Димитър Дънеков - "Момчето не си отива"

Димитър (Стефанов) Дънеков

Димитър (Стефанов) Дънеков празнува рождения си ден на 19 март. Всъщност това е важно, само за да си намерим повод да му честитим и да публикуваме едно от неговите бисерчета, в които самоиронията и чувството за хумор преливат над обикновенността.
В разговори често е заявявал, че не се изживява като писател, поет, изобщо - като човек на литературата, в смисъл, че не се е взимал насериозно. Но на майтап или на шега книгите му като че ли сами го опровергават - поетичната "Взривена тишина", сборникът с фейлетони "Шок след шок", родолюбивата "Началото и краят на света", посветена на родното му село Жребичко, тритомната поредица "През джунглата на времето" - житейска и социална равносметка след живота му в Ангола, и антологичната хроника "Дойдох. Видях!..." по повод 60-годишнината на панагюрското литературно братство... Как по друг начин да наречем човек като него, освен писател!? На всичкото отгоре е и като че ли най-дългогодишният председател на Литературния клуб "Виделина" (наследник на кръжоците преди него). Колково хубаво е, че има хора като него! И колко хубаво е, че животът ни е събрал!
Така че, Митко, бъди жив и здрав, и все така вдъхновен!
С нетърпение чакаме новите ти творби!
Стоян Радулов

Момчето не си отива
Като ден, като миг, извъртя календара
още цялa година. Ах, мамка му стара!
Няма как – ще призная, че от мене надзърта
нова младост красива, само... малко по-дърта,

че главата ми, умната, ден след ден олисява
и на г*з заприличва, но не ще да престава
да се перчи със нещо по младежки навирено
и да ражда куп глупости над шкембенцето бирено.

Няма как! Ще призная и сърдечно, и просто,
че когато ми дойдат куп приятели-гости,
то, момчето, което ви затрупва със оди
си живурка във мене. И не ще да си ходи!!!

То не иска да чуе, че върти календара,
щом до мене сте вие, ах, мамка ви стара!
И така ще ви лепне зараза от младост,
че дори да ме няма – пак да чувствате сладост.
Стихове Димитър (Стефанов) Дънеков

На Димитър Дънеков

НА КРЪСТОПЪТ се спира, но в мечтите не!
Защото любовта е многолика...
И тя прилича повече на ден,
отколкото на проза в стихове.

Защото ти вървиш след погледа си лъчезарен -
пред тебе слънцето е вечно,
след теб е кълн без суета нетрайна...
Когато литваш, си по пътя Млечен.

И колкото звезди откриваш, толкова души растат -
светлее нещото във мене.
А боговете всичко ще простят,
защото ОТ ПОЕТИТЕ СА ВЕНИТЕ ИМ.
Стихове Иван Станчев

ЧАТ-ПАТ ГАТАНКА
Остро око, мисъл бърза.
Език пъргав и развързан.
Лирик, епик, текстописец.
На всинца ни летописец.
Ха, сега, кажете без запънка
От кой род славен е изДънка?
  
Днес всички познаваме Митко, но през зимата на 1984 г. той пристига в Панагюрище самотен и на никого непознат. И много скоро разбира, че този град ще е неговата съдба, че тук ще намери въздухът, за който е мечтал. И го намира в кръжока. Тук написва и публикува първото си стихотворение.  Не знам доколко „Поезинът” е наследствен, но със сигурност е заразен. И, както сам авторът признава – заразен е и той. Заразен е, и още как! И ето, че повече от  28-години щастливо боледува тук, в нашия град, без, разбира се, да забрави кой е и откъде е...
Мария Бегова