"Тежко на оня народ, който се самоотрича и самоунищожава. Народ без доверие в силите си, без обич към своето, колкото и скромен и да бъде, е народ нещастен." (Иван Вазов)

Бележити панагюрци: Петър Карапетров - бащата на панагюрската "книжница"


И този един от най-заслужилите панагюрци е изпуснат от официалния културен календар на община Панагюрище за 2014 г. Нищо, че не е кръгла годишнина нито от рождението му (17 юни 1845 г. в Панагюрище), нито от деня на неговата кончина (2 март 1903 г. в София). Понеже делата на хора като Петър Карапетров са отвъд времето и пространството и са без значение от датата.
Както пише Камелия Иванова в своята колонка в сайта "Буквите": "Ама избрал и той дата да се слее с онези, за които е писал." Затова, като уважение към личността му, и за да знаем откъде и от кого тръгва съвременната панагюрска културна история, нека видим какво още ни е споделила Камелия за него.
...
В Уикипедия има скромна статия за Петър Карапетров, от която ще разберете, че той е български публицист, печатар, книгоиздател, редактор на в. „Ден" и историк на Панагюрище. Там ще прочетете, че се е родил в семейството на заможни джелепи. (Знаете ли значението на тази дума?)*
Петър Карапетров учи в родния си град. По това време там е отворило врати мъжкото училище, в което по идея на учителите Йордан Ненов и Атанасий Чолаков се урежда и една „книжница" - днес я наричаме библиотека. В нея са събрани ръкописи от различни епохи и народи - български, руски, гръцки, турски. Намират се и черковнославянски книги. От тази „книжница" се ползват учителите и учениците на мъжкото училище. Тогава, все още, и едните, и другите са имали жажда за книга и знание. Все пак, годината е 1851.
Няколко години по-късно, на 11 май 1860 г. с пламенна реч учителят Никола Харитонов тържествено обявява „книжницата" за общогражданска. Тоест, достъп до училищната библиотека ще имат всички жители на Панагюрище. Така постепенно, за няколко години, тази книжница започва да придобива значение и на читалище. Та, в нея започват да се събират списания, сбирки от всички български вестници, издавани в странство, книги.
На 27 юли 1865 г. Петър Карапетров основал и читалището, вече официално. Бил избран за негов пръв председател. А библиотеката на читалището значително се обогатява, след като той й предоставя цялата бащина библиотека. Такава е заръката на неговия баща - Пантели Карапетров, един от спомощестователите на панагюрската библиотека. Това е същата книжница, която днес е Градската библиотека и носи името на детския писател Стоян Дринов (неговият предшественик Делчо Дринов също някога е бил сред онези, които са спомогнали за изграждането й).
На следната 1866 година младият мъж тръгва за Цариград, където се отдава на усилена просветна и книжовна дейност. През 1873 г. е избран за председател на българското печатарско и книгоиздателско дружество "Промишление", основано през 1870 г. Издава и редактира и в. "Ден" - един от най-известните български вестници, излизащи в Цариград в навечерието на Априлското въстание. Същото това въстание, което той по-късно ще опише. Същото въстание, по време на което училището е запалено от турски гранати. В пламъците изгаря и основаното от него читалище, с богатата си „книжница".
Априлското въстание бива потушено, но отзвукът от него довежда мечтаната дата - 3 март 1878 г. Освободеното княжество започва своето ново развитие. В това си ново начало То има нужда от инженери, лекари, строители, но от такива, дето да гарантират справедливостта и законността.
Попил духа на Панагюрище, отдал себе си на книжнината и знанието, Петър Карапетров бил един от най-подходящите за това. През 1879 г. той поема поста на член на Окръжния съд в Кюстендил. На следващата година е избран и за народен представител на Кюстендилската околия. Последователно е заемал поста на софийски мирови съдия, началник на прокурорско отделение, член на Софийския окръжен съд, секретар на Върховния касационен съд, главен секретар на Министерство на правосъдието. Бил и началник на отделение в Министерство на просветата...
Но неговата голяма любов си остава историята. Историята на родния край и на Родината. За книгите си за българската история и историята на Панагюрище е избран за дописен член на Българското книжовно дружество. Излишно е, мисля, да напомням, че днес това Дружество носи името Българска академия на науките.
Текст Камелия Иванова за сайта "Буквите" (със съкращения)
Редакция и колажи Стоян Радулов

Какво може да се открие от Петър Карапетров из днешните „книжници"?
Карапетров, П. Материали за описвание града Панагюрище и околните му села. Средец, 1893.
Черновежд, Кратко описание на Панагюрското възстание, провъзгласено на 20-й априлий 1876 година... Средец, 1893.

This page is to promote the town Panagiurishte in Bulgaria, Europe. It is a town with a rich and ancient history, unique culture and hospitable people. See it and love it.
________________________
* Джелеп (тур. сеlер, от араб. ğelep - отвеждам, откарвам) - население в Османската империя, което от XV в. е пряко отговорно за доставка на добитък (най-често овце и кози) за продоволствие на големите градове в империята и на армията. Джелепи били предимно заможни българи. Регистрирани са в специални регистри, като за доставката на определения брой овце следи кадията. В замяна на това са освободени от извънредните данъци. От XVIII в., с разрастването на търговията,след като натрупват големи парични средства и често забравят държавните доставки, властта им налага паричен данък - джелепкешан бедели. Много от тези българи използват влиянието си пред османската власт, за да подпомагат просветното дело и борбата за черковна независимост.

Бележити панагюрци: Дамаскин Рилец - духовен пазител на българщината

Паметната плоча на Дамаскин Рилец в Историческия музей на Панагюрище
Дамаскин Рилец е поредният панагюрец, записал името си в духовната и политическа история на България, чието име напомня за силата на човешките доброта и непреклонност пред обстоятелствата. Роден през 1817 г. в Панагюрище като Димитър Иванов Дипчев - брат на Васил Дипчев (участник в Априлското въстание, заместник-апостол на Васил Петлешков в Брацигово и съпруг на Райна Княгиня) в средата на века Дамаскин Рилец ще има важен принос в борбата за независима българска църква в Македония, а също и в укрепването на младата Българска екзархия.

Като млад мъж Димитър става послушник в Рилския манастир, а по-късно завършва семинарията на остров Халки и първоначално учителства в Мехомия, а от 1849 до 1856 година - и във велешката махала Пърцорек, където въвежда взаимоучителния метод. Той продължава да преподава и дори, когато вече е ръкоположен е за архимандрит.. От 1858 до 1861 година става главен учител в Кюстендил. След клевети пред турците от гръцките духовни власти обаче е принуден да напусне града.
Председател е на Пловдивското епархийско настоятелство от 1862 година. От 1869 година преподава и в местното епархийско училище. Занимава се и с книжовна дейност.
Дамаскин Рилец е и в основата на създаването на църковно-просветната школа при Араповския манастир край Станимака (днес Асеновград - б.а.).
В 1872 година на базата на натрупания като учител във Велес престиж е избран от велешани за Велешко-Струмишки митрополит, но в получения през 1873 година берат Струмишка епархия вече не фигурира. Член е на Екзархийския Свети синод в Цариград от 1875 година.
Дамаскин Рилец умира в 1877 година в Араповския манастир.
"Чат-пат"
This page is to promote the town Panagiurishte in Bulgaria, Europe. It is a town with a rich and ancient history, unique culture and hospitable people. See it and love it.

Световна класика: Аведън в цвят и колорит. Нетипично!


Ричард Аведън, 11 август 1967 г., фотография 56 х 79 см, серия портрети, "Бийтълс" ("Look"-версия).
Ричард Аведън е сред най-големите фотографи на XX век, който 50 години е на върха в света на модата и комерсиалната фотография. Известен е като маниакален работохолик с десетки хиляди снимки, който вярва, че работата, за разлика от брачния партньор, никога няма да изневери и следователно заслужава повече внимание. „Ако някой ден премине, без да направя, нещо свързано с фотографията, ще е сякаш не съм направил нещо съществено за моето съществуване, примерно да съм забравил да се събудя”, казва Аведън в разгара на кариерата си.
Типични за творчеството му са черно-белите филми, на които снима до последно. Но през 70-те години и той е силно повлиян от законодателя на поп-арта Анди Уорхол, както личи в тези негови портрети на Джон, Пол, Джордж и Ринго от "Бийтълс".

Задушница е...

Победа
                           На Бела Цонева

Чугунен - есенен, лежа в овесите.
Вечер - по мръкнало, тъй както мъртвите:
тъй както Яворов, тъй както Ясенов,
тъй както българо-чешкият Мърквичка.
Под ъгъл - в корена, ъгъл - в короната,
изтича вечното - небето, синьото;
и кротък вятър връща бонбоните -
там - от неделите, там - от годините.
Часът на лампите разгръща пазвата
на светли образи, на святи ликове;
и пак изчезват - в кладенци, в язове,
дълбоки, сенчести - с листа от мигове.

Славянска лирика - за утешение!
По хълбок - кучешки, ръмжа по сушата.
Орляк настръхнали стихотворения
следят очите ми и дебнат мършата.
Под ъгъл - в погледа, на вятър - есенен,
небето - вечното, светлее кърваво...

Отдалечавам се бавно от себе си.
Никоя победа не връща мъртвите!

Стихове Иван Динков

За слуховата памет. А може би - духовната ...

Панагюрище, църквата "Св. Георги" - изд. Ив. Д. Баждаров, София, 1909 г.
В Сопот съм, у дома, преди години, и изведнъж чувам нещо, което ме стресна - познат камбанен звън! Настръхнах - бият камбаните на черквата "Свети Георги"!!! Панагюрската, нашата! Там, като дете, "на черкова", ме е водила баба ми Делка. Не мога да ги объркам с никои други. Каква е тая работа, викам си, какво ми става? Халюцинирам ли? А те - бият ли, бият и сладкият им звън облагва, плакне и се подмушва под сърцето ми! Влизам в гостната - на екрана на телевизора - Панагюрище! И двете свещи на камбанарията на най-красивата и свидна ми черкова! А снимката е правена, когато мама е била на годинка и сигурно точно тогава е била кръстена там - дали й името Катерина.
Какво нещо е слуховата памет! А може би духовната ...
Михаил Гунчев

Камелия Кондова: "Бай Георги има тъжни рамене"

На 17 февруари в столичния ресторант "Рубайят" (НДК) беше представена новата поетична книга на Камелия Кондова, загадъчно назована "Бай Георги има тъжни рамене". Илюстрациите в книгата са дело на художника от Панагюрище и наш голям приятел Стайо Гарноев.
Тепърва ще четем тази изящно направена книжка, тепърва ще разберем кой е Бай Георги и защо именно той е поел отговорността да отведе стиховете на Камелия до читателя.... В понеделник вечерта само слушахме алтовия глас, който ни разказваше истории за любов, за таланта да се влюбваш и куража да обичаш, за правото да помниш и способността да забравяш...
Мария Бегова

От всички снимки на вечерта избрах тази - цялата Камелия Кондова е тук...
Благодаря ти, Ками! Прегръдка!

Магьосница / Мариана Лечева изпълнява стихове от Нина Радулова


 
Магьосница

С вълната, галеща брега
ръката ти самотница ме търси,
за да изтрие всичката вина
от думите и ласките несръчни.

На болката сподавения вик попила
във нощ студена с устни ще те топля.
Измамници-слова не промълвила
с безсъние богато утрото ни ще приема.

В прииждащия ден на приливи и отливи,
със всеотдаен лъч вълшебен,
чрез златни багри ще те омагьосам,
за да поемеш път, на теб наречен.

Стихове Нина Радулова
Изпълнява Мариана Лечева
 

Румен Спасов в гонене на детството. За да не го подстрижат

Кварталнаполеоновци
Място на действие – развалините около  храма Св. Георги в София

Помня, свършехме ли училище,
хвърляхме чантите втръснали,
тръгвахме да играем на фунийки
и играехме вечер до късно.

На старата крепост руините
ставаха нашият замък,
където, босоного-безмилостни,
се вживявахме в храброст.

Пробвахме дръзки ходове,
учехме точно да мерим.
Ние, кварталнаполеоновци,
без страх от Света Елена.

Вечер в къщи ни викаха:
"Къде сте били, бе, хайлази?
Домашното ти по писане...
Да беше поне обядвал!"

На сутринта към училище
пристъпвахме като към бедствие.
За да не ни подстрижат,
прескачахме през тоалетните.
 
* * *
Неочаквани писма -
кратки проплаквания
за пропиляни приятели.
Приятели съхранени -
увереност,
че няма какво да очаквам...
Освен от себе си.

Бяло и червено
Петя, бургаско цвете,
каквото и да става, мила…

Мила,
не бива да умираме,
не трябва да умираме!

Дон Жуан
жаден,
жив да си!

След всеки инфаркт
все по като себе си.

Гонене на детството
Помниш ли, бяхме безстрастни деца,
чувствахме само безгрижие.
Радостни грееха наште лица,
радостни дните се нижеха.

После във някакъв есенен ден
срещнахме нашите погледи.
Тебе аз гледах, ти гледаше мен,
детството весело гонехме.

Аз те изпращах. Над нас вечерта
спускаше клони безлистени.
Аз те изпращах, а нежно дъждът
шепнеше новата истина.

Новата истина... Тя отлетя
още от нас недокосната.
Тя се загуби, тъй както дъждът
чезне безследно във локвите.

Спомен ненужен, излишна тъга.
Детство далечно, отминало.
Колко за малко бяхме деца,
колко ли грижи ще имаме...

Стихове Румен Спасов
Из книгата "ПАК РОДЕНИ" (Стихове, песни, фрагменти от разни години). София, 2010 г.
 
_____________________________
Румен Спасов е роден на 23 юни 1960 г. в Панагюрище. Завършва българска филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Специализира театрознание и мениджмънт в образованието, науката и културата. Докторант е на самостоятелна подготовка към Философския факултет на Софийския университет. Изявен художествен критик. 
Автор е на статии, есета, студии, както и на книгите "Амбицията, наречена български рок", УИП "Св. Климент Охридски", София 1992 г.; "Култура или война", Академичен център за литература и култура, София 2001 г.; BgDepeche, София 2006 г.; съставител и редактoр на Омировата “Одисея” - книга за ученика, ИК “Пан” 2007 г.; съпродуцент и автор e на аудиодиск с песни “Глас отстрани”, София 2009 г.
Работи последователно в Софийския университет, в Съюза на българските художници, в Националния център за дизайн, в Министерството на културата. От февруари 2004 г. до април 2010 г. е оперативен секретар и зам.-главен редактор на Националния седмичник за образование и наука “Аз Буки”. 
В свободното си артистично време има най-много работа.

Георги Шопов носи идеологията на Толстой с жар

Редактори и сътрудници на сп. "Възраждане": прави - Добри Юруков, вторият - неизвестен, Христо Досев; седнали - Стефан Андрейчин, Илия Стефанов, Георги Шопов.
134 години от рождението на издателя, публицист и толстоист Георги Шопов се навършват на 5 февруари 2014 г. Било е 1880 г., в Панагюрище.
Като убеден пацифист, още от млад той прегръща идеите на толстоизма и ги прокарва усърдно в България.
През 1900 г. Шопов бил войник в София. На 24 април го пуснали в отпуск, той съблякъл войнишките си дрехи и ги пратил на ротния с едно писмо. В писмото пишел: "Господине, на 15 февруари т. г. постъпих в казармата да изпълня войнишкия си дълг. Но против кого ще воювам? Против ония ли, които по образ и подобие са като мене, които са творение на същия създател, на който съм творение и аз? ...Аз воювам против злото в света и оръжието ми е добрите дела и примерният живот... Заявявам ви, че съм свободен човек и че в казармата нямам работа..."
Внукът му Нейко Хантов, както и изследователят Васил Стефанов пишат, че Шопов преди това чел с "луд възторг книгата на Толстой "Какво трябва да правим".
Както и се очаква, арестували Шопов, последвали "изпитания, мъчения и побоища". Сетне го осъдил военен съд.
Вдигнал се шум, вестниците публикували речите му, а общественикът ни Найчо Цанов написал за него във видинския вестник "Народен лист". Вестникът попаднал по-късно в ръцете на самия Толстой, който се заинтересувал от случая.
Между Шопов и Толстой възникнала преписка. Известни са поне две писма на великия писател до Шопов. "Гдето са ви осъдили не за отказването ви да служите във войската, а за неизпълнение на войсковите заповеди - те винаги така правят. И няма какво друго да правят. И аз истинно ги съжалявам... Те чувстват, че против тях е истината и Бог и се хващат за всичко, за да се спасят, но техните дни са преброени..." - пише му Толстой.
Шопов, разбира се, излязъл от затвора, но влезли други, по същите причини - отношение към пушката и заповедите.
След това издателството на Георги Шопов ще обнародва повече от 30 книги на Толстой. Шопов води и десетгодишна безуспешна борба с бездушието на чиновниците при фалита на издателството. Пише две книги за Толстой, посещава Ясна поляна. След смъртта му неговият съратник Йордан Ковачев публикува във в. „Литературен глас“ некролог, в който се казва: „Обикнал и направил своя идеологията на Толстоя, той я понесе с всичкия жар, на който бе способен... Навсякъде той носеше ентусиазъм и вяра“. Като цитираме тази оценка на един толстоист за друг, подчертаваме, че тези думи важат и за живота, и за делото на всички последователи на толстоизма в България...
А сред тях са още такива, които тогавашният периодичен печат нарича „апостоли“: Сава Ничев, Стефан Андрейчин, Христо Досев, Димитър Жечков и Ташко Коматов. Известният поет Николай Лилиев също е считан за техен съмишленик. Издава се вестник „Възраждане“, основава се Български вегетариански съюз, създават се толстоистки комуни като тези в Алан Кайряк и Мечкюр...

Стоян Радулов
 
Лев Николаевич Толстой