, с гореща вяра в близката свобода на народа. Присъстваха от 58 села пратеници. На събранието беше повикан от Бенковски сливенският апостол Георги Икономов, за да види настроението.
Мястото и пътищата за Оборище, като сборно гнездо, бяха запазени от 400 верни въстаници под командата на техните началници. Близо до рекичката къкреха големи казани, в които опитни готвачи приготвяха ядене за народното събрание. Спиртните питиета бяха забравени.
Пристигнаха апостолите Волов и Г. Икономов. Най-сетне пристигна Бенковски с щаба си, двама писари и буйния свещеник поп Грую от с. Баня. Каблешков по болест остана в Копривщица. Вместо него дойде копривщенският хилядник учителят Найден поп Стоянов.
Бенковски, посрещнат на крака с викове „Да живее!“, гордо отседна от коня. Няколко пушки изгърмяха в знак на поздрав. Бенковски откри събранието на 13 април.

Участници в Априлското въстание при откриването на паметника през 1928 г.
Поп Грую, облечен във въстаническа форма, въоръжен със сабя и два хубави пищова на пояс, закле присъстващите, като ги караше подред да целуват кръста и сабята му. Въодушевлението беше голямо.
Събранието заседава три дни между вековните букови дървета. Обсъжданията ставаха бурно и възбудено. Всички бяха добри българи, добри родолюбци и всеки загрижено мислеше за успеха на делото. Големи препирни станаха за това дали подготовката на въстанието е достатъчна и кога да се вдигне народът. Панагюрските представители пак поддържаха, да се не бърза, защото въоръжението на народа било слабо. Да се чакат и другите окръзи. Нека се узнае кога Сърбия ще обяви война. За начина на въстанието имаше разни мнения. Едни предлагаха въоръжените въстаници да излязат в планината, там да се организират в здрава дисциплинирана бойна сила и като опрат гърба си на планината, да почнат борбата. Втори поддържаха обратното. Всяко село да дигне хората си, да се обяви свободно и да се пази от турците, като съседните села си помагат според нуждата. Трети настояваха да се дигне цялото население от окръга и да се събере в няколко укрепени места, под защита на въстаниците. Изпразнените села да се запалят.
Най-после събранието даде пълномощно на Бенковски, по силата на което той стана главен разпоредник и главнокомандващ с неограничени права.

Честване годишнина от въстанието
Щом получи главатарството, Бенковски поиска събранието да реши:
а) Да се побърза ли с въстанието, или да се чакат другите окръзи и Сърбия?
б) Кой има право да обяви въстанието?
в) Кой да изработи план на въстанието?
Тези въпроси бяха много важни и мъчни за бързо разрешение. Затова събранието избра една дванадесеточленна комисия, която трябвало да обмисли и реши поставените въпроси. По въпроса кой има право да обяви въстанието, всички се съгласиха, че това е работа на апостолите, а най-вече на Бенковски, като началник. Ала Бенковски разясни какво нуждата може да поиска бунтът да се дигне всяка минута. Съгласиха се върху следното: комитетите в градовете и селата ще чакат писмено съобщение от апостолите и главната комисия в Панагюрище. Денят, в който ще се дигне въстанието, ще се яви на време с червено-кърваво мастило.
След закриването на събранието в Оборище, всички представители се разотидоха. Избраната комисия от 12 души се събра в Панагюрище на скрито място да извърши работата, която ѝ възложи събранието. Тя се преименува на „Временно правителство“.
Правителството реши:
1. Въстанието да се дигне на 1 май.
2. То ще обема 6 центрове: Панагюрище, Копривщица, Карлово, Перущица, Брацигово, Батак и гарата Еледжик.
3. Да се скъса железопътната линия Белово-Пловдив и да се съборят важните мостове.
4. Да се подпалят главните градове, дето можело да се събере много турска войска.
5. Забранява се убиването и подпалването къщите на мирните турци, както и ограбването на имота им.
6. Който си позволи насилие на жена, грабеж, убиване на мирни турци, предателство, незачитане на Временното правителство, се застрелва с 6 куршума.“
(„Вестник на вестниците“, май 1926 г.; по книгата на Никола Станев „Народни въстания през 1876 година“)

Тодор Каблешков
Но както често се случва в историята, нещата не вървят по план. Осведомени за подготвяното въстание, властите изпращат заптиета в Копривщица и Панагюрище, за да арестуват ръководителите му. Като следва взетите на Оборище решения, Тодор Каблешков свиква комитета в Копривщица на извънредно заседание и обявява въстанието преждевременно – на 20 април 1876 г.

Въпреки че завършва с тежко поражение, над 30 хил. жертви, стотици опожарени и разграбени селища, Априлското въстание има огромно политическо значение. Българите показват на света непоколебимата си решителност за извоюване на своята свобода и независимост.
Събранието в превърналата се в историческа местност Оборище остава в хрониките като Първото българско Велико народно събрание. Това гласи и надписът на паметника, издигнат през 1928 г.

Автор Илиана Иванова, източник "Изгубената България"

Паметникът на Оборище днес, март 2015 г.
ДА ПОПУЛЯРИЗИРАМЕ ПАНАГЮРИЩЕ СРЕД ЧУЖДЕНЦИТЕ В СОЦИАЛНИТЕ МРЕЖИ.ОТИДЕТЕ НА СТРАНИЦАТА "ОБИЧАМ ПАНАГЮРИЩЕ. ВИЖ ГО И ТИ" - LOVE.PANAGYURISTE - ВЪВ ФЕЙСБУК И СПОДЕЛЯЙТЕ ПЛАКАТИТЕ НА ГРАДА СРЕД СВОИТЕ ПРИЯТЕЛИ И В СВОИТЕ ГРУПИ. ДА ПОКАНИМ "ЧИТАВИТЕ" ХОРА НА ГОСТИ:

This page is to promote the town Panagiurishte in Bulgaria, Europe. It is a town with a rich and ancient history, unique culture and hospitable people. See it and love it.

В самобитния свят на художника Стоян Домусчиев

Картини от проф. Стоян Домусчиев
Стоян Домусчиев е роден на 13 юни 1935 г.  Завършва Националната художествена академия, специалност живопис, с отличие и похвала. Отличаван е с първа награда за композиция, както и с други награди от общоакадемични конкурси. Специализирал е в Москва и Санкт Петербург. Участвал е в национални изложби в страната и в чужбина: Германия, Чехия, Унгария, Русия, Румъния, Ирландия, Македония, Финландия. Самостоятелни изложби в София - галерия „Средец“ на Министерството на културата (2008 и 2009), залите на СБХ, в галерия „Райко Алексиев“, в Културно-информационния център на Германия, Военномедицинска академия и Централния дом на армията.
През 1999 г. участва в колективна изложба в Дъблин, Ирландия, под патронажа на съпругите на президентите на двете държави. Участва в международни пленери в България, Германия и Македония. Творби на проф. Домусчиев са притежание на НХГ, СГХГ, музей „Рилски манастир“, Министерството на външните работи, Министерството на отбраната, Военноисторическия музей, Медицинска академия, областни и градски галерии в България.
Проф. Стоян Домусчиев е дългогодишен преподавател по рисуване в Националната художествена академия. В продължение на 8 години е бил заместник-ректор по учебната работа на академията, участвал е в методическото направление към Съвета за висше образование в страната. Бил е главен специалист за художествено образование в дирекция „Училища по изкуствата“ към Министерството на културата. Заемал е длъжността заместник-директор и директор на дирекцията.
Проф. Домусчиев е участвал в редица научни конференции в страната и в чужбина по проблемите на образованието. Негови творби, статии и доклади са публикувани в редица печатни издания и сборници. Автор е на монография за художника Марин Георгиев Устагенов. В съавторство с проф. Михаил Енев разработва проблемите на учебната рисунка за 100-годишния период от развитието на Националната художествена академия.
Носител е на орден „Кирил и Методий“  I степен, както и на други отличия.

Проф. Стоян Домусчиев при откриване на изложба в София
От ляво на дясно: доц. Атанас Шопов, проф. Стоян Домусчиев и Юлиян Митев в Панагюрище
Проф. Домусчиев разговаря със своя студентка при откриване на изложба в галерия "Академия"
В юнската седмица на изкуствата в Панагюрище през 2013 г. Стоян Домусчиев показа изложбата "Завръщане". Тя бе подредена в галерийната зала на Историческия музей и открита от неговия директор доц. д-р Атанас Шопов. За Домусчиев като художник и творец говори изкуствоведът Юлиян Митев. Тогава проф. Стоян Домусчиев дари на Панагюрище една от творбите си - "Панагюрка", като сподели, че ще бъде щастлив ако тя намери място в бъдещата галерия на града.
"Чат-пат"