Пепа Филина: "По-добре крачка встрани, отколкото назад!"

Пепа Филина

Птиците летят високо, защото не мислят за успеха!

У.Уортън

Срещата ми с нея не е никак случайна. Дори е предопределена. Макар и дълго чакана. Родена е на американския ден на независимостта, а ме посреща на българския - пък и предстои денят на музиката - 1 октомври. А нали е музикантка - по образование и професия, макар и не по призвание, както сама признава. Хобитата и са се движили от стрелбата, през играта на двадесет и едно с махленските момчетии и скачането на въже до изработката на художествени пана. Никога не е искала да се занимава с музика. Ходела е на уроците в Школата без желание, дори веднъж си е потрошила цигулката от ярост. Това обаче днес не й пречи да бъде добра... Даже мнго добра... Една от най-добрите даскалици по музика в Панагюрище. Макар децата в някои часове да й припомнят бурните ученически години. Тя обаче не е проста даскалица (проста в смисъл проста като здрасти). Изпод перото й са излязли нотите на неколцина песни, едната от които по текст на Петя Дубарова е изпята от Мария Парпулова; музиката към спектакъла "Пепеляшка" по сценарии на Дочка Кацарева; както и сценариите на "Андерсенови приказки в картини и песни", "Класика и джаз" и "Бетовен" (по идея на нейната приятелка Нона Немигенчева). Това е в предисловие Пепа Филина.
Родена е на 4 юли 1966-та в Панагюрище, зодия Рак. И съвсем естествено любимото й произведение е приказката "Младият рак" от Джани Родари, щото всички ходят напред, пък той решил да върви назад. Оттук е и девизът й "Аз имам право!". Другата основна книга, която определя житейската философия на моята героиня е "Пилето" от "Уйлям Уортън, защото според нея обществото няма разбиране за нетрадиционните хора и веднага им лепва етикета "луди". Любимата й фраза е "По-добре крачка встрани, отколкото назад!", която допълва с два пасажа от "Пилето": "Всичко, което съдържа животът, расте нагоре, но не е свободно... Най-високите клони улавят въздуха и светлината, но само подхранват безкрайната тирания на земята.". И: "Как ли изглежда нашето робство в очите на птицитие, чиято среда няма граници?". Най-много обича да слуша Чайковски, понеже в музиката намира по-често страданието и никога не търси забавлението.  Но признава, че искрено се забавлява с текстовете на поп-фолка - "Опа, опа, църна маца спря на стопа..." /!?!/ - като казва, че една нейна приятелка чисти на чалга, за да се ядоса и чистенето да й спори повече. Обича още да чете вестници, особено представянията на хора на изкуството и смята, че Вежди Рашидов има страхотен изказ, например. Тук допълва, че любимият й актьор е Коста Цонев, любимата група - "Куин", а любимият поет - Георги Константинов. "Смятам, че словото е по-силно от музиката", казва тя и може би затова предпочита да пише текстове, вместо ноти.

ПЪРВАТА ДИЛЕМА

С музиката започва случайно - под давление на майка си се записва да учи цигулка, защото самата тя навремето не е могла дори да си помисли поради недоимъка в който са живяли. "Този тежък кръст беше връчен на мен", казва Пепа за амбицията на майка си. "Първите години цигулката е адска скука, докато се научиш как да я държиш, как да държиш лъка, ударите и т.н. Предпочитах да отида на стадиона при треньора си - Миро Мазнеков. Нямаше по-добра от мен на 60 и 100 м. Обаче в ІV клас се изправих пред дилемата със спорта и музиката." Казват, че има абсолютен слух - Пепа възпроизвежда нотите на всяка дочута мелодия без никакъв проблем. Нотите са в главата й. Може би това предопределя избора й и резултатът вече е виден. "В музикалното училище в Пловдив ми викаха "панагюрката", заради бойния ми дух. Дори два пъти ми намаляваха поведението. Така ми казваха и в Академията по музикално и танцово изкуство в Пловдив." Там Пепа завършва специалността "Музикална педагогика". И понеже музиката за нея е преди всичко работа, докато "музата" приема за щуротия, тя може с гордост да каже днес, че при нея за кандидатстване са се подготвяли Ани Перфанова, Мария Парпулова и Ваня Дундарова - едно младо, но вече славно поколение панагюрски музикални дарования. Музиката я е срещала на два пъти и с личностите-институции Парашкев Хаджиев и Пенчо Стоянов, била е повод за приятни запознанства с артистите от "Каналето", с Дони и Момчил и др.

ХАРАКТЕРЪТ - РЕШЕНА ЕНИГМА

Пепа казва, че не може да бъде класифицирана и предвидена лесно. "Взела съм биволските нерви на баща си, а естествеността - от майка си." Описват я като таралеж, и с право - понеже тя не спестява нищо на никого: "Право куме, та в очи!".  Може би затова приятелите й са малко - сама го каза - но затова пък истински. В хората цени честността и откритостта и мрази лицемерието. "В този смисъл и флиртът ми е чужд." Ампутирана е от чувството за прехласване пред блясъка, звездите, популярността. "Не обичам рамките на добрия тон и фразите на доброто общуване. Пряка съм, но и това ми харесват. На приятелите си не спестявам нищо. Обичам много среднощните разговори и мразя светлината. А мъжът ми... Мъжът ми е един странник, който и досега не мога да разбера. Харесва ми, че успява сам да се пребори с живота, че е силен и че... има дълбоки очи." На тази борбеност е решила да научи и своя първи син, като го възпитава "по мъжки". "Ще съм доволна от живота, ако децата ми не мислят за ежедневните неща, които карат човека да порасне бързо. Аз рано видях борбите на живота. И никой никога не е успявал да ме подчини. Още в училище защитавах скромните и тези дето не се обаждат. Навярно това чувство за достойнство си го нося от баба ми - тя беше войвода. И досега физическото насилие не просто ме отвращава, а ме кара да се разтреперам.". "Страх ме е от високо, от вода и от бедност. Обичам здраво да стъпвам по земята", казва още тя.

МЕЧТИТЕ ОСТАВАТ

Така е и с Пепа Филина, която иска да работи като сценарист на детско телевизионно предаване. "Искам да имам и собствено музикално студио, макар да не се чувствам технически подготвена, за да се справя. Иначе не съм мечтателка. Отвеяните неща не са ми в стила."
"Силно казано е, че съм доволна от живота. Ще съм доволна, ако приятелите ми са здрави и са финансово добре, да нямат проблеми, да можем да се веселим..."

ПРЕДРЕШЕНАТА ВЕЧЕ ДИЛЕМА

Майчинство. Да се научи да готви перфектно. (Виж, в чистенето е добра.) Това е най-новата й роля. "Трябва да стана добра домакиня, защото всичките ми приятелки са такива. Мъжът ми знае моите "изпитани" манджи, достойни за прасета и с много търпение дочака момента, да се науча да готвя." Още обаче не е усвоила номера как оризът да не се разкашква, както и да улучва правилната доза сол на гозбите си. И споделя, че следващият кулинарен връх, който ще покорява, са кюфтетата по ирански. "Ама воля нямам. Женският инат и т.н. не ми е присъщ." Това смята и за един от най-големите си недостатъци. "И силни страни нямам - не съм достатъчно амбициозна." За най-голяма своя слабост счита, че си изкарва яда на другите. "Когато нещо не ми се удава, ставам лоша, язвителна, започвам да се бъзикам."

ЛОГИЧНОТО ОБЯСНЕНИЕ

"Обществото ме дразни все повече. Преобладават хората без лице, подлизурковците, стъпаловидните червеи, гъзомийниците, инертните. Но не обичам и прекалено добрите - безинтересни са ми, макар все още да ги има и да знам, че без нито един не може. Но когато човек обича всички, предава в един момент себе си. За себе си съм сигурна, че никой за нищо не може да ме купи. А комбинацията богат простак е много "чаровна". Лошото е, че точно такива ни управляват по някакъв начин."

Текст Стоян Радулов, снимка от личен архив