Иван Станчев - "Лозена"

Лозена
Изживяха пролетта си годините
и сега ароматът е плоден.
Носиш блясък от ситото вино
и наливаш с шепи на хората.

От палитрата стичат се спомени
и копнеж да рисуваш дъгата.
Всеки ден е камък огромен.
Всяка нощ е път за нататък.

А мечтата е тихата Сена,
но с магия на стари винари.
Посрещни любовта си, Лозена!
На живота му трябват пожари...

Виж, в картината древните сънища!
Там луната рисуваш я цяла.
Продължи неспокойния звън.
Не прави от мечти икебана.

Стихове Иван Станчев
Снимка Ива Дашева

ВИЖТЕ ОЩЕ:
ЛОЗЕНА - МАЛКАТА ПАРИЖАНКА НА ПАНАГЮРИЩЕ
ЛОЗЕНА С ИЗЛОЖБА ПРЕЗ МАЙ В АНГЛИЯ