Гео Милев, рисунка - автопортрет, 1917 г. |
В най-тъпите епохи най-много е цъфтяла поезията. Тъкмо в епохи на гнет и задушаване на съвестта. Пример: днешната българска поезия.
Тираните са винаги меценати на изкуството. Първата необходимост в двореца на всеки тиран е бил – шутът. Но днешното време – когато човекът е лишен от първото главно: свобода – и от второто главно: хляб – няма нужда от изкуство.
Днес изкуството е лукс. От него има нужда само хайлайфът.
Днес изкуство и култура са самата борба за възможността да съществува изкуство и култура.
Но все пак: всяка тирания – колкото и черна да е тя – е само една черна запетая в историческото развитие на човечеството; никога точка.
Бъдете спокойни: слънцето ще изгрее и утре; защото далеч е краят на света.
Гео Милев, Из статията "Парадокси", сп. "Пламък"
Няма коментари:
Публикуване на коментар