Избий си това от акъла -
онова, от което се рони душата ти.
Казват, половината мъртви са в пъкъла,
но това едва ли променя нещата.
Ръцете ти - листи смокинови -
не скриват плътта от молебена й за пролет.
На вятъра какво ли не му скимва,
когато от клоните пръсват се полети.
В такава нощ всичко се смъквало.
Плахо и нежно животът потръпва.
Сънували, казват, че Ада замлъкнал.
Събери душата си, пролет е стъпила.
Стихове Иван Станчев
Няма коментари:
Публикуване на коментар