Цвета Делчева: Никъде така не се чувствам наметната с любов

Цвета Делчева, сн. Кафене.бг

3-ти април  е само формалният повод, за да обърнем подобаващо внимание на една значима за поезията и литературата ни дама. Това е Цвета Делчева, която се е появила на бял свят тъкмо на тази дата през 1960 г. в Панагюрище. Макар и завършила право, тя е наричана от познаващите я четящи хора "изящен писател". Известна е предимно с поезията си и поетичните си книги. Но през 2010 г. се появява романът й „Реконструкция“. "Изпипан текст, необичаен начин на поднасяне на историята, истински добро четиво за любителите на сложните и изискващи повече концентрация текстове", е констатацията за него в един уважаван от нас, четящите, интернет сайт за култура - Кафене.бг. "Формата е експериментална. Не знам какво казват литературните критици, но мисля, че този начин на разказване е необичаен, оригинален. Хрумна ми като идея още веднага след предишната книга, тя бе поетична. Още докато я завършвах имах в главата си тази книга", споделя сама за "Реконструкция" Цвета Делчева пред БНР.
От 1980 г. Цвета живее в София, за известен период в Брюксел, а после във Виена и различни европейски градове. Изрично обаче уточнява, че това са просто “местата, където пише книги и стихове на български език и винаги ще бъде така”. Държи да я познават като български писател, да има свои български читатели. В европейското ни опознаване и общуване тя познава дългата драма на прехода и за нас, българите, и за другите европейци. Знае, че, за да сме „себе си”, да преживеем вътрешното си възраждане, трябва да намерим здравото, още живото в нас. За нея това е територията на родния език, паметта за рода и уважението към собствената идентичност.

През 1985 г. завършва право в Софийския университет. Работила е като литературен сътрудник в Студентския дом на културата, като редактор в седмичници за образование, наука и култура в София и като юрист в държавната администрация и в частни фирми.Литературни текстове пише от гимназиална възраст, а от 1982 г. насам има редица публикации в периодичния литературен печат в България. През 1985 г. цикълът от нейни стихове "По нишката тънка" е включен в антологията "Общежитие" на издателство "Народна младеж", София. Следват пет самостоятелни поетични книги - "Отвъд предела", 1992 г.; "Изрядна нощ",1995 г.; "Слънцето си е на мястото", 2000 г.; "За градовете и нещата", 2004 г., "Краят на лятото, вечността", 2006 г.. Както и споменатата вече книга „Реконструкция“, 2010, изд. „Сиела“, и на френски език - "Des villes et des choses", издателство Bén évent, Франция .
По книгата й "Отвъд предела" е направен моноспектакъл, представен в Софийския университет по време на Майските дни на културата през 1992 г. Цвета има награди от конкурса за студенти-литературни творци 1984 г.; Рицарски литературен конкурс за поети-средиземноморци - 1999 г.; конкурс за стихотворение "Да откриеш себе си" на БНР 2001 г. и номинация за наградата "Хеликон" - за нова българска художествена проза. Една от последните изяви на Цвета Делчева е представянето на книгата й - "Краят на лятото, вечността" - на български и немски, в българските културни институти в Берлин и във Виена.
Критиката определя нейните творби като поезия, която следва свои пътища, изгражда и индивидуализира лирическия глас, прави го разпознаваем, поезия, която не попада в онези мрежи от понятия и определения, залагани обикновено там, откъдето са минали и ще минат други творби. Последните й книги обитават гранични жанрове - между поезията и прозата, поезията и драмата.
"Чат-пат"

Поетични импресии от книгата

"Слънцето си е на мястото"

Идвам тук, защото никъде така
не се усещам наметната с любов,
поставена в средата, обгърната
от времето, отведена до ехото
и върната със облака, от който
се разпадам, тека като вода,
отдавам се на чуждо пълноводие,
по бреговете се суша, разтварям се
във въздуха, поглеждам над света
и се оставям годините да ме притеглят,
да натежат краката ми,
да се изгърбя от кръстни мъки,
да се надявам, да си почина,
да изоставя износените си представи.
--- ///---

Замира разказът ми в описания,
окото ми потъва в кръв,
сега ще ослепея, един безшумен
удар, реката ще прелее
през вратите на китайския шкаф
и седефените му птички ще затрептят,
защото чукнах с пръчицата и разбрах -
силата ми свърши.
---///---

Материя, превърната в природа
и дух, за които
не ни е дадено да знаем.
---///---

На небето нещо става,
купчина звезди се носят
с бясна скорост като колесница,
на която някой се изправя, Боже!
Събуди се, събуди се!
Ето ден е, сините пространства
по атласа се разплискват.
---///---

Ето цялата соната
в едно стисване на клепачите.

Стихове Цвета Делчева