"Тежко на оня народ, който се самоотрича и самоунищожава. Народ без доверие в силите си, без обич към своето, колкото и скромен и да бъде, е народ нещастен." (Иван Вазов)

За благата вест на Благовещение

Св. Богородица Троеручица - Троянски манастир
Българският народ така отдавна е в лоното на християнската църква, че е сътворил своя версия на християнския календар. На 25 март, Благовещение, според Светото писание Дева Мария научила благата вест, че е избрана да стане майка на Спасителя на човечеството, сина божий Исус Христос. Особено тачен и от народната вяра, този ден се превръща в деня на благата вест, че е настъпила пролетта.
Всички представи и обичаи, свързани с Благовец, разкриват неговата същност на най-пролетния от пролетните празници. Цялата природа се преобразява – мечките се събуждат от зимния си сън, от юг долитат щъркели и лястовици, змии и гущери изпълзяват от леговищата си, а по извори, кладенци и усои се явяват самодивите. На Благовец е много вероятно да закука кукувицата и както я чуете за пръв път – така ще ви върви през годината. Затова е добре да си носите залък хляб и поне една пара в джоба (та дано се справим с хроничното безпаричие!). Блага е вестта и за спазващите строгия и дълъг великденски пост, защото на Благовец е разрешено да се яде риба. Толкова е ведро и пролетно настроението на Благовец, че някога дори го наричали „половин Великден”. Днес едва ли са много хората, които разпознават тези представи като истински източник на радост и надежда, пък било то и само за ден. Ако се замислим каква блага вест би ни стоплила като съвременни българи, може да се окаже по-реалистично вместо да я чакаме, да идем да потърсим в гората кукувичка...
Милена Звънчарова

Няма коментари:

Публикуване на коментар