Заглъхнал в безответната вселена,
плачът ти продължава да трепти.
Кому се молиш, майко вдъхновена,
сред ужаса на свойте самоти?
Кому предаваш тая скръб велика
на своята безтрепетна душа,
и аз ли пръв, отгатнал й езика,
съзнавам, че пред тебе днес греша.
Безцветен син на обезверен жребий,
с надежди мене ли облъхваш ти?
В гърди ми бий едно сърце по тебе,
безсилно твойта скръб да освести.
И възроден, аз може би последен
поднасям своя чист и беден дар:
едно сърце, което слагам бледен
пред твоя свят и непознат олтар.
Стихове Николай Лилиев
Писмо
Как си, Христо? Събра ли се вече с Венета?
Тук животът е глупав. Ежедневно си крета.
Вече зная и аз за какво се умира.
Свободата ли? Струва, две кебапчета с бира.
Дали гледаш отгоре с небесната чета?
На Околчица - дъжд. И разгонени псета.
На Околчица - срам. Имаш много поклонници.
Генерали и лумпени, политически конници...
Живи трупове жалят за мъртвите, Христо.
Всенародната кал днес се кланя начисто.
Цветове... Гласове... Знамена... Шарения.
Обещания светли и ...помия до шия.
Как се люби и мрази? Там пишеш ли нещо
или вече не искаш дори да се сещаш.
Много здраве от мен на небесната чета.
Във дванайсет завийте и вие, момчета.
И станете на крак, и за вас помълчете...
Втори юни си струваше всичко, поете!
Стихове Яна Кременска
Околчица
Небето, откъдето идваме,
а ти не вярваш -
звезди танцуват със съдбата ни.
Така о земното се милват.
И ти огряна...
на сцената - ескизи за дъгата.
Човекът - този тромав пощальон
не сеща нищо
сред безистена от плющящи мисли.
И ги лепи връз пясъчни каньони...
Каква себичност!
Критерии за безвизовите истини.
Земята ни - мобилен сън е...
И ти записваш.
Везните ти даряват пълномощия.
А знаеш ли короната от тръни?
Защото кисел е,
плодът разкръстен върху мощите.
Етерна е кристалната решетка.
И вжари,
в багри с огледалната си обич.
А Любовта в златистата си гледка
лъчи олтари...
Всемирът се докосва до Околчица.
Стихове Иван Станчев
Извадки от писмата на Ботев вижте тук, за да знаем кои сме
Няма коментари:
Публикуване на коментар