"Тежко на оня народ, който се самоотрича и самоунищожава. Народ без доверие в силите си, без обич към своето, колкото и скромен и да бъде, е народ нещастен." (Иван Вазов)

Световна класика: Модерност по Кандински от зората на абстракционизма


Руският художник Василий Василиевич Кандински (1866-1949), които живее и твори предимно в Германия и Франция, е смятан за родоначалник на абстракционизма и автор на първата такава картина през 1910-та - провъзгласява го сам. Година по-късно той издава своя трактат "За духовното в изкуството", където обяснява и регламентира структурата на новия пластичен език.
Кандински притежава изявен усет към цветовете и формите. Той им преписва смислени асоциации и ги подрежда в противоположни двойки: синьо (студ, небе, метафизичност, безкрайност, спокойствие, концентричност) срещу жълто (топлина, земя, агресивност, ексцентричност); черно (тъмнина, безнадежност) срещу бяло (светлина, възможност); червено (живот, възбуда, сила) срещу зелено (спокойствие, неподвижност); оранжево (иритация, движение) срещу виолетово (охладено червено). "Точката е първоначалния елемент на празната площ. Хоризонталата е студена, носеща основа, тиха и черна. Вертикалата е активна, топла, бяла. Свободните прави са подвижни, сини и жълти. Самата площ е горе лека, а долу тежка, вляво като "далечна" а вдясно като "дом", пише Кандински. Освен това той се опитва да свърже някои цветове към определени форми, като например синият цвят с кръг, червеният с квадрат и жълтия с триъгълник.
Въпреки че Кандински никога не се изказва публично на тема японско изкуство, в наследството му се намират многобройни японски дърворезби, доказващи, че се е занимавал и с източноазиатско изкуство. Най-големи колекции от негови творби притежават Музей "Гугенхайм" в Ню Йорк и "Ермитажа" в Санкт Петербург. Най-скъпите му картини и ескизи днес достигат цени от над 20 милиона долара.

Не е късно още да се опомним! . . .

Или в Деня на народните будители

               На пресветата памят
               на Димитрия и Константина Миладинови



Отечество, Отречество, Отсечество…
  
О, Отче наш!
Иже не си
на небеси.
Татко, отреден
на Себеотречените,
Бащице посечен
на Себеотсечените,
помилуй нас,
грешните Твои чада –
викащи в мъглата!
И изпод земята ...

Михаил Гунчев, 1 ноемврия 2008 г., Стрелча

Будителите като самоотвержени воини ни водеха към просвета, към свобода и към култура

 "Да си буден, когато измамен светът заспива;
Да си смел, когато овластен страхът тронува;
Да си силен, когато невежеството се надсмива,
и простиш, когато враг на твоя бряг гостува!
Тогава непобедена ще бъде твоята ръка
и с тебе Път надежден ще ходи хорската съдба!"

"Министерството на народното просвещение определя деня 1 ноември, деня на св. Йоана Рилски, за празник на българските будители. Това е празник на големите българи и стремежа им да се обединят всички усилия в прослава на българския народен гений. Отдавайки почит към паметта на народните будители, към ония, които като самоотвержени воини водеха българския народ в миналото към просвета, към свобода, към култура, да вдъхновим младежта чрез техните светли образи към народно просвещение и културни идеали.
Министър Стоян Омарчевски, 1922 г.

Първото честване на народните будители става на фестивал в Пловдив през 1909 г. Всепризнат патрон на българското будителство е Йоан Рилски почитан като небесен покровител на българския народ и държава, който в народната памет е образец за себеотдаване, безсребърничество, любов към ближния и Отечеството и към когото народната обич и уважение остава жива през вековете на османско владичество.
Почитани са и много други будители, които народът канонизира като светци в своята историческа памет. Така през 1922 г. Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение в правителството на Александър Стамболийски по инициативата на група интелектуалци, сред които Станимир Станимиров, Александър Радославов, Димитър Лазов, проф. Беньо Цонев, Иван Вазов, проф. Любомир Милетич, д-р Михаил Арнаудов, д-р Фил. Манолов, Христо Цанков – Дерижан, проф. Иван Георгов, Стилиян Чилингиров, Адриана Будевска и Елена Снежина, внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители. На 31 октомври 1922 г., излиза постановление на Министерския съвет за обявяване на празника. На 13 декември същата година 19 Обикновено Народно събрание приема Закон за допълнение Закона за празниците и неделната почивка. Цар Борис III подписва закона за въвеждането на Деня на народните будители на 3 февруари 1923 г. Три години след подписване на Ньойския договор българското общество изпитва остра нужда от духовни стимули и ги намира в наследството от идеи на най-мъдрите българи. Но през 1945 г. честването на празника е отменено от комунистическия режим. След дълго прекъсване, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36 Народно събрание, на 28 октомври 1992 г., се възобновява традицията на празника. Първи ноември официално е обявен за Ден на народните будители и неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната. Идеята за възстановяването му е на професор Петър Константинов, председател на Общонародното сдружение „Мати Болгария“.
"Чат-пат"

This page is to promote the town Panagiurishte in Bulgaria, Europe. It is a town with a rich and ancient history, unique culture and hospitable people. See it and love it.