 |
| Фотография от серията "Сенки", © Стоян Радулов |
Развиделява се. И в мен покълва смисълът...
Дъхът ми – облак пара сред снежинките –
рисува мислите в мъгли от истини.
Денят се плисва в миглите и изгрев приказен
потъва в топлината на зениците.
В шума от стъпки на кошути средногорски
долавям пулса си, прескочил ритъма.
Люлеят утрото в хамак от тръни полски
южняшки ветрове и в мен покълва смисълът.
И вече ден е. Светлината се е плиснала...
Мъглите вдигнаха поли – номадски фусти,
горите тръснаха от клоните си бялото.
Стоя насред света и стискам нежно в пръсти
живота, мен избрал да съм му тялото.
Понесли сини бързеи, реките
горчиви спомени отмиват в коритата си,
кръщават ме, разплискват се в очите ми
и сбъдват любовта ми на отблясъци.
Смрачава се. Вечерница коси прибира...
Търкулнал се във ниското зад хребета,
светликът на земята с шал на кръпки
загръща шарения свят, приспива времето
и бавно отзвучава с тихи стъпки.
Луната блясва – резен меден пъпеш,
родопски гайди, глъхнещи на стъмване,
и сняг от звезден прах поръсва къщите
за сън и за разкош преди разсъмване.
...И в кош от гъши пух светът заспива.
Стхове Дима Дюлгярова
Няма коментари:
Публикуване на коментар