Стоил Атанасов пише песен по култови стихове на Любо Джевелеков

Любо Джевелеков (с китарата) и Пламен Тетевенски (снимката е от личния му архив)

Стоил Атанасов при представянето на песента "Бохеми" по стихове на Иван Станчев

Моменти от представянето на "От икебана дървесата ги боли" в клуб "Рубаят", НДК, София

Песен по култови стихове на енигматичния и изключително талантлив музикант, художник и поет от Панагюрище Любо Джевелеков подготвя панагюрският музикант и преподавател по китара Стоил Атанасов. Той е решил да музицира в памет на Любо по ръкописа му "Аз много бързо остарях", публикуван от личната тетрадка с творби на Джевелеков. (Факсимиле от оригиналния ръкопис на творбата може да видите по-долу - б.а.)
Приживе Любо не успява да издаде своята поезия в книжно тяло, но някои от текстовете му се разпространяват апокрифно сред неговите приятели. Тетрадката му пази само няколко стихотворения. Джевелеков не записва и пълнокръвен албум. Единственият негов диск, издаден от приятелите му посмъртно, съдържа песни в негово изпълнение - част от тях авторски композици, записвани в началото на 90-те в студиото на БНР и в студио "Графити", а друга част - кавъри на безсмъртни рок-парчета, неща, които той е обичал да свири, записвани като демо направо в Младежкия клуб в Панагюрище. 
Това не е първият опит на Стоил в писането на музика по творби на талантливи поети от Панагюрище. През 2015 г. той сътвори песен по стихотворението "Бохеми" на Иван Станчев, посветено "на Джорджо и купонджиите", в чиято компания е бил и самият Джевелеков. Песента Стоил представи по време на промоцията на третата поетична книга на Станчев "От икебана дървесата ги боли" в клуб "Рубаят" в НДК същата година.

Стоян Радулов за "Чат-пат"

"Това ще се запомни", спомен от Любо Джевелеков, сн. Спаска Костуркова

Повече за Любо, за песните му и за приятелите му - четете тук.

Панагюрското арт гостуване в Дъждовница като медийно събитие

Освен в творческа проява и начин за общуване, за обогатяване, гостуването на представители на Литературен клуб "Виделина" и кръгът "Чат-пат" през лятото на 2017 г. в Арт къщата на Движение "Кръг" в родопското село Дъждовница, се превърна и в медийно събитие.
Предварителен разказ бе излъчен по БНР в интервю на Радост Николаева за медиата. Създаването на Арт къщата в Дъждовница и на галерията на движението в Кърджали е по идея на Радост с подкрепата на Община Кърджали и Швейцарската културна програма в България. С това бе положено и началото на тазгодишните летните инициативи в Дъждовница.

От панагюрска страна участваха Тотка Лунгарска, Мария Бегова, Дарина Дечева, Иван Станчев, Стоян Радулов, Стайо Гарноев, Томи Наплатанов, Михаил Караиванов, Мартин Дерменджиев, Георги Тинков, както и техните приятели - поетесата Соня Георгиева от София и художничката Пепа Маркова от Габрово. 

Ето как събитието бе отразено досега в пресата.

Публикации от в. "Време" - Панагюрище, и от официалния сайт на Община Кърджали

ОЩЕ ПО ТЕМАТА ЗА ПАНАГЮРЦИ В ДЪЖДОВНИЦА В "ЧАТ-ПАТ":
Тотка Лунгарска след Дъждовница: "...Ще продължа нататък"
Приказни сюжети в рисунките на Стайо Гарноев от пленера в Дъждовница
Стоян Радулов: Моята Дъждовница - между псалма Давидов и сурата на Фатима  
Пепа Маркова: "Не си и мислех, че е толкоз сладко да се откриеш след години на познаване!"
"Чат-пат" порасна с таланта на голямата-малка Соня Георгиева
Емоции в стихове от срещата на два от световете в Дъждовница

Твореското гостуване на Качков в Панагюрище - топла, развълнувана среща на стари и по-нови приятели

От ляво на дясно: Мария Бегова, Манол Панчовски, Любо Качков, Димитрия Руйнекова (отзад), Стайо Гарноев, Розалия Максим, Иван Станчев

Поетична книга, изложба живопис, развълнувано, топло, сърдечно, среща със стари и по-нови приятели, разговори, снимки, автографи... Така се завърна в Панагюрище близо 30 години след последното си заминаване поетът и художник Любомир Качков.
Роден в Димово, Видинско, през 1955 г., той публикува още като ученик в местните вестници, а по-късно в списание "Български воин" и в списание "Читалище". Идва да живее в Панагюрище през 1980 г. Става член на поетичния кръжок "Богдан Овесянин" и след това - негов председател в периода 1984-1986 г. През 1993 г. заминава да живее зад граница. Впоследствие се завръща в България и се установява в родния град Димово, свързва живота си тясно с читалище "Паисий Хилендарски". Там живее и твори и до днес.
През пролетта на тази година Любо Качков  бе удостоен с голямата награда и статуетка на поетичния конкурс „Жената – любима и майка“ – Свиленград 2017, за стихотворението си “Оправдание”. "Поети са всички тези, които четат, до които стига поезията. Ако не сте вие, няма къде да бъдат посети тези семенца на стиховете”, каза тогава той по повода.
На 7 юли в Историческия музей на Панагюрище  Качков представи поетичната си книга "Обречени сезони на любов" и показа живописни творби в самостоятелна изложба.

Моменти от представянето на книгата в Панагюрище

Ето какво пише Мария Бегова за колегата и приятеля Качков в предговора към първото издание на книгата:
"В Панагюрище го беше довела самата Съдба… В нашето малко творческо братство, което тогава скромно се назовава литературен кръжок „Богдан Овесянин”, Любо е не само между най-редовните, най-пишещите, той е и един от най-талантливите. Изкарва хляба си като художник, пее, посвирва на китара, вдъхновено рецитира световните и български поети, а своите стихове чете с тих, леко притеснен сипкав глас. Говори често за родното Димово, говори с обич, мечтае да ни заведе там и лично да ни покаже Дунава и да ни разходи с лодка. Знае десетки вицове, разказва безброй весели и тъжни истории, но и в едните, и в другите винаги намира философия, поука и мъдрост. И тъга, онази необяснима тъга, зад която се таи мисълта за идеалните, за непостижимите неща. Тази мисъл след време ще го поведе в странстване по далечни пътища, което за някои може да е бягство, но за него е търсене, търсене на същите онези идеални неща. Винаги пълен с нови чудати идеи, винаги открит и добронамерен, той е един от онези спойващи елементи, които правят от една група екип от съмишленици. През февруари 1984 година той става председател на литературния кръжок, подготвя литературната притурка „Кълнове”на местния вестник „Оборище, редовно провежда ежеседмичните сбирки, които традиционно завършват в Клуба на дейците на културата или в Клуба на автомобилистите. И печели нови и нови приятели. И, разбира се, не спира да пише. Едно негово стихотворение завършва така:
Но щом изпитвам болка – значи дишам.
И значи – още се съпротивлявам диво.
И имам сили стихове да пиша,
макар че знам – те всъщност ме убиват.
Не, всъщност, ни спасяват. И знам, че са спасявали и него.
Щяха да минат много години, преди да се срещнем отново.
Все се обръщаше се към мен така: „Мария, приятелю!” Сега аз казвам:”Любак, приятелю! Здравей!”
Така през жаркото лято на 2017-та "Здравей!" отново си казаха Любомир Качков и Панагюрище. Срещата с него откри директорът на музея Атанас Шопов. Но гостуването тук бе в рамките на Литературния салон, организиран от панагюрското читалище "Виделина" по идея на самата Мария Бегова. Пред панагюрската публика тя говори нежно за Любо и книгата му. Поетесата Ники Комедвенска пък прочете някои от творбите в нея. Самият Любо бе видимо развълнуван, на моменти - до сълзи, и говори кратко.
След откриването на изложбата разговорите и срещата между старите приятели продължи до среднощ.
С Любомир Качков в Панагюрище бе и група от трима човека от димовското читалище. През деня те бяха на работна среща в читалище "Виделина", после - в библиотека "Стоян Дринов", а след това посетиха и всички музейни обекти. Двете читалища - панагюрското и това в Димово, ще помислят как могат да си сътрудничат и да си разменят гостувания и участия е една от договореностите.

Текст Стоян Радулов за "Чат-пат"
Снимки Николай Радулов за в. "Време", предоставени и на "Чат-пат"

Част от показаните на изложбата в Панагюрище творби

***
Със Слънцето се оправдават сенките
и щом изгрее, плъзват като гущери.
Стоя във тъмното. Там няма сянка
и знам, че вече нямам оправдание,
с което да застана под небето,
където Слънцето винят за сенките.

***
Заинати се времето лъжовно,
но не подписах " да" със сатаната.
Дори духът да стане бездуховен,
на "ти" ще бъда само със земята.

Създаден и обгрижван все от нея
и толкова години непредаден.
През дупките на времето живея
а тя със мене после ще ви храни.

***
Забрави. Забрави и прости.
Непрощаващият се разрушава.
Погледни колко много звезди -
тази гледка не те ли пленява.

Но опасната близост със тях
те обсебва, разкъсва и мачка.
Гравитация жестока. И страх.
И убийствени вибрации.

Забрави и прости. И така
нека залез и изгрев да има.
Но е нужна надеждна земя.
Само мнение... Моля, прости ми.

***
Не съчувствам на себе си.
Точно е.
Всеки миг от съдбата заслужих.
Вместо точка една - многоточие.
Въпросителните са ненужни.
Не скимтя за пари -
на колене подарявам цветя на жена.
И улучвам на хубаво време -
без чадър крачи с мен любовта.

Стихове Любомир Качков

Още за Любо Качков и още поезия от него - тук. 
Нестинарски танц по жаравата на синовната любов - за общата книга на Любо и неговите деца Методи и Магдалена - тук. 

Тотка Лунгарска след Дъждовница: "...Ще продължа нататък"

Председателят на нашия литературен клуб "Виделина" - Тотка Лунгарска, бе главният организатор, за да стане възможно приключението, срещата, проявата на хора от клуба и представители на кръга "Чат-пат" в кърджалийското село Дъждовница от 29 юни до 2 юли 2017 г. Не я познавам от дете, но сега със сигурност твърдя, че тя винаги е обичала общението между хората, радвала му се е и активно му се е отдавала. Пък и едни такива срещи винаги предизвикват искри между участниците, възпламеняват творчески импулси. Запомнил съм едни думи от Тотка, които винаги цитирам, когато е необходимо: „Участието ми в дейността на Клуба е удоволствие и чест за мен. А най-приятни са ми миговете преди издаването на единствения по рода си вестник “Чат-пат”. Толкова весела и толкова непринудена атмосфера!... Вярно, че го издаваме чат-пат, но затова пък - винаги на ниво...”.
Е, сега вестник не издаваме, но пък в Дъждовница наистина постигнахме онази неповтрима и непринудена атмосфера, за която говори Тотка. "Щастливи сме, че творчески хора като вас гостуват при нас", пвиретстваха ни и домакините от Движение "Кръг" Радост Николаева и Галина Димова.
Арт центърът в Дъждовница е създаден по идея на Движение "Кръг" с участието на много хора, включително и доброволци, като е подпомогнат по проект пред Швейцарската културна програма за съвременно изкуство, финансирана от правителството на алпийската страна. Днес Арт къщата работи като национален и международен център за резиденции на артисти. От създваването й преди дузина години досега техният брой е над 900 - от почти всички европейски страни, от Япония, Камерун, Корея, Филипините, Израел, страни от Латинска Америка - общо 33 държави. Така панагюрци и техните творчески пирятели станаха част от този световен приятелски кръг.  Но, същевременно Дъждовница е сякаш село на границата между два свята - и във времето, и в пространството, и в историята, и в културата, и в съвремието, каквото усещане носят населените места от почти всички смесени райони в България. Затова Арт центърът там и нещата, които се случват в него и заради него, придобиват и друга стойност, друга оценка.
Но да се върнем на Тотка и нейното лично участие в събитието в Дъждовница.
Като член от 2000 г. и вече като председател на Литературен клуб "Виделина" от 2016 г., естествено, Тотка Лунгарска е изкушена от литературата. Пише стихове от 12-годишна. Публикувала е предимно в местния периодичен печат, редовен автор е на "Чат-пат". През 2014 г. се появява първата й поетична книга "Пеперудени целувки".  Малко след това стихове на Тотка звучаха по БНР, тай като като взе участие в популярната програма "Нощен хоризонт". "Поезията е нещо, което е вътре в мен. Аз не го търся, не го преследвам“ - споделя тя. Поетесата Дарина Дечева нарича поезията на Тотка „стихове-импресии”. Сред най-хубавите й стихове са "Пролетно утро в Панагюрище", "Обичам…", "Ахшаена", "Безсъние", "Самотия" и др. А в Дъждовница Тотка се изяви чрез рисунки с молив, написа и стихотворението "Отвори се света", което тук ви представям в оригиналния му ръкопис. Прочее, важен ми се стори последният му стих "... и знам: Ще продължа нататък", защото е не само надежда, но и обещание.
По професия Тотка Лунгарска е счетоводител, понастоящем живее и работи в Панагюрище. Майка е на три деца -  Мария, Велизар и Катя.

Стоян Радулов за "Чат-пат"
Снимки от Стоян Радулов и Eкатерина Петрова, част от тях представят и творческата обстановка в Арт центъра на Движение "Кръг" в Дъждовница

СВЪРЗАНИ ПУБЛИКАЦИИ:
Емоции в стихове от срещата на два от световете в Дъждовница   

Приказни сюжети в рисунките на Стайо Гарноев от пленера в Дъждовница
Стоян Радулов: Моята Дъждовница - между псалма Давидов и сурата на Фатима 
Пепа Маркова: "Не си и мислех, че е толкоз сладко да се откриеш след години на познаване!"
"Чат-пат" порасна с таланта на голямата-малка Соня Георгиева
Панагюрското арт гостуване в Дъждовница като медийно събитие 

Приказни сюжети в рисунките на Стайо Гарноев от пленера в Дъждовница

Четири вълшебни рисунки с молив и акварел в стилистиката на приказното и на абстрактното, провокирани от преживяванията в Арт центъра в село Дъждовница, разположено недалеч от язовир "Кърджали", се родиха от талантливите сетива и ръце на панагюрския художник Стайо Гарноев. И останаха като подарък към домакините от Движение "Кръг", създали преди около дузина години центъра в Дъждовница по линия на Швейцарската културна програма за съвременно изкуство. Мюсюлманското село четири дни, от 29 юни до 2 юли 2017 г., бе домакин на Творческата среща на артисти от кръга "Чат-пат" и представители на Литературен клуб "Виделина" в Панагюрище, превърнала се и в своеобразен пленер. А всичко сътворено от тях на място ще бъде показано идните месеци в самостоятелна изложба в галерията на Движение "Кръг" в Кърджали.

Като художник Стайо Гарноев е част от кръга "Чат-пат", член е на Дружеството на пазарджишките художници и на СБХ – секция „Живопис“.
Роден е през 1964 г. в Панагюрище. На тригодишна възраст пада във варница и ослепява за три месеца, за да прогледне след това с очите на художник, както отбелязва за него в една своя статия поетесата Камелия Кондова. Никога не учи академично живопис, но попива знания от всички панагюрски художници преди него.
Днес Стайо е един от най-самобитните творци на Панагюрище, майстор е на фигуративната живопис, на шаржовете и карикатурите. Жанровото разнообразие на изявите му е огромно. Освен това е талантлив дърворезбар, иконописец и музикант – свири на китара и пее. Като душа на компанията Стайо се прояви и в Дъждовница.
Самостоятелните му изложби са: 2006 г. - в галерия „Арт спектър” в Пловдив, през 2008 г. - в Етнографския музей в Асеновград (там година по-късно гостува с нова изложба),  през 2009 г. - в Етнографския музей в Пловдив, през 2010 г. - в Дома на хумора и сатирата в Габрово, същата година -  в Плевен, в художествената галерия „Илия Бешков”, през 2011 - в Хасково - в рамките на „Южна пролет”, същата година - в Стара Загора, в галерия „Алба-авитохол”, през 2013 – в Арт салона на радио „Варна” и пр.
Той е активен илюстратор и автор на изданията на „Чат-пат“, както и на редица книги с поезия и проза на панагюрските автори. С дългогодишния председател на клуб „Виделина“ (2000-2016) Димитър Дънеков издават брошурата "Окрихме му колая (усмивки по време на криза)" (2009), а сборникът им „Питанки… чуденки… многоточия… и прочие“ (2016) през т.г. бе отличен от СБП с годишната награда за хумор и сатира.
Преди десетина години Стайо отказа приза „Творец на годината“ на Панагюрище – но не признанието на съгражданите си, а пликчето с пари от общината. Жестът тогава бе протест срещу местната управа, която прави малко или нищо картини на големи български художници - дарение на града - да се съхраняват в кошмарни условия. Панагюрище все още няма и своя пълнокръвна художествена галерия, каквото от десетилетия е желанието на панагюрските художници и на любителите на изобразителното изкуство в града. Оттогава не излага в родния си град.

Стоян Радулов за "Чат-пат"

ОЩЕ СВЪРЗАНИ ПУБЛИКАЦИИ ЗА ДЪЖДОВНИЦА:
Емоции в стихове от срещата на два от световете в Дъждовница  
Тотка Лунгарска след Дъждовница: "...Ще продължа нататък"
Стоян Радулов: Моята Дъждовница - между псалма Давидов и сурата на Фатима
"Чат-пат" порасна с таланта на голямата-малка Соня Георгиева
Пепа Маркова: "Не си и мислех, че е толкоз сладко да се откриеш след години на познаване!"
Панагюрското арт гостуване в Дъждовница като медийно събитие

"Чат-пат" порасна с таланта на голямата-малка Соня Георгиева

Соня Георгиева в Дъждовница

С още един талантлив човек се разшири кръгът "Чат-пат" по време на творческата среща в Арт центъра в село Дъждовница, Кърджалийско, в началото на юли 2017 г. Там талантливата поетеса Соня Георгиева формално стана член на Литературния клуб "Виделина", макар още от миналата година да участва в някои от проявите на клуба и на кръга "Чат-пат".
Соня Георгиева е позната като автор на сайта „Хулите“ (hulite.net) и активно пишещ човек в интернет.
Родена е през 1972 г. в София.  Завършила е счетоводство във ВТУ „Тодор Каблешков”. Два пъти участва със свои творби в поетичния конкурс „Ерато”. Първите си стихотворения написва през 2003 г., но публикува активно в литературните сайтове и във фейсбук от 2011 г. Автор е на поетичната книга „И аз ще се науча да изгрявам“ (2016).
Ето какво казва за нея друга една приятелка на "Чат-пат" - поетесата Камелия Кондова: „Не че е важно каква точно физика стои зад поезията, никак даже... Но се изкушавам да възкликна пред килограмите и сантиметрите на това изгряващо момиче Соня Георгиева: Господи, на такава оскъдна територия от кости и плът си дал такава необятна чувствителност към доброто и светлината!“
Соня е майка на две деца. Живее и работи в София.

Стоян Радулов за "Чат-пат"

А ето и ръкописа на творбата, родила се от нея в Дъждовница, в Източните Родопи.

На снимката (отляво надясно): Стоян Радулов, Дарина Дечева, Пепа Маркова, Томи Наплатанов, Соня Георгиева, Иван Станчев, Тотка Лунгарска, Стайо Гарноев, Мария Бегова, Красимира Василева.

Арт центърът в Дъждовница се помещава в сградата на бившо медресе

Лука Перфанов е в първата вълна следосвобожденски художници на България

ГОЛЕМИТЕ ТВОРЦИ НА ПАНАГЮРИЩЕ

Лука Перфанов е първият по-изявен художник от Панагюрище и то с академично образование. Възпитаник в изобразителното изкуство е на големия Ярослав Вешин - чешки художник, майстор живописец, живял и творил в България и един от създателите на българското изобразително изкуство в края на XIX и началото на ХХ век. Прочее, Перфанов е един от представителите на първата вълна творци в следосвобжеднското изобразително изкуство на България изобшо. Роден е на 2 юни 1882 г. в Панагюрище, когато градът е още във васалната Източна Румелия.
През 1896 г. Лука постъпва в Държавното рисувално училище, а през 1902 г. завършва в класа на Ярослав Вешин. После специализира в Прага и в Берлин. Той е и сред първите членове на дружеството „Съвременно изкуство”.
От 1905 г. работи като учител по рисуване в българската гимназия в Солун, където се включва в дейността на ВМОРО. През 1906 г. е арестуван при Мацановата афера. Това е черен епизод в революционното движение на българите в Македония. Аферата избухва през 1906 г. в Солун във връзка с разкритията на османските власти в града на Вътрешната македоно-одринска революционна организация [3]. Това става, след като в ръцете на властите попада случайно дневник на учителя в Солунската гимназия Андрей Мацанов, в който Мацанов е записал всичко, което знае или иска да знае за по-видните дейци на ВМОРО в Солун и околните градове. Фактите и личните преценки на учителя, записани в този дневник, стават причина за задържане на 36 учители, сред тях и панагюреца Перфанов.

Райна Княгиня със знамето, худ. Лука Перфанов

За да не бъдат арестувани, много избягват извън града. Така с Мацановата афера се нанася удар на учебното дело в Солун, на окръжния, околийския и местния комитет на ВМОРО. Лука Перфанов е осъден на 101 години затвор, но е освободен след идването на младотурците на власт през 1908 г. [1] През октомври 1910 г. по време на обезоръжителната акция е тормозен от властите. [2] Това е и причината художникът и преподавател да се завърне в България. След това Перфанов работи последователно като учител по рисуване в Лом, в Шумен и в София.

Пейзажи от Лука Перфанов

Урежда и няколко самостоятелни изложби. Сред по-известните му творби са картините „Боят при Едикуле“ (1917), „Оборище“, "Портрет на Райна Княгиня", „Пролет“, „Кошничарка“ (1921), „Портрет“ (1921), „Самичка“ (1921), „Почивка на миньор“ (1921), „О, майко моя“ (1933), „Хайде, боже, помози“ (1934), „Овчарка“ (1940). Днес повечето от картините му се намират предимно в частни колекции.
Умира през 1940 г. в София на 58-годишна възраст.

© Стоян Радулов, из книгата "Поздравъ отъ Панагюрище", том 2

Портретът на Лука Перфанов, публикуван тук, е от фондовете на Държавна агенция "Архиви". Използвани източници: [1] Македоно-одрински преглед, година ІІ, брой 31, София, 18 март 1907, стр. 489. [2.] в. Дебърски глас, година 2, брой 27, 26 октомври 1910, стр. 4. [3.] Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 163.

Ако Марин Дринов е министър днес / есе от Стоян Панчовски

Аз, Марин Стоянов Дринов, 
по Божие благоволение професор в Харковския университет, българин, панагюрец още не прежалил жертвите и не надмогнал болката, нанесена ми от злополучния край на Априлската буна, потеглям към татковината.
Пак е априлий, година по-късно, априлий – светъл, живототворящ. Луч надежда озарява сърцето ми, на душата ми става леко-леко. Днес, ден дванайсти, всерусийският самодържец обяви война на Турция. Да му даде Бог сила и разум, да освети сабята му, а майчица Дева Мария да простре своя покров над армията му, та това Богоугодно дело-освобождение на един православен народ да се увенчае с успех. АМИН!

Марин Дринов

Пътят със солдатите е тежък.
Самара.
Кишинев.
Яш.
Дунав (що войска се издави).
Свищов.
Към Плевен. Навсякъде с хляб и сол, поляти обилно от сълзи на радост. И пъстри, сякаш с ръка непипнати български шевици, греещи с червеното, синьото, жълтото, моравото. Бях забравил колко красива е българката и каква красота умее да твори.
Плевен - обсада.
Ден първи: Солдатите са безгрижни, духът-бодър, а аз започвам да си водя бележки.
Ден седемдесет и втори: Изминалите дни бяха най тежките в живота ми. Щом ни обгърнаха мъглите, турците започнаха да атакуват, но никога не се стигна до открит бой. Просто атакуваха ариергарда ни и се оттегляха.
Ден сто тридесет и шести: Пиша и се надявам това да не са последните ми мигове. Нощта беше ужасна, турците ни нападнаха, но с цената на много жертви успяхме да възвърнем позициите си. Панихида за умрелите души.
Ден сто осемдесет и трети: Плевен падна. Ура! Пътят към София е открит. На молебена мислено и от сърце се молех - Боже, вседържителю, на всичко земно и неземно - за сетен път - помогни! А забравих за жена, деца, оставил ги толкова далеч.
София – ден последен – ден първи. При княз Черкаски - приказ - от днес министър на просвещението и духовните дела. Господи, за кой ли път се обръщам към тебе, но не напразно - отвори сетивата ми, просветли ума ми, за да бъда на “ползу роду”. Но това беше отдавна, почти вече не си спомням.
Днес, потомци мои, обръщайки се към паметта ми, Вие ме питате: що ли бих сътворил днес, ако съм министър сега. Ще Ви отговоря, макар че аз съм рожба на друго, свое време.
Бих добавил, без да се замисля, към титлата на министерството следното, за да стане министерство на образованието, науката и духовността. Да – духовността. За къде сме без дух, онзи извечен, български. Често казвате днес: духовността е в опасност. Замислете се откъде да започнете, за да се върнете при изворите. От децата, естествено,техните души са като чист бял лист, а на него толкова хубави и стойностни неща бихте написали.
А къде забравихте православието, завещано ни от дедите? Върнете го в училище, там му е мястото. Еее, имало мюсюлмани, арменци, цигани (или както ги наричате днес с модерното роми). Не можело чистото православие в този вид да влезе в класните стаи, ще има недоволни. Сакън да не развалите рахата на някой политик. Та за мене това е само оправдание. За какво отдадох сили да сътворя “Привременен устав на българското школо” и с него въведох повсеместно вероучението от първо до четвърто отделение.
Имам една мисъл, мили мои. Ще си позволя да Ви я припомня - нали ме питате. “Училището не трябва да обременява ума на ученика с много знания, то трябва да изостря ума на детето дотолкова, че то да може да стъпи на крака в живота и да може да продължи своето обучение.” Тук няма да Ви дам ключ, умни сте, проникновени сте, сами стигнете до посланието ми. Нека то Ви води в правилната посока, аз вярвам във Вас, вярвам, че сте на правилната пътека.
Скоро един мой колега, само че академик, директор на академичното издателство, което носи моето име, каза в едно интервю: “Марин Дринов е първият български учен, известен в Европа. Той е имал изключително големи контакти и кореспонденции с едни от най-големите учени. Много преди мисълта за Лисабонската стратегия Марин Дринов е прозрял идеята, основана на знанието и ученето през целия живот. За него това е било максима, която е следвал до края на дните си.” Сега ще си позволя да Ви дам един съвет: ако Вие днес, мои следовници, се движите към набелязаните цели за различните видове и нива на образование в Лисабонската стратегия и строго се придържате, то аз мога да бъда спокоен, че сте прегърнали идеята ми за учене през целия живот.
Някои от Вас ще ме попитат за пари. Аз съм възрожденец, будител, тази тема по мое време не беше актуална, чужд ми е всякакъв материализъм. Да - някои ще кажат - “Благодаря не се яде”, но поогледайте се...
Уморих се. Моля, моля...
И не се сещайте за мене само на 20 октомври.
Позволявам си на изпроводяк: ПАЗЕТЕ БЪЛГАРЩИНАТА, ЧЕ БЕЗ НЕЯ - НАКЪДЕ? БЕЗ НЕЯ НИЩО НЯМА ДА СЪЩЕСТВУВА - ДОРИ БЪЛГАРИЯ!

Автор Стоян Панчовски
__________________________

Стоян Панчовски е дългогодишен преподавател по български и литература в Панагюрище (близо четвърт век в ОУ "Проф. Марин Дринов", бил е номиниран за Учител на годината), а сега и в София. От две години преподава в Първо СОУ "Пенчо П. Славейков".

Стоян Панчовски до новия паметник на Алеко Константинов в София

Автор е на три книги. Първата - „Наший говор мил”, е посветена на панагюрския народен говор и е плод на близо 20-годишен труд. "Досега не е имало цялостен анализ на нашия диалект, и воден от родолюбиви чувства, осъзнавайки, че специфичният ни начин на изразяване си отива, Панчовски издава труда си" - пише тогава за него Марина Тричкова във в. "Оборище". Доц. д-р Лучия Антонова от Института по български език и литература е впечатлена и обещава на панагюрския учител, че изданието му ще бъде препоръчвано на студентите по Българска филология и Диалектология. Чрез тази книга Панчовски желае всеки, който се докосне до нея, да разбере написаното и да остане удовлетворен. Поставена е едновременно на научна основа, но в същото време е и безкрайно забавна. В нея има система за фонетични записвания, кратка характеристика на панагюрския народен говор, фонетични, морфологични, синтактични и лексикосемантични промени в него. Друга част е посветена на исторически пластове в лексиката на панагюрския говор. Има и проучване за турски, арабски, персийски и гръцки думи в лексиката му, както и засвидетелствани румънски думи и унгарски заемки в него. "Авторът въвежда структурите на панагюрския диалект в контекста на днешното ни битие и доказва, че това съжителство обогатява интелектуалния хоризонт на човека" - пише за нея Боян Ангелов. И още: "Панагюрският народен говор" на Стоян Панчовски е нов щрих към многообразната картина на Панагюрския край и без съмнение ще бъде ценен извор за възпитание на подрастващите в привързаност към рожденото им място, а за нас - по-възрастните - начин за възвръщане към детските спомени, огласени от благозвучната реч на дедите и бабите ни."

Книгите на Стоян Панчовски

 "Светят моите корени" (2013 г.) е втората книга на Панчовски. В нея е паметта за рода Панчовски, който има пряка връзка с Райна Княгиня. Самият Стоян сам признава, че „Славата на предците ми гали самолюбието ми и самочувствието ми хвърчи нагоре, особено в дните около Априлската буна”. Отнема му година да проследи сложните родствени връзки, воден от веруюто на любимия посател Йовков – винаги да се връщаме към изворите на живота. И изслушва десетки разкази, свързани със семейната история. Книгата съдържа десетина глави, на по-малко от 40 страници е осветена историята на още един род от Панагюрския край. "Стоян Панчовски умее да борави с пластиката на словото, на българското (панагюрското) слово, да характеризира черти от морала, поведението, труда и стремленията на средногорци – будните и предприемчиви жители на село Мечка, забелязано и овековечено от летописеца Захари Стоянов. Той има сили и талант и необходимите качества на изследовател – с вярно и точно око (и преценка) за лица и събития, факти и документи, за да възкресява имена, средата и климат."  Това пише за него акад. Благовеста Касабова (носител на националната награда за критика на името на "Нешо Бончев" през 2011 г.) по повода.
Третата книга на Панчовски е "В минало и сегашно време" и представлява литературна анкета със самата Благовеста Касабова. Книгата е отпечатана в изд. "Български писател" през 2014 г. А да се води разговор с изтъкнат събеседник като нея е благословено трудно. Автобиографичното в книгата е наситено със спомени и разсъждения за изтъкнати писатели - Георги Джагаров, Николай Хайтов, Любомир Левчев, Тончо Жечев, Първан Стефанов, Генчо Стоев, Андрей Германов, Петър Караангов... Имената са много. Те съставят творческа галерия от няколко поколения и въвеждат читателя в друга, равностойна тематична плоскост - разсъжденията на Благовеста Касабова за историята на българската литература. За хода й във времето и за протичащите в нея процеси днес. Така по страниците на тази кратка книга оживяват цветните разкази за един живот, наситен с мъдрост, творческа чувствителност, несъмнено дарование и критична самооценъчност. "Но щом приех да разговаряме - споделя Касабова пред Панчовски - значи е дошло времето да тръгна по пътя към себе си - изминат в по-голямата си част. Пътят към себе си е най-труден..."

Текст Стоян Радулов, 
използвани са части от цитираната в текста статия на Марина Тричкова във в. "Оборище", както и материали на Стоян Панчовски от личния му блог в интернет; снимки - личен архив

Съвременни български поети: Дулинко Дулев и неговият остър език

Дулинко Дулев

ИЗНЕНАДА!
Преди да е дошъл момента,
да се сформира Парламента:
Вече е ясно това -
повишава се газът само с трийсет процента...
А пенсиите - с цели два!

ПИРОВА ПОБЕДА
Цар Пир
след Пирова победа тържествува!
И въпреки че страшна е след боя гледката,
цар Пир отиде да пирува....
На своя недоизбит народ за сметката..

КАЗВА ЛИ ТИ НЯКОЙ НЕЩО?
Кризата, дето край нас витае,
вчера ми хитро намигна.
Вика:
- Че комунизмът си тръгна, вече всеки го знае,
но никой не знае, какво пристигна!?

БЪЛГАРИЯ - ШВЕЙЦАРИЯ НА БАЛКАНИТЕ!
Страната ни сякаш градушка удари я,
а политици и яки бабанки
си създадоха нова,
щастлива и китна България...
В швейцарските банки.

ЗА ПОЛЗАТА ОТ ЕПИГРАМИТЕ
Нищо не променя епиграмата....
Нищо не променя даже псуването...
Но, както гледам, полза няма
и от гласуването!

СО КРОТЦЕ...
Реакцията
срещу нередностите ни в родната шир
от столетия все си е същата.
Всеки си трае и гледа сеир...
Докато и на него не му пламне къщата!

ПРОСЕШКИ ВРЕМЕНА
Мой приятелю драг,
мой приятелю-просяк,
с теб сме седнали пак
безнадеждни на моста.

Аз ­ не в ред, ти ­ не в час...
Мили родни картинки!
Сбирам укори аз.
Ти събираш стотинки.

Мен духът ми е слаб.
Твоят хич пък не става...
Ти мечтаеш за хляб,
аз мечтая за слава.

Но в студения ден
никой нищо не дава...
Плюй по теб, плюй по мен
и след туй отминава...

За какво ли тогаз,
между толкоз несвестници,
пиша глупости аз
из софийските вестници!?

Явно ­ болна глава!
Просто никакъв смисъл
няма нийде в това,
де до днес съм написал!

Ний сме с тебе боклук!
Ний сме работа проста,
та пази ми го тук
мойто място на моста!

Мой приятелю клет,
с теб отдавна се знаем.
Аз съм беден поет...
Дай два лева на заем!

СЛЕПЕЦЪТ
Бе късна вечер и отдавна бе в разгара
поредната ни бурно пропиляна нощ.
В ушите ни изцеждаха китарите
докрай безумната си децибелна нощ.

По дансинга развихряше се Бакхус,
а келнерът ни ­ дух неуловим ­
витаеше сред призрачните маси,
разтворен от цигарения дим.

Тогава чух една тояжка бяла
и тътенът й втурна се сред нас,
а празничната ресторантска зала
помръкна в миг от странния контраст.

Оркестърът започна да фалшиви.
Певицата пресипна изведнъж.
А те вървяха ­ тъжни и щастливи ­
една жена със слепия си мъж.

И с тях сред нас нахълта мълчешката
жестока мисъл, сещана едва:
Че може да си сляп, дори когато
съвсем не подозираш за това!

Автор Дулинко Дулев
____________________________

Сатирик, поет, журналист, мислител, мъдрец и драматург, Дулинко Дулев от десетилетия не пропуска със стрелите си да покаже слабостите на днешното общество и всички негови пробойни. Едно от ярките пера на съвременната българска сатира е.
Роден е на 23.02.1947 г. в село Дебнево, Ловешко. Завършил е българска филология във Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”. Автор е на сатиричните книги “Обикновени хора” (1967), “Записки на пенсионирания мускетар” (1998), “Записки на замръзналия шерп”(2001), както и на “Разградските карикатурни изложби” (2003) и “Епопеята на незапомнените. Разград и Сръбско-българската война през 1885 г.” (2007), „Онкологична стихотерапия“ (2015), „Класически и други творби“ (2016).
Член е на Съюза на българските писатели. Живее и работи като журналист в Разград, където дълги години е работел в театъра, а през последните няколко от тях списва рубриката „От новина и драма Дулев прави епиграма“ в местния вестник „Екип 7“. През януари 2017 г. Дулинко Дулев бе обявен за "Почетен гражданин на Разград".

Лушка Кочева: Рисувам, откакто се помня. Още пазя магията

"Лятна приказка", фрагмент - художник Лушка Кочева

Много неща могат да бъдат казани за рисуването и за художниците. И повечето ще са верни: че е най-старото изкуство, но и че е занимание самотно; че езикът му на общуване е универсален, но и че освен зрението разчита и на интуицията; че е сериозен разговор с реалния свят или вълнуващо пътешествие в света на символите, на импресиите, на сюрреализма. Но истината е, че рисуването - като всяко изкуство - е безбрежност, то няма граници. Освен ако сам не си ги поставиш - като художник, или като зрител.

Лушка Кочева

В Панагюрище живее и рисува една наистина интересна, самобитна художничка. Казва се Лушка Кочева и днес е време да я представим подобаващо на широкия свят, не само на редовните читатели на "Чат-пат". Лично смятам, че за нейното изкуство няма граници. Защото талантът и проявленията му не са подчинени на географията или времето. Доказателство например е фактът, че Лушка вече има откупени картини във Франция, в Швейцария и в Америка, а не само в България, където те са най-много, разбира се.
"Рисувам всичко, което може да ме развълнува и впечатли. В резултат на това се раждат пейзажи, натюрморти, портрети. Рисувам с маслени бои, акварел, акрил, туш, моливи - сподели ми самата тя. - Освен в реалистичното, моето творчество навлиза и дълбоко в абстрактното. Защото там е истинската свобода на твореца и докосването му до необятното и непознатото, до прекрасното и хармоничното. Там се усещат полетът на душата в един друг, по-добър свят и стремежът й да пренесе частица от него в своето настояще." И да - Лушка Кочева е изключително права в съждението си. Но то е дошло не само заради богатството на душата й, а и заради натрупания от нея опит в един свят, където тя се движи свободно и боса - без никакви притеснения. Този път за нея е започнал в ранно детство.
"Рисувам, откакто се помня. По белите варосани стени вкъщи, по дуварите на къщите на село, по тетрадките в училище, навсякъде, където имаше „поле за действие“. Ходех да си копая и глина на местността Свинарника край с.Баня, пресявах я на майка със ситото (като си понасях последствията) и си правех малки глинени фигурки. След като изсъхнеха, ги лакирах и им се радвах. Чаках с нетърпение часовете по рисуване в училище и в тях сякаш бях „Алиса в страната на чудесата“. Още тогава, в ранните си детски години, усетих магията на изобразителното изкуство. Магия, която се запази и до днес."
Интересното, но и още по-показателното е, че Лушка Кочева няма академично художествено образование. Значи, когато човек е истински свързан с нещо, има призвание и път, каквото и да прави, все ще завърне в правилната, в естествената за него посока. "Имах намерение да кандидатствам в художествената гимназия в София. Татко, лека му пръст, беше показал мойте глинени скулптурки на Димитър Попов (това е авторът на паметника на поп Груйо Бански в с. Баня и баща на етнолингвиста Борислав Попов - б.р.). Той му беше казал, че имам голям талант, който трябва да развивам. Затова по-късно се записах на курс в София при един добър скулптор. Но той непрекъснато ми повтаряше как трябва и как не трябва да се правят формите. Но аз виждах нещата по друг начин. И след като разбрах, че не се побирам в рамки, изоставих и курса, и кандидатстването. Продължих да рисувам и моделирам, според вътрешните си усещания."
Разминаването на Лушка Кочева с академичното рисуване не я спира. От години тя е член на групата на пазарджишките художници и участва редовно в техни общи изложби в галерия „Георги Машев“. Самостоятелните й представяния пред публика досега са осем - четири от които в родното Панагюрище. Първото от тях е през 1992 г. в Театъра Дом - паметник. "Спомняйки си за тази изложба, в съзнанието ми излиза образът на една жена, която гледаше картините ми и с усмивка си говореше: „Ох, колко ми е весело, колко ми е хубаво, като гледам тези картини“. Това ми беше достатъчно, за да продължа" - категорична е днес Лушка Кочева.
С фотографката Мариана Стефанова Лушка Кочева има съвместна изява през декември 2012 г., когато двете под шапката на Община Панагюрище и Арт клуб "Асарел" подреждат съвместна изложба - 40 пейзажни снимки от Мариана, заснети през последните години в България, и 10 живописни картини от Лушка Кочева.
В творческо отношение току-що отминалата 2016-та също е доста успешна и плодовита. По линия на Дружество на пазарджишките художници Лушка Кочева е поканена на Третия пленер "Брацигово `2016", този път на тема "Експерименти". Той е организиран съвместно с Дружество на пазарджишките писатели и с Община Пазарджик. На него са създадени произведения, плод на пленерно рисуване и писане на стихове сред прекрасната атмосфера на възрожденското родопско градче. На пленера рисуват и пишат заедно с Лушка още Илия Тончев, Александра Кисовска, Елеонора Хаджиниколова и Ангел Рашев от Дружеството на художниците и Тодор Каракашев, Йорданка Марина и Иван Йотов от Дружеството на писателите.
В родното й село Баня пък панагюрската администрация организира през месец май общинския пленер "Средногорска палитра" - част от новата концепция за споделеност на зам. кметъ Галина Матанова, която тя нарича „Изкуство с панагюрски дух, творчество от общността за общността“. Картините от него бяха показани няколко месеца по-късно на специална изложба в Панагюрище. „Към този пленер съм особено пристрастна. Не само защото Баня е моето родно село, на децата, които бяха с нас, допринесоха за невероятната творческа атмосфера, внесоха своя заряд. Радвам се и съм горда, че можем да оставим четката и палитрата  на едно достойно поколение. Ще бъда много щастлива, ако можем отново да се съберем" - казва по този повод Лушка Кочева. Освен нея, вдъхновени от природата на Баня са още Николай Радулов, Петя Узунова, Нистор Хаинов, Пепа Машева. И тъй като последните двама са и преподаватели по изобразително изкуство в местните училища, техните възпитаници Лъчезар Бобеков, Димитър Панчев, Анастасия Лулчева, София Николаева, Евгения Любенова, Христина Зайкова и Цветелина Стрелешка също са част от проявата.
"Едно от нещата, които ме правят щастлива сега и ме мотивира да творя с четката и моливите, е пламъкът в очите на внуците ми – Стайко и Радослав Тренчеви, който заблестява, когато заедно започнем да рисуваме. Така огънят ще бъде жив и няма да угасне!"

Текст Стоян Радулов, репродукциите на картините са специално предоставени на "Чат-пат" лично от Лушка Кочева
 

"Нежност в цветове", акварел - художник Лушка Кочева

"Морски пейзаж", масло - художник Лушка Кочева

П.П.  Както понякога се случва и в случая с Лушка Кочева орисницата я е дарила с талантите на най-малко две музи. Понякога, не рядко всъщност, тя рисува и с думи. Но за Лушка и нейната поезия ще говорим друг път. Засега тук и тук можете да се насладите на някои от нейните творби, вече публикувани в "Чат-пат".